Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 12 декември…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година……...…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел. ФИЛИПОВА
при
секретаря Св. Петрова………………………………и в
присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр. дело 453
по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на
вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 347 по описа на БРС за 2019 година.
Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между
тях и ответницата бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.06.2015
година за предпочетен мобилен телефонен номер 0894 690901 за срок от 24 месеца по план Резерв 99,99 лева. Твърдят,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер 257,64
лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.01.2017 г.- 17.03.2017 година.
Горепосоченото задължение е индивидуализирано в следните фактури: 1. фактура № **********/ 18.02.2017 г.
за отчетен период 18.01.2017 г.- 17.02.2017 г. срок за плащане 05.03.2017 г.,
издаден за сумата от 204.89 лева, представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги. Фактурата
претендират в размер 190,72 лева, поради извършено частично плащане в размер
14,17 лева, което погасява задължението за абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер 0894 690909 до размер 190,72 лева; 2.
фактура № **********/ 18.03.2017 г. за отчетен период 18.02.2017 г.- 17.03.2017
г., срок за плащане 02.04.2017 г., издадена за сумата 66,92 лева,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.
Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в
заповедно производство – ч.гр.д.347/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както
следва: 257,64 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 19.06.2019 година до окончателното й изплащане.
Поради подадено от длъжника възражение, ищецът предявява правата си за
установяване в настоящото производство.
Моли съда, да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ за установено по
отношение на ответника вземането му в размер на 257,64 лева, представляващи
неплатени месечни абонаментни вноски и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 0894 690901за посочения по – горе период, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане.
Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата З.В.А. взема становище за неоснователността на
предявения иск. Твърди, че никога не е
уведомявана от ищеца за съществуващи задължения по сключения договор за мобилни
услуги от 18.06.2015 година. Навежда и довода за нищожност на договора при
нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП. В становище по същество
твърди, че не са й предоставяни услуги в претендирания обем.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.
гр. д. 347/2019 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на
ищеца в производство по чл. 410 ГПК.
Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза.
От анализа на доказателствата се
установи твърдяната от ищеца фактическа обстановка. Установи се, че на
08.06.2015 година между страните в производството е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен мобилен
телефонен номер 0894
690901 за срок от 24 месеца по план Резерв 99,99 лева. За
процесния период 18.01.2017 – 17.03.2017 година ответницата е ползвала
предоставени й мобилни услуги извън договорения пакет и е провеждала
международни разговори през роуминг таксуване в общ размер на 257.74 лева. При
определяне на тази стойност вещото лице, както и ищеца са взели предвид намаляване
на задължението с първоначално внесената месечна такса и не са включили
задължения за неустойки и обезщетения за забава, т.е. търсената сума е само
чистата стойност на проведените през периода разговори и дължими месечни такси.
Не се установи в производството към
момента на сключване на договора ответницата да не е била запозната с неговите
клаузи, още повече, че в случая се претендира само стойност на реално
потребената услуга, поради което съдът намира за неоснователно възражението за
нищожност по чл.146 ЗЗП.
Не се установи и плащане на задължението, извършено от
ответницата, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. В този случай ответницата дължи на ищеца заплащане на направените от
последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.
Представени са доказателства за сторени разноски в минимален размер и няма
направено искане за намаляването им поради прекомерност.
По горните съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6, срещу З.В.А. с ЕГН **********,*** за сумата от 257.64 лева,
представляваща задължение по Договор
за мобилни услуги от 08.06.2015 година за периода 18.01.2017 г.- 17.03.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019
година до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично изпълнение по ч. гр. д. 347/2019 г.
ОСЪЖДА
З.В.А. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Теленор българия” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата от 970.00 лв. направени разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 347/2019година за произнасяне по чл. 416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :