Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 10953 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 170751 от
19.07.2019 г. на СРС, ГО, 24 с-в, постановено по гр.д. № 45789/2018 г. по
описана СРС, 24 с-в, е уважен в една част предявеният от А.Б.Т. с ЕГН **********
срещу П.на Р.Б., гр. София, бул. „*******, иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ,
като последния е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 6 500.00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /11.07.2018г./ до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 1 981,66 лева, представляваща законна лихва
върху присъдената главница за периода от 12.07.2015г. до 11.07.2018г., като са
отхвърлени предявените искове за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 8 000.00 лева и
акцесорния иск за законна лихва за разликата до пълния предявен размер от 2
438,95 лева, като неоснователни и недоказани.
С постановеното
решение е осъдена П.на Р.Б., гр. София, бул. „******* да заплати на А.Б.Т.
сумата от 1 876,88 лева, представляваща направени от ищеца разноски.
Срещу така постановеното
решение, в частта, с която са уважени предявените искове е постъпила жалба от
ответника, в която са наведени оплаквания, че решението на СРС е незаконосъобразно
и неправилно. Изложени са доводи, че първоинстанционния съд неправилно е уважил
в една част предявените искове, като не е съобразил, че ищецът не е доказал
причинените му от незаконното обвинение неимуществени и имуществени вреди. В
случая съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса /чл.154, ал.1 ГПК/ в проведеното производство от страна на ищеца не
била доказана една от изискуемите предпоставки за уважаване на претенциите –
претърпени имуществени и неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка
с незаконното действие на правозащитния орган /обвинението/. Според ответника,
определеното обезщетение е силно завишено и не е съобразено с икономическия
стандарт в страната, с утвърдената съдебна практика по сходни производства, с
понесените от това обвинение неимуществени вреди.
Въззиваемият А.Б.Т. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Моли подадената въззивна жалба да
бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в обжалваната част –
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи за неправилност, съобразно нормата на чл.
269, изр. 2 ГПК. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗОДОВ от А.Б.Т. срещу П.на Р.Б.. Ищецът излага още, че на 28.04.2010г.
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №5106 /2010 г. по описа на СДВР за
престъпление по чл. 308, чл. 309 и чл. 316 и престъпление по чл.321,ал.3 вр.
ал.1 НК. Почти 4 години след това досъдебното производство било прекратено по
отношение на него с Постановление от дата 27.01.2014г. на прокурор при СГП, тъй
като деянието не представлява престъпление. Прокурорското постановление не било
обжалвано и е влязло в сила на дата 17.03.2014г. С исковата молба се излага
още, че А.Т., през цялото време на разследването е изпитвал постоянен страх и
чувство за малоценност. Доброто му име в обществото било опетнено. В тази
връзка претендира присъждане на посоченото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и лихва за забава в размер на 2438.95 лв.
В срока за отговор П.на
Р.Б. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Излага, че
наведените от ищеца твърдения за нанесени неимуществени вреди не са подкрепени
с убедителни писмени доказателства. Счита претенциите на ищеца за изключително
завишени и несъответстващи на претендираните вреди и икономическия стандарт в
страната. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените
от ищеца вреди и дейността на прокуратурата.
От събраните по
делото доказателства - Постановление от 27.01.2014г. по ДП № 5106/2010г. по
описа на СДВР, пр. пр. 4-991/2010г. по описа на СГП и показанията на
свидетелите Р.В.К.и Ц.З.Б.се установява, че на 25.02.2010г. е образувано
досъдебното производство, за което А.Т. е привлечен като обвиняем на 28.04.2010
г. заедно с други лица, в това, че в периода от месец януари 2009г. до месец
февруари 2010г. в гр.София са участвали в престъпна група с организатор и
ръководител А.Б.Т., като групата е създадена с користна цел, а именно срещу
заплащане да оказват съдействие при регистрация на МПС пред надлежните органи,
в това число и на такива с нередовни или липсващи документи, чрез извършване на
престъпление по чл.308, чл.309 и чл.316 НК, престъпление по чл.321, ал.3
вр.ал.2, вр.ал.1 НК. С постановлението от 27.01.2014 г. воденото срещу Т.
досъдебно производство е прекратено и на основание чл.243, ал.2 НПК на обвиняемия са върнати подробно изброени в
постановлението вещи.
Установява се, чрез
представеното в производството постановление от 27.01.2014 г. на прокурор при
СРП и показанията на свидетелите Р.В.К.и Ц.З.Б., разпитани пред първата
инстанция, че по образуваното досъдебно производство ищецът е бил задържан под
стража за три месеца. Чрез показанията на свидетелите Кузманов и Благоев се
установява и че образуваното наказателно производство срещу ищеца е било огласено
чрез медиите.
В производството пред
СРС не е представена образуваната преписка по ДП № 5106/2010г. по описа на
СДВР, пр. пр. 4-991/2010г. по описа на СГП, тъй като с писмо от 05.04.2019 г.
СГП е посочила, че същата съдържа класифицирани материали и не може да бъде
приобщена в съдебното производство /л.45/.
Чрез дадените пред
първата инстанция показания на свидетелите Р.В.К.и Ц.З.Б.и констатациите на
приетата пред СРС съдебно – психологична експертиза, която настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установяват причинени неимуществени
вреди на ищеца в резултат на неоснователното обвинение изразяващи се в понесени
физически и психически тревоги от обвинението и извършеното задържане,
ограничение в социалното общуване, отлив на близки от общуване с ищеца,
понесени негативни изживявания във връзка с медийното отразяване на
образуваното производство, негативно отражение на обвинението върху
упражняваната от ищеца дейност по регистрация на автомобили и сключване на
застраховки за тях, негативно отражение в личния му живот и отношенията му с
най-близките хора.
При така приетите за
установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди
от незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от
свидетелите и СПЕ изменения в поведението на ищеца са закономерна, необходима
последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищеца е бил обвинен
и се намират в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение в
посочения период.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на
това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищеца
е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление /чл.93, г.7 НК/, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода над пет години; бил е обвиняем
в един непродължителен период от време – около 4 години, като явяването му пред
досъдебните органи за осъществяване на съдопроизводствените действия го е
ангажирало физически и емоционално; изтърпял е мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за срок от три месеца; образуваното наказателно производство е било
разпространено чрез медиите, като същевременно същото касае извършваната от
него професионална дейност, което е дало негативно отражение върху работата му;
понесените от него негативни изменения в личния и професионалния му живот. Както
последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към
които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този
смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от
настоящия състав.
Следователно, при
съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), продължителният
срок на висящност на наказателното производство, преживеният дискомфорт от
воденото производство, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на
сумата от 6500.00 лв. При определяне на това заместващо обезщетение съдът взема
предвид и срокът, в който ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и обществено-икономическата обстановка в страната.
Следователно, искът
за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца
от процесното незаконно обвинение следва да бъде уважен за сумата от 6500.00
лв. Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170751 от 19.07.2019 г. на СРС, ГО,
24 с-в, постановено по гр.д. № 45789/2018 г. по описана СРС, 24 с-в, В ЧАСТТА,
с която е уважен предявеният от А.Б.Т. с ЕГН ********** срещу П.на Р.Б., гр.
София, бул. „*******, иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, като последния е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 500.00 лева,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /11.07.2018г./ до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 1 981,66 лева, представляваща законна лихва върху присъдената
главница за периода от 12.07.2015г. до 11.07.2018 г.
В останалата част, с
която са отхвърлени, като неоснователни предявените от А.Б.Т. с ЕГН ********** срещу
П.на Р.Б., гр. София, бул. „*******, искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 6500.00 лв. до
пълния предявен размер от 8 000.00 лева
и акцесорния иск за законна лихва за разликата над 1 981,66 лева до пълния
предявен размер от 2 438,95 лева, постановеното решение, като необжалвано е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.