ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8549
Варна, 29.07.2025 г.
Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ИВЕТА ПЕКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 1699/2025 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Р. Ж., подадена чрез адв. В. И., адрес за кореспонденция и получаване на съдебни книжа- гр.Варна, [улица], против Заповед № 365з-5918/16.07.2025г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.39а, ал.1, т.2, чл.41, т.2 и чл.44, ал.1 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като връщането се осъществи до страната на произход – Израел. Представени са писмени доказателства, доказателства за внесена ДТ, пълномощно, препис от жалбата и доказателствата за насрещната страна.
С писмо с.д.12810/29.07.2025г. е представена административната преписка.
В жалбата е направено особено искане да бъде спряно изпълнението на обжалваната заповед на основание чл.166, ал.2 АПК.
Искането е недопустимо. С издадената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ – „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, поради наличие на основанието по чл.41, т.2 ЗЧРБ – чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б.
Съгласно общата разпоредба на чл.44 ал.3 ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение. В чл.44, ал.4 ЗЧРБ законодателят изрично е регламентирал кои заповеди подлежат на „незабавно изпълнение“ /т.е. на предварително изпълнение по силата на закона/, а съгласно чл.44 ал.15 ЗЧРБ е предвидено предварително изпълнение и на заповедите по чл.44 ал.5 ЗЧРБ/ с които се налагат обезпечителни мерки/.
Съгласно чл. 166, ал. 1 АПК подадената срещу административния акт жалба спира неговото изпълнение. Спирането настъпва по силата на цитираната норма без да е необходимо изрично волеизявление на съда в този смисъл. Изрично волеизявление се изисква, когато с влязло в сила разпореждане е допуснато предварително изпълнение на административния акт от неговия издател /чл. 166, ал. 2 АПК/ или когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон /чл. 166, ал. 4 АПК/.
В случая приложената ПАМ не попада в обхвата на хипотезите по чл.44 ал.4 ЗЧРБ, нито не е обезпечителна мярка по чл.44 ал.5 ЗЧРБ.
Не допуснато предварително изпълнение на заповедта и по реда и при наличие на предпоставките на чл.60 ал.5, във вр. с ал.1 АПК.
Предвид горното, по отношение на оспорената заповед се прилага общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК и изпълнението й е спряно с подаване на жалбата.
Искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява без предмет и е недопустимо. Не е налице акт, спиране на принудителното изпълнение на който да следва да бъде постановено. Изпълнението на заповед № 365з-5918/16.07.2025г. е спряно с нейното оспорване по съдебен ред и за молителя не е налице и правен интерес от искането.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159 т.1 и 4 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р. Ж., подадено чрез адв. В. И., адрес за кореспонденция и получаване на съдебни книжа- гр.Варна, [улица], за спиране на изпълнението на Заповед № 365з-5918/16.07.2025г. на директора на ОД на МВР-Варна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.
| Съдия: | |