№ 310
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000311 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез
юрисконсулт В. Й. срещу решение № 132/25.03.2024 г. постановено по търг.
дело № 320/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че С. П. С., ЕГН ********** не
дължи на „Еос матрикс“ ЕООД сумите по изп. дело № 202371104003377
относно вземане за сумата в общ размер от 15188.55 евро, от която 13 665
евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до
03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до
03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна
такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение 6035/07.08.2012 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 11303/2012 г. по описа на ВРС, поради изтекла погасителна
давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се обосновават твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Основното възражение на въззивника е, че
погасителна давност не е настъпила за процесното вземане.
Първоинстанционният съд е трябвало да вземе предвид сключеното между
страните споразумение от 16.06.2021 г., с което е направено признание на
1
вземането и е прекъсната давността на основание чл. 116 б.„а“ ЗЗД, съответно
е започнала да тече нова давност. На следващо място изтъква като относим
направен отказ от погасителна давност. Поддържа, че искането за прилаганена
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване
надавността, без значение дали предприетото действие е дало за резултат
удовлетворяване на кредитора. Претендира отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски в производството.
В предвидения срок е постъпил писмен отговор от С. П. С., чрез адв. Д.
А., в който се обосновава извод за неоснователност на жалбата. Оспорват се
всички твърдения в жалбата, като се излагат подробни съображения за това.
Претендира се жалбата да се остави без уважение, ведно с присъждане на
разноски пред въззивния съд.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е основан на нововъзникнали правопогасяващи
обстоятелства – погасяване на вземането по давност, настъпило след
стабилизиране на заповед за незабавно изпълнение. Искът е насочен срещу
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството на частен правоприемник за
вземанията по изпълнителен лист на основание договор за цесия от 28.09.2018
г.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорват следните
фактически и правни изводи на ВОС:
Въз основа на заявление от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София по ч. гр. д. №
11303/2012 по описа на Районен съд –Варна е издадена Заповед № 6035 от
07.08.2012 г., по силата на която длъжникът С. П. С., в качеството си на
кредитополучател по Договор за текущо потребление от 27.09.2010 г., е
осъден да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК
********* общо сумата от 15 188.55 евро, от която 13 665 евро – главница,
1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г.,
456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30
евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20138080400163. На 04.12.2013г. като нов взискател по изп.дело е
конституиран „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София, който за
легитимацията си е представил договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 11.02.2013г., сключен с цедента „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София ЕИК
*********. Изпълнителното производство е образувано при действието на
ППВС №3/18.11.1980 г., според което погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение, а докато трае
2
изпълнителното производство същата се спира.
Отмяната на ППВС №3/18.11.1980 поражда действие от датата на
обявяването на ТР № 2/26.06.2015 година, като даденото с т. 10 разрешение се
прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. Именно такъв е и настоящия случай, доколкото
към датата на обявяване на новото Тълкувателно решение (26.06.2015г.)
изпълнителното производство по изп. дело е висящо, към този момент не са
настъпили предпоставките за неговото прекратяване по право в хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е
прекратено с разпореждане от 12.02.2018г., постановено на осн.чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Следователно - давностният срок е спрян до постановяването на ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно
разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год. ОСГТК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно същинско изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
При това положение новата погасителна давност е следвало да изтече на
26.06.2020 г., но при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и §
13 от ПЗР на ЗЗдр вземането се погасява по давност на 03.09.2020 г.
По искане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********* гр. София, като
взискател, придобил процесното вземане от цедента „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр.София въз основа на договор за покупко-продажба на
вземане (цесия) от 28.09.2018г., на 29.03.2023г. при ЧСИ рег. № 71 от
регистъра на ЧСИ е образувано изп.д. № 202371104003377.
Спорни пред настоящата инстанция са единствено последиците от
подписаното между страните споразумение от 16.06.2021 год. и конкретно –
съставлявало ли същото признание на вземането или отказ от изтекла
погасителна давност. В сочените предметни предели следва да се произнесе и
въззивната инстанция.
Със сключеното на 16.06.2021 год. споразумение длъжникът С. П. С. е
признал към кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществуващи кредитни
задължения, индивидуализирани по основание и размер в чл.3, ал.1. Страните
3
са се съгласили да разсрочат общата величина на дълга /69 275,01 лева/, както
следва: сумата от 600 лева - на равни месечни вноски по погасителен план,
съставляващ Приложение № 1, за периода 20.07.2021 год. – 20.06.2022 год.,
като остатъкът от 68 675, 02 лева се дължи след предоговаряне /чл. 4, ал.1 и
ал.3/. От тълкуването на чл. 4 и чл.5 следва, че в периода на действие на
погасителния план, законна лихва върху разсрочените задължения не се
начислява.
Страните са уговорили, че при забавено или пълно неизпълнение на
която и да е вноска по погасителния план, споразумението се прекратява
автоматично, а кредиторът може да възобнови действията по принудително
събиране на вземанията. Страните не спорят относно прекратяването на
споразумението, индиция за което е инициирането на 29.03.2023 год. на ново
изпълнително производство № 202371104003377.
Сключеното споразумение има правното действие на спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните по заварено правоотношение
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки.
Обективираното в споразумение признание на дълга не води до
прекъсване на давността, тъй като съобразно фактическите и правни изводи на
въззивния съд, същата е вече е била изтекла преди сключването на
допълнителното съглашение. Невъзможността да се прекъсва изтекла давност
се подкрепя и от мотивите на ТР № 4 от 2019 г. от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4
от 2019 г. ОСГТК на ВКС, където е посочено, че признаването следва да бъде
направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди
нейното изтичане.
В разпоредбата на чл. 4, ал.4 е посочено, че с „подписването на
споразумението на основание чл. 113 ЗЗД се упражнява правото на отказ от
последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на
споразумението“. Волеизявлението има изричен характер и съставлява отказ
от изтекла погасителна давност. Длъжникът е изявил ясно и безусловно
намерение, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
относно цялото парично задължение по чл. 2, индивидуализирано в чл.3, ал.2.
Волеизявлението е достатъчно конкретизирано, тъй като има за предмет
давността по отношение на всички вземания, визирани в чл. 3, ал.2. По арг. на
противното от чл.113 ЗЗД допустим е отказ от погасителна давност, след като
тя е изтекла /Решение № 74 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2021 г., I
г. о., ГК Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г.
о., ГК/.
Не се твърди, а и обективираното едностранно волеизявление за отказ
от изтекла погасителна давност не съставлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал.2 ЗЗП. Не е налице хипотезата на т. 2 на чл. 143, ал. 2 от
ЗЗП, тъй като не се изключват или ограничават права на потребителя, а се
упражнява една изрично предвидена от закона възможност за отказ от изтекла
4
погасителна давност, позоваването на която поначало зависи изцяло от волята
на длъжника. Не се твърдят предпоставките от фактическия състав на т.10 –
налагане на потребителя на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключване на споразумението. Едностранното изявление на
длъжника за признаване на дълга не включва и сложни и неясни уговорки,
които да съставляват пречка за средния, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен длъжник да прецени икономическите
последици от това негово изявление.
Последица от отказа от изтекла погасителна давност е възстановяване
изискуемостта на облигационното задължение на лицето, което се е отказало
от давността. Отказът от изцяло изтекла погасителна давност води до
отпочване на нова давност, считано от 16.06.2021 год. С оглед на изложеното
вземането не е погасено по давност към настоящия момент като за
формирането на сочения извод е ирелевантно предприети ли са същински
изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело.
Отрицателният установеновителен иск, предявен при твърдения за
изтекла погасителна давност, е неоснователен. Постановеното в противен
смисъл решение на ВОС следва да бъде изцяло отменено.
Разноски:
Решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, в която в полза на
ищеца са присъдени сторените разноски.
С оглед направеното искане във въззивната жалба, в полза на
въззивника „Еос матрикс“ ЕООД следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция в
размер на 100 лв. съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 132/25.03.2024 г. постановено по търг.
дело № 320/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване, че С. П. С., ЕГН
********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите по изп. дело №
202371104003377 относно вземане за сумата в общ размер от 15188.55 евро, от
която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от
01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от
04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева –
платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
5
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение 6035/07.08.2012 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11303/2012 г. по описа на ВРС, поради изтекла
погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 100 лева, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6