РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Перник, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500745 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 340/13.07.2023 г. по гр.д. № 1922/2022 г. на Районен съд гр. Дупница е
отхвърлен като неоснователен искът на В. А. И. срещу Окръжен съд – гр. Кюстендил за
несъществуване на 3 броя глоби в общ размер на 270 лв. от 2002г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от В. А. И., чрез адв. Т. Т.,
с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение. Твърди се, че
същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районния съд е постановил акта си при
липса на мотиви и липса на какъвто и да е анализ на твърденията на ищеца и събрания
доказателствен материал. За неправилен се сочи и извода на съда, че делото е перимирано,
като не става ясно и на базата на какви доказателства е приета тази теза. Допълва, че дори
делото да е перимирано, кредиторът може по всяко време да го възобнови, което обуславя
правния интерес на ищеца от отрицателен установителен иск. В продължение се твърди, че
Районен съд Дупница е постановил един незаконосъобразен акт, като е погасил
приложението на материалния закон – не се произнесъл по въпроса за съществуването на
вземането и дали е налице изтекла давност. Въз основа на изложените съображения се моли
1
съда да постанови решение, с което изцяло да бъде отменен акта на първата инстанция и с
което да бъде уважен изцяло предявеният от В. И. отрицателен установителен иск. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително за адвокат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Окръжен съд - Кюстендил, с
който се изразява становище, че ОС Кюстендил признава факта, че вземането на ищцата е
погасено по давност, каквото признание е направено още с отговора на исковата молба.
Признанието и неотричането на факта на погасяване по давност на процесиите вземания е
обусловило поведение на дезинтересованост от страна на взискателят относно
принудителното им събиране. Към момента на депозиране на исковата молба не е било
налице висящо изпълнително производство за процесното вземане, няма и данни за каквото
и да е друго активно поведение от страна на кредитора за събиране на вземането. С отговора
се излага хронологията от издаването на изпълнителния лист и образуването на
изпълнителното дело до неговото перимиране. Излагат се подробни съображения, че с оглед
безспорно констатираното, че образуваното ИД №20167440400147/2016г. по описа на ЧСИ
М. Д. е прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 още през 2018 г. и от тогава кредиторът
/ОС – Кюстендил/ не е инициирал ново изпълнително дело и не е предприел други активни
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, то ОС - Кюстендил не е дал
повод на ищцата за завеждане на дело. Счита, че сторените от ищцата в производството
деловодни разноски за двете съдебни инстанции следва да бъдат възложени в нейна тежест,
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като Окръжен съд - Кюстендил не е дал
повод за завеждане на делото.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Според съдебната практика - определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т. о.,
решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС,
III г. о. и др., длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес или изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съобразно изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти за издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, въз
основа на който ответникът е инициирал изпълнителен процес за принудителното събиране
на вземането, предявеният иск е по чл. 439 ГПК, който по изложените съображения е
допустим и съответно решението на РС, с което се е произнесъл по съществото на иска е
допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори и се установява от събраните в производството пред районния съд
2
доказателства, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за сума в размер на 70 лв.,
представляваща глоба въз основа на влязло в сила протоколно определение от 29.04.2002 г.
по НОХД №183/2001 г. по описа на ОС Кюстендил; сума в размер на 100 лв.,
представляваща глоба въз основа на влязло в сила протоколно определение от 11.06.2002 г.
по НОХД №183/2001 г. по описа на ОС Кюстендил; сума в размер на 100 лв.,
представляваща глоба въз основа на влязло в сила протоколно определение от 07.04.2003 г.
по НОХД №183/2001 г. по описа на ОС Кюстендил, за които в полза на Окръжен съд -
Кюстендил срещу В. А. И. е издаден изпълнителен лист № 12 от 16.03.2016 г. Въз основа на
същия изп. лист с постановление на съдебния изпълнител на 18.06.2016 г. е образувано изп.
д. № 20167440400147 по описа на ЧСИ М.М.Д. - И. с peг. № ***. с район на действие -
Окръжен съд - гр. Кюстендил.
С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД.
Датата на образуване на изп. дело е след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС №
3/1980 г., при което по отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването,
дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. и при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече
давност не се спира. Затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и давностният срок са
започнали да текат отново, считано от 19.06.2016 г. При доказателствена тежест на
ответника-взискател не се установява /напротив е налице изрично признание с отговора на
исковата молба и отговора на жалбата/ положителният факт, че в продължение на 2 години,
считано от 19.06.2016 г. от взискателя са поискани „същински“ изпълнителни действия по
см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /няма такъв
характер проучването на имущественото състояние на длъжника, както и поканата за
доброволно изпълнение, справка от ТД на НАП и пр./, поради което изп. производство е
прекратено на 19.06.2018 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Прекратяването е настъпило по
силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира
върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането. Датата на
прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г.,
при което по отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с т. 10
на ТР № 2/26.06.2015 г. и нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, което в
случая е образуването на 18.06.2016 г. на изп. д. № 20167440400147 по описа на ЧСИ М.Д..
Наложените от съда наказания „глоба“, визирани в процесния изпълнителен лист,
представляват публични държавни вземания по чл. 162, ал.2, т. 5 от ДОПК, като съгласно
чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 82,
3
ал.1, б. "а" от ЗАНН административното наказание не се изпълнява ако са изтекли две
години когато административното наказание е глоба. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК
давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл. 172, ал. 3 ДОПК.
Следователно, считано от 18.06.2016 г. - последното валидно изпълнително действие
по горецитираното изп. дело, 2-годишният давностен срок по чл. 82, ал.1, б. "а" от ЗАНН не
е прекъсван и е изтекъл многократно към датата на предявяване на иска – 15.08.2022г. Като
последица от изтеклия давностен срок, единственият възможен краен извод предвид
доказателствата по делото е, че удостоверените в изп. лист вземания на ответника са се
погасили по давност и предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.
При тези изводи обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови решение за уважаване изцяло на иска с пр. осн. чл.
439 ГПК.
По разноските
Независимо от изхода на спора, разноските по първоинстанционното производство
следва да останат в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът-
взискател с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и изрично и безусловно е
признал иска. Обстоятелството, че съдът уважава предявения от ищеца иск не рефлектира
върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика на
ВКС /определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на
ВКС, определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС,
определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение №
365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК/ и се отнася до случаите
на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи
вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла
погасителната давност. Тази практика е непълно относима и към фактите по настоящото
дело, с оглед установеното, че поради бездействието на ответника, след изтичане на 2 г. от
извършването на последното и единствено валидно изпълнително действие, принудителното
производство се е прекратило по силата на закона още на 18.06.2018 г. /последното валидно
изпълнително действие на взискателя е било на 18.06.2016 г./, т. е. настъпила е перемпция,
съответно и след изтичане на давността на 19.06.2018 г. за период от повече от 4 г.
ответникът не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.
Ответникът не претендира и не доказва разноски по първоинстанционното
производство, поради което такива не му се дължат и не се присъждат.
Независимо от резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство и разноските следва да останат в тежест на жалбоподателя, защото
ответникът-въззиваем не е дал повод с поведението си за депозирането на жалбата и не е
възразил срещу нея.
4
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не му се дължат и не се присъждат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 340/13.07.2023 г. по гр.д. № 1922/2022 г. по описа на Районен
съд – Дупница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 от ГПК,
предявен от В. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** срещу ОКРЪЖЕН СЪД - гр.
Кюстендил, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул. „Гороцветна“ № 31, че ищецът В. А. И. НЕ ДЪЛЖИ на ответника ОКРЪЖЕН СЪД - гр.
Кюстендил следните суми: в размер 70 лв., представляваща глоба въз основа на влязло в
сила протоколно определение от 29.04.2002 г. по НОХД N 183/2001 г. по описа на Окръжен
съд - Кюстендил; в размер 100 лв., представляваща глоба въз основа на влязло в сила
протоколно определение от 11.06.2002 г. по НОХД N 183/2001 г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил; в размер 100 лв., представляваща глоба въз основа на влязло в сила протоколно
определение от 07.04.2003 г. по НОХД № 183/2001 г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил, представляващи вземания по изпълнителен лист № 12 от 16.03.2016 г. и
предмет на образуваното изпълнително дело № 20167440400147 по описа на ЧСИ М.М.Д. -
И. с peг. № ***. с район на действие - Окръжен съд - гр. Кюстендил, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5