РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Велико Търново, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110102223 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. М. К., чрез адв. М.
М. - САК, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - град София кумулативно,
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца развива съображения, че същият е пострадал от
ПТП, настъпило на 27.07.2021 година, около 08.20 часа на ул. „Д. Буйнозов“ в град
Велико Търново, като управлявал с поставен обезопасителен колан автомобил "БМВ
3", с peг. № СА8330СХ, в посока към ул. „Беляковско шосе“, а на задната седалка в
детско столче пътувала дъщеря му. Твърди, че на кръстовището с ул. „Беляковско
шосе“ спрял зад колона с автомобили, а след като станал първа кола и докато се
оглеждал преди да потегли, усетил силен удар отзад, който преместил колата напред в
кръстовището. Посочва, че вследствие на сблъсъка ударил главата и тялото си в
облегалката на автомобила и от камшичния удар изпитал силна болка в областта на
главата и шията. Твърди, че тъй като с водачката на другия автомобил бързали,
съставили двустранен протокол, от който се установило, че водачът на лекия
автомобил Форд, който го блъснал отзад е Д. И., като за автомобила има сключена
застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите“ в ответното дружество.
Посочва, че първоначално мислел, че щетите са само материални, но впоследствие
1
започнал да изпитва остри болки в областта на главата и врата, да му изтръпват ръцете
и да му се вие свят, като тези болки се засилили на следващия ден, поради което
многократно посещавал лекар и му били издавани болнични листи. Навежда доводи,
че от издаденото му съдебно-медицинско удостоверение се установява състоянието му:
след претърпяна и преживяна закрита черепно-мозъчна травма, съпроводена и
проявена с мозъчно сътресение, лека степен, охлузни рани по двете коленни стави,
оток в тилната част на главата, палпаторно болезнен, субективни оплаквания от болки
и ограничена подвижност на шията при движение на главата настрани, като
нараняванията са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително-оздравителния
процес. Твърди, че тези травми се отразили изключително тежко върху физическото
ми състояние. Изпитвал болки в областта на главата, врата и крайниците, които
продължават и до настоящия момент, а около месец носел ортопедична яка на врата.
Губел концентрация и изпитвал непрекъсната умора и виене на свят, а силната
светлина и шумовете го дразнели. Твърди, че чувствал страх за живота си, като и до
настоящия момент избягва да управлява и да пътува с автомобил. Посочва, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди е в размер на 15 000.00 лева. Навежда доводи, че освен
неимуществените вреди е претърпял и имуществени такива в размер на 72.12 лева,
представляващи заплатени от него разходи във връзка с лечението му. Твърди, че на
21.12.2021 година, депозирал до ответника претенция с вх. № 5435/21.12.2021г. за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.07.2021 година, въз основа на която
били образувани щета при застрахователя № 0801-004296/2021-02 и щета № 0801-
004296/2021-03. Посочва, че впоследствие застрахователят поискал допълнителни
документи, а след това с писмо с изх. № 1563/21.03.2022г. бил уведомен, че
дружеството отказва да определи и изплати обезщетение по щета № 0801-004296/2021-
02 и щета № 0801-004296/2021-03. Направено е искане "ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД - град София да бъде осъдено да заплати на С. М. К., сумата в размер на 15
000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
ПТП, реализирано на 27.07.2021г., както и сумата в размер на 72.12 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди при ПТП,
реализирано на 27.07.2021г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху претендираните суми, считано от 06.01.2022 година, до окончателното
погасяване на задължението. Претендира да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и
по размер. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва наличието
2
на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. №
Т2607ТТ, по силата на застрахователна полица № BG/30/121001727230 със срок на
действие от 16.06.2021 година до 15.06.2022 година, т.е. и към датата на ПТП, но
оспорва водача на посочения автомобил да има вина за настъпване на процесното
ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като развива съображения, че ищецът
е потеглил и е спрял внезапно, което е поставило в невъзможност водачът на лек
автомобил Форд да спре. Оспорва вината на лекия автомобил – Д. И., като навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо
се в потегляне и внезапно спиране, както и липса на поставен обезопасителен колан.
Развити са и съображения, че размерът на претендираното с исковата молба
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното
ПТП е завишен. Оспорва вида и характера на телесните увреждания на ищеца, както и
периода от време, през който са съществували. Направено е искане предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност –
претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Претендира
да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 27.07.2021 година за лек
автомобил „Форд Ескорт“, с рег. № Т2607ТТ има сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до
15.06.2022 година по Застрахователна полица № БГ/30/121001727230.
Видно от представеното по делото заверено копие на Двустранен констативен
протокол за ПТП от 27.07.2021 година /л. 8/, на 27.07.2021 година, около 08.30 часа на
ул. „Д. Буйнозов“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Ескорт“, с рег. №
Т2607ТТ, собственост на Д. И. и управляван от Д. И. и лек автомобил „БМВ 3“, с peг.
№ СА8330СХ, собственост на С. К. и управляван от него. В протокола е отразено, че
ударът е бил в задната част за автомобил „БМВ 3“ и в предната част за автомобил
„Форд Ескорт“, че са налице щети по броните на автомобилите, както и че Д. И. е
виновна за ПТП, за което същата се е подписала.
От приложеното по делото заверено копие Съдебномедицинско удостоверение
№ 98 от 29.07.2021 година /л. 9/ че установява, че при преглед на 29.07.2021 година на
С. М. К., са установени: подутина/оток на теменно-тилната част на главата с диаметър
6 см. палпаторно болезнена. Оплаква се от болки и ограничени движения на главата
настрани, съпроводени с главоболие и виене на свят. В областта на дясната колянна
става е установена охлузна рана с диаметър 4 см., покрита със засъхнала червена
коричка и с оток на колянна става. В областта на лявата колянна става е установен
охлузна рана с размери 3/2 см., покрита със засъхнала червена коричка и с оток на
3
колянната става. Установените наранявания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдания по време на
възстановително-оздравителния процес. По делото са приложени и заверени копия на 4
броя амбулаторни листи /л. 11-14/ за периода от 30.07.2021 година до 30.09.2021
година с диагнози „Травма на други неуточнени нерви на шията“ и „Контузия и оток
на шийния отдел на гръбначния мозък“, като са му издадени 3 болнични листа /л. 15-
17/ за периода от 31.07.2021 година до 28.10.2021 година. По делото са представени и
Рецептурна бланка от 30.07.2021 година; Фактура № ********** от 30.07.2021 година,
ведно с фискален бон и Фискален бон от 29.07.2021 година /л. 18-20/, от които се
установява, че му е предписано медикаментозно лечение с лекарства, за които ищецът
е заплатил сумата в размер на 22.12 лева, а за СМУ – 50.00 лева.
Видно от приложена по делото Претенция, вх. № 5435 от 21.12.2021 година /л.
21-23/, С. М. К. е отправил застрахователна претенция към ответното дружеството на
21.12.2021 година за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в
резултат от настъпилото на 27.07.2021 година ПТП, в която е посочил и номера на
банковата си сметка. Приложени са и две уведомления от 17.01.2022 година и от
21.03.2022 година /л. 24 и 25/, с първото от които ответното дружество е поискало от
ищеца допълнителни документи във връзка с претенцията, а с второто му е отказано
изплащането на застрахователно обезщетение.
В проведеното на 12.01.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Д. И. И. заявява, че произшествието се случило на ул. „Д.
Буйнозов“ над КАТ, като тя завивала на дясно в посока с. Беляковец, а С. К. бил точно
пред нея и също завивал надясно към с. Беляковец, за да закара детето си на детска
градина, доколкото разбрала. Посочва, че имал включен мигач. Видяла, че потегля и
пуснала леко съединителя, но гледала наляво дали идва кола, тъй като завивала
надясно. Заявява, че в този момент той спрял рязко, тъй като друга кола се движела
много бързо по улицата, но тя не видяла, че спира, и тъй като не била спазила
дистанция и леко го бутнала. Посочва, че спрели на мястото и видяла, че нямало
никакъв проблем нито с него, нито с детето и се преместили на отсрещната улица, за да
се разберат и да попълнят двустранен протокол, като всеки от тях написал собствените
си данни. Заявява, че след катастрофата няколко пъти са се засичали, говорили са си и
не е имал някакви оплаквания, не е изглеждал зле и не е виждала да е бил с поставена
шийна яка. Посочва, че се е движела може би с около 2-3 км/ч., както и че преди да го
удари първо е бил спрял и рязко тръгнал, но не е обърнала внимание дали е бил с
поставен предпазен колан.
Свидетелят Т.И. С. посочва, че познава С. К. от над 30 години и знае за
претърпяно от него произшествие – лятото на 2021 година. Обадил му се на деня и му
казал, че докато е карал дъщеря си на детска градина в с. Беляковец, на улицата над
КАТ, като спрял да се огледа на кръстовището за други коли, друга кола го е ударила
4
отзад, но доколкото знае не са викали КАТ. Заявява, че закарал детето на градина и се
разбрали вечерта да отиде в тях да се видят. Оплакал му се, че го боли врата и главата
отзад, както и че ръцете му тръпнели и казал, че си е ударил лявото коляно в таблото.
Посочва, че дълго време се възстановявал, около четири - пет месеца, като му казал, че
има мозъчно сътресение и не му давали да гледа телевизия, да говори по телефон, да
шофира. Освен това психически бил уплашен много, най-вече заради детето, защото е
било в колата.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /л.
76-86/ се установява, че пътният участък в района на произшествието попада в
населеното място град Велико Търново и няма поставени пътни знаци, които да
променят определената скорост от 50 km/h за движение по него, а пътен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, е поставен за движещите се МПС от
ул. „Д. Буйнозов“ към ул. „Беляковско шосе“. Към момента на възникване и
настъпване на произшествието пътната обстановка се определя като нормална. Липсват
всякакви изходни данни за определяне скоростта на движение на автомобилите, но с
оглед данните за потегляне и спиране непосредствено преди удара на кръстовището
според свидетели, може да се приеме скорост на двата автомобила при потегляне не
по-голяма от 5-8 км/час и нула при спиране в момента на удара. Вещото лице посочва
следния механизъм на настъпване на ПТП: На 27.07.2021 година, около 08:20ч., в
светлата част на денонощието, лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № Т2607ТТ и водач
Д. И. се е движил по платното за движение по улица „Д. Буйнозов“ в град Велико
Търново, към кръстовище с ул. „Беляковско шосе“, където спира след спрял лек
автомобил „БМВ“ с рег. № СА8330СХ и водач С. К. за пропускане на движещите в
това време автомобили с предимство за преминаване през кръстовището на улица
„Беляковско шосе“. Пред лек автомобил „Форд Ескорт“, попътно е потеглил към
кръстовището надясно към улица „Беляковско шосе“ лек автомобил „БМВ“ с рег. №
СА8330СХ. След като отново се е наложило да пропусне автомобил с предимство по
платното на улица „Беляковско шосе“, водачът С. К. спира. В резултат на движението
на лек автомобил марка „Форд“ от водача И. преди напускане на траекторията му на
движение от лек автомобил „БМВ“ и към него, без спиране, без спиране навреме, или в
разстояние по-малко от възможното за спиране за недопускане сблъсък с движещия се
пред него и отново спрял автомобил, настъпва удар. Ударът е челен за „Форд“ и заден
за „ВМВ“. Така в резултат на удара са нанесени незначителни щети на автомобилите и
има пострадали. Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна
точка е движението на управлявания от водача И. лек автомобил „Форд“ без спиране,
без спиране навреме, или в разстояние по-малко от възможното за спиране за
недопускане сблъсък със спрелия пред него лек автомобил „БМВ“, потеглил и отново
спрял, при което е настъпил удар - условия, в които водачът на автомобил „Форд“ И.
сама се е поставила. Автомобил марка „БМВ 3“ с рег. № СА8330СХ е оборудван с
5
предпазни колани триточкови инерционни за задържане, на всички седалки и на
водача. При челен удар аварийната заключваща система на предпазния колан се
активира и не позволява движение на тялото напред, фиксира торсовете на возещите,
като крайниците и главата остават свободни. Горното условие още повече важи при
удар отзад, какъвто е разглежданият случай. Ефикасността на предпазните колани е
най-малка при удар отзад, понеже инерционните сили, които въздействат
първоначално са в посока напред за автомобила, и в посока назад за тялото на водача
на автомобила. При удар отзад колана предпазва от придвижването на тялото във
втората фаза по посока на волана и челното стъкло, но не се ограничава свободното
движение на крайниците и главата. При движение напред и спиране за пропускане на
движещи се автомобили по пътя с предимство, водачът на лек автомобил „БМВ 3“ с
рег. № СА8330СХ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП.
Видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л. 65-69/, при настъпилото ПТП на 27.07.2021 година, С. К. е получил: оток в тилната
област на главата, закрита шийна травма, протекла с изразен вертебрален шиен
синдром, главоболие, световъртеж, болезнени и ограничен движения в шията,
изтръпване на двете ръце; охлузни рани по двете колена. Получените травматични
увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито са
вътрешните части на купето на лек автомобил. Получените травматични увреждания
в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. За охлузните рани по двете колена срокът на лечение и възстановяване е
около 20 дена. За шийната травма срокът за лечение и възстановяване е около 3 месеца.
От данните в делото по гръдния кош на К. не се установяват травматични увреждания.
При описания механизъм на настъпване на ПТП е възможно водач или пасажер на
предна седалка да получи травми по долните крайници. В делото не са налични
медицински данни за наличието дегенеративни заболявания, от които да е страдал К..
Получените травми е възможно да се получат и при правилно поставен предпазен
колан. В проведеното на 12.01.2023 година вещото лице допълва, че от материалите по
делото няма данни за следи по гръдния кош на ищеца от предпазния колан, но при този
механизъм на ПТП не е задължително такива следи да бъдат оставени, тъй като водещ
травматичен момент е камшичният удар в областта на шийния отдел на гръбнака,
където са и основните оплаквания. Тези увреждания категорично се отразяват на
работоспособността на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
6
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, че е налице причина връзка между противоправното
поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по
делото е да установи наличието на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него
към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от представената от претенция застрахователят е бил поканен да заплати
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на 21.12.2021 година /л. 21/, към
която са били представени необходимите документи, включително е посочена банкова
сметка на ищцата, по която не е постигнато споразумение, т. е. застрахователят не е
платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към
датата на ПТП – 27.07.2021 година, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Форд Ескорт“, с peг. № Т2607ТТ, е покрита от ответното дружество по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата
на този застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по време на действието на
застрахователния договор, на 27.07.2021 година е реализирано ПТП. Последното е
причинено от водача на застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на
който е покрита от ответното застрахователно дружество. В двустранния констативен
протокол за ПТП /л. 8/ Д. И., която е управлявала лекия автомобил „Форд Ескорт“
7
изрично е посочила, че е виновна за ПТП и се е подписала. В същата насока са и
показанията й, дадени в проведеното на 12.01.2023 година съдебно заседание. Въз
основа на подписания между водачите на двата автомобила двустранен констативен
протокол и на останалите събрани по делото доказателства е изготвено и прието
заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните
и от което се установява механизмът на ПТП, а именно, че лек автомобил „Форд
Ескорт“ с рег. № Т2607ТТ и водач Д. И. се е движил по платното за движение по улица
„Д. Буйнозов“ в град Велико Търново, към кръстовище с ул. „Беляковско шосе“, където
спира след спрял лек автомобил „БМВ“ с рег. № СА8330СХ и водач С. К. за
пропускане на движещите в това време автомобили с предимство за преминаване през
кръстовището на улица „Беляковско шосе“. Лек автомобил „БМВ“ е потеглил към
кръстовището, след което отново се е наложило да пропусне автомобил с предимство
по платното на улица „Беляковско шосе“ и водачът С. К. спира. В резултат на
движението на лек автомобил марка „Форд“ към лек автомобил „БМВ“ без спиране,
без спиране навреме, или в разстояние по-малко от възможното за спиране за
недопускане сблъсък с движещия се пред него и отново спрял автомобил, настъпва
удар.
Ответникът, в чиято тежест е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
ангажирал доказателства в тази насока. От друга страна от съдебно-автотехническата
експертиза се установява както описаният по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП, така и обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Форд“, като
водачът на лек автомобил „БМВ 3“ не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Неоснователно се явява и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като е
бил без поставен обезопасителен колан. В тази връзка следва да се има предвид, че
наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той лично обективно е способствал за вредоносния резултат като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011
година по т. д. № 286/2011 година на I т. о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година
по т. д. № 596/2012 година, Решение № 99 от 8.10.2013 година по т. д. № 44/2012
година на II т. о. ВКС/. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения
е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия - действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
8
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /Решение № 169 от 28.02.2012 година по т. д. № 762/2010 година на
ІІ т.о. на ВКС/. В конкретния случай, наведеното от ответника възражение се свежда до
твърдението, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Действително от
заключението пи изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че автомобилът, който е управлявал ищецът е произведен с предпазни
колани, но по делото не са ангажирани доказателства, както за наличието, така и за
липсата на такива по време на настъпване на ПТП. Изрично в Решение № 27 от
15.04.2015 година по т.д. № 457/2014 г. на II т. о. ВКС приема, че „Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан, липсата на обезопасителни колани в процесното МПС
не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат.“ В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
категоричен извод, че ищецът е имал поведение, което да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат в каквато й да е била степен. В тази насока са и разясненията
дадени от вещите лице по СМЕ и САТЕ, които посочват, че в случая по делото,
доколкото се касае за удар отзад за автомобила, управляван от ищеца, тези увреждания
могат да настъпят и при поставен обезопасителен колан. При това положение съдът
приема за установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност,
поради което направените от ответника оспорвания за съпричиняване се явяват
неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на водача на застрахования автомобил,
ищецът по делото е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на
здравето й. Разпитания по делото свидетел заявява, че след инцидента на ищецът е
имал болки във врата и главата отзад, както и нараняване на коляното. В този смисъл
са и приложените писмени доказателства, както и изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че С. К. е получил оток в
тилната област на главата, закрита шийна травма, протекла с изразен вертебрален шиен
синдром, главоболие, световъртеж, болезнени и ограничен движения в шията,
изтръпване на двете ръце; охлузни рани по двете колена, като получените травматични
увреждания в съвкупност и поотделно са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота със срок на лечение и възстановяване около 20 дена – за
нараняванията на коленете и около 3 месеца - за шийната травма. Безспорно се
9
установява и че претърпеният инцидент е оставил негативен отпечатък в съзнанието на
К., който много се уплашил и най-вече заради дъщеря си, която е пътувала с него.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен инцидент винаги е съпътстван
с негативни изживявания. При това положение, съдът след като съобрази характера и
интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили,
продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на живот
на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение
за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно
понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на
увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на
негативните преживявания, продължителността на оздравителния период, самата
форма на лечение, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни
последици, възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната
личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и
отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен
състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за
претърпените от С. М. К. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в
размер на 5 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че
безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху психиката на
пострадалия, което се установява и от показанията на свидетеля С. - ищецът бил много
уплашен, като притесненията му били най-вече предвид обстоятелството, че детето му
е пътувало с него в колата при настъпване на инцидента. От друга страна
уврежданията му не са тежки и се изразяват в оток в тилната област на главата,
главоболие, световъртеж, болезнени и ограничен движения в шията, изтръпване на
двете ръце, както и охлузни рани по двете колена с време на оздравителния процес
около 3 месеца. За същия период от време ищецът е бил временно неработоспособен,
за което са му издадени 3 броя болнични листи. Освен това той е сравнително млад и
жизнен човек, поради което и с оглед заключението на съдебномедицинската
експертиза възстановителния период за тези увреждания не е продължителен.
В настоящото производство освен претърпените от ищеца неимуществени вреди
безспорно се установява и че С. М. К. е претърпял и имуществени такива. Видно от
приложените писмени доказателства, същият е заплатил сумата в размер на 50.00 лева
за изготвяне на съдебномедицинско удостоверение /л. 20/, както и сумата в размер на
22.12 лева за предписаните му лекарства /л. 18-19/. В този смисъл направените от
ищеца разходи, които са общо в размер на 72.12 лева, са в причинно-следствена връзка
с претърпените увреждания. За същите са представени платежни документи, поради
което исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди следва да се уважи в пълния претендиран размер.
10
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е от кръга на
допустимите възражения, които биха могли да бъдат противопоставени на увредения и
с него се цели определяне на занижен размер на обезщетението. В случая по делото
както бе посочено по-горе единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Форд Ескорт“,
респективно – ищецът не е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат в каквато й да е била степен, поради което възражението в тази
насока се явява неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явяват основателни и доказани за сумата в размер на 5
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. М. К. неимуществени
вреди от настъпило на 27.07.2021 година ПТП и за сумата в размер на 72.12 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди от
настъпилото ПТП, поради което и като такива следва да бъдат уважени. В останалата
част, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 15 000.00 лева,
която разлика е в размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
Основателността на главните искове предпоставя основателността и на
акцесорните претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищецът е уведомил
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е представила
всички необходими за това документи, с Претенция, вх. № 5435 от 21.12.2021 година
на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - град София, поради което с изтичането на
срока от 15 работни дни, т.е. от 18.01.2022 година, застрахователното дружество е в
забава за изплащане на обезщетенията и дължи законна лихва върху тях от тази дата, а
не както е посочено в исковата молба от 06.01.2022 година.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД - град София следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в
размер на 319.70 лева, представляваща направени от него разноски по делото,
съразмерно с уважената част на предявените искове за внесена държана такса и за
депозити за изготвяне на експертизи по делото. При този изход на делото претенцията
на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна.
11
Предвид основателността на предявените от ищеца искове и с оглед нормата на чл. 7,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към датата на възникване на процесуалното
правоотношение, ответното дружество следа да заплати на процесуалния представител
на ищеца сумата в размер на 583.61 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. М. К.
следва да бъде осъден да заплати на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - град София
направените от дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлена част от
исковете. Дружеството е доказало извършването на разноски за общо в размер на
325.00 лева, като същевременно е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева, определено от съда в съответствие с
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковете, в размер на 348.33 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К. от *, с ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, СУМАТА в размер на 5 000.00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от настъпило на 27.07.2021г. застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от водача на застрахования лек автомобил „Форд
Ескорт“, peг. № Т2607ТТ и СУМАТА в размер на 72.12 лв. /седемдесет и два лева и
дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди от настъпило на 27.07.2021г. застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования лек
автомобил „Форд Ескорт“, peг. № Т2607ТТ, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 18.01.2022 година до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. К. от *, с ЕГН ********** срещу "ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на управление град София,
район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, с ЕИК ********* иск
с правно основание на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 15 000.00 лева,
която разлика е в размер на 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на
27.07.2021г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, както и
12
претенцията за законна лихва, считано от 06.01.2022 година до 17.01.2022 година, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, с ЕИК 20029961 ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в
размер на 319.70 лв. /триста и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част
на предявените искове.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: BG03
STSA 9300 1526 3385 89 – „Банка ДСК“ АД.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, с ЕИК 20029961 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. М. М. –
САК от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 583.61 лева /петстотин осемдесет и
три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение за
осъществяваното безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА С. М. К. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на управление град София, район Изгрев,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, с ЕИК 20029961 СУМАТА в размер
на 348.33 лв. /триста четиридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща направени от дружеството разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13