№ 276
гр. Благоевград, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500389 по описа за 2023 година
Делото е образувано по подадени три въззивни жалби.
Въззивна жалба с вх.№4244/21.09.2022 г. е постъпила от адв.Р.
Д., пълномощник на С. М., против решение №183/26.08.2022 г.,
постановено по гр.д.№1125/2021 г. по описа на РС гр. Г.Д.. В нея са
изложени доводи за неправилност на същото по отношение на иска за
заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, породена от
грешен извод кой е последният пълен работен месец преди
уволнението и следва ли да се включи в размера му допълнителното
трудово възнаграждение. Иска отмяна на решението в частта, в която
е отхвърлен иска над уважения размер до пълния претендиран и
уважаването изцяло на иска, както и на претенцията за разноски.
Насрещна въззивна жалба с вх.№4854/07.10.2022 г. е подадена от
К. Б. - пълномощник на ответника Неврокопска професионална
гимназия, представлявана от М.К. Г.. С нея се атакува
първоинстанционното решение, в частта в която са уважени исковете
1
за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за възстановяване
на ищцата на заеманата преди него длъжност, както този за заплащане
на обезщетение за оставането й без работа, поР. незаконното
уволнение за 6 месеца. Повторени са доводите от отговора на ИМ и е
направено искане за отмяна изцяло на съдебния акт и постановявавен
на нов по същество, с който да бъдат отхвърлени исковете на М..
Въззивна жалба с вх.№1213/08.03.2023 г. е подадена от адв. Р. Д.
- пълн. на С. М., против допълнително решение №40/07.02.2023г.,
постановено по гр.д.№1125/2021 г. по описа на РС гр. Г.Д., с което
първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати и законна
лихва върху определеното обезщетение по чл. 225, ал.1 от ГПК.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
Решаващият състав като обсъди доказателствата, събрани от
районния съд, прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от ТД №РД-09-0594/14.01.2019г., че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение, в което ищцата е
заемала длъжността оперативен счетоводител, а ответникът е бил
нейн работодотел.
За заболяване на ищцата са били издадени болнични листове №
Е20201912450/05.02.2021г.; Е20203419851/16.02.2021 г.;
Е20202110240/16.03.2021 г.; Е20203164360/ 13.04.2021 г.;
Е20203164397/13.05.2021 г.; Е 20203164440/ 14.06.2021 г.;
Е20211012973/13.07.2021 г. В резултат на това същата е била в отпуск
по болест за периода от 05.02.2021 г. до 03.08.2021 г.
Със заповед № РД-09-1637/13.08.2021г., считано от датата на
издаването й е прекратено трудовото правоотношение на С. Г. М. с
мотив: обективна невъзможност за изпълняване на трудовите
задължения, поР. поставена диагноза по МКБ: 163.8 и представени
болнични листове за времето от 05.02.2021г. до 03.08.2021 г. и не
2
явяване на работа слсд изтичане на последния болничен лист.
Посоченото правно основание за уволнението е чл. 328, ал.1, т.12 от
КТ.
Заедно със заповедта за уволнение е било съставено
предизвестие до ищцата, с което е известена, че след изтичане на
уговорения срок от един месец ще бъде прекратено трудовото й
правоотношение на посоченото основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
С нотариална покана от 13.08.2021 г. са връчени на ищцата на
23.08.2021 г., издадените заповед и предизвестие.
От писмените доказателства се установява, че на 29.09.2021г. на
М. е издаден болничен лист от ТЕЛК, с който й е предоставен 30
дневен отпуск по болест, считан от 04.08.2021г. до 02.09.2021г., а с
втори болничен лист, издаден на същата дата, й е предоставен нов 30-
дневен отпуск по болест, считан от 03.09.2021г. до 02.10.2021г.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза е видно, че
С. Г. М. е била в отпуск по болест 180 дни в периода от 04.02.2021г.
до 03.08.2021г., като през периода на временната й нетрудоспособност
е лекувана многократно в различни болнични заведения с различни
диагнози като клинична изява на основното заболяване - Тромбоза на
ляв трансверзален синус, описани в ЕР на НЕЛК. В същото решение
на НЕЛК е отразено, че при консултация с лекуващ неврохирург е
описано състояние с персистиране на главоболието и двойното
виждане и изчерпване на терапевтичните опции за лечение, поР. което
е препоръчано имплантиране на лумбоперитонеален шънт с
регулируемо налягане.
Експертът заключава, че от наличната в делото медицинска
документация следва да се приеме, че С. М. през целия период на
временна неработоспособност не е имала възможност да изпълнява
трудовите си задължения, поР. незавършен лечебен процес.
Според заключението на изготвената съдебно-счетоводна
3
експертиза, размерът на последното, получено от ищцата БТВ по
смисъла на чл.228, ал.1 от КТ е 1053, 36 лв. и е изчислено на база м.
май 2020 г. - последния пълен работен месец преди датата на
прекратяване на трудовия договор на 13.08.2021г. Въз основа на това е
определила размер на дължимото обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ
за срок от 6 месеца 6320,16 лв.
Според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на БТВ за м.януари 2021 г. е 1168.45 лева, поР.
което размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
срок от 6 месеца е 7010, 70лв.
След направените справки експертизата е установила, че
съгласно чл.22 от Вътрешните правила за работната заплата ДТВ има
пожелателен характер, тъй като „може да се включи“ или „може да се
получи“. Сочи, че то не се изплаща постоянно заедно с полагащото се
за месеца основно трудово възнаграждение и не зависи от
отработеното време за месеца, в който се начислява.
Вещото лице е констатирало, че в счетоводните отчети на НПГ
“Д.Т.“ гр.Г.Д., подавани към НОИ, ДТВ по чл.22 от ВПРЗ се отчита
като бонус, т.е. същото има характер на ефективно средство за
повишаване на мотивацията на персонала. Основание за начисляване
и зплащане на това допълнително трудово възнаграждение е чл.20,
ал.2 от Наредба № 4 на Министерство на образованието и науката от
20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в
ДВ брой 34 от 28.04.2017 г. в сила от 01.01.2017 г. и нейните
изменения – ДВ брой 76 от 19.09.2017 г., ДВ брой 8 от 25.01.2019 г.,
ДВ брой 7 от 24.01.2020 г., ДВ брой 92 от 27.10.2020 г. и ДВ брой 12
от 12.2.2021 г., според който в БРЗ на персонала в държавните и
общинските институции по чл.1 може да се включат и следните БТВ,
ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или
в колективен трудов договор: За официални празници или за началото
на учебната година – до три пъти годишно.
4
Видно е от копието на трудова книжка на служителката, че не е
започвала работа по трудово првоотношение след прекратяването на
процесното.
Пред първоинстанционният съд като свидетел е разпитан
съпругът на ищцата, който установява, че на 03.08.2021г. е посетил
работодателя и тъй като директорката на НПГ „Д.Т.“ гр. Г.Д. е била в
отпуск, той е уведомил секретарката в училището, че на съпругата му
й предстои издването на нови болнични листове от ТЕЛК, като й е
показал входящия номер, с който са внесени медицинските
документи. Във връзка с това сочи, че се е снабдил от работодателя с
приложените в делото на л. 8 и л.9 служебни бележки.
Видно е от приложеното на л. 7 от първоинстанционното дело
писмено доказателство, че С. Г. М. е получила вх.№3140/28.07.2021г.
от Регионалната картотека на медицинските експертизи на
документите за ТЕЛК.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема следните правни изводи :
По иска с правно основане чл. 344, ал.1, т.1 от КТ :
В атакуваната като незаконосъобразна заповед № РД-09-
1637/13.08.2021г. на директора на НПГ „Д.Т.“ гр. Г.Д. е изложено
фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение
на С. М., че същата е в обективна невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения, поР. поставена диагноза по МКБ: I63.8 и
представени болнични листове за времето от 05.02.2021г. до
03.08.2021г. и неявяване на работа след изтичане на последния
болничен лист. Посочено е също, че трудовите й задължения,
свързани с работа на компютър и обработка на финансови документи
са несъвместими със заболяването й. Изложените обстоятелства
работодателят е отнесъл към основанието за прекратяване на трудово
правоотношение по чл. 328, ал.1, т.12 от КТ, а именно прекратяване на
трудовия договор при обективна невъзможност за изпълнение на
5
трудовия договор. Обективната невъзможност предполага
непреодолима пречка от обективен характер, върху която страните по
трудовия договор нямат възможностите да въздействат и преодолеят.
Като такива обстоятелства съдебната практика сочи изгубване на
правоспособност за упражняване на определено занятие, лишаването
на чужденец от правото да работи на територията на страната, трайна
инвалидност, препятстваща упражняването на труд, отнемането на
разрешително за достъп до класифицирана информация, отнемането
на разрешително за носене на оръжие и др.
В казуса фактите отнесени към основанието обективна
невъзможност не установяват такава, защото продължителното
отсъствие от работа, поР. отпуск по болест не означава, че за ищцата
вече са налице обективни пречки за изпълнение на трудовия договор.
Продължителното отсъствие от рабата, поР. заболяване не във всички
случаи означава, че служителят вече няма да може да реализира
своите трудови задължения. Такава невъзможност следва да бъде
обоснована и доказана от работодателя. В настоящото производство
доказателствата ангажирани от работодателя, включително съдебно –
медицинската експертиза на налагат извод, че М. е изпаднала в
обективна невъзможност за в бъдеще да изпълнява трудовите си
функция. Само факта на ползване на отпуск по болест не е достатъчен
за формиране на такъв извод. Заедно с това, нито едно доказателство
не сочи, че заболяването на ищцата се отразява на възможността й
след временната неработоспособност да престира своя труд.
Дори да са налице доказателства, че ищцата страда от
заболяване, което води до намаляване на трудоспособността й, а
такива в случая няма, следва да се докаже, че това състояние е
необратимо и непреодолимо. Фактите изложени в заповед № РД-09-
1637/13.08.2021г. на директора на НПГ „Д.Т.“ гр. Г.Д. не са такива за
непреодолими обективни пречки за Мутафова да изпълнява трудовите
си задължения.
6
Категорично не се вмества в процесното правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение фактът на неявяване на
работа от служителката след изтичането на последния й болничен лист
към 03.08.2021г. На първо място се установи, че тя не е била на
работа, поР. по – късно издаден болничен лист от ТЕЛК, а ако не е
била на работа при липса на такъв, то основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение следва да е друго.
Въз основа на изложеното, Благоевградският окръжен съд счита,
че атакуваната в настоящото съдебно производство заповед за
уволнение е незаконосъобразна и правилно е отменена от районния
съд.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ :
Искът за възстановяване на уволнения служител е акцесорен и
уважаването му зависи от произнасянето на съда, досежно
законосъобразността на уволнителната заповед. В изложените по –
горе мотиви съдът прие, че тази заповед е незаконосъобразна и поР.
обусловеността на този иск от законността на уволнението, същият
следва също да бъде уважен. Тъй като районният съд е постановил
ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „счетоводител оперативен“, атакуваният съдебен акт е
правилен и следва да бъде потвърден.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ :
За да се присъди обезщетение на С. М. на основание посочената
разпоредба от КТ е задължително да са налице кумулативно следните
предпоставки: уволнението й да е признато за незаконосъобразно и
същата да е била без работа през периода, за който се иска заплащане
на обезщетение. Периодът, за който се дължи обезщетение,
законодателят е лимитирал като го е предвидил за не повече от 6
месеца, считано от уволнението. Установи се по делото, че от
13.08.2021г. до 13.02.2022г. ищцата не е полагала труд по трудово
7
правоотношение, поР. което е безспорно, че е претърпяла вреди от
прекратяването на това й с ответника. ПоР. това, искът за присъждане
на обезщетение е основателен.
Спорен в казуса е размерът, за който следва да бъде уважен, като
ищцата счита, че следва да се определи на база брутното
възнаграждение за м. януари 2021г. с добавено ДТВ, а ответника на
база възнаграждението за м. май 2020г. и без добавено ДТВ.
Настоящият състав счита, че размерът следва да се определи на
база брутното трудово възнаграждение за м. януари 2021г. Видно е от
изготвената таблица от вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, че последният пълен отработен месец от ищцета преди
уволнението й е м. януари 2021г., в който не е ползвала болничен.
Заедно с това не следва да се добавя ДТВ, които се изплащат три пъти
в годината и след преценка на работодателя. Последното не е част от
брутното трудово възнаграждение.
Ето защо, първоинстанционното решение и в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По въззивна жалба с вх.№1213/08.03.2023 г. против
допълнителното решение №40/07.02.2023г. по гр.д.№1125/2021 г. на
РС гр. Г.Д. :
Тази жалба не съдържа доводи срещу присъдената законна
лихва, а повтаря оплакванията в основната въззивна жалба на М.,
касаещи неприсъждането на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ с
включено ДТВ. Доводи за това, че не са налице основания за
включване на това възнаграждение в базата за определяне на
обезщетението съдът вече изложи, поР. което счита, че не следва да ги
обсъжда отново.
Предвид горното, допълнителното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Благоевградският окръжен съд счита, че разноските, присъдени в
8
първоинстанционния съдебен акт са правилно определени, като съдът
е отчел изхода от спора, съобразил е фактическата и правна сложност
на делото и броя на действително проведените открити с.з. Ето защо
счита, че и в тази му част решението не следва да бъде ревизирано.
С оглед изхода от спора във въззивната инстанция, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за изготвянето на отговор по ВЖ
на ищцата и за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, за които са представени доказателства, че са изплатени в
размер на 710лв.
На жалбоподателката С. М. не се дължат разноски за настоящата
инстанция, въпреки представените доказателства за направени такива
във връзка с въззивните й жалби, тъй като съдът ги прие за
неоснователни. Такива обаче, следва да й се присъдят във връзка с
представения отговор на насрещната ВЖ и процесуалното
представителноство във връзка с нея, които са в размер на 710лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №183/26.08.2022 г., постановено по гр.д.
№1125/2021 г. по описа на РС гр. Г.Д..
Потвърждава допълнителното решение №40/07.02.2023г. по гр.д.
№1125/2021 г. на РС гр. Г.Д..
Осъжда Неврокопска професионална гимназия „Д.Т.“ гр.Г.Д. да
заплати на С. Г. М., с ЕГН ********** сумата от 710 лева,
представляваща извършените от нея разноски във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Осъжда С. Г. М., с ЕГН ********** да заплати на Неврокопска
професионална гимназия „Д.Т.“ гр.Г.Д. сумата от 710 лева,
представляваща извършените от нея разноски във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
9
Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10