Р Е
Ш Е Н
И Е 543
гр. Бургас, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 2641 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. АПК вр.чл.57а, ал.3 от ЗУТ вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е
по жалба на Я.А.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Х. от БАК,
против Заповед № РД-16-1683/26.10.2021 г. на кмета на Община Поморие, издадена
на осн.чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ, с която е наредено премахване на преместваем
обект „дървен навес към масивна постройка“, реализиран в северната част на ПИ с
идентификатор 57491.21.283, м. „Палеокастро“ по КК на гр. Поморие, без
строителни книжа.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта поради противоречието
й с материалния закон /твърди се, че не са били налице фактическите и правните
основания за издаването й/, поради нарушение на съдопроизводствените правила,
неспазване на установената форма и несъответствието й с целта на закона. Иска
се отмяна на заповедта.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Х., който поддържа
жалбата, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - кмет на Община Поморие, чрез
адв. А. и адв. Б., оспорва жалбата като неоснователна, като сочи липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването й и
съответствие на заповедта с материалния закон. Представя административната
преписка, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноските по
делото.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на нот.акт за покупко-продажба на поземлен
имот № 176, том ІІ, рег.№ 3046/23.12.2003 г. на нотариус Д. Г. при РС Поморие,
жалбоподателят Я.Р. е придобил собствеността върху поземлен имот – нива на площ
от 0,462 дка, ІV кат., м. „Палеокастро”, съставляваща ПИ № 021283 по плана за
земеразделяне на гр. Поморие, Обл. Бургас. Няма спор, че понастоящем този имот
представлява имот с идентификатор 57491.21.283, м. „Палеокастро” по КК на гр.
Поморие.
Установява се, че по повод постъпила в Министерство на
вътрешните работи жалба от физическо лице за това, че ул. „Мусала” в гр.
Поморие е осеяна със сервизни помещения и множество автомивки, като същите са
заели значителна част от тротоарната площ, към кмета на Община Поморие са били
изпратени множество писма и е била разпоредена проверка. Процесният имот с
идентификатор 57491.21.283, м. „Палеокастро” по КК на гр. Поморие, е разположен
между ул. „Железничарска” и ул. „Марица” в гр. Поморие.
На 20.10.2021 г. е била извършена проверка в
присъствието на жалбоподателя от трима служители в Дирекция "СУТОСУП"
при Община Поморие, на обект
„Дървен навес към масивна постройка”, реализиран в имот с идентификатор №
57491.21.283 в м. „Палеокастро” по КК на гр. Поморие, като за констатациите от
същата е съставен констативен акт № 04/20.10.2021 г. В него е посочено, че
дървеният навес към масивната постройка е реализиран от Я.Р. в северната част
на имота, като приблизителната площ на навеса е 14,07 кв.м. съгласно
геодезическо заснемане, същият е изграден по начин и материали, обуславящи
характера му на преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна
конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при
необходимост и фундамент. Прието е, че изпълненото представлява „премествем
обект” по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ, който е реализиран без разрешение за
поставяне на слънцезащитни съоръжения, навеси и др. С това е прието, че е
нарушена разпоредбата на чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ и е посочено, че констативният
акт е основание за започване на процедура по премахване на обекта по чл.57а,
ал.1, т.1 ЗУТ. Посочено е също, че възражения по констативния акт могат да бъдат
подавани до Община Поморие в 3-дневен срок от датата на съобщаване на акта
/л.17-л.18/.
Констативният
акт е връчен на жалбоподателя по реда
на чл.57а, ал.2 ЗУТ за възражения в 3-дневен срок на 20.10.2021 г., видно от
направеното в него отбелязване. В 3-дневния
срок по чл. 57а, ал.2, изр.2 ЗУТ срещу акта е постъпило възражение от жалбоподателя на 21.10.2021
г. /л.12 от делото/, в което същият е изложил аргументи, че за обекта има
издадена виза за стациониране на временен склад за селскостопански инвентар
/демонтируем/ на осн.чл.12, ал.3 ЗУТ от 12.05.2004 г., както и че всички постройки
в имота са преместваеми и поради това не разполага с одобрена схема и
разрешение за поставянето им.
Въз
основа на съставения констативен акт от 20.10.2021 г. е издадена оспорената
Заповед № РД-16-1688/26.10.2021 г. на кмета на Община
Поморие, с която на осн.чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ е наредено на
жалбоподателя да премахне преместваем обект „дървен навес към масивна постройка“,
поставен без разрешение за поставяне, находящ се в поземлен имот с
идентификатор № 57491.21.283 в м. „Палеокастро” по КК на гр. Поморие.
Заповедта е
връчена лично на жалбоподателя на 01.11.2021 г., видно
от известие за доставяне /л.8/ и писмо изх.№ 94Я-415-3/28.10.2021 г. /л.7/, а жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 15.11.2021 г.
По делото е назначена СТЕ, от
заключението на която се установява, че обектът представлява монолитно
изградена паянтова постройка в площ около 14 кв.м., която в момента се ползва
от собственика като битово помещение и склад. Околните стени са от тухлена
зидария с височина приблизително 2,20 м и с дебелина на зида 12 см. От двете
страни стените са измазани с вароциментова мазилка. Постройката има двускатен
дървен покрив, като крайното покривно покритие е битумна хидроизолация с
посипка, газопламъчно залепена върху обшивка от дървени плоскости, лежащи върху
носещи дървени ребра. По цялата си дължина дървената покривна конструкция стъпва
на изнесени пред постройката дървени колони и така пред сградата е оформен
навес с ширина около 2 м. Дървените опори стъпват на терена върху монолитно
изляти бетонови стъпки. Подовото покритие в постройката е ламинат върху
бетонова настилка, излята върху терена. Настилката пред постройката и под
навеса е изпълнена от бетонови тротоарни плочи. В заключение е посочено, че
предметът на заповедта, определен като преместваем обект – дървен навес към
масивна постройка, е невъзможно да бъде отделен от повърхността, без да загуби
своята цялост. Монолитният начин, по който е изграден, и използваните при
изграаждането му материали обуславят липсата на какъвто и да е технически
способ за демонтажа на обекта без неговото цялостно или частично разрушаване,
поради което изградената постройка не представлява преместваем обект по смисъла
на §5, т.80 ДР ЗУТ.
В с.з. на 18.04.2022 г. в.л. С.
пояснява, че определящо за монолитното строителство в случая е изпълнението на
ограждащите стени на постройката от тухлена зидария с дебелина 12 см.
Съдът кредитира изцяло
заключението на СТЕ като компетентно и неоспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо право и интерес
от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Според чл. 56, ал.1
ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4.
преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Съгласно
ал.2, за обектите по
ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за
поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. В зависимост от вида и
предназначението на обекта се представя индивидуален проект, който съдържа
архитектурно-художествена и инженерно-техническа част, или типов проект,
придружен с декларация за характеристиките на обекта, издадена от производителя
въз основа на протоколи от изпитване или изчисления и/или сертификат за система
за управление на качеството, и/или на документи, удостоверяващи съответствие с техническите
изисквания на нормативните актове. Условията и редът за издаване на
разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към
схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.
Според чл.
57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се
изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие
с издаденото разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл.56, ал.1, поставени на
територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет
за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските
плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се
връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят
възражения в тридневен срок от връчването му. Според чл.57а,
ал.3 ЗУТ, в 7-дневен срок
от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от
него длъжностно лице, издава заповед за
премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1,
който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 57а, ал.3 ЗУТ - кмета на Община Поморие, и касае
премахване на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗУТ.
По смисъла на §5, т.80 от ДР на
ЗУТ /в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед/, "преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може
след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост
и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена, и е
мотивирана. В нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ /наличие
на монтиран дървен навес към постройка, поставен без разрешение за поставяне, находящ
се в ПИ с идентификатор 57491.21.283 в м. „Палеокастро” по КК на гр.
Поморие/
и е посочено правното основание за издаването й - чл. 57а, ал.1,
т.1 ЗУТ.
При
издаването й са спазени специалните административнопроизводствени
правила по чл. 57а, ал.2 ЗУТ, а именно - за констатираните по чл. 57а, ал.1 ЗУТ обстоятелства е съставен
от служители по чл. 223, ал.2 ЗУТ констативен
акт в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Актът е подписан от
актосъставителите и е връчен на собственика на обекта с право на
възражения в 3-дневен срок от получаването му. По този
начин жалбоподателят е бил уведомен за
започване на административното производство, като видно от
доказателствата по делото дори е упражнил правото си на възражение в
законоустановения срок.
С оглед на горното, съдът приема,
че заповедта е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения
в процедурата по издаването й.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалноправните
норми на закона – чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ вр.чл.56, ал.2 ЗУТ.
Процесното строителство е
определено в съставения в хода на проверката констативен акт от 20.10.2021 г.
като преместваем обект, който е построен в нарушение на разпоредбата на чл. 56,
ал.1, т.2 ЗУТ /неправилно цитирана, тъй като правилната разпоредба в случая е
тази на чл. 56, ал.2 ЗУТ, съгласно която за обектите по ал.1, т.1 и 2 се издава
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени
от главния архитект на общината/.
Процесният дървен навес към
масивна постройка, според приетото по делото заключение на СТЕ, обаче, не
притежава характеристиките на преместваем обект по
смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, следователно не следва да отговаря на
изискванията за преместваеми обекти на чл.56, ал.2 ЗУТ.
Както беше посочено по-горе, според
чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите
по чл.
56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се
изисква, и/или без разрешение, в
противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение
В случая, обаче, не е налице
преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като процесното
строителство – дървен навес, не може да бъде отделено от постройката /монолитно строителство/, без
неговото цялостно или частично разрушаване. При това
положение, не е осъществена хипотезата на чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ за премахване на обекта
С оглед на изложеното, съдът приема, че кметът на
Община Поморие е издал валиден, но незаконосъобразен
административен акт, при неправилно
приложение на материалния закон, поради което жалбата
следва да бъде уважена, като обжалваната заповед се отмени като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на осн.чл. 143, ал.1 АПК, жалбоподателят има право на направените по делото разноски, поради
което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 1 090 лв. разноски, от които сумата от 900 лв. - заплатено възнаграждение за адвокат, сумата от 10 лв. – заплатена държавна
такса по жалбата, и сумата от 180 лв. – депозит за експертиза.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-16-1683/26.10.2021 г. на кмета на Община Поморие, издадена на осн.чл. 57а,
ал.1, т.1 ЗУТ, с която е наредено премахване на преместваем обект „дървен навес
към масивна постройка“, реализиран в северната част на ПИ с идентификатор
57491.21.283, м. „Палеокастро“ по КК на гр. Поморие.
ОСЪЖДА Община Поморие, представлявана от кмета Иван Алексиев,
да заплати на Я.А.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 090 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
На
осн.чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: