Решение по дело №1610/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на Д. Р. К. , срещу т.1 ,т. 5 и т.8 от Решeние № 229/19.06.2023 година на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е Установено, че Д. К. в качеството му на директор на СУ „Н. Й. В.“ гр. Суворово, чрез действия по отнемане на достъп до служебна ел. поща, електронен дневник и документооборот на учебното заведение , както и чрез неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е извършил дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр., както и нарушения на чл.13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от ЗЗДискр. , въз основа на защитен признак „обществено положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо Н. Н. Н. ; Уважена е жалба с вх. № 44-00-3934/1.12.2021 г. и допълненията към нея, подадени от Н. Н. Н. срещу Д. К., в частта им относно дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. , както и нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗЗДискр., въз основа на защитен признак „обществено положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. , осъществена чрез отнемане на достъп до служебна ел. поща, дневник и документооборот на училището, както и неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит ; Наложена е на основание чл.47, т.4 във с чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 и чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. на Д. К. – директор на СУ „Н. Й. В. гр. Суворово глоба в размер на 500 лв. за установените с решението нарушения на ЗЗДискр.

С развити в жалбата и допълнението към нея доводи, които по съществото си са такива за материална незаконосъобразност на оспорената част от обжалвания административен акт, се иска постановяване на съдебно решение за отмяната му и постановяване на друго такова за отхвърляне жалбата на Н. Н. Н., както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адв. Кр. Г..

Ответникът по жалбата – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител О. К. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Н. Н. Н. изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Производството пред КЗД е образувано по жалба на Н. Н. Н. с вх. № 44-00-3934/01.12.2021 г., допълнена с жалби вх. № 44-00-191/17.01.2022 г. и вх. № 44-00-359/26.01.2022 год. В т.1.1 от последното допълнение към жалбата е посочено, че на 4.11.2021 г. е ограничен нейния достъп до служебната поща, а от 8.11.2021 г. и до администраторските й права в Електронен дневник, както и до заповеди, входяща и изходяща кореспонденция, или почти до цялата документация , като с това е възпрепятствано изпълнението на преките й служебни задължения като зам. директор учебна дейност – обществено положение и налагане на психически тормоз. В т.1.10 от същото допълнение към жалбата е заявен като психически тормоз от страна на директора на СУ „Н. Й. В.“- С. Д. К., негов отказ да й преизчисли трудов стаж и да й изплаща прослужено време – нарушение на КТД за отрасъл Образование. С допълнително споразумение от 15.09.2021 г. към трудов договор, подателката на жалбите до КЗД Н. Н. е преназначена от длъжност „ЗАТС“ на длъжност „заместник-директор учебна дейност“ в СУ „Н. Й. В.“ гр. Суворово. Допълнителното споразумение е подписано за ръководител от тогава заемащата длъжността директор на училището Б. Б., а за работник е подписано от самата Н., като в същото е посочен размер на основно месечно трудово възнаграждение от 1500 лв. и 0 % допълнително възнаграждение за продължителна работа. Причина за 0% допълнително възнаграждение за продължителна работа е преценката на директора Б., че по-висок процент не се полага в случаите като този на Н., когато се преминава от непедагогическа към педагогическа длъжност, т.е. липсва професионален стаж на педагогическа длъжност, включително поради недостатъчен лекторски норматив. В длъжностната характеристика за заеманата от Н. длъжност „зам. директор учебна дейност“ са регламентирани отговорности по отношение на документооборота, като е записано следното : „ поддържане и съхранение на документацията обезпечаваща и отчитаща учебно-възпитателната дейност“. От 4.11.2021 г. длъжността директор на училището се заема от настоящият жалбоподател Д. Р. К.. Същият издава заповед № РД-07-190/24.11.2021 г. , с която на основание чл. 259, ал.1 от ЗПУО и чл.31 от Наредба № 15/22.07.2019 г. определя , че достъп до служебните електронни пощи имат длъжностните лица Д. К. – директор, Г. Г. – ЗДАСД и П. Г. – гл. счетоводител. С т. 2 от заповедта е определено, че достъп до Admin Pro имат лицата Д. К. – директор, Г. Г. – ЗДАСД и Н. Н. – ЗДУД. С т. 3 от заповедта е определено, че до всички останали служебни акаунти изискващи служебни пароли и идентификатори, достъп ще осъществява само директорът на училището. Достъпа на Н. до информационната система за училищна администрация Admin Pro е бил осигурен още с издадената от директора Б. заповед № РД-07-1352/14.09.2021 г. , но до издаването от К. на заповед № РД-07-190/24.11.2021 г. тя е имала достъп и до служебните електронни пощи на училището. С издадена на същите основания от директора К. заповед № РД-07-192/25.11.2021 г. е определено книгата за регистриране на заповеди на директора и прилежащият към нея класьор, дневника за входяща кореспонденция и прилежащият към него класьор, дневника за изходяща кореспонденция и прилежащият към него класьор , да се водят и попълват стриктно от Г. Г. – ЗДАСД. В т. 2 от длъжностната характеристика за заеманата от Г. Г. длъжност “заместник-директор административно-стопанска дейност” е посочено, че осигурява училищната и учебната документация и носи отговорност за съхраняването й. Поради несъгласие с така издадените заповеди, Н. подава сигнал до РУО-Варна във връзка с който е извършена проверка, за резултатите от която същата е уведомена с писмо изход. № 94-1215/7.12.2021 г. В писмото е посочено, че извършената при встъпването в длъжност на директора К. смяна на паролите за достъп до служебните акаунти за да няма неоторизиран достъп до служебна информация, представлява действие което не е в нарушение на правата и задълженията на директора , съгласно възложеното и нареденото в чл. 31 от Наредба № 15 и длъжностната характеристика на директора - Д. К.. След като случайно узнава за съществуването на списък на 25 лица съдържащ отправено до директора на училището искане за преизчисляване считано от 1.01.2022 г. на допълнителното им възнаграждение за продължителна работа, Н. подава заявление вх. № 1151/16.01.2022 г. , с което отправя до директора К. искане да й бъде преизчислен трудовия стаж и да й се начисли процент прослужено време за професионален стаж , считано от 1.01.2022 год. Върху заявлението е поставена резолюция „ Не !“ , както и подпис, но без изписване имената на автора му. Съгласно показанията на разпитаната от съда свидетелка П. С. Г. на длъжност „гл. счетоводител“, допълнителни споразумения за повишаване процента на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа не е сключвано с никое от лицата отправили такова искане. В тази връзка, в проведеното на 10.10.2023 год. съдебно заседание /протокол на л. 85 гръб/ , Н. Н. заявява следното : „ Няма информация дали са получили допълнително възнаграждение за прослужено време“. Данни за обратното не са установени по делото. Сключения с Н. Н. трудов договор е прекратен на основание чл. 331 от КТ със заповед № РД08-497/18.01.2022 г. , считано от същата дата.

Въз основа на подадената от Н. жалба, с разпореждане № 63/1.02.2022 г. председателят на КЗД е образувал преписка с № 24/2022 г. за производство по Г. Ч. от ЗЗДискр и е разпределил същата за разглеждане от 5-членен състав : О. К., С. Й., В. С., Н. А. и П. К.. Решаващият състав на комисията, съобразно правилата на чл. 54 от ЗЗДискр е определил за председател на състава Н. А. и за докладчик О. К.. Докладчикът по преписката О. К. е съставил доклад-заключение, в който е описал становищата и възраженията на страните и е направил предложение за насрочване на открито заседание. Т. е проведено на 18.01.2023 год. при участието на определеният състав, като е обявено, че след изтичането на предоставеният 14-дневен срок за представяне на писмени бележки по същество, КЗД ще излезе с решение. Постановеното от определеният състав решение № 229/19.06.2023 г. е мотивирано със съображението , че директорът на училището Д. К. не е доказал при условията на пълно и главно доказване и съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. , че принципа на равно третиране не е бил нарушен с издадените от него заповеди определящи достъпа до служебна електронна поща, дневници за входяща и изходяща кореспонденция, както и до книгата за регистриране на заповедите на директора. Така, поради липсата на обоснованост на причината, поради която на Н. като заемаща длъжността „заместник-директор учебна дейност“ е бил отнет достъпа до служебна кореспонденция и документи, съставът приема за установено извършването на дискриминация спрямо Н. въз основа на защитен признак „обществено положение“. Другото установено от КЗД нарушение е мотивирано със съображението, че директорът К. е осъществил дискриминация спрямо жалбоподателката Н. по признак „обществено положение“ , тъй като същият не е оборил предположението за наличие на дискриминация по причина, че не е представил надлежни доказателства, с които да обоснове причина за неизплащане на дължимото на Н. увеличение на трудовото възнаграждение за прослужено време, считано от 1.01.2022 год. Решението е съобщено на Д. К. на 22.06.2023 г. , а подадената от него до съда жалба е приета в КЗД с вх. № 44-00-2563/6.07.2023 год.

 

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от активнолегитимирана страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следните съображения :

Обжалваното решение е постановено от компетентен орган – състав на Комисията за защита от дискриминация, на който е разпределена преписката с разпореждане № 63/1.02.2022 г. на председателя на КЗД , съгласно изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.

Оспореното решение е издадено в предвидената форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. реквизити.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелни основания за отмяна на акта. Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадената от Н. жалба. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от ЗЗдискр. Изискани са становища и обяснения по посочените от жалбоподателката оплаквания в производството по реда на чл. 55 – чл. 59 от ЗЗДискр. Дадена е възможност за представяне на доказателства. В съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр докладчикът е изготвил доклад-заключение. Дадена е възможност на жалбоподателката да се запознае със събраните по делото доказателства, като същата е уведомена за проведеното на 18.01.2023 г. открито заседание, в което е взела участие.

Независимо от гореизложеното , съдът намира, че решение № 229/19.06.2023 г. на КЗД е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и като такова подлежащо на отмяна в оспорените му части по т. 1 , т. 5 и т. 8.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени, като нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно, целта на ЗЗДискр. е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице обаче проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, необходимо е да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр, т.е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр. В случая , видно от съдържанието на т.1 и т.5 от обжалваното решение, както по отношение на достъпа до служебна поща и документация, така и по отношение на допълнителното възнаграждение за прослужено време е прието извършването на пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. въз основа на защитения признак „обществено положение“. За установяването на всеки един от така приетите с решението два случая на дискриминация , КЗД се позовава на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Съгласно същата, в производството за защита от дискриминация, след като страната която твърди, че е дискриминирана представи факти въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С цитираната разпоредба е въведена оборима презумпция за наличието на дискриминация при представяне на достатъчно факти, от които да е възможно да се направи обосновано предположение за съществуването на неравно третиране , т.е. нужно е страната която твърди, че е дискриминирана да установи в производството факти, въз основа на които да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти настъпва разместването на доказателствената тежест, като ответникът вече е този, който следва да обори чрез провеждането на пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране, навеждайки доказателства за обратното.

В случая, събраните както в административното, така и в съдебното производство доказателства не установяват наличието на факти даващи основание за прилагане на презумпцията по чл.9 от ЗЗДискр.

По отношение на установеното като дискриминация отнемане на достъпа до ел. поща и документооборота, единствените събрани от органа доказателства се състоят в горецитираните две издадени от директора К. заповеди №РД-07-190/24.11.2021 г. и № РД-07-192/25.11.2021 год. Видно от тяхното съдържание , същите са издадени на основание чл. 259, ал.1 от З-на за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и чл.31 , ал.1 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Цитираните норми определят правомощията на директорите на училища и видовете актове, които се издават при упражняването им - заповеди. Съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата, директорите са органи на управление и контрол в съответните държавни или общински училища и в това си качество те имат правомощията и отговорностите да планират, организират и контролират целия образователен процес, както и отговарят за разработването и изпълнението на всички вътрешни за институцията документи – т.6 . В този смисъл, изцяло в правомощията на директора е да организира документооборота в училището, както всъщност е сторено с издадените от директора К. две заповеди. Противно на приетото с обжалваното решение, чрез същите не се отнема достъпа на Н. по начин възпрепятстващ изпълнението на заеманата от нея длъжност „заместник-директор учебна дейност“ , а се организира достъпа до ел. поща и други документи чрез разпределянето му между отделните длъжностни лица съобразно функциите присъщи на заеманите от тях длъжности. Според длъжностната характеристика за заеманата от Н. длъжност , в отговорност на заместник-директора по учебна дейност е поддържането и съхранението само на тази документация, която обезпечава и отчита учебно-възпитателната дейност , а що се касае до документацията имаща отношение към финансовата и стопанска дейност на училището, същата попада в ресорите на заместник-директора по административно-стопанска дейност и счетоводителя. Пряко отношение към учебната дейност има програмата „Admin Pro“ до която заместник-директора по учебната дейност Н. Н. има достъп осигурен с т. 2.3 от заповед № РД-07-190/24.11.2021 год. От друга страна, съгласно чл.260 от ЗПУО, заместник-директорите единствено подпомагат директора при управлението и контрола на училищната дейност, т.е. по отношение на същата дейност те нямат преки ръководни функции, поради което за тях не съществува необходимост да имат достъп до цялата достъпна за директора документация, каквато на практика е претенцията на Н.. В тази връзка, изпълнението от съответния заместник-директор на възложените му функции е напълно възможно по начина за който показания дава разпитаната свидетелка Г. Г., а именно : постъпващата в училището информация се разпределя по ресори от директора, който предоставя на заместник-директора копие на хартиен носител на относимия за него документ. В случая няма данни и доказателства за съществуването на какъвто и да било конкретен случай, при който така организираното с въпросните заповеди разпределение на достъпа до документооборота да е възпрепятствало Н. за изпълнението на функциите й като заместник-директор учебна дейност. В този смисъл са и констациите на Регионално управление на образованието-Варна направени в писмо изход. № 94-1215/7.12.2021 год. , а именно : “При встъпването в длъжност на директора се наложило да смени паролите на достъп до служебните акаунти, за да няма неоторизиран достъп до служебна информация. Тези действия не са в нарушение на правата и задълженията на директора, съгласно възложеното и нареденото в чл.31 от Наредба № 15 и длъжностната характеристика на директора – Д. К.”.

По тези съображения, съдът намира, че приетите от органа факти по характера си съвсем не са такива по смисъла на чл.9 от ЗЗДискр. , които да дават възможност да се направи предположение за наличието на дискриминация, още повече , че обжалваното решение не съдържа изложение на такива, които да предполагат по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката Н. в сравнение с другите цитирани в двете заповеди длъжностни лица - директор, ЗДАСД и гл. счетоводител. По тези причини, за директора К. не е съществувало задължение да доказва, че принципът на равно третиране не е нарушен, съответно обратното приетите с обжалваното решение правни изводи за установено извършване на дискриминация са направени от органа в нарушение на материалния закон - не се установява въз основа на наличните доказателства отнемане на достъпа на зам. директора Н. до служебна електронна поща, електронен дневник и документооборот на учебното заведение.

Не се установява извършване на дискриминация и чрез другото посочено в т.1 от обжалваното решение действие/бездействие - неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и не се установява извършване на нарушение на чл.13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от ЗЗДискр. Нарушение на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 би било налице, ако със сключеното на 15.09.2021 г. с Н. допълнително споразумение към трудов договор бе договорен процент на допълнително възнаграждение за продължителна работа по-висок от 0% и така определеното възнаграждение не се изплащаше от страна на работодателя. Определеното с допълнителното споразумение 0 % допълнително възнаграждение не е било изменяно, съответно споразумението е било действащо както към момента на отправеното от Н. към директора К. искане, така и към приетата в обжалваното решение дата 1.01.2022 г. , поради което поставената от директора резолюция „Не“ има смисъл на отказ да се измени допълнителното споразумение, а не на отказ за изплащане на допълнително възнаграждение за продължителна работа – трудовия договор е двустранен и не подлежи на едностранно изменение от страна на зам. директора Н.. При положение, че последната очевидно е променила волята си след сключване на въпросното допълнително споразумение и не среща от другата страна съгласие за негово изменение, то очевидно налице е бил трудово-правен спор, разрешаването на който е следвало да стане по реда на КТ. От друга страна, за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо да има лице /база за сравнение/ поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр, или да е създадено особено неблагоприятно положение произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Сравнението в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация , като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. В случая дискриминация би била налице, ако от страна на представляващия работодателя бяха изменени допълнителните споразумения за процент допълнително възнаграждение за продължителна работа , сключени при същите условия / 0 % / с други служители на училището , без това да е сторено по отношение на зам. директора Н.. Такива констатации не се съдържат в обжалваното решение, нито пък се установяват подобни факти в хода на съдебния процес – дори напротив, в съдебно заседание самата Н. заявява, че няма информация дали лицата от посоченият от нея списък са получили исканият от тях процент на допълнително възнаграждение за продължителна работа. По тези съображения, в хода на адм. производство не са били установени каквито и да било факти даващи възможност да се направи обосновано предположение за наличието на дискриминация по смисъла на чл.9 от ЗЗДискр. , поради което директорът К. не е имал задължението да представя надлежни доказателства, с които да обоснове неизплащането на дължимото на Н. увеличение на трудовото възнаграждение, както неправилно органът е приел в постановеното от него решение. В случая , напълно незаконосъобразно адм. орган си е позволил да разреши един трудово-правен спор за това дали е приложимо допълнителното споразумение от 15.09.2021 г. или приложим е колективния трудов договор за сектор „Образование“, съответно дали се следва процент на допълнително възнаграждение за продължителна работа на лица, които са преминали от непедагогическа на педагогическа длъжност. По тези съображения, изведеното от КЗД на основание чл.9 от ЗЗДискр. установяване за извършване от директора К. на дискриминация спрямо зам. директора Н. чрез нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. и чрез неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит , противоречи на материалния закон.

С оглед гореизложеното за липсата на извършена от настоящият жалбоподател К. дискриминация, обжалваното решение се явява материално-незаконосъобразно в частта му по т.1 и като такова подлежи на отмяна на основание чл.146, т.4 от АПК. При липсата на извършена спрямо Н. дискриминация, подадената от нея жалба не е следвало да бъде уважена, съответно обратно постановеното с т. 5 от обжалваното решение противоречи на правилното приложение на материалния закон, поради което тази точка също подлежи на отмяна на основание чл. 146, т.4 от АПК. Материалната незаконосъобразност на т. 1 и т. 5 от обжалваното решение сочи на липсата на основанията по чл. 47, т.4 , чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 вр. с чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. за налагане на глоба на К. в размер на 500 лв. , поради което т. 8 от обжалваното решение също следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.4 от АПК.

При този изход на правния спор, претенцията на пълномощника жалбоподателя адв. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА е основателна. По делото няма данни самият жалбоподател К. да е сторил разноски по делото, поради което въпреки разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК такива на същият не се дължат. Приложен е на л.17 от делото договор за правна защита и съдействие от 29.06.2023 г., съгласно който се предоставя безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗА. В хода на адм. производство пред КЗД , Кирилов е заплатил адв. възнаграждение в размер на 1500 лв., но доколкото не е в правомощията на съда да преценява достоверността на релевантната според цитираната в договора за правна защита и съдействие разпоредба на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА връзка между клиент и адвокат, то на осъществилия процесуално представителство по делото адв. Г. следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 1500 лв. , съгласно чл.8, ал.2, т. 9 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения - наведените от адв. Г. доводи за участие в повече от едно съдебно заседание не съответстват на действителните факти / участието е само в последното съдебно заседание – в първото не се явява, а във второто участва адв. С./ , поради което претенцията му за присъждане на 2000 лв. съдът намира за завишена.

Водим от горното и на основание чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ точки 1, 5 и 8 от Решение № 229/19.06.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, с които : УСТАНОВЯВА, че Д. К. - директор на СУ „Н.Й. В.“ гр. Суворово, чрез действия/бездействие : отнемане на достъп до служебна електронна поща, електронен дневник и документооборот на учебното заведение, както и чрез неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е извършил дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр. , както и нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. въз основа на защитен признак „обществено положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. , спрямо Н. Н. Н. ; УВАЖАВА жалба с вх. № 44-00-3934/1.12.2021 г. и допълненията към нея, подадени от Н. Н. Н. срещу Д. К. – директор на СУ „Н. Й. В.“ гр. Суворово за процесния период , в частта им относно дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр. , както и нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. , въз основа на защитен признак „обществено положение“ по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., осъществена чрез : Отнемане на достъп до служебна електронна поща, дневник и документооборот на училището, както и неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит ; НАЛАГА на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. вр. с чл.13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от ЗЗДискр. вр. с чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. на Д. К. - директор на СУ „Н. Й. В.“ гр. Суворово за процесния период , наказание глоба в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на основание чл.38, ал.2 от З-на за адвокатурата на адвокат К. Д. Г., Булстат ***, с адрес на упражняване на дейността : гр. **, [улица], ет.*адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.