Решение по дело №6562/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2474
Дата: 26 май 2023 г.
Съдия: Весела Стоянова Дончева
Дело: 20221110206562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2474
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда КТ/,
обнародван ДВ бр.26 от 01.04.1986г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, подадена срещу наказателно постановление №23-
2200105, издадено на 19.04.2022година от директора на Дирекция”Инспекция
по труда” Софийска област /Д”ИТ” Софийска област/, с което на основание
чл.414,ал.3 КТ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.7 от 24.01.2012г., на
юридическото лице, в качеството на работодател, е наложена “имуществена
санкция”, в размер 2 000лв., за осъществен състав на административно
нарушение по чл.61,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ - актуална редакция на разпоредбите,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.120
от 29.12.2002г., изразило се в това, че при направената в периода
24.02.2022година - 08.03.2022година, по седалище и адрес на управление на
юридическото лице - град София, ул.”****” №**, ет.** и въз основа на
1
изискани и представени в Д”ИТ” Софийска област документи, проверка по
спазване на трудовото законодателство, е било установено, конкретно на
08.03.2022година, че юридическото лице не е уредило като трудови
правоотношения, отношенията при представяне на работна сила, като не е
сключило трудов договор преди постъпването на работа със С., а
нарушението, по представените в хода на проверката документи, в т.ч.
документ, именуван “трудов договор”, без подпис на работник/служител, с
отбелязани в съдържанието дата и място на изготвяне - 16.11.2021година,
град София, място на работа също град София, данни за работник *** **** и
начална дата за изпълнение на трудовите функции 17.11.2021година,
подадена от работодателя пред съответната Териториална дирекция /ТД/ на
Национална агенция за приходите /НАП/ декларация образец №1 за Толев, с
посочена в съдържанието начална дата на осигуряване 17.11.2021година и
данни за начислено и заплатено трудово възнаграждение за десет отработени
дни в рамките на месец ноември 2021година, както писмено сведение от
управителя на юридическото лице, проследимо, конкретно се е изразило в
това, че на 17.11.2021година, дружеството, в качеството на работодател, като
е приело **** като технически ръководител в стопанисваното предприятие,
без да е бил сключен с **** преди постъпването му на работа трудов договор
при установени елементи на трудово правоотношение, по този начин е
осъществило състава на вмененото административно нарушение.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - актуална
редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, алтернативно за изменяване на
същото, в насока намаляване размера на наложената “имуществена санкция”
до нормативно предвидения минимум. Жалбоподателят с приоритет развива
съображения за материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, дължаща се на неправилна оценка от страна на органите на
административнонаказателното производство на установените факти от
обективната реалност, последвана от неправилно прилагане на относимите
материалноправни разпоредби, съотв. неправилно направена констатация за
осъществен състав на административно нарушение. Налице е освен това
2
позоваване на приложимост по казуса на разпоредбата на чл.11 ЗАНН вр.
чл.9,ал.2 НК, доколкото според жалбоподателя, липсата на установен
вредоносен резултат от констатираното, изключва обществената опасност на
деянието, съотв. и на това основание възможността да бъде оценено като
административно нарушение, а на последно място, дори и да се приеме
формално осъществен състав на административно нарушение, според
жалбоподателя, наложената му административнонаказателна санкция не е
била индивидуализирана при спазване на приложимите правила по чл.12 и
чл.27 ЗАНН. Отправя се и искане за присъждане на деловодни разноски, в
размер 600,00лева - заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пред съда санкционираното юридическо лице “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, в процесуалното качество на жалбоподател, редовно
призовано, не изпраща представител по закон, нито такъв по пълномощно.
Представителят на въззиваемата страна, с приложени по делото
пълномощни, в съдебно заседание пледира за неуважаване на жалбата и за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Отправя искане за
присъждане в полза на Д”ИТ” Софийска област на юрисконсултско
възнаграждение, при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, но
в случай, че има предпоставки за присъждане на деловодни разноски в полза
на жалбоподателя, прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя и неговата защита, формиращо тези разноски, адвокатско
възнаграждение, посочено в жалбата.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището на представляващия въззиваемата
страна, изразено в открито съдебно заседание и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор относно съществуването към месец ноември
2021година и във времето след това, на правен субект, представляващ
3
търговско дружество с фирма/наименование “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”, в правната форма на еднолично дружество с ограничена
отговорност /ЕООД/, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление -
град София, ул.”****” №**, ет.** и с предмет на дейност “Подготовка и
реализация на инвестиционни и инфраструктурни проекти, строителство,
проектиране и инженеринг, както и всички дейности, които не са забранени
от закона”. Няма спор също така, че в съответност с предмета си на дейност и
отново към края на 2021година - месец ноември и месец декември
2021година, юридическото лице реализирало строителен обект на
територията на столичния град.
Отново през месец ноември 2021година, от името на “ЕСТА
КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД, но без да имал надлежно сключен
преди постъпването на работа трудов договор, на строителния обект,
реализиран от дружеството, за да изпълнява задължения и функции на
технически ръководител, реално престирал труда си свидетел *** ****, на
когото за посочения период, при отразени за отработени 10дни в разчетно-
платежна ведомост, било начислено, а и изплатено - по банков път, трудово
възнаграждение. От страна на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД
бил подготвен проект на трудов договор №005, с посочени в съдържанието
дата на сключване 16.11.2021година, страни “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, в качеството на работодател и *** ****, в качеството на
работник/служител, за длъжност началник, строителен обект, с отразена още
дата на постъпване на работа на лицето 17.11.2021година, за който договор,
макар да не бил реално сключен, доколкото не носел подпис на една от
страните по него, в частност на работника/служител ****, който всъщност
изобщо не бил виждал трудов говор, отново на датата 16.11.2021година от
“ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД и било изпратено уведомление
до съответната ТД на НАП. Пак по данните в единната електронна система на
НАП за регистрирани сключени/прекратени/изменени трудови договори, до
които служебен достъп имали инспекторите при инспекциите по труда,
сключеният по описания начин от страна на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД трудов договор със *** ****, бил прекратен на
09.12.2021година, като фактически **** и преустановил работа за фирмата,
но от дата различна от последната посочена, по-скоро “от края на месец
декември 2021година”, като в същото време за посочения период - месец
4
декември 2021година, в разчетно-платежна ведомост на дружеството ****
изобщо нямал отразени отработени дни, респ. и нямал начислено трудово
възнаграждение.
При това положение и точно по сигнал за нарушение на трудовото
законодателство от *** ****, подаден по електронен път, вх.
№22011523/07.02.2022г. по описа на Изпълнителна агенция”Главна инспекция
по труда” /ИА”ГИТ”/, на 24.02.2022година, на първо време строителният
обект бил посетен, с цел проверка, от екип на Д”ИТ” Софийска област, в
състава на който били свидетелите Миглена М-В. и В. П., но установявайки,
че там не се работело, проверяващите се насочили към адреса на управление
на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД. Разполагайки с данните,
описани в сигнала - повод за проверката, от който включително ставало
недвусмислено ясно, че подателят вече не работел за дружеството,
длъжностните лица при Д”ИТ” Софийска област, чрез връчена призовка,
изискали от “ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД, в качеството на
работодател, документи, в т.ч. трудовите досиета на
работниците/служителите на дружеството, включително на тези с прекратени
през 2021година трудови правоотношения, доколкото сред последната
категория следвало да попада и свидетел ****. Явявайки се в сградата на
Д”ИТ” Софийска област, последно на 08.03.2022година, надлежно
представляващ “ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД предоставил
изискани от контролните органи документи, в т.ч. посочените по-горе,
касаещи *** ****. При положение обаче, че в хода на проверката, имаща
комплексен характер, в смисъл цялостна по спазване на трудовото
законодателство, включително за осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд, били констатирани повече от един пропуски при
прилагането на трудовото законодателство, от страна на проверяващите
първоначално за резултатите от проверката бил съставен протокол за
извършена проверка, с който били дадени и конкретни предписания, а що се
касае до констатациите относно наличието на оформено трудово
правоотношение между “ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД, в
качеството на работодател и *** ****, срещу “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД било образувано настоящото
административнонаказателно производство, със съставянето от свидетел М-В.
и в присъствието на свидетел П., на акта №23-2200105/08.03.2022г., за
5
установяване на административно нарушение, с посочена правна
квалификация на деянието по чл.61,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, описано от
фактическа страна подробно, на фона на представените писмени документи,
посочени по-горе, като изразило се в това, че към 17.11.2021година, “ЕСТА
КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД, в качеството на работодател, не е
уредило като трудови правоотношения, отношенията по представяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор с лицето *** **** преди
постъпването на последния на работа. Така съставен, актът бил предявен,
подписан и препис от него бил връчен отново на 08.03.2022година на
управителя и представляващ по закон “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, който и взел участие в процедурата по чл.416,ал.6 КТ вр.
чл.36,ал.1 ЗАНН, а въз основа на акта, на 19.04.2022година последвало
издаването от страна на директора на Д”ИТ” Софийска област на атакуваното
наказателно постановление №23-2200105, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, с налагането на основание чл.414,ал.3 КТ, на
“имуществена санкция”, в размер 2 000лв., за нарушението, подробно
описано от фактическа и правна страна по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите, обосноваващи защитната теза на жалбоподателя, за
проверка на обстоятелствата, подлежащи на проверка, включително
възприетите в акта и в наказателното постановление, от гл.т. естество, като
факти, на констатираното нарушение и начин на установяване, по делото са
събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на
свидетели - актосъставител М. М-В. и свидетел по акта В. П., двете участвали
и в екипа, извършил проверката, още и на лицето *** ****, както са
приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение
по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и
допълнително приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, а
именно протокол за извършена проверка №ПР 2206387/08.03.2022г., в т.ч. с
отбелязана дата на връчване на управителя на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, призовка /на основание чл.45,ал.1 от АПК/,
идентификационна карта, справка - данни за осигурените лица по ЕГН
/Декларация образец №1/, касаеща свидетел **** и относима за период
01.11.2021година - 30.11.2021година, трудов договор №005, с посочени дата
6
на сключване 16.11.2021година и страни “ЕСТА КОНСТРАКШЪН
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, в качеството на работодател и *** ****, в качеството на
работник/служител, без подпис на последния, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62,ал.5 КТ с вх.№22388213518414 от 16.11.2021година по
описа на НАП, “сведение” от управителя и представляващ по закон
дружеството жалбоподател от 07.03.2022година, платежно нареждане за
вътрешнобанков превод, разчетно-платежна ведомост на “ЕСТА
КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД - за месец ноември 2021година и за
месец декември 2021година, извлечение от регистър на издадените
наказателните постановления на ИА“ГИТ”, относимо към жалбоподателя и с
актуалност на информацията към 19.04.2022година, сигнал за нарушение на
трудовото законодателство, подаден от *** ****, вх.№22011523 от
07.02.2022година по описа на ИА”ГИТ”, послужил като повод за проверката,
в рамките на която е било установено процесното нарушение и с отношение
към установяване компетентността /материална и териториална/ на
актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление -
заповед №ЧР-1313/04.09.2020г. на изпълнителния директор на ИА”ГИТ”,
ведно с длъжностна характеристика за длъжност “главен инспектор” в
Отдел”Безопасност на труда и контролна дейност” при Д”ИТ” Софийска
област, включително с данни за връчването й на актосъставителя, заповед
№ЧР-1573/25.09.2019г. на изпълнителния директор на ИА”ГИТ”, ведно с
длъжностна характеристика за длъжност “директор” на Д”ИТ” Софийска
област, включително с данни за връчването й на издателя на атакуваното
наказателно постановление, заповеди - №З-0058/11.02.2014г., №З-
0025/08.01.2019г. и №З-0057/14.01.2022г. на изпълнителния директор на
ИА”ГИТ”, наред с които още представени от въззиваемата страна в хода на
съдебното производство, чрез осигурен служебен достъп, справки от
информационна система на НАП, за сключени и прекратени трудови
договори на свидетел ****, относимо към период месец ноември 2021година -
месец декември 2021година /лист 35-39 от делото/, както служебно направени
и приложени справка за актуално, конкретно към 05.12.2022година,
състояние на санкционираното юридическо лице по данните в ТРРЮЛНЦ
/лист 14-15 от делото/ и разширена справка НБД”НАСЕЛЕНИЕ”, касаеща
свидетел **** /лист 18 от делото/.
Съобразно характера на настоящото съдебно производство, правомощия
7
на съда в последното, доводите от защитната теза, от гл.т. естество на
констатираното нарушение, а и начин на установяването му, изброявайки
доказателствените материали, въз основа на които формира изводите си,
съставът счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната
истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от
страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че
събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели,
обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени
материали, убедително установяват именно гореизложената фактическа
обстановка, в частност кога, къде и какво точно е било констатирано.
Предвид изложеното, но и като е задължен да извърши цялостна
служебна проверка относно законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава от защитната
позиция на жалбоподателя, в случая от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия
законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното
юридическо лице, изпратено като пощенска пратка, на 28.04.2022година,
видно от известие за доставяне /обратна разписка/, представляващо
приложение по административнонаказателната преписка, а жалбата е била
депозирана при административнонаказващия орган на 16.05.2022година, но
изпратена по пощата на 12.05.2022година, видно от клеймо на пощенски
плик, в копие приложен като лист 11-13 от делото, срещу акт, подлежащ на
съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице,
имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на
изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по
същество относно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките
съществени, в рамките на административнонаказателното производство.
Счита, че образуването на последното, съставянето на акта за установяване на
нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е
станало при спазване на предвидените и приложими в КТ и в ЗАНН срокове,
като органите на административнонаказателното производство логично, в
8
достатъчна пълнота и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти,
взаимовръзки между последните и в съответствие между възприета
фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, а и
при идентичност, са оформили съдържанието на акта и на наказателното
постановление, като гаранция в т.ч. за правото на защита на санкционираното
лице, включващо и възможността за пълноценно реализиране на правата в
настоящото съдебно производство, образувано по жалба срещу наказателното
постановление, както и като предпоставка за пълноценното реализиране на
правомощията на ръководно-решаващия орган в настоящото съдебно
производство.
На следващо място обаче, следвайки и оформящото се като
преобладаващо в съдебната практика становище /в т.см. решение №3624 от
15.04.2022година по административно дело №11698/2021г. по описа на
Върховен административен съд /ВАС/ на Република България, решение
№6811 от 15.11.2022година по КНАХД №6826/2022г. по описа на
Административен съд - София-град /АССГ/, ХV касационен състав, решение
№7424 от 06.12.2022година по КНАХД №8048/2022г. по описа на АССГ,
ХХVІ касационен състав, решение №2146 от 31.03.2023година по КНАХД
№1220/2023г. по описа на АССГ, ХХІ касационен състав и др./, на фона на
разпоредбите на глава ХІХ КТ, обсъдени във връзка с приобщените като
писмени доказателства, заповеди на изпълнителния директор на ИА”ГИТ”,
ведно с приложени длъжностни характеристики към две от тях, съставът има
основанието да приеме незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, по причина, че е било издадено от длъжностно лице,
действало извън обхвата на териториалната си компетентност и въз основа на
акт, също съставен от длъжностно лице без териториална компетентност при
реализирането на действието.
Доколкото е съответна на становището, което и не се очертава да е
инцидентно в практиката на касационната инстанция, настоящият състав на
районния съд приема да сподели позицията, относима и към настоящия казус,
на фона на това, че административнонаказателното производство, като
образуване и осъществяване на административно наказване, по друг начин
казано - като съставяне на акт и издаване на наказателно постановление, е
било осъществено при действието на Устройствен правилник /УП/ на
9
ИА“ГИТ”, приет с ПМС №2 от 13.01.2014година, обнародван ДВ бр.6 от
21.01.2014г. и отменен едва с ПМС №313 от 05.10.2022година за приемане на
Устройствен правилник на ИА“ГИТ”, обнародван ДВ бр.81 от 11.10.2022г.
Тук е мястото да се отбележи, че именно УП - отменен, е актът, с който
се урежда “дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на
работа на ИА”ГИТ”, чиято специализирана администрация е организирана в
структурни единици, конкретно посочени в разпоредбата на чл.12,т.1-3 УП -
отменен, в т.ч. Главна дирекция“Инспектиране на труда” с 28 териториални
поделения - дирекции“Инспекция по труда”, разположени в
административните центрове на областите, които “осъществяват дейността си
на територията на съответната област”, според предвиденото в разпоредбата
на чл.16,ал.2 УП - отменен.
Така поставените териториални рамки на компетентността на
длъжностните лица при дирекциите”Инспекция по труда” нямат изключения,
нито в КТ, нито в УП - отменен, нито в правомощията на изпълнителния
директор на ИА“ГИТ” стои възможност за промяна на тези рамки, конкретно
с позоваване на разпоредбата на чл.6,ал.1,т.14 УП - отменен. В този ред на
мисли, макар и приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
заповедите на изпълнителния директор на ИА“ГИТ” - №З-0058/11.02.2014г.,
№З-0025/08.01.2019г. и №З-0057/14.01.2022г., в аспекта на изложеното не
установяват органите на административнонаказателното производство,
конкретно при съставянето на акта за установяване на нарушението и
издаването на атакуваното наказателно постановление да са имали надлежно
разписана териториална компетентност да сторят това, именно което на свой
ред обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление на
посоченото основание, без предпоставки за разглеждане на правни спор по
същество, в смисъл установява ли се или не осъществен състав на
административно нарушение в случая, както да се отговаря и то изчерпателно
на доводите от защитната теза, развита в жалбата.
За прецизност само е уместно да се отбележи, че в УП, приет с ПМС
№313 от 05.10.2022година, въпросът с териториалната компетентност на
дирекциите”Инспекция по труда” е решен по различен начин, видно от
предвиденото в разпоредбите на чл.5,ал.2,т.10 вр. чл.21,ал.4 и ал.5 УП, но
така реализираната нормативна промяна съставът отбелязва за пълнота и
10
коректност на изложението, без да счита, че същата повлиява становището му
по крайния изход на делото, в насока отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, издадено в
административнонаказателно производство, образувано и развило се пред
некомпетентни органи.
На последно място и само за пълнота на изложението, за отбелязване е,
че в жалбата има формулирано искане за присъждане на направените от
жалбоподателя и при благоприятен изход на делото за него, деловодни
разноски. Това искане е допустимо и своевременно направено, но въпреки
това отсъстват предпоставки да бъде уважено, защото жалбоподателят и
неговата защита не са представили списък на разноските, както доказателства
за реално заплатени такива, на фона на единствено наличния като лист 10 от
делото договор за правна защита и съдействие, в съдържанието на който
фигурира само договорено, но без данни за заплащане, възнаграждение, в
размер 600,00лева, като и няма опора за уважаване на искането за присъждане
в полза на Д“ИТ“ Софийска област на юрисконсултско възнаграждение,
направено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемата страна по пълномощно, от гл.т. изхода на делото пред районния
съд.
Мотивиран от изложеното в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63,ал.3 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109
от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-2200105, издадено на
19.04.2022година от директора на Дирекция“Инспекция по труда“ Софийска
област, с което на “ЕСТА КОНСТРАКШЪН БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление град София, ул.”****” №**,
ет.**, е наложена “имуществена санкция”, в размер 2 000 /две хиляди/лева, на
основание чл.414,ал.3 Кодекс на труда, за осъществен състав на
административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акт №23-2200105/08.03.2022г.
11
за установяване на административно нарушение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12