№ 42
гр. С., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова М.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500044 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 1134 / 26.11.2024 год. постановено по гр.дело №
20232230101790 по описа на Районен съд С., с което е признато за установено
на основание чл.124, ал.4 ГПК по предявения иск от Б. А. И., ЕГН:
********** от гр. С., ул.“Х.В. ** срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, гр. С., ул. „П. **, неистинност на
Удостоверение № 808р-1774/07.12.2016г. за класиране и пенсия, образец В и
Удостоверение № 808р-2701/15.12.2021г. за класиране и пенсия образец В,
относно отразените в тях часове положен извънреден труд от ищеца за
периода 01.01.2005г. - 31.12.2013г.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, гр. С., ул. „П. **, да заплати на Б. А.
И., ЕГН: ********** от гр. С., ул.“Х.В. **, сума в размер на 1 750 лв. /хиляда
седемстотин и петдесет лева/, деловодни разноски, както и е осъдена на
основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“, гр. С., ул. „П. **, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СлРС, сума в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет
1
лева/, държавна такса и разноски за експертиза.
Подадена е въззивна жалба от ответната дирекция, чрез представител по
пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано.
По делото нямало спор, че ищецът е държавен служител към ГДПБЗН-МВР по
служебно правоотношение в МВР на длъжност „Водач на специален
автомобил първа степен“, е местоизпълнение на служебните си задължения
РСПБЗН- гр. С. и има качеството държавен служител в системата на МВР по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
За претендирания от него исков период от 2005 г. до 2013 г. включително
извънредният труд е своевременно заплащан и отчитан при спазване на
действащият към момента норматив, видно от приложените по делото
бележки от системата АИС ТРЗ. През целия период на службата
работодателят правилно и законосъобразно е отчитал, като работно време
съответно времето за отдхих на ищеца през времетраенето на неговите смени,
така и минутите и часовте, които съпътстват основната дейност по служба на
ищеца. Това се потвърждава и от обстоятелството, че за цитирания период
ищецът не е възразявал срещу броя на дните използван платен и допълнителен
платен годишен отпуск, предоставен му заради часовете извънреден труд. По
делото не са представени доказателства в тази насока, тоест за процесният
период ищецът е бил съгласен е начислените му часове извънреден труд.
Видно от приложените документи по делото, в издадените удостоверения за
всички часове извънреден труд до 50 часа, работодателят е заплатил на ищеца
полагащото му се възнаграждение, а за часовете над 50 часа, ако е имало
такива му се е полагалото допълнителен платен годишен отпуск, като била
предоставена възможността на служителя да го ползва или не. При липса на
възражения в тази насока и при спазване на действащата нормативна уредба
работодателят е издал процесното Удостоверение, обр. В с № 808р-
1774//07.12.2016 г. за класиране и пенсия. В последствие поради неяснота в
нормативната уредба, ищецът е предявил пред районен съд - С. искова
претенция за отчитане и заплащане на положеният от него нощен труд. На
основание издадено съдебно решение по образувано гражданско дело №
6159/2019 г. по описа на Районен съд - С., Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, изчислен
2
на база коефицента определен в чл. 9, ал. 2 Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за която наредба изрично е
посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а
КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните
служители по ЗМВР, какъвто е и служителя. Съгласно тълкувателно решение
№ 1/2023 г. по т.д. №1/20 г. на ОСГК на ВКС се потвърди, че при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид
това, отчетените му, отразени и заплатени часове извънреден труд на база
издаденото съдебно решение на Районен съд - С. не съответстват на
действителното фактическо положение, както и на приложимата към
настоящият момент нормативна уредба. Същите не следва да бъдат зачетени и
отразени при издаването на документите, необходими за пенсиониране на
ищеца. Предвид издаденото тълкувателно решение № 1/2023 г. по т.д. №1/20 г.
на ОСГК на ВКС се доказва, че ищецът не може да претендира за положен
извънреден труд и не се доказва, работодателят да е издал удостоверение обр.
В, отразяващо по-малко часове положен извънреден труд от ищеца. Следвало
да се има предвид и че часовете положен извънреден труд се отразяват едва
при издаване на УП 3, необходимо за пенсиониране и считам че същите макар
и незаконосъобразно признати и платени нямат отношение и не следва да се
отразят при издаването на Удостоверение обр. В от работодателя. В
Удостоверение образец УП 3 се посочва законоустановеното работно време,
както и часовете извънреден труд, като осигурителят /работодателя/ издава
едва при прекратяването на трудовото правоотношение, което към настоящият
момент не е прекратено и ищецът към настоящият момент е служител на МВР.
Поради факта, че ищецът все още е служител и служебното му
правоотношение не е прекратено не може да бъде издаден исканият документ
за осигурителен стаж, образец УП 3. Ето защо РДПБЗН-С. издава
Удостоверение образец В с № 808р-2701/15.12.2021 г. едва след като за по-
голяма сигурност в правотата на отказа си, ръководството на РДПБЗН- С.
3
отправя писмено искане per. № 808000-319/30.05.2021 г. до директора на ТП
на НОИ-С. за издаване на задължителни предписания за издаване на документ,
образец УП 3. Въпросното писмо и отговора на директора на ТП на НОИ-С.
вх.№808000- 433/08.07.2021 г.: „няма основание за издаване на задължителни
предписания” - са приложени към документите по делото. Разпоредбата на чл.
211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (2014 отм.) изрично предвижда компенсиране на
работата в извънработно време с възнаграждение за отработени до 50 часа на
отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа.
Забраната за компенсиране на платения допълнителен годишен отпуск за
отработените над 50 часа на отчетен период с парично обезщетение отпада
при прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 212, ал. 4 от
ЗМВР (2014 отм.). Изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че
издаденото Удостоверение, обр. В с № 808р-1774/07.12.2016 г. за класиране и
пенсия е неистински документ са неверни и се основават само и единствено на
изготвената счетоводно техническа експертиза, без да са обсъдени другите
доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Истиността на
документа е родово понятие и включва в себе си автентичност /авторство на
изявлението/ и вярност/ съответствие на удостоверението с действителността.
Ищецът претендира и първоинстанционният съд счита, че издаденият
документ не отрязява правилно всички часове извънреден труд, положени от
него, но същевременно не са ангажирани други доказателства в тази насока, а
единствено заключенията се основават на изготвената съдебно техническа
експертиза. В атакуваното решение първоинстанционният съд посочва, че е
при изготвяне на съдебно счетоводната експертиза експетът е ползвал и
събраните писмени доказателства в приложеното гражданско дело №
6439/2018 г. по описа на С.ския райнен съд. Цитираното гражданско дело е
заведено за признаване за установено, правото на ищеца на платен
допълнителен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа
на отчетено тримесечие, в периода 01.03.2003 г. до 30.06.2014 г. Съгласно
решение № 174 от 13.11.2020 г. на ВКС на Република България постановено
по гр.д. № 4893/2019 г., с което се обуслава изхода по спора се установява, че
през процесния период 01.01.2005г. - 31.12.2013 г. служителят не е ползвал
допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 ч. на
отчетено тримесечие в размер на 12 дни годишно за годините от 2003 до 2008
г. включително, както и за 2010 г., и в размер на 10 дни за 2009 г. Служителят
4
започва да ползва част от определения му с решение № 174 от 13.11.2020 г. на
ВКС на Република България допълнителен платен годишен отпуск за положен
извънреден труд над 50 ч. от 2021 г., като към настоящия момент е използвал
12 дни за 2003 г., 12 дни за 2004 г., 12 дни за 2005 г., 5 дни за 2006 г. и 4 дни за
2007 г. или общо 45 работни дни от определените му с посоченото решение на
ВКС. Предвид което неоснователно е уважена от първоинстанционния съд
претенцията на ищеца да му бъдат вписани в удостоверенията за осигурителен
стаж и допълнително посочените в петитума часове извънреден труд по
години от 2005 до 2013 г. включително. По настоящия иск изброените по
години в петитума на исковата молба часове извънреден труд в по-голямата си
част се различават от посочените в таблица 4 от приложеното по делото
експертно заключение, дори и след изваждането на часовете извънреден труд,
получени от преобразуването на нощните часове в дневни. Ищецът цели
пререшаване на казуса приключил с влязло в сила решение, като заявява че
„неговия статус на държавен служител се определя от разписаното в ЗМВР”,
но не желае да се съобрази със съответните разпоредби на ЗМВР. Издаденото
от работодателя Удостоверение, обр. В с № 808р-1774//07.12.2016 г. за
класиране и пенсия съставлява официален документ, издаден от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия, който отразява наличната към
момента по неговите ведомости информация. Работодателят коректно и
добросъвестно е отразил, отразените в системата часове положен извънреден
труд. Анализът на нормите налага извода, че без налични графици за броя на
положените дежурства и тяхната продължителност не следва да се допуска
хипотетично изчисляване на извънреден труд. Свидетелските показания,
които са послужили и при издаването на съдебно техническата експеретиза по
насотящото производство са недопустими за установяване продължителността
на положения извънреден труд. С оглед на тези правни изводи, директорът на
НОИ правилно е приел за действително отработени, описаните в
Удостоверение, обр. В с № 808р-1774//07.12.2016 г. за класиране и пенсия
часове положен извънреден труд. Предвид изложеното, с Решение № 105 по
адм. дело № 171 по описа на Административен съд - С. за 2023 г., е
отхвърлена жалбата на ищеца срещу разпореждане на ТД на НОИ - С. и съда
установява, че подаденото искане за вписване на часове извънреден труд за
процесния период е неоснователно. Считам, че мотивите от Решение № 105 по
адм. дело № 171 по описа на Административен съд - С. за 2023 г., относно
5
издадено Удостоверение, обр. В с № 808р-2701/15.12.2021 г. следва да се
вземат предвид при постановяване на законосъобразно решение от Окръжен
съд С.. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с
което да се отхвърли претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор, чрез представител по
пълномощие, в който се твърди, че тя е неоснователна. Твърди, че с всички
допуснати и събрани доказателства в първоинстанционното производство са
успели да докажат несъответствие на съдържанието на издадените документи
с фактическото положение и с реално положения от ищеца извънреден труд,
респ.осигурителен стаж, който не е бил надлежно документиран от ответника.
По отношение на доводите, че вторият документ не бил УП-3, каквото ищецът
е искал да му бъде издадено, тъй като последният е във висящо
правоотношение с ответника сочи, че и двата документа имат осигурително-
правно значение, доколкото отразяват факти с правно значение за
пенсионирането на ищеца, същите като реквизите са същите като
удостоверението обр.УП 3, на НОИ, ползвани са от ищеца пред пенсионния
орган и въз основа на тяхното съдържание, последният е направил правните
си изводи за липсата на достатъчно изискуем осигурителен стаж за
придобиване на правото на пенсиониране от страна на ищеца. Доколкото и в
двата документа се съдържат данни за осигурителния стаж на ищеца при
ответника и за положения от него извънреден труд по години, то точно това
съдържание на посочените документи се оспорва и има за ищеца правно
значение, независимо какво е конкретното наименование на документа, и
образец на кое ведомство е същият. Претендира, че невярно отразените
обстоятелства в двата удостоверителни документа касаят положения от ищеца
извънреден труд, респ. придобития от него осигурителен стаж, вследствие на
това, в периода 2005г.-2013г вкл. При липсата на писмени доказателства,
които се изготвят и съхраняват от самия ответник, за броя, вида и
продължителността на полагания от ищеца труд, е напълно допустимо тези
обстоятелства да се установяват със свидетелски показания. Отделно от това
самото опровергаване на удостоверителния документи с помощта на
свидетелски показания е напълно допустимо по гражданско-процесуалния
процес. Оспорването на официален свидетелстващ документ, неизходящ от
оспорващата го страна, може да бъде осъществено чрез всички
6
доказателствени средства. Ограничението на свидетелските показания по
чл.164, ал.1, т.2 ГПК се отнася до случаи, когато страната иска да опровергае
свои волеизявления, възприети от орган на публичната власт и
материализирани от последния в оспорвания документ. Други доказателства,
извън инициираните по почин на ищеца и доказващи тезата му не били
събрани в хода първоинстанционното производство. Разликите между
установения извънреден труд по гр.дело 4893/2019г. на ВКС и настоящия
исков процес се дължали на невъзможността към настоящия момент да
претендира превръщането на нощните часове в дневни с коефицента 0.143,
каквото преобразуване е направено от съда по повод гр.дело 4893/2019г на
ВКС, 3 г.о., преди влизане в сила на ТД №1/2023г по ТД №1/2020г. на ОСГК на
ВКС. Установеният извънреден труд по двете дела, в действителност се
различава по размер, но за това вина имал самият ответник, който не изпълнил
изцяло всички произтичащи от СПН на влязлото в сила съдебно решение по
гр.дело №4893/2019г на ВКС и не вписал установения по повод на това
гр.дело извънреден труд във втория издаден от него документ - предмет на
настоящото дело. Счита, че и след влизането в сила на съдебното решение №
12480 от 19.11.2024г по адм.дело № 2173/2024г. на ВАС, е налице правен
интерес от нарочното установяване на неистинността на двата оспорени
официални удостоверителни документа по отношение на ответника, в
качеството му на негов издател поради следните съображения: На първо
място, е възможността на ответника чрез държавните органи, които го
представляват, да се съобрази със съдебно установеното в диспозитива на
съдебното решение и да измени съдържанието на издадените от него
документи за извънредния труд и осигурителния стаж на ищеца, според
установеното в мотивите на съдебното решение досежно истинското
съдържание на двата документа, което пък ще доведе до възможност за
иницииране на процедура по възобновяване на производството пред
пенсионния орган на основание чл.99, ал.1, т. 1 от КСО и отпускане на
исканата от ищеца пенсия, както и до предотвратяване на окончателното
настъпване на вреда в патримониума на ищеца, представляваща пропусната
полза от неполучените пенсии, на които същият има право от 18.12.2018г.
насам. На второ място, правният интерес от настоящото дело, се извлича и от
съществуващата възможност установителният диспозитив по настоящото дело
да се ползва и за служебно възобновяване на пенсионното производство на
7
ищеца по чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. В тази насока изрично са и мотивите
на съдебно решение № 12480 от 19.11.2024г по адм.дело №2173/2024г на ВАС.
В обобщение иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. С писмена молба представител
по пълномощие поддържа подадената жалба.
За въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е, че ищецът е служител на ответната ГДПБЗН на длъжност „Водач
на специален автомобил първа степен“ с местоизпълнение на служебните
задължения РСПБЗН - гр. С.. Ищецът изпълнява служебните си задължения
на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време. На
07.12.2016г. въззивникът издал на ищеца удостоверение № 808р-1774 за
класиране и пенсия, образец В, в което отразил трудов стаж на ищеца за
периода 01.12.1998г. до 30.11.2016г.вкл. - общо 18 години, 0 месеца и 0 дни, от
който осигурителен стаж от 01.01.2000г. до 30.11.2016г.вкл. 16 години, 11
8
месеца и 0 дни. В табличен вид е отразен извънредния труд /в часове/ положен
от ищеца след 31.12.2004г., т.е от 01.01.2005г. до 30.11.2015г. Часовете
положен извънреден труд отразен в документа са както следва: 2005г. - 12
часа; 2006г. - 29 часа; 2007г. - няма отразяване; 2008г.- 4 часа; 2009г.- 5 часа;
2010г.- 37 часа; 2011г.- 2 часа; 2012г. - 44 часа; 2013г.- 48 часа; 2014г. - 70 часа
и от 01.01.2015г. до 32.11.2015г. - 46 часа. С Решение № 174/13.11.2020г. по
гр.д. № 4893/2019г. на 3-то гр.о. ВКС РБ било признато за установено, че
ищецът има право на допълнителен платен годишен отпуск, поради положен
извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие в размер на 12 дни
годишно за годините от 2003г. до 2008г. включително, както и за 2010г. и в
размер на 10 дни за 2009г., като бил отхвърлен искът за признаване на
установено, че има право на допълнителен платен годишен отпуск, поради
положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие за годините
2011г., 2012г., 2013г., за първото шестмесечие на 2014г. и над 10 до 12 дни за
2009г. На 27.05.2021г. ищецът депозирал пред ответника работодател
заявление да му бъде издадено удостоверение УП-3, във връзка с
постановеното от ВКС съдебно решение. Работодателят поискал от ТП НОИ
С. указания за издаване на искания от ищеца документ, като полученият
отговор от директор на ТП НОИ С. било, че нямало основание да се издават
задължителни предписания, съобразно решението на съда. На 15.12.2021г.
работодателят издал на ищеца удостоверение за класиране и пенсия образец В
№ 808р-2701, в което отразил трудов стаж на ищеца за периода 01.12.1998г. до
15.12.2021г.вкл. - общо 23 години, 0 месеца и 15 дни, от който осигурителен
стаж от 01.01.2000г. до 30.10.2016г.вкл. 16 години /грешно изписано шест
години/, 10 месеца и 10 дни. В табличен вид е отразен извънредния труд /в
часове/ положен от ищеца след 31.12.2004г., т.е от 01.01.2005г. до 31.12.2021г.
От заключението на вещото лице, се установява, че за периода 01.01.2005г. до
31.12.2013г. ищецът положил извънреден труд както следва: 2005г. - 806 часа,
а в двете удостоверения били отразени 12 часа; 2006г. - 913ч., отразени 29 ч.;
2007г.- 556 ч., отразени 0 ч.; 2008г. -210ч., отразени 4ч.; 2009г.-184ч., отразени
5 ч.; 210г.- 249 ч., отразени 37 часа; 2011г. - 244 ч., отразени 2ч; 2012г. - 234ч.,
отразени 44 ч. и 2013г. - 242ч., отразени 48ч.
В случая претенцията се основава на твърдения за неистинност на писмени
документи, а именно Удостоверение № 808р-1774/07.12.2016г. за класиране и
пенсия, образец В и Удостоверение № 808р-2701/15.12.2021г. за класиране и
9
пенсия образец В, породена не от авторството им, а от невярно отразяване в
съдържанието им на действителното фактическо положение по отношение на
положените от ищеца часове извънреден труд за периода 01.01.2005г.-
31.12.2013г.
Работодателят е длъжен не само своевременно да издава съответните
документи на работника/служителя, но той трябва да отразява в тях верни
данни. Верни са данните, които съответстват на действителността, които са
истинни по съдържание. Вписването на данни, които са неверни /неистинни,
неточни/ е нарушение на задължението на работодателя. От неизпълнението
на това задължение, работникът може да претърпи вреди – имуществени и
неимуществени. В Кодекса за социалното осигуряване са уредени
изчерпателно хипотезите на придобиване на право на пенсия от посочения
вид, като основни предпоставки са продължителността на трудовия стаж от
съответната и приравнена категория, както и навършването на определена
възраст. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по ЗМВР
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца
и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени
като държавни служители. Съгласно пар. 50 от ПЗР на КСО лицата по чл. 69
от КСО, които до 31.12.2015г. имат необходимия осигурителен стаж за
придобиване на право на пенсия могат да се пенсионират независимо от
възрастта им до 31.12.2018г.
Правилно и обосновано е прието, че отразените в двата документа часове
положен от ищеца извънреден труд не съответстват на установените от
вещото лице часове действително положен от ищеца извънреден труд за този
период от време. Това несъответствието между отразените часове в
атакуваните документи и действително положения труд обуславя извод, че
оспорените документи са с невярно съдържание, респ. неистински.
Производството пред административния съд, приключило с решение, с което е
отхвърлена жалба срещу разпореждане, с което е отказано отпускане на
пенсия, и е неотносимо към предявения установителен иск по чл.124, ал.4
ГПК. Последното има значение за правото на пенсия на ищеца и не обвърза
съда, относно претенцията за установяване неистинност на документ. За
яснота следва да бъде посочено, че оспорването на официален свидетелстващ
документ, неизходящ от оспорващата го страна, може да бъде осъществено
чрез всички доказателствени средства. Ограничението на свидетелските
10
показания по чл.164, ал.1, т.2 ГПК се отнася до случаи, когато страната иска
да опровергае свои волеизявления, възприети от орган на публичната власт и
материализирани от последния в оспорвания документ. За установяването на
положения от ищеца извънреден труд, каквото доказване е проведено в
първоинстанционното производство, са безспорно допустими свидетелски
показания, установяващи реално положения от ищеца труд.
От друга страна се касае за невярно документиране на осигурителния стаж,
поради невключване на положения от ищеца извънреден труд в издадените от
работодателя документи. Това обстоятелство е установено едва с влязлото в
сила съдебно решение. С Решение № 174/13.11.2020г. по гр.д. № 4893/2019г.
на 3-то гр.о. ВКС РБ било признато за установено, че ищецът има право на
допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над
50 часа на отчетено тримесечие в размер на 12 дни годишно за годините от
2003г. до 2008г. включително, както и за 2010г. и в размер на 10 дни за 2009г.,
като бил отхвърлен искът за признаване на установено, че има право на
допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над
50 часа на отчетено тримесечие за годините 2011г., 2012г., 2013г., за първото
шестмесечие на 2014г. и над 10 до 12 дни за 2009г. Едва от този момент е
станало известно обстоятелство, че е налице неотчетен от работодателя
извънреден труд, положен от ищеца през целия период на трудовото му
правоотношение с ответната дирекция, неотразен в издадените му документи
и от този момент е можело да се упражни правото да се претендира невярното
документиране.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 1000 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1134 / 26.11.2024 год. постановено по гр.дело
№ 20232230101790 по описа на Районен съд С.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, гр. С., ул. „П. **, да заплати на Б. А. И.
ЕГН: ********** от гр. С., ул.“Х.В. ** сумата от 1000 /хиляда/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12