Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 5639 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Д.Т., с ЕГН: **********,*** против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 3163567, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с
който на жалбоподателя Т., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в
размер на 400 лева (четиристотин лева) за допуснато от него нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Т. изразява
несъгласието си с наложената му глоба, като в жалбата посочва, че ел. фиш е
издаден при съществено нарушение на материалния закон, при допуснати
процесуални нарушения, като нарушението не е било доказано по надлежния ред.
Излага, че не са посочени място на извършване на нарушението, не бил приспаднат
толеранс, фишът не съдържал всички изискуеми реквизити, възможно било
нарушението да е било резултат от хакерска атака. Моли за цялостната му отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно преупълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение
на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото. Представя
писмени бележки със становище за потвърждаване на издадения електронен фиш и за
присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 07.10.2019г. в 04:57
часа на територията на община Аврен, област Варна, по път първи клас № 9 преди
кръстовището за к.к. „Камчия” в посока от гр. Варна към гр. Бургас с
автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА била засечена скорост на
движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Субару Легаци” с ДК № В
1262 ВВ от 102 км/час, при разрешена скорост на движение в този пътен участък
от 60 км/ час.
Лекият автомобил бил регистриран на името на Е.Д.Т..
Самото автоматизирано техническо средство № TFR1 – M
646/14 било поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 3163567, с който на собственика на автомобила
– Е.Д.Т. била наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 19.11.2019г., който подал по пощата настоящата
жалба на 22.11.2019г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите
по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по
предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от Протокол № 38 – С
– ИСИС от проверката на стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация, регистрираната скорост
попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3
км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът
е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред,
което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени
както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм. бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства
и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес На основание
разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, Министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която
се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от Наредбата
се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна
система.
В конкретния случай, съдът намира, че всички изисквания
на закона са изпълнени, като предвид измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от
05.07.2017г. от 09.07.2017г. отпада изискването на чл. 165, ал.2, т.8 на закона
да се публикуват местата, предназначени за извършване на контрол върху
скоростта.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани
в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен
фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Измерената скорост на движение на автомобила (видно от
наличния по преписката клип) е 105 км/ч., допустимата грешка при измерването в
тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 102
км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било
благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било
установено превишение на установената скорост, а именно 105 км./ч., но при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 102 км./ч., т.е.
отчетеното превишение е от 42 км/ч., което попада в обхвата на чл. 182, ал.2,
т.5 ЗДвП, доколкото по делото не е спорно, че автомобилът е бил засечен извън
териториалните предели на гр. Варна в посока гр. Бургас.
От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената
в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство е било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 102 км/час, при ограничение
от 60 км/час, тъй като както и свидетелите потвърдиха пътния участък, където е
фиксирана скоростта на превозното средство.
Възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не ставало ясно дали наличието
на нарушение не се обосновавало с извършена хакерска атака, съдът не възприе
като състоятелни доколкото по преписката отсъстват всякави данни в изложената
посока.
По безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателката като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената
скорост от 60 км/час, но е неглижирал настъпването на общественоопасните
последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост,
независимо от наличното ограничение.
Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за
конкретното превишение от 42 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 5
от същия текст е предвидил глоба от 400 лева (четиристотин лева). Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 42 км/час, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
За пълнота на мотивите
съдът намира, че от приложения 38 – С – ИСИС
от проверката на стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация, се установи, че автоматизираното техническо средство, с което е
фиксирана скоростта на лекия автомобил, е технически изправно, като мястото на
извършване на нарушението е било индивидуализирано в достатъчна степен в това
число чрез географски координати, отразени на наличния по делото клип.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.