Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Перник, 29.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 598 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215,
във връзка с чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Ц.И.М. с
ЕГН ********** и адрес: ***, П.Г.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, и В.Г.Б. с
ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № РД 2-949/09.12.2019 г. на кмета на
община Б.***, с която е разпоредено премахване на сгради /стопанска сграда с
идентификатор ***по КККР на гр. Б.*** и масивен гараж с идентификатор ***по
КККР на гр. Б.***/.
Жалбоподателите считат, че
оспорената заповед е постановена при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон - отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и молят за отмяната й. Сочат, че при
издаването й не е спазено изискването по чл.196, ал.2 от ЗУТ, а именно: преди
да се разпореди премахването на строежите да бъдат изслушани заинтересованите
лица. Твърдят, че от протокола на комисията, одобрен със заповедта, не се
установяват необходимите материалноправни предпоставки за издаването на
процесният акт, тъй като не са посочени обстоятелства, водещи до извода, че
сградите, чието премахване е наредено, са опасни и застрашени от самосрутване,
и че същите не могат да бъдат поправени или заздравени. Твърди се също, че
заповедта е издадена при липса на форма, тъй като не са посочени фактическите и
правни основания за издаването й, което е задължително съгласно чл.59, ал.2,
т.4 от АПК. Сочи се, че както в нея, така и в протокола на комисията, не са
изложени мотиви, въз основа на които да се направи преценка защо е прието, че
сградите не могат да бъдат поправени или заздравени.
В процеса
жалбоподателите се представляват от Адвокатско дружество „А. и В.“ чрез адв. А.А.,
която поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Моли за отмяна на оспорения
акт като неправилен и незаконосъобразен. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Б.***, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М. М.***, моли съда да постанови решение, с което процесната
заповед да бъде потвърдена.
Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
По фактите:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № РД 2-949/09.12.2019 г. на кмета на община Б.***, с
която на основание чл.195, ал.6, вр. ал.3 от ЗУТ е наредено в срок до
30.03.2020 г. да бъдат премахнати: стопанска сграда с идентификатор ***по КККР
на гр. Б.*** и масивен гараж с идентификатор ***по КККР на гр. Б.***, както и
да бъде разчистен терена от строителни отпадъци.
Заповедта е издадена в хода на
административно производство, инициирано по Заявление вх. №
9400-1865/30.07.2019 г., подадено до кмета на Община Б.*** от В.В.М.***. С
последното се съдържала молба за освидетелстване на сграда и издаване на
заповед за премахване на строеж: барака и гараж в ПИ 232 – ККР на гр. Б.***,
собственост на Г. П. М...
С Писмо изх. №
9400-1865(1)/06.08.2019 г. кметът на община Б.*** насрочил оглед - проверка на
място, на 19.08.2019 г., от 10:00 ч. Писмото било изпратено на подателката на
заявлението В.В.М.***, както и на наследниците на Г. М.: Ц.И.М. – съпруга, П.Г.П.
– син, и В.Г.Б. – дъщеря. Първите трима от тях го получили на 09.08.2019 г.
/видно от известия за доставяне на л.28, 29 и 30/. Писмото до В.Б. се върнало
като непотърсено /л.32/.
На 19.08.2019 г., поземлен имот с
идентификатор 06286.501.232 по КККР на гр. Б.*** бил посетен от комисия,
назначена със Заповед № 1073/18.11.2011 г. и Заповед № 15/06.01.2012 г. на
кмета на община Б.***. Посочените заповеди не са приложени като доказателства
по делото, а са визирани в изготвения при проверката Протокол от 19.08.2019 г.
/л.35/.
Комисията, в присъствието на Ц.И.М.,
П.Г.П., В.Г.Б. и В.В.М.***, установила, че в поземления имот се намират:
.
- стопанска сграда с идентификатор ***по
КККР на гр. Б.***, с размери 5,60/2,00 м и с общ покрив, от дъски и марсилски
керемиди. Част от сградата представлявала паянтова конструкция със стени,
изпълнени от дъски, каменна зидария и бетонови блокчета. До нея била долепена
стопанска сграда с размери 2,10/2,00 м, представляваща масивна сграда от тухли,
изградена „в минали години“ на границата с ПИ 06286.501.234 от изток и
границата с ПИ 06286.501.233 от юг. Постройката към ПИ 06286.501.234 била
„поддала и деформирала стената“ и пречела за изграждане на нова;
- масивен гараж с идентификатор ***по
КККР на гр. Б.*** и размери 4,00/5,40 м, долепен до източната фасада на
жилищната сграда в имота, но изпълнен от единични тухли, като отделна
конструкция от сградата. Той се намирал на уличната регулация и на границата с
ПИ 06286.501.234. Площта на плочата над гаража била голяма, с малка дебелина и
била провиснала.
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ
обективирала констатациите си в Протокол от 19.08.2019 г. Решила, че двете
постройки следва да бъдат премахнати в срок, определен със Заповед по чл.195,
ал.6 от ЗУТ.
Протоколът е изпратен на М., М., П.
и Б. с Писмо изх. № 9400-1865(3)/01.10.2019 г. Мирчева го получила на
03.10.2019 г., а М. и П. - на 04.10.2019 г. Писмото до Б. е върнато като
непотърсено. Това е видно от известия за доставяне на л.37, 38 39 и 40.
На 09.12.2019 г. кметът на община
Перник издава процесната Заповед № РД 2-949/09.12.2019 г., с която на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195, ал.6 от ЗУТ одобрява решението по Протокол от
19.08.2019 г. на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.196, ал.6,
вр. ал.3 от ЗУТ нарежда, в срок от 30.03.2020 г., стопанската сграда и
масивният гараж да бъдат премахнати, тъй като са застрашени от самосрутване, а
теренът да бъде разчистен от строителни отпадъци.
Заповед № РД 2-949/09.12.2019 г. е
връчена на Ц.М. и П.П. на 04.09.2020 г. /видно от известия за доставяне на л.
46 и л.47/, а писмото, с което е изпратена до В.Б. се е върнало като
непотърсено /видно от известие за доставяне на л.45/.
По делото е изслушана и
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Р.М.Г.. Същата, съдът преценява и
възприема като професионално и компетентно изготвена. Тя установява характеристиките
на всяка от процесните сгради – размери, вид на конструкцията и материали, от
които е изградена, застроена площ, брой етажи и т.н. При огледа на място вещото
лице е констатирало, че стоманобетонната плоча на гаража с идентификатор ***по
КККР на гр. Б.*** е провиснала, но по нея няма пукнатини или други деформации.
Становището му е категорично, че никоя от двете постройки не е застрашена от
самосрутване, никоя от тях не създава риск за здравето и живота на гражданите и
не е опасна в санитарно-хигиенно отношение. В състоянието, в което се намират
към момента, те са годни да изпълняват предназначението, за което са направени,
а именно: за складови нужди – съхраняване на дърва за огрев /в стопанската
сграда/ и на въглища /в гаража/. Според вещото лице и двете сгради биха могли
да се заздравят допълнително с леки метални конструкции. Това би довело до
удължаване на експлоатационната им годност и допълнителна надеждност на
сегашните им конструкции, но дори и да не се направи такова укрепване, сградите
пак не биха били опасни или застрашени от самосрутване.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по
реда на чл.168, ал.1 от АПК, цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на
заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна. Съображенията са следните:
Процесната
заповед е издадена
от кмета на община Б.*** във връзка с упражняване на правомощията му по чл.195,
ал.6 от ЗУТ и чл.196, ал.3 от ЗУТ. Налице са
изискванията за материална и териториална компетентност. Т.е. оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено
права на жалбоподателите по делото, тъй като същите са съсобственици на
сградите, чието премахване е наредено. Означен е органът, който го е издал, посочени са адресатите му, отразени са
фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно
разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване, датиран и подписан. В
него е направено изложение на фактите, които административният орган е приел за
установени и въз основа на какви доказателства като е визиран Протокол от
19.08.2019 г. на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл, не са налице
основания за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК.
Относно наличието или липсата на останалите отменителни основания по
чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Съгласно чл.195, ал.6 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени
са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. На основание чл.196, ал.1 от ЗУТ състоянието на обектите и
обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ се
установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно
ал.2 комисията
действа служебно или по искане на заинтересуваните лица като събира служебно
всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните
лица. Решението на комисията, за премахване или за поправяне, заздравяване и
хигиенизиране на строежа в определен срок, се одобрява от кмета на общината,
който на основание чл.195,
ал.6 ЗУТ може да издава
заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят.
От
материалноправна страна, за да е осъществено правното основание по чл.195,
ал.6 от ЗУТ, следва да са
налице кумулативно предвидените в нормата предпоставки: сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни
за ползване и да не могат да се поправят или заздравят /В този смисъл са: Решение № 12845 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 4485/2018 г.; Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2018
г.; Решение № 2893 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2017 г./. При липса
на която и да е от предпоставките по-горе,
не би бил налице и фактическият състав по чл.195, ал.6 от ЗУТ, обосноваващ издаването на заповед за
премахване.
В процесния случай се установява, че нито една от сградите, чието
премахване е постановено с оспорената заповед, не е застрашена от
самосрутване, не създава риск за здравето и живота на гражданите и не е опасна
в санитарно-хигиенно или друго отношение. Това е категорично потвърдено от
вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Констатации в противния смисъл не са обективирани дори и в протокола на
комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ - Протокол от 19.08.2019 г., поради което
позоваването на този протокол от страна на кмета е неоснователно. Т.е. липсват
материалноправните предпоставки за издаване на административния акт.
От друга страна: липсата на каквито
и да е обстоятелства, изложени в протокола или в самата заповед, сочещи наличие
на предпоставките по чл.196, ал.5, т.1 от ЗУТ, води до извода, че процесният
акт е постановен при липса на мотиви, което също е основание за отмяната му.
Експертът посочва, че и двете сгради
биха могли да бъдат допълнително заздравени с леки метални конструкции и това
би довело до удължаване на експлоатационната им годност и допълнителна
надеждност на конструкциите им. Уточнява обаче, че дори и да не се заздравят, те
могат да се ползват за нуждите, за които са предназначени, а състоянието им не
създава опасност и те не са застрашени от самосрутване. В този смисъл, съдът
приема за основателни възраженията на жалбоподателите, че от една страна: в
хода на административното производство не е установено нито едно от
обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ, и от друга: не е установено тези
обстоятелства да са в проявени в такава крайна форма, че за строежите да не
съществува начин или възможност да бъдат отремонтирани, поправени или
заздравени.
Разпоредбата на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ е категорична, че кметът на общината издава заповед за премахване на
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени
са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение, но само ако не могат да се поправят или
заздравят. Във всички случаи, преди да нареди премахването на сградата административният
орган трябва да събере всички необходими данни за състоянието на обекта, но
също така трябва да предостави
възможност на собственика й в съответен срок да
предприеме действия по нейното поправяне и заздравяване. При положение, че липсва предвидената в закона отрицателна предпоставка –
сградата да не може да бъде поправена или заздравена, заповедта за премахване
по чл.195,
ал.6 от ЗУТ
винаги ще се яви материално
незаконосъобразна - издадена преди да бъде реализирана процедурата по чл.195, ал.4 от ЗУТ, при която кметът на
общината следва да издаде заповед, с която да задължи собственика да извърши в
определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне
или заздравяване на сградата. Едва при неизпълнение на такова предписание за
административния орган ще се открие възможността да нареди премахване на
сградата, без да се стигне до прекомерно засягане правната сфера на адресата
при спазване на принципа за съразмерност и в съответствие с целта на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесната заповед е издадена
при съществено нарушение на адмиинстративнопроизвод-ствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Налице са отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а това обуславя
необходимостта от нейната отмяна.
Изводите относно изхода на делото налагат на жалбоподателите да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 950,00 лв., от
които: 30,00 лв. /тридесет лева/ - внесена държавна такса, 720,00 лв.
/седемстотин и двадесет лева/ - платен адвокатски хонорар, и 200,00 лв. /двеста
лева/ - възнаграждение за вещо лице. Тези разноски са своевременно
претендирани, представен е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД 2-949/09.12.2019
г. на кмета на община Б.***, с която на Ц.И.М., П.Г.П. и В.Г.Б., е разпоредено
премахване на сгради /стопанска сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Б.***
и масивен гараж с идентификатор ***по КККР на гр. Б.***/, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА община Б.*** – гр. Б.***, ул.
Елена Г., № 16, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, П.Г.П. с
ЕГН ********** и адрес: ***, и В.Г.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/