Решение по дело №1919/2009 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№    ……..         …………………….2009г.            Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 13 октомври                       2009 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател: Т. И.                                                       

 

Секретар:Е.Д.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 1919, по описа за 2009 година.

 

     Предявен е иск за прекратяване на граждански брак.

Ищцата Г.Л.И., твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили граждански брак на 29.08.2003г. в гр.Сливен, който брак е първи и за двамата. От брака си нямат родени деца. Ищцата твърди също, че с ответника заживели заедно през пролетта на 2004г., тъй като тогава пристигнала за постоянно в Р. България. Първоначално семейството живеело в жилище под наем, близо до гр. Сливен, а по-късно се преместили в жилището на брата на ответника в гр. Сливен. Твърди, че отношенията й с ответника се влошили, когато настъпила липса на финансови средства в семейния бюджет. Ответникът станал нервен и избухлив, забранявал й да ползва електроуредите. Започнал да проявява обидна за нея ревност, която се отразила зле на  здравето и психиката й. Твърди още, че ответникът поставил ултиматум към нея да продаде жилището си в Санкт Петербург и да му роди дете, в противен случай щял да я напусне. Ищцата се съпротивила на ответника да изпълни поставените от него изисквания, като впоследствие, с помощта на своя приятелка, напуснала семейното жилище. Така от 29.04.2009г. съпрузите са във фактическа раздяла. Счита, че бракът им е изпразнен от смисъл и съдържание. Моли съда да прекрати брака й, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да не се произнася по въпроса за семейното жилище, тъй като същото е било жилище под наем, както и да продължи да носи предбрачното си фамилно име.

Ответникът С.Д.Г., в законоустановения по чл. 131 от ГПК  срок   не е депозирал писмен отговор по исковата молба.

В с.з. проведено на 13.10.2009г. страните по делото заявяват категоричното си желание за прекратяване на брака като представят и поддържат изготвено и подписано споразумение по смисъла на чл. 99, ал.3 от СК/отм./, уреждащо всички имуществени и неимуществени отношения помежду им.

     Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе  предвид становищата на страните,  намери за установено следното:

     Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 296 от 29.08.2003г. на Община Сливен, страните са сключили граждански брак на 29.08.2003г. в гр. Сливен.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка  А. М. Л. се установява, че съпрузите не живеят заедно от около 6 месеца. Според свидетелката, семейните проблеми на съпрузите се дължат на несходството в характерите им. Счита, че страните не могат да продължат да живеят като семейство.

     При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла. Налице е сериозно и непоколебимо решение на двамата съпрузи за прекратяване на брака им, без да се издирват мотивите за това, което решение е заявено категорично по време на проведеното съдебно заседание и е отразено в представеното от молителите споразумение.

     Постигнато споразумение между съпрузите е пълно,  не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде одобрено.

     Бракът следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.

Следва да бъде определена  окончателна държавна такса в размер на 30 лева, като следва да бъде осъдена всяка от страните да заплати окончателна ДТ в размер на 15 лв. – за всеки от тях.

     Водим от горните мотиви, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

     

     ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.Л.И., ЕГН **********,*** и  съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. „…” № 98, ет.4 ст. 410 комплекс ”…” чрез адв. Е. С. и  С.Д.Г., ЕГН **********,***,  сключен с Акт за граждански брак № 296 от 29.08.2003г. в гр. Сливен, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ОДОБРЯВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

 

     СТРАНИТЕ  заявяват, че нямат родени от брака деца.

 

     СТРАНИТЕ заявяват, че не притежават недвижими имоти, придобити по време на брака.

 

     СТРАНИТЕ заявяват, че движимите вещи са си поделили извънсъдебно.

 

СТРАНИТЕ заявяват, че след прекратяване на брака не си дължат издръжка един на друг.

 

     СТРАНИТЕ заявяват че не притежават семейното жилище, по смисъла на закона.

 

     ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата  Г.Л.И. да продължи да носи същите си имена.

 

     ОПРЕДЕЛЯ окончателна ДТ в размер на 30 /тридесет/ лева.

 

ОСЪЖДА Г.Л.И. с п.а. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 15 лева /петнадесет лева/, представляваща ДТ.

 

ОСЪЖДА С.Д.Г., с п.а. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 15 /петнадесет/ лева, представляваща  ДТ.

 

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                            

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: