Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан
Гюрчев в.гр.д. № 358
по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 42 от 08.04.2020 г., постановено по гр. д. № 715 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Луковит, съдът отхвърлил предявения от „*****“ С.А., клон България, иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу А.Б. за
установяване по отношение на Б., че дължи следните суми: 447,28 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-11670607
от 30.10.2015 г., сключен между страните, 80,50 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 87,94 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2016 г. до
11.07.2018 г., ведно със законната лихва от момента на подаването на
заявлението – 26.07.2018 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, за
които е издадена Заповед № 324 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 27.07.2018 г. по ч. гр. д. № 496/ 2018 г. по описа на Районен
съд – Луковит. Със същия съдебен акт
съдът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК осъдил „*****“ С.А., клон България, да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Луковит, сумата в размер на 180 лв. – платени разноски за
приетата съдебно-графологическа експертиза.
Съдът мотивирал отхвърлянето на иска с липсата на доказателства за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, доколкото по делото не е
установено Б. да е надлежно уведомена за това, както и с липсата на
доказателства за усвояване на отпуснатата по кредита сума от последната.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „*****“
С.А., клон България, с която се обжалва изцяло така постановения съдебен акт
като неправилен. В жалбата се сочи, че от наличните по делото доказателства –
фактура и договор, се установява, че по силата на сключения между страните
договор за кредит жалбоподателят е превел отпуснатата сума на „***“ ООД, а Б. е
получила така заплатената стока. Моли
жалбата да се уважи, като решението се отмени и се уважи исковата претенция
изцяло. Претендира направените съдебно-деловодни разноски в съдебното
производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Б.Л. ***, в качеството
на особен представител на въззиваемата А.Б.. Счита за
правилни съжденията на проверяваната инстанция, че спрямо Б. не е настъпила
предсрочната изискуемост по така претендираното
вземане и че е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че между
страните е било налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор
за кредит. Моли жалбата да се остави без уважение и решението да се потвърди
като правилно.
В съдебно заседание
„*****“ С.А., клон България не изпраща
представител. Депозира молба, видно от която поддържа изложеното в жалбата.
За въззиваемата се явява адв. Б.Л. – особен представител, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, като заявява, че поддържа изложеното в отговора и моли
решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.
От представените доказателства по
гр.дело № 715 по описа за 2018 г. на Районен съд-Луковит и от събраните пред
настоящата инстанция доказателства, като съобрази и становището на страните и в
изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Луковит е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „*****“ С.А., клон България,
с искане да се признае за установено, че А.Б. дължи на
банката сумата в размер на 615,72 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че вземането
произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит CREX 11670607 от 30.10.2015 г., по сила на който на Б. е предоставен паричен заем в
размер на 731,90 лв. Б. е удостоверила усвояването на посочената сума с
полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Съгласно чл. 1
от Договора в качеството си на кредитополучател за Б. е възникнало задължение
да погаси заема на 18 месечни равни вноски в размер на 47,98 лв. На 05.07.2016
г. ответницата преустановила плащането на вноските, като към този момент били
погасени само седем от дължимите общо 18 месечни вноски. На длъжника била
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от Б., в която
изрично било посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
05.08.2016 г. Алтернативно смята, ако се приеме, че кредитът не е бил
предсрочно изискуем към тази дата, че същият е дължим, доколкото последната
дължима вноска е падежирала на 05.05.2017
г. Сочи, че претендираната сума от 615,72 лв. включва
447,28 лв. – главница по кредита, 80,50 лв. – възнаградителна
лихва и 87,94 лв. – законна лихва за забава за периода 05.08.2016 г. –
11.07.2018 г.
В срока по чл. 131 от ГПК адв.
Л., в качеството си на особен представител, е подала отговор на исковата молба,
в който е изразила становището си за неоснователност на така предявения иск. Оспорва
валидността на договора, като изтъква, че отделните страници са изписани с
различен шрифт и това прави някои от тях напълно нечетеливи
и несъобразени с изискването на ЗПК, от което очертава тезата си за нищожност
на договора. Сочи, че волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на кредитора, тъй като не
ѝ е било връчено надлежно. Моли така предявения иск да бъде отхвърлен.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
По
делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX 11670607, от 30.10.2015 г., съдържащ 5 броя листи с 5 страници,
като в долния ляв ъгъл на всяка страница са изписани числата, както следва: 6
от 11, 7 от 11, 8 от 11, 9 от 11, 10 от 11. В долния десен ъгъл, противоположно
стоящ срещу поредността на страниците, е изписана
дата и час на разпечатване: 30.10.2015 г., 11:21 часа.
От
първия лист от Договора се установява, че на 30.10.2015 г. в гр. Луковит „*****“
ЕАД, чрез „***“ ООД, в качеството му на кредитор, и А.И.Б., в качеството
ѝ на кредитополучател, са сключили договор за потребителски кредит със
следните параметри и условия:
-
обща
цена на стоките: 650,00 лв.;
-
размер
на кредита: 731,90 лв.;
-
месечна
погасителна вноска: 47,98 лв.;
-
брой
вноски: 18;
-
ГПР:
23,44 %;
-
лихвен
процент: 0,00 %;
-
такса
ангажимент: 131,74 лв.
В
раздел с наименование „Финансирани стоки и услуги“ е отбелязано следното: пералня Daewoo,
модел DWD-FC 1231 ECO, с цена 650,00 лв. и Застрахователна
полица № 5/2008 г. с премия в размер на 81,89 лв.
В
табличен вид е представен погасителен план за 18 поредни анюитетни
вноски в размер на 47,98 лв. всяка.
Видно
от раздел I, наименуван „Условия по договора“, т. 1 от Договора страните
са се съгласили сумата по кредита да се предостави чрез директно плащане от
кредитора на упълномощен търговски партньор, както и че връщането на кредита ще
стане на ежемесечни равни вноски, включващи главница и „Такса ангажимент“. Страните
са се договорили, че при просрочие на две или повече
вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост /т. 3 от Договора/. Всички съобщения с изявления от
кредитора до кредитополучателя се считат за получени и узнати от последния, с
изпращането им на адрес, посочен в договора /т. 7 от Договора/. В останалите
точки от т. 1 до т. 11 и т. 22 до т. 27 от Договора подробно са уговорени правата
и задълженията на страните в различни хипотези касателно
договорения целеви кредит. Точки от т. 12 до т. 21 предвиждат възможност за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, както и
за издаване и ползване на кредитна карта от кредитополучателя.
На
последната приложена страница от Договора – 5-ти лист, „10 от 11“, след края на
печатния текст срещу кредитополучател саморъчно са изписани името А.И.Б., датата
30.10.2015 г., и е положен подпис. Същият подпис е положен и в десния ъгъл на всяка
едно от предходните страници.
В
графата „Оторизирано лице“ саморъчно е изписано името Ивайло Димитров Василев,
датата 30.10.2015 г. и е поставен подпис и фирмен печат на „***“ ЕООД – Червен
бряг.
По
делото не се спори, че подписите за кредитополучател са положени от въззиваемата А.Б. и затова съдът прие, че изявлението в
договора е направено от нея, съгласно общото правило на чл. 180 от ГПК относно
формалната сила на документите.
Към
Договора е приложена Декларация за предоставяне на лични данни, подписана от
кредитополучателя, също неоспорена и с данни да е разпечатана на 30.10.2015 г.
в 10:49 часа. С декларацията въззиваемата е
декларирала, че предоставя нужните лични данни на „*****“ ЕАД за обработката им
във връзка с отпускане на потребителски кредит. Декларацията съдържа следната
информация за въззиваемата: три имена, ЕГН, номер на
лична карта, месторождение, данни за адрес, телефонни номера за контакт и данни
за разходи и доход на лицето.
Въззивникът е представил копия от документи
– л. 21-29 от първоинстанционното дело, чието съдържание не може да бъде
възприето без увеличително стъкло – лупа. Единственият текст, който може да бъде възприет зрително е записаното в
горен ляв ъгъл на всеки документ „Общи условия“, видимо фирмено лого на BNP PARIBAS
CARDIF, данни за разпечатване от интернет
адрес, от чийто текст може да се предположи, че съдържанието на документите е
свързано със застрахователен сертификат. На всяка от страниците от Общите
условия е положен подпис от въззиваемата, като на
първата страница е изписана и дата 30.10.2015 г.
В първоинстанционното производство е
била допусната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след
запознаване с процесните документи - Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607, Декларация за предоставяне на лични
данни и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на „Джет кредит“ е стигнало до следното заключение. Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607 е отпечатан с шрифт „Garamond” и размер на шрифта 12. Декларация за
предоставяне на лични данни е отпечатана с шрифт „Times New Roman” и
размер на шрифта 8. Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на „Джет кредит“ са отпечатани на шрифт „Arial” и размер на шрифта 3. Съдебният състав изцяло
кредитира така изготвеното заключение като пълно и обосновано. Същото не е било
оспорено от страните.
По
делото е представена и Фактура № ********* от 30.10.2015 г. с получател А.Б. и
доставчик „***“ ЕООД за закупуване на пералня Daewoo,
модел DWD-FC 1231 ECO, с цена 650,00 лв. с ДДС. Плащането е
осъществено по сметка на доставчика. Фактурата е подписана от Б. и представител
на „***“ ЕООД.
Въззивникът е представил и извлечение от
кредит CREX 11670607, видно от което Б. е погасила
задължения в размер на 335,86 лв., като към 06.11.2018 г. дължи 447 лв. –
главница, и 80,50 лв. – такса ангажимент, или общо 527,78 лв.
Представена
е и „Последна покана“ с дата 17.10.2017 г., в която въззивникът е отправил
заявление до А.Б., че съгласно подписания от нея договор се е задължила да
погаси отпуснатия ѝ кредит на 18 месечни вноски по 47,98 лв. всяка, като
е преустановила плащането на вноските на 05.07.2016 г. и към момента
задължението ѝ възлиза на 582,42 лв. Кани я да плати в седем дневен срок
от получаване на уведомлението.
Въззивникът е представил копие от
товарителницата – л. 34, според чието съдържание А.Б. е получила покана за
предсрочна изискуемост. Срещу получател саморъчно са изписани трите имена на въззиваемата и е положен подпис, както и е изписана
саморъчно датата 21.10. Този документ е оспорен от особения представител на въззиваемата, като първоинстанционният съд е открил
производство по оспорване на истинността му и е задължил въззивникът да
представи в оригинал товарителницата.
В
първоинстанционното производство е допусната съдебно-почеркова
експертиза, като в заключението си вещото лице е приело, че подписът и
ръкописно изписаното „А.Б.“ в товарителницата не са положени от въззиваемата. Настоящата инстанция кредитира заключението
на вещото лице, доколкото същото е обосновано и произтича от лице с експертни
знания в съответната област.
По
искане на въззиваемото дружество в настоящото
производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си
вещото лице е приело, че цялата сума по кредита в размер на 650,00 лв. е
усвоена от кредитополучателя на 02.11.2015 г. чрез направено плащане от
кредитора на „***“ ООД за закупена от Б. пералня Daewoo
с цена от 650,00 лв. Размерът на задълженията на Б. по кредита към момента на подаване
на заявлението е 615,72 лв., от които 447,28 лв. – главница, 80,50 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.07.2016 г. – 05.05.2017 г. и 87,94 лв. – законна лихва за забава за периода
05.08.2016 г. – 11.07.2018 г. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
законната лихва е формирана на база непогасената главница. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като обосновано и подкрепящо се от останалите
доказателства и доколкото същото не е било оспорено от страните.
Представен
е и превод от Извлечение от вписване в търговския и фирмен регистър към
13.03.2018 г. на Секретариата на Търговския съд – Париж и Нотификация за презгранично сливане, от които се установява, че към
31.01.2018 г. е настъпило сливане, по силата на което *****“ ЕАД, България се е
вляло в БНП „***“ АД, Франция.
По заявление на въззивника в негова
полза срещу А.Б. е издадена Заповед за изпълнение № 324/27.07.2018 г. по ч.гр.д.
№ 496/18 г. по описа на РС-Луковит за следните суми: 447,28 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607, 80,50 лв. – такса обработка и 87,94
лв. – мораторна лихва за периода 05.08.2016 г. – 11.07.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Предявен
е иск
за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правна
квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящата инстанция приема, че от
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен договор
за целеви стоков кредит, а именно закупуване на пералня Daewoo. По силата на този договор отпуснатата на А.Б. сума
в размер на 650 лв. била заплатена по банкова сметка *** „***“ ЕООД –
оторизиран представител на кредитора БНП „***“ ЕАД и доставчик на стоката. От
своя страна, в качеството си на кредитополучател, Б. се задължила да върне
освен отпуснатата ѝ в кредит сума в размер на 731,90 лв., представляваща
сбор от цената на закупената стока - пералня
Daewoo, в размер на 650 лв. и цената на закупена услуга –
застраховка „Сигурност на плащанията“, в размер на 81,90 лв., така и сума в
размер на 131,74 лв., представляваща „Такса ангажимент“, на 18 равни месечни
вноски, дължими от сключване на договора.
Неправилни са съжденията на
първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства сумата в размер на
650 лв. не е била усвоена в интерес на Б. и че тази сума не е била преведена по
сметката на продавача „***“ ЕООД. От представения договор и фактура за закупена
стока по безспорен начин се установи, че отпуснатата в кредит сума от 650 лв. е
била използвана от въззиваемата за закупуване на
пералня Daewoo от продавача „***“ ЕООД. Посоченото се потвърждава
и от заключението по изготвената пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице е посочило, че сумата в размер на 650 лв. е била
усвоена от кредитополучателя на 02.11.2015 г. чрез направено плащане от
кредитора за закупена от Б. пералня в полза на „***“ ЕООД.
Съдебният състав счита, че с оглед
качеството на заемателя – физическо лице, което
придобива услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност, процесният договор се явява потребителски по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
конкретния договор - договор за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение,
следва да намери приложение Законът за потребителския кредит /ЗПК/ - чл. 9, ал.
1 от ЗПК. В тази насока следва да се отбележи, че съдът е длъжен да извърши
служебно проверка дали потребителския договор или отделна клауза, включена в
него, не противоречи на закона и на добрите нрави и дали претенцията не се
основава на неравноправна клауза /арг. от чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК/.
Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да се сключи в писмена форма, като клаузите му
следва да са формулирани по ясен и разбираем начин и всички елементи от договора
трябва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта – не
по-малко от 12. Видно от заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза процесният договор не отговаря на това изискване, доколкото е налице
разминаване в използвания шрифт между Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607 – отпечатан с шрифт „Garamond” и размер на шрифта 12 и Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Джет кредит“ –
отпечатани на шрифт „Arial” и размер на
шрифта 3. В чл. 11, т. 7 и 8 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит следва да има ясно и точно формулирано съдържание относно общия размер
на кредита, условията на усвояването му, стоката и/или услугата, във връзка с
която се отпуска, както и съответната им цена. По делото по безспорен начин се
установи, че сключеният между страните договор има за цел да покрие цената на
закупената от Б. стока за 650 лв. В същия момент на кредитополучателят е
отпусната сума в размер на 731,90 лв., като от параметрите и условията на
договора не става ясно откъде идва това разминаване от 81,90 лв. Следва да се
посочи, че в раздел „Финансирани стоки и услуги“ освен закупената от Б. стока
фигурира и закупена от нея застрахователна услуга – „Сигурност на плащанията“. В
Договора липсват клаузи, от които да се установи какви са правата и задълженията
на Б. във връзка с застраховката. От представените писмени доказателства,
наименувани Общи условия може само да се предположи, че съдържанието им касае горепосочената
застраховка, доколкото същите са напълно нечетими поради използвания дребен
шрифт. Отделно съдебният състав счита за объркващо и подвеждащо за потребителя съществени
елементи от договора да се уговарят в общите условия, а не в самия договор. Неясно
е и защо при положение, че страните са целели сключване на договор за заем във
връзка със закупуване на конкретна стока с конкретно определена цена към
момента на сключване на договора, на потребителя е предложен сложен финансов
продукт, включващ възможност за отпускане на револвиращ
кредит в размер до 10 000 лв. и издаване на кредитна карта. С оглед на
изложеното и след като се установи, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, т. 7 и 8 и чл. 10 от ЗПК, същият се явява
недействителен по аргумент от чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК при обявяване на
договора за недействителен, както е в процесния
случай, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита без да
дължи лихви и други разходи по кредита. Тоест в настоящия случай Б. следва да
върне получената в кредит сума в размер на 650 лв., доколкото начислената такса
ангажимент и застраховка представляват разходи по кредита. Следва да се посочи,
че заплатената премия по застраховката е недължима и на отделно основание,
доколкото потребителят е лишен от реална възможност да се възползва от нея поради
нечетимостта на договора. За прецизност съдебният
състав отбелязва, че така начислената „Такса ангажимент“ е в колизия с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняваща начисляването на
такси, свързани с управлението и усвояването на кредита.
Между страните не е налице спор, че в
изпълнение на процесния договор Б. е погасила
доброволно сумата в размер на 335,86 лв. Тоест въззиваемата
следва да върне остатъка до 650 лв., а именно 314,14 лв.
Доколкото процесният договор е признат
за недействителен с настоящото съдебно решение то следва, че и от този момент
възниква задължение за кредитополучателя да изпълни задължението си по чл. 23
от ЗПК. Така се явява
неоснователна и претенцията за
присъждане на лихва за забава за периода 05.05.2017
г. – момента на падежиране на последната дължима
вноска, до 11.07.2018 г.
Макар
и без значение за настоящото производство, доколкото съдът прие, че процесният
договор е недействителен, за прецизност обсъди и въпроса за твърдяната от въззивника настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В
тази насока съдът се солидаризира със становището на проверяваната съдебна
инстанция, че въззивникът не е извършил надлежно уведомяване на Б. за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, доколкото по делото се установи, че
изписването на имената А.Б. и положения подпис не е осъществено от въззиваемата. С оглед на посоченото не може да се възприеме
изложеното в исковата молба, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
05.08.2016 г. В същия момент съдебният състав не споделя съждението на районния
съд, че по този начин искът се явява изцяло неоснователен, доколкото същото
противоречи на дадените разяснения в Тълкувателно решение № 8/2017 г. от
21.02.2019 г. на ОСГТК. Върховните съдии са приели, че при недоказано
настъпване на предсрочна изискуемост за част от банковия кредит няма пречка за
уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по
кредита и други акцесорни вземания, след като са
включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Що се касае до процесния случай, по делото се установи, че последната
дължима вноска е падежирала на 05.05.2017
г., а заявлението е подадено на 26.07.2018 г. Тоест към този момент всички
вноски по кредита са били падежирали, респективно
целият кредит би бил дължим ако договорът беше действителен.
По тези съображения въззивната жалба се
явява частично основателна, а решението частично неправилно, поради което
същото следва да се отмени в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „*****“ С.А., клон България против А.Б.
иск за признаване за установена на дължимостта на
сумата в размер на 314,14 лв., представляваща непогасена част от главница по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607, ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 324/27.07.2018 г.,
постановена по ч.гр.д. № 496/18 г. по описа на РС-Луковит.
По разноските:
С огледа изхода на спора – частична отмяна на
решението до размера на сумата от 314,14 лв., претенцията на въззиваемия за направените от него съдебно-деловодни
разноски се явява основателна съобразно уважената част от иска. „*****“ С.А., клон България е представила списъци по чл. 80 от ГПК за
направени разноски съответно в размер на 720 лв. за първоинстанционното
производство и в размер 275 лв. за въззивното или
общо 995 лв. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Б. следва да се осъди да заплати
на „*****“ С.А., клон България сумата в размер на 507,65 лв.
Съдът, като съобрази, че А.Б. се
представлява от особен представител и разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Наредбата за заплащане на правна помощ за представителство по граждански дела
от особен представител, назначен по реда на Закона за правната помощ в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, приема, че „*****“ С.А., клон България, следва да се осъди да заплати дължимия
депозит. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство в
производство с материален интерес от 615,72 лв., е 300 лв., които следва да се заплатят
от въззивника.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 3 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 42 от 08.04.2020 г., постановено по гр. д. № 715 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Луковит, в
частта, в която съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК на „*****“
С.А., клон
България, с ЕИК *********, против А.И.Б., с ЕГН **********, за признаване за
установена на дължимостта на сумата в размер на
314,14 лв., представляваща непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX 11670607, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 324/27.07.2018 г., постановена по ч.гр.д. №
496/18 г. по описа на РС Луковит, като неправилно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в отношенията между страните, че А.И.Б.,
с ЕГН **********, дължи на *****“ С.А., клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител, сумата в размер на 314,14 лв. /триста и четиринадесет лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX 11670607, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 324/27.07.2018 г., постановена по ч.гр.д. №
496/18 г. по описа на РС Луковит.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 42 от 08.04.2020 г., постановено по гр. д. № 715 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Луковит в останалата част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.И.Б., с
ЕГН **********, да заплати на *****“ С.А., клон България, с ЕИК
*********, сумата в размер на 507,65 лв. /петстотин и седем лева и шестдесет и
пет стотинки/, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „*****“ С.А., клон България, с ЕИК *********,
да заплати на адв. Б.Л. – особен представител на А.И.Б.,
сумата в размер 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за
особен представител за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………