Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 323 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ; чл. 649, ал. 2 ТЗ; чл.
647, ал. 1, т. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 2 ТЗ и при условията на евентуалност
на последния иск по чл. 647, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ; чл.
647, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 10.10.2016 г. между „П.с.“ ЕАД
като наемодател и „В.**“ АД като наемател е сключен договор за наем за отдаване
под наем на имоти, находящи се на адрес в гр. София, ул. „********, за срок от
10 години с нотариална заверка на подписите, който е вписан. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от договора наемната цена е 2 евро на квадратен метър или 19 585,67
лева без ДДС на месец, като според чл. 5, ал. 2 наемателят е заплатил наема за
първите две години авансово. Посочва, че на 27.04.2018 г. била вписана промяна
на фирмата на наемателя по договора като вместо „В.**“ АД става „В.“ АД. На
28.09.2018 г. между „В.“ АД и „П.с.“ ЕАД било подписано допълнително
споразумение към договора за наем с нотариална заверка на подписите, с което
била увеличена наемната цена от 2 евро на квадратен метър на 3,50 евро на
квадратен метър без ДДС или общо 37 460,04 лева без ДДС на месец. С чл. 2,
ал. 2 от допълнителното споразумение наемателят се задължил в срок до
28.12.2018 г. да предплати цялата наемна цена за целия 10 годишен период на
договора за наем.
Ищецът посочва, че на 10.10.2016 г. между ответниците
е подписан договор за наем с нотариална заверка на подписите за имоти, находящи
се на адрес в с. Яна, производствена зона „Гара Яна“ за срок 10 години срещу
месечна наемна цена от 20 833,30 лева. както при първия посочен договор за
наем, и тук цената за първите две години е предплатена преди подписване на
договора. На 28.09.2018 г. било подписано допълнително споразумение, с което
била увеличена наемната цена на 21 000 лева без ДДС на месец. С чл. 2, ал.
2 от допълнителното споразумение наемателят „В.**“ АД се задължил в срок до
28.12.2018 г. да предплати цялата наемна цена за целия 10 годишен период на
договора за наем.
Ищецът твърди, че 12.09.2016 г. между „В.**“ АД и „П.с.“
ЕАД е подписан договор за прехвърляне на вземане /цесия/, според който „В.**“
АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД вземането си, което има от „И.П.С.“ АД. Вземането на
„В.**“ АД е в размер на 2 154 166,67 лева без ДДС и е дължимо по
фактура № **********/10.11.2011 г., като то е прехвърлено на „П.с.“ ЕАД за
продажна цена в размер на 2 154 166,67 лева без ДДС. Тази продажна
цена „П.с.“ ЕАД се е задължило да заплати на цедента в срок до 31.01.2017 г. по
банкова сметка, ***, но която сметка не е записана в договора за цесия.
Посочва, че към датата на подписване на договора за цесия 12.09.2016 г. „И.П.С.“
АД е с открито производство по несъстоятелност съгласно решение от 30.10.2015
г. на Окръжен съд Кюстендил по т.д. № 6/2015 г. Видно от партидата на
„Интергрирани пътни системи“ АД цеденът „В.**“ АД не е предявило вземането си в
производството по несъстоятелност на „И.П.С.“ АД в сроковете по Търговския
закон.
Ищецът посочва, че на 10.05.2018 г. между ответниците
е сключен договор за цесия, с който „В.“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД свое
вземане от „И.К.“ АД. Вземането е в размер на 5 000 000 лева и е
дължимо на основание Тристранно споразумение от 02.01.2014 г. със страни „В.“
АД – като кредитор, „И.П.С.“ АД – като длъжник и „И.К.“ АД като съдлъжник.
Вземането е цедирано от „В.“ АД на „П.с.“ ЕАД за цена от 4 750 000
лева, платима в срок до 6 месеца от подписване на договора. Посочва, към датата
на подписване на договора за цесия /10.05.2018 г./ длъжникът „И.К.“ АД е с
открито производство по несъстоятелност съгласно решение от 01.11.2017 г.,
постановено по т.д. № 375/2017 г. на СГС, VІ-4 състав, като „В.“ АД не е
предявило вземането си в производството по несъстоятелност в сроковете по
Търговския закон.
Ищецът твърди, че на 29.10.2018 г. е подписан
двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения между „В.“ АД и
„П.с.“ ЕАД. Според т. 1 на този протокол страните са приели за безспорно
установено, че към датата на подписването му „В.“ АД дължи на „П.с.“ ЕАД сумата
6 319 517,52 лева, която е формирана като сбор от дължими наемни
вноски по горепосочените договори за наем. Посочено е в същата точка, че „П.с.“
ЕАД дължи на „В.“ АД сумата 6 920 583,78 лева, която е образувана от
суми от по двата договора за цесия, по фактура и за неустойки. Според т. 2 от
двустранния протокол за прихващане страните се споразумяват да прихванат
задълженията си до размера на по-малкото от двете.
Счита, че прихващането извършено от кредитира „В.“ АД
следва да се обяви за недействително по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „П.с.“ ЕАД в частта, с която се прихващат
задълженията на „В.“ АД с негови вземания по горепосочените договори за цесия.
Обосновава, че са налице предпоставките на чл. 645, ал. 3 ТЗ и че „В.“ АД още
на 05.01.2017 г. е знаел, че „П.с.“ ЕАД е неплатежоспособен търговец, който не
е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения.
Твърди, че прихващането извършено от длъжника „П.с.“
ЕАД също следва да бъде прогласено за недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността в частта, с която се прихващат вземанията на „П.с.“ ЕАД по
допълнителните споразумения от 28.09.2018 г. с негови задължения по договорите
за цесия.
С настоящата искова молба ищецът иска да бъде осъден
ответникът „В.“ АД на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да заплати сумата от
6 319 517,52 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба за попълване на масата на несъстоятелността, която представлява вземане
на „П.с.“ ЕАД, признато от „В.“ АД с т. 1 от двустранния споразумителен
протокол.
Ищецът твърди, че са налице предпоставките сделката,
извършена от длъжника и обективирана в договора за цесия от 10.05.2018 г. да
бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 2 ТЗ или при
условията на евентуалност по чл. 647, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 647, ал. 3 ТЗ.
Счита, че договорът за цесия от 10.05.2018 г., подписан между „В.“ АД и „П.с.“
ЕАД само формално е възмездна сделка, а всъщност представлява прикрита
безвъзмездна сделка, тъй като още при подписването на този договор за цесия е
било ясно, че цесионерът няма да получи нищо срещу договорената цена на цесията
от 4 750 000 лева. В случай, че се приеме, че цесията е възмездна, то
тогава е видно, че по нея даденото от длъжника значително надхвърля по стойност
полученото, което всъщност е 0 лева.
Посочва, че сделката, извършена от длъжника в договор
за цесия от 12.09.2016 г. следва да бъде обявена за недействителна по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Предвид изложеното ищецът иска да се постанови
решение, с което:
1/ На основание чл. 645, ал. 3 ТЗ да се обяви за
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
извършеното с двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения от
29.10.2018 г. от кредитора „В.“ АД прихващане на негово задължение от
6 319 517,52 лева с негово вземане от 6 920 583,78 лева,
само по отношение на вземанията на „В.“ АД по двата договора за цесия.
2/ На основание чл. 645, ал. 3 ТЗ да се обяви за
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
извършеното с двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения от
29.10.2018 г. от длъжника „П.с.“ ЕАД прихващане на негово вземане от
6 319 517,52 лева с негово задължение от 6 920 583,78 лева,
само по отношение на задълженията на „П.с.“ ЕАД по двата договора за
цесия.
3/ При условията на евентуалност, ако бъдат уважени
исковете по т. 1 и т. 2, иска да се
осъди ответникът „В.“ АД да заплати на „П.с.“ ЕАД сумата 6 319 517,52
лева, дължими по двата договора за наем.
4/ Претендира от „В.“ АД законна лихва върху сумата от
6 319 517,52 лева от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
5/ Иска на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ във вр. с
чл. 647, ал. 2 ТЗ да се обяви за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД сделката, извършена от длъжника и обективирана
в договор за цесия от 10.05.2018 г., с който „В.“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД
свое вземане от „И.К.“ АД в размер на 5 000 000 лева за цена от
4 750 000 лева, тъй като тази сделка е безвъзмездна и е извършена от
длъжника след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за образуване на производството
по несъстоятелност спрямо „П.с.“ ЕАД.
6/ При условията на евентуалност, в случай че се
отхвърли иска по т. 5, да се разгледа и обяви на основание чл. 647, ал. 2 ТЗ
във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ сделката, извършена от длъжника и
обективирана в договор за цесия от 10.05.2018 г., с която „В.“ АД прехвърля на
„П.с.“ ЕАД свое вземане от „И.К.“ АД в размер на 5 000 000 лева за
цена от 4 750 000 лева, тъй като при тази сделка даденото от „П.с.“
ЕАД на „В.“ АД значително надхвърля по стойност даденото от „В.“ АД на „П.с.“
ЕАД.
7/ На основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ иска да се
обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“
ЕАД сделката, извършена от длъжника и обективирана в договор за цесия от
12.09.2016 г., с който договор „В.**“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД свое вземане
от „И.П.С.“ в размер на 2 154 166,67 лева срещу цена в същия размер,
тъй като сделката е безвъзмездна и е извършена от длъжника след подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ за образуване на производството по несъстоятелност спрямо
„П.с.“ ЕАД.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „В.“ АД, редовно
уведомен на 02.04.2019 г., не подава отговор на исковата молба. В първото
редовно проведено съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва исковете. Твърди, че има по-ранно направено изявление за прихващане от
страна на „В.“ АД с едностранен протокол за прихващане.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „П.с.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не
подава отговор на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а същото се установява
и от приложените към исковата молба доказателства и извършената от съда
служебна справка по партидата на ответника „П.с.“ ЕАД, че с решение № 1490 от
17.12.2018 г. по т.д. № 429/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-18 състав е открито производство по несъстоятелност на „П.С.-Х.“
ЕАД. Дружеството е обявено в неплатежоспособност и е определена началната й
дата – 31.01.2017 г. Подадената молба до СГС от Г.“ ЕООД с искане за откриване
производство по несъстоятелност на „П.с.“ ЕАД е подадена на 01.03.2018 г.
На 12.09.2016 г. между „В.**“ АД
като цедент и „П.С.-Х.“ ЕАД като цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземане, с който цедентът прехвърля на цесионера свои вземания срещу „И.П.С.“
АД в общ размер на 2 154 166,67 лева, представляващи неприспаднат
аванс по договор за строително-монтажни работи и дължима съгласно фактура №
**********/10.11.2011 г. в размер на 2 154 166,67 лева без ДДС. С чл.
5, ал. 1 и ал. 2 цесионерът се задължава да заплати цена на вземанията, предмет
на договора, в размер на 2 154 166,67 лева без ДДС в срок до
31.01.2017 г.
Установява се, че по отношение на „И.П.С.“
АД е открито производство по несъстоятелност с решение от 30.10.2015 г. по т.д.
№ 6/2015 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.
На 10.10.2016 г. е сключен договор за наем, вписан в
Служба по вписванията, с който „П.С.-Х.“ ЕАД като наемодател предоставя на „В.**“
АД като наемател за временно и възмездно ползване конкретно описани недвижими
имоти за срок от 10 години. С чл. 5, ал. 1 е уговорено, че наемателят заплаща
на наемодателя месечен наем в размер на 2 евро на кв.м. по фиксинга на БНБ за
всички самостоятелни обекти, или 19 585,67 лева бе ДДС за всички
самостоятелни обекти. С допълнително споразумение от 28.09.2018 г. размерът на
наемната цена е изменен, като с чл. 2, ал. 2 е вменено задължение на наемателя до
28.12.2018 г. да предплати наемната цена за целия оставащ наемен период,
считано от 11.10.2018 г. до изтичане на срока на договора.
На 10.10.2016 г. е сключен договор
за наем, вписан в Служба по вписванията, с който „П.С.-Х.“ ЕАД като наемодател
предоставя на „В.**“ АД като наемател за временно и възмездно ползване свои
недвижими имоти, находящи се в гр. София, район Кремиковци, с. Яна,
производствена зона „Гара Яна“ за срок от 10 години. Съгласно чл. 5, ал. 1
наемателят заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 20 833,30 лева
без ДДС за всички самостоятелни обекти. С допълнително споразумение от
28.09.2018 г. в чл. 2, ал. 1 страните са променили месечната наемна цена на
21 000 лева и е поето задължение от наемателя до 28.12.2018 г. да
предплати наемната цена за целия оставащ наемен период, считано от 11.10.2018
г. до изтичане на срока на договора – чл. 2, ал. 2.
На 10.05.2018 г. е сключен договор
за цесия, с който „В.“ АД /с предишно наименование „В.**“ АД/ като цедент
прехвърля на „П.С.-Х.“ ЕАД като цесионер вземане към „И.К.“ АД в размер на
5 000 000 лева, представляващо неприспаднат аванс по договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 06.11.2008 г., сключен между „В.“
АД и „И.П.С.“ АД, която сума е дължима от длъжника съгласно тристранно
споразумение от 02.01.2014 г., сключено между „В.“ АД – в качеството му на
кредитор, „И.П.С.“ АД – в качеството му на длъжник и „И.К.“ АД – в качеството
му на съдлъжник. С чл. 5, ал. 1 и ал. 2 цесионерът се задължава да заплати цена
на вземането, предмет на договора, в размер на 4 750 000 лева в срок
до 6 месеца от подписване на договора.
Установява се, че по отношение на „И.К.“
АД е открито производство по несъстоятелност с решение от 01.11.2017 г. по т.д.
№ 375/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
На 29.10.2018 г. между „В.“ АД и „П.С.-Х.“
ЕАД е подписан двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения,
с който страните са приели за безспорно установено, че считано към 29.10.2018
г. „В.“ АД дължи на „П.С.-Х.“ ЕАД сумата от 6 319 517,52 лева,
представляваща сбор от наемни цени, съгласно 2 бр. допълнителни споразумения от
28.09.2018 г. към двата договори за наем от 10.10.2016 г. Считано към
29.10.2018 г. „П.С.-Х.“ ЕАД дължи на „В.“ АД сумата от 6 920 583,78
лева, от която 2 154 166,67 лева продажна цена по договор за цесия от
15.09.2016 г.; 4 750 000 лева продажна цена по договор за цесия от
10.05.2018 г.; 12 852,11 лева за задължения по фактури за консумативи и
3 564 лева задължение за неустойки. В т. 3 е посочено, че след извършеното
прихващане „П.С.-Х.“ ЕАД остава да дължи на „В.“ АД сума в размер на 601 066,26
лева.
На 17.06.2016 г. е сключен договор за паричен заем,
с който заемодателят „В.**“ АД предоставя на заемателя „П.С.-Х.“ ЕАД паричен
заем в общ размер до 3 800 000 лева. В чл. 5 е посочено, че
предоставените за текущи нужди средства ще се използват за осъществяване на
дейността на дружеството и постигане на поставените цели.
На 05.01.2017 г. между „В.98“ АД и „П.С.-Х.“ ЕАД е
сключено споразумение, по което с чл. 1 „П.С.-Х.“ ЕАД се задължава да заплати
на „В.98“ АД сума в общ размер на 6 941 299,71 лева, представляваща
дължима главница, лихви и неустойки за забава, в срок до 31.01.2017 г.
На 29.12.2017 г. с договор за
прехвърляне на вземане „В.**“ АД като цедент прехвърля на Г.“ ЕООД като
цесионер вземания срещу „П.С.-Х.“ ЕАД в общ размер на 16 963 893,62
лева, произтичащи от договора за паричен заем от 17.06.2016 г., описан по-горе.
Представено е по делото уведомление
за прихващане от 20.10.2018 г. от „В.“ АД до „П.С.-Х.“ ЕАД, получено на
20.10.2018 г., в което е посочено, че считано към 20.10.2018 г. „В.“ АД дължи
на „П.С.-Х.“ ЕАД сумата от 6 319 517,52 лева, представляваща сбор от
наемни цени, съгласно 2 бр. допълнителни споразумения от 28.09.2018 г. към
двата договори за наем от 10.10.2016 г. Считано към 20.10.2018 г. „П.С.-Х.“ ЕАД
дължи на „В.“ АД сумата от 6 904 166,67 лева – продажна цена по
договорите за цесия. В т. 3 е посочено, че след извършеното прихващане „П.С.-Х.“
ЕАД остава да дължи на „В.“ АД сума в размер на 584 649,15 лева.
В последното съдебно заседание между
страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че е налице изявление за прихващане на по-ранна дата от 29.10.2018 г., а именно
на 20.10.2018 г., което е осчетоводено при „П.С.-Х.“ ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените в процеса искове по чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ и чл. 647 ТЗ са такива за попълване масата на несъстоятелността и същите са
допустими, тъй като производството по несъстоятелност на „П.с.“ ЕАД е висящо
към настоящия момент. Исковете са предявени в установения в чл. 649, ал. 1 ТЗ
едногодишен преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност
на дружеството-ответник.
1/ По иска с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ:
Предмет на оспорване е извършеното от страна на „В.“
АД прихващане, обективирано в двустранно подписания между ответниците протокол
от 29.10.2018 г.
Както е разпределено и с доклада по делото, в доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже, че кредиторът „В.“ АД е придобил описаното в
исковата молба вземане и задължението си към длъжника преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиването на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.
В разглеждания случай безспорно се установява, че е
извършено валидно изявление за прихващане от кредитора „В.“ АД към длъжника „П.С.-Х.“
ЕАД, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност. Прихващането от
29.10.2018 г. е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ от 01.03.2018 г. или на неплатежоспособността –
31.01.2018 г. Вземането на кредитора е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, която е 17.12.2018 г., както и задължението
на кредитора.
Спорно по делото е обстоятелството дали към момента на
придобиване на вземането или на задължението кредиторът е знаел, че спрямо
длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност.
В подкрепа на твърдението си, че дружеството „В.“ АД е
знаело горепосочените факти, ищецът представя договор за заем от 17.06.2017 г.,
сключен между ответниците; споразумение от 05.01.2017 г., с което е
констатирано неизпълнение от страна на „П.С.-Х.“ ЕАД и сключен на 29.12.2017 г.
договор за цесия, с който „В.“ АД прехвърля вземанията си към „П.С.-Х.“ ЕАД на Г.“
ЕООД, което дружество в последствие е подало молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Съдът намира, че от така ангажираните
доказателства не може да се направи извод, че ответникът „В.“ АД е знаел, че
неговият длъжник е в състояние на неплатежоспособност, респективно, че спрямо
него е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Нито от
съдържанието на горепосочените документи, нито по друг начин се установява, че дружеството
„В.“ АД е било наясно, че договаря с неплатежоспособен длъжник. Такъв извод не
може да се направи и от сключения на 29.12.2017 г. договор за цесия, с което „В.“
АД е прехвърлило вземанията си към трето лице, доколкото молбата за откриване
на производството по несъстоятелност от това трето лице спрямо „П.С.-Х.“ ЕАД е
подадена на 01.03.2018 г., което е след сключване на договора за прехвърляне на
вземането.
Други доказателства в подкрепа на заявените твърдия
ищецът не ангажира.
Предвид изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
2/ По иска с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ:
Съгласно цитираната разпоредба, недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността, освен в частта, която кредиторът би
получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено
от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди молбата, независимо от
това, кога са възникнали двете насрещни задължения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 645,
ал. 4 ТЗ е да докаже, че „П.с.“ ЕАД е извършило описаното в исковата молба
прихващане след началната дата на несъстоятелността, но не по-рано от една
година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Съдът намира, че представеният по делото
споразумителен протокол от 29.10.2018 г. не обективира валидно извършено от
страна на длъжника прихващане. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е налице изявление за прихващане на по-ранна дата
от 29.10.2018 г., а именно на 20.10.2018 г., което е осчетоводено при „П.С.-Х.“ ЕАД. В подкрепа на това е и
представеното изявление за прихващане от 20.10.2018 г., което е за същото
вземане на длъжника срещу „В.“ АД в размер на 6 319 517,52 лева.
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях и има погасително действие по отношение на задължението на
прихващащия, тъй като изцяло замества изпълнението на неговото задължение. След
като сумата в размер на 6 319 517,52 лева е прихваната и погасена още
към монета на едностранното изявление на кредитора „В.“ АД на 20.10.2020 г., то
по отношение на същата сума не може да се извърши повторно прихващане към
момента на подписване на двустранния споразумителен протокол от 29.10.2018 г.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице
валидно направено прихващане от страна на длъжника на 29.10.2018 г., поради
което предявеният иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ следва да се отхвърли.
3/ По иска с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ:
Уважаване на осъдителния иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ,
който е за попълване на масата на несъстоятелността, е обусловен от предявения
иск по чл. 645 ТЗ.
С оглед неоснователността на исковете по чл. 645 ТЗ,
предявеният осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата от „В.“
АД на „П.С.-Х.“ ЕАД в размер на 6 319 517,52 лева също се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
4/ По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 2 ТЗ:
Ищецът иска да се обяви за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД сделката, извършена от длъжника
и обективирана в договор за цесия от 10.05.2018 г., с която „В.“ АД прехвърля
на „П.с.“ ЕАД свое вземане от „И.К.“ АД в размер на 5 000 000 лева за
цена от 4 750 000 лева, при твърдения, че тази сделка е безвъзмездна
и е извършена от длъжника след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за образуване
на производството по несъстоятелност спрямо „П.с.“ ЕАД:
Съдът намира, че по процесния договор за цесия от
10.05.2018 г. страните са уговорили насрещни престации, поради което сключената
сделка е възмездна. Правните възможности относно събиране на вземането, във
връзка с откритото производство на несъстоятелност спрямо „И.К.“ АД, не могат
да обосноват безвъзмездност на престацията, като това има значение единствено
към изпълнението на самата сделка.
Сключеният на 10.05.2018 г. договор за цесия е
двустранен и възмезден договор, в който е индивидуализирано както прехвърленото
вземане, така и дължимата насрещна престация.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 647, ал. 1,
т. 2 във вр. с чл. 647, ал. 2 ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли.
5/ По отношение предявеният при условията на
евентуалност иск по чл. 647, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ:
Ищецът иска в случай, че съдът приеме, че договорът за
цесия от 10.05.2018 г. е възмездна сделката, да се приеме, че при тази сделка
даденото от „П.с.“ ЕАД на „В.“ АД значително надхвърля по стойност даденото от
„В.“ АД на „П.с.“ ЕАД.
Видно е от съдържанието на цитирания договор, че със
същия е уговорена размяна на еквивалентни насрещни престации. Цедентът „В.“ АД
прехвърля на цесионера „П.С.-Х.“ ЕАД вземане в размер на 5 000 000
лева срещу продажна цена в размер на 4 750 000 лева.
Предвид изложеното предявеният евентуален иск по чл.
647, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ се явява неоснователен.
6/ По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ:
С предявения иск ищецът иска да се обяви за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
на сделката, извършена от длъжника и обективирана в договор за цесия от
12.09.2016 г., с която сделка „В.**“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД свое вземане от
„И.П.С.“ в размер на 2 154 166,67 лева срещу цена в същия размер, тъй
като сделката е безвъзмездна и е извършена от длъжника след подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ за образуване на производството по несъстоятелност спрямо „П.С.-Х.“
ЕАД.
Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ освен в предвидените
от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл. 625.
В разглеждания случай молбата за образуване на
производство по несъстоятелност на „П.С.-Х.“ ЕАД е подадена на 01.03.2018 г., а
атакуваната сделка е сключена на 12.09.2016 г., което е в предвидения в закона
двугодишен срок. От друга страна обаче атакуваната сделка не е безвъзмездна. Със
сключения на 12.09.2016
г. договор за прехвърляне на вземане, „В.**“ АД като цедент прехвърля на „П.С.-Х.“
ЕАД като цесионер свои вземания срещу „И.П.С.“ АД в общ размер на
2 154 166,67 лева, представляващи неприспаднат аванс по договор за
строително-монтажни работи и дължима съгласно фактура № **********/10.11.2011
г. в размер на 2 154 166,67 лева без ДДС, срещу уговорена цена в чл.
5, ал. 1 в размер на 2 154 166,67 лева без ДДС. Следователно по своя
характер сключеният договор е двустранен и възмезден договор. Това дали реално
може да бъде получено вземането от „И.П.С.“ АД, предвид твърденията, че същото
не е предявено в производството по несъстоятелност на това дружество, не прави
сделката безвъзмездна.
Предвид изложеното искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: С оглед изхода
на спора право на разноски има ответникът „В.“ АД, но същият до приключване на
устните състезания не претендира такива, като това е направено едва с писмената
защита. За пълнота следва да се посочи, че по делото не са и представени
доказателства за извършени разноски от това дружество. Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в производството по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички
инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се
държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. В случая от масата
на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД трябва да се бъде събрана в полза на
Софийски градски съд сума в размер на дължимата държавна такса по предявените
искове, която възлиза на 781,728,07 лева, при съобразяване броя на предявените
главни искове.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „П.с.“ ЕАД срещу „В.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и
„П.с.“ ЕАД, с ЕИК: *******с адрес: ***,
искове за обявяване на недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността
на „П.с.“ ЕАД, определени действия и сделки и осъдителен иск, както следва:
- на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ да се обяви за
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
извършеното с двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения от
29.10.2018 г. от кредитора „В.“ АД прихващане на негово задължение от
6 319 517,52 лева с негово вземане от 6 920 583,78 лева,
само по отношение на вземанията на „В.“ АД по двата договора за цесия;
- на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ да се обяви за
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
извършеното с двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения от
29.10.2018 г. от длъжника „П.с.“ ЕАД прихващане на негово вземане от
6 319 517,52 лева с негово задължение от 6 920 583,78 лева,
само по отношение на задълженията на „П.с.“ ЕАД по двата договора за цесия;
- при условията на евентуалност, ако бъдат уважени горепосочените
искове да се осъди ответникът „В.“ АД да заплати на „П.с.“ ЕАД сумата
6 319 517,52 лева, дължими по двата договора за наем;
- на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ във вр. с чл.
647, ал. 2 ТЗ да се обяви за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД сделката, извършена от длъжника и обективирана
в договор за цесия от 10.05.2018 г., с която „В.“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД
свое вземане от „И.К.“ АД в размер на 5 000 000 лева за цена от
4 750 000 лева, тъй като тази сделка е безвъзмездна и е извършена от
длъжника след подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за образуване на производството
по несъстоятелност спрямо „П.с.“ ЕАД;
- при условията на евентуалност, в случай, че се
отхвърли последния посочен иск, да се обяви на основание чл. 647, ал. 2 ТЗ във
вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ сделката, извършена от длъжника и обективирана в
договор за цесия от 10.05.2018 г., с която „В.“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД свое
вземане от „И.К.“ АД в размер на 5 000 000 лева за цена от
4 750 000 лева, тъй като при тази сделка даденото от „П.с.“ ЕАД на „В.“
АД значително надхвърля по стойност даденото от „В.“ АД на „П.с.“ ЕАД и
- на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ да се обяви за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.с.“ ЕАД
сделката, извършена от длъжника и обективирана в договор за цесия от 12.09.2016
г., с който договор „В.**“ АД прехвърля на „П.с.“ ЕАД свое вземане от „И.П.С.“
в размер на 2 154 166,67 лева срещу цена в същия размер, тъй като
сделката е безвъзмездна и е извършена от длъжника след подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ за образуване на производството по несъстоятелност спрямо „П.с.“
ЕАД,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „П.с.“ ЕАД,
с ЕИК: *******с адрес: ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 781 728,07 лева /седемстотин осемдесет
и една хиляди седемстотин двадесет и осем лева и седем стотинки/, която
сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: