Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99
гр.Свищов, 25.04.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 01.04.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1237 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК * твърди, че на
31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 31.10.2017г. между „с" ООД и „А.з.с.н.в." ЕАД, по
силата на което вземанията на „с" ООД срещу ответника А.А. А., произтичащи
от Договор за паричен заем № 111167 от дата 16.02.2016 г. са прехвърлени изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви
на дружеството - кредитор.
Общите условия по договора за
заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът бил уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „с“ ООД, чрез пълномощника „А.з.с.н.в.“
ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. С изрично
пълномощно законният представител на „с" ООД е упълномощило „А.з.с.н.в."
ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и
за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „с" ООД
чрез „А.з.с.н.в." ЕАД било изпратено уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/111167 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Писмото е било получено от длъжника на
16.11.2017г.
Твърди, че на 16.02.2017 г. „с"
ООД, като Заемодател и ответника А.А.А. като Заемател бил сключен договор за
паричен заем с № 111167, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата
на заем парична сума в размер на 650,00 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема отбелязана е Договора в поле „размер на отпуснатия
заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че
същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя,
чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на
Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с
които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и
безусловно.
С полагането на подписа си на
Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума
в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле
„размер на отпуснатия заем" сума съставлявала изпълнение на задължението
на Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите
по заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна
на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 56,37 лв. Така, страните са договорили обща стойност на
плащанията по заема да бъде в размер на 706,37 лв., която била платима на 21
броя равни седмични погасителни вноски, всяка с размер на 33,64 лв. при първа
погасителна вноска 23.02.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 13.07.2017 г.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 13.07.2017 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на
приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения
по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за
забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от
падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските
по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е
декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната
от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни
вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017
г., която дата представлява падежа на шестата погасителна вноска. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната
изискуемост, Заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която била в размер на 20% от
дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени
главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Така, на 23.03.2017 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 195,59 лв., представляваща 20 % от сумата от 977,93
лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка,
дължими до края на срока на договора.
Твърди, че съгласно клаузите на
сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението
на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:
- издаването
на запис на заповед от страна на Заемателя;
- поръчителство
на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен" както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
- залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва;
- първа
по ред ипотека;
- предоставяне
на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва.
С подписването на договора за
заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 -
дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното
обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна
на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 320,46 лева, която е разсрочена
на 21 равни вноски, всяка в размер на 15,26 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща Заемателя била в размер на 48,90 лева.
Съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение
в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата
на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 88,74 лв. за периода от 24.03.2017 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението а съда.
Заемателят не е заплатил/а изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 48,90 лв., с която са погасени, както следва: главница: 28,64
лв., договорна лихва: 5,00 лв., неустойка за неизпълнение.на договорно
задължение: 15,26 лв.
Предвид изложеното з. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК * възниквал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен
ред срещу ответника А.А. А. по процесния договор.
"А.з.с.н.в." ЕАД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника А.А. А.. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр.
д. № 815/2018 г., по описа на PC-Свищов е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от своя
страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да признае за
установено, че ответника А.А. А. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК * следните суми:
621,36 лева (шестстотин двадесет и един
лева и тридесет и шест стотинки) главница по договор за паричен заем с № 111167/16.02.2017г.
за периода от 02.03.2017г. до 13.07.2017г., по отношение на които на основание
чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
23.03.2017г.; 51,37 лева (петдесет и
един лева и тридесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 2.03.2017г. до
13.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на
основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 23.03.2017г.; 305,20 лева (триста и пет лева и двадесет стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на за
периода 2.03.2017г. до 13.07.2017г. (падеж на последна погасителна
вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017г.; 195,59 лева (сто
деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочна изискуемост начислена еднократно на датата 23.03.2017г. (датата на
обявяване на предсрочната изискуемост); 88,74 лева (осемдесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки),представляваща обезщетение за забава за периода
от 24.03.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда - 02.08.2018 г.; законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда
– 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски
както в заповедното, такава и в исковото производство.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за
това.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се
произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 16.01.2019г., постановено по
реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок
на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След
изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в
отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното
му призоваване, не е представил и
доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил
искане да се гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и
втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените
в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува. Видно от представения договор
за паричен заем с № 111167/16.02.2017г. и погасителен план към него, Молба за
сключване на договор за паричен заем, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, общи условия по Договор за
заем в сила от 01.05.2016 г., ответника е усвоил сумата в размер на 650лв.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г.
сключен между „с“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Извлечение от Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) г., пълномощно, вземането на първоначалния кредитор е цедирано
на ищеца по настоящото дело. Видно от уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-СТК/111167/10.11.2017 г. за извършена цесия и известие за доставяне, последният
се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от 16.11.2017г.
Следователно ищецът е придобил правото
да претендира останалото неизплатено задължение на ответника. С оглед
изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по
същество, тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение. Следва да се признае,
че по отношение на ищеца съществува претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното проиводство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в общ размер
от 75,25 лева, от които 25,25 лева за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, в общ размер на 410 лева, представляващи заплатени от
ищеца държавна такса 50лв. и 360лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.А.
А., с ЕГН ********** ***, че същият дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, седалище
и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Н.Т.С.и М.Д.Д., следните
суми: 621,36 лева (шестстотин двадесет и
един лева и тридесет и шест стотинки) главница по договор за паричен заем с №
111167/16.02.2017г. за периода от 02.03.2017г. до 13.07.2017г., по отношение на
които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 23.03.2017г.;
51,37 лева (петдесет и един лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща договорна лихва за
периода от 2.03.2017г. до 13.07.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска)
по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017г.; 305,20 лева (триста и пет лева
и двадесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на за периода 2.03.2017г. до 13.07.2017г. (падеж на
последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017г.;
195,59 лева (сто деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на
датата 23.03.2017г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост); 88,74
лева (осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки),представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.03.2017 г. (денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в
съда - 02.08.2018 г.; законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда
– 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №491 от 03.08.2018г. по ч.
гр. дело № 815/2018г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА А.А. А., с ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 75,25 лева (седемдесет и пет лева и 25ст.)
-направени разходи в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.А. А., с ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 125,25 (сто двадесет и пет лева и 25ст.)
- направени разноски в исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: