РЕШЕНИЕ № 278
гр. Пазарджик, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на шестнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
79/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК от „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, секция
ІІІ, ет. 1-партерен, маг. № 6 „Западен парк“, срещу „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Щърково, община Лесичево, област
Пазарджик, ул. „Втора“ № 3, за установяване на вземането на ищеца
от ответника за сумата от 72 000 лева,
произтичащо от издаден запис на заповед от 12.06.2016 г. с падеж 01.02.2017 г.,
за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 368 от 24.02.2017 г. по
ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 17.02.2017 г. до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски, вкл. тези в заповедното производство.
С определение № 434/05.07.2017 г. съдът е конституирал В.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице – помагач на страната на
ответника.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.06.2016 г. „Еко
Агро Дар“ ООД е издал в негова полза запис на заповед за сумата от
72 000 лева и с падеж 01.02.2017 г. Записът на заповед бил предявен за
плащане, но дължимата по него сума не била платена. Поради това ищецът
депозирал на 17.02.2017 г. заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като по образуваното ч. гр. д. № 623/2017 г. на
РС – Пазарджик била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 368/24.02.2017
г. и изпълнителен лист от същата дата, с които било разпоредено на длъжника „Еко Агро Дар“ ООД да заплати на „Европроект
консулт 2014-2020“ ЕООД сумата от 72 000 лева, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното плащане на главницата, както и
2 440 лв. – разноски по делото. Било образувано изпълнително дело №
277/2017 г. по описа на ЧСИ, рег. № от
КЧСИ, като ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, обусловило предявяването
на настоящия иск. Моли за уважаване на същия.
В
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Еко
Агро Дар“ ООД депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не спори, че процесният запис на заповед
е подписан от В.И.С.-съуправител. Оспорва, че същият е действителен и е породил
задължения срещу ответното дружество. В тази връзка се твърди, че записът на
заповед ангажира отговорността само на физическото лице, което го е подписало,
като се сочат разпоредбите на чл. 537 вр. чл. 461 – 463 от ТЗ. Оспорват се
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, вкл. време на издаване и
място на предявяване на ценната книга. Твърди се, че съгласно чл. 36, ал. 3 от
обявения в ТР дружествен договор на ответното дружество, управителят може да
сключва сделки на стойност над 15 000 лева само след предварително писмено
съгласие на съдружниците, изразено в протокол на ОС, което може да бъде и
неприсъствено. Това ограничение е вписано в ТР, поради което било известно на
всяко трето лице, включително ищеца по делото – чл. 141, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. В
тази връзка се излага, че В.С. е подписала запис на заповед на стойност над
предвидената в дружествения договор от 15 000 лева, т. е. за 72 000
лева, без знанието и съгласието на съдружниците към момента на подписването.
Тъй като ищецът се явява недобросъвестен, едностранната сделка се явява
относително недействителна спрямо ответното дружество и не го е задължила.
Доколкото обаче подписът в записа на заповед е на В.С., на основание чл. 537
във вр. чл. 461, ал. 1 и чл. 462 ТЗ, същият е действителен по отношение на нея
и тя се явява задълженото лице. Поддържа се, че сключената сделка е нищожна и
като накърняваща добрите нрави, поради липса на съгласие на дружеството, като
привидна по отношение на ответното дружество, както и като сключена от
представителя във вреда на дружеството-представляван. В исковата молба се излага,
че липсва каузална сделка с ищеца, за да се поеме отговорност за 72 000
лева с процесната ценна книга.
Постъпил
е отговор от третото лице – помагач на страната на ответника – В.И.С., в който
се твърди, че процесният запис на заповед е издаден от нея и същият обезпечава
изпълнението по Договор от 12.06.2016 г., сключен с ищеца, за проучване за
техническа осъществимост на инвестиционен проект за строителство и оборудване
на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери. Поддържа се, че проучването
е необходимо пред ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) във връзка с кандидатстването на
ответното дружество в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Плана за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по мярка 4.1
за изграждане и оборудване на птицеферма. Сочи се, че С. е била надлежно
упълномощена да представлява ответника пред ДФЗ с решение на ОС на
съдружниците, обективирано в Протокол от 12.05.2016 г. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора, като с приемо-предавателен протокол от
01.09.2016 г. е предал проучването на ответника, но новоприетите съдружници М К
и Б Г отказали да бъде платена дължимата по договора сума от 72 000 лева.
На 01.02.2017 г. ищецът издал фактура за вземането и предявил за плащане
процесния запис на заповед.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която
се изразява становище, че издаденият запис на заповед ангажира отговорността на
ответното дружество, а не на издателя физическо лице, доколкото същото е един
от тримата управители, които представляват ответника. В ТРРЮЛНЦ е посочено, че
управителите представляват ответника заедно и поотделно, респ. няма други
вписани ограничения в представителната власт на В С., поради което решение на
ОС на съдружниците не е необходимо условие за действителност на записа на
заповед.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който се поддържа изложеното в отговора.
В
откритото съдебно заседание от 19.01.2018 г. съдът допусна изменение на доклада
по чл. 146 от ГПК, като измени и разпределената доказателствена тежест,
приемайки, че (освен третото лице – помагач) и ответникът навежда твърдения за
наличие на каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, но
по което липсва изпълнение от страна на ищеца – фактически твърдения, които не
следва да се приемат за преклудирани. По подробно ответникът излага становище, че договорът от 12.06.2016 г. и
приемо-предавателния протокол от 01.09.2016 г. са доказателство, че процесният
запис на заповед има обезпечителна функция. Твърди, че документите не се
намират в държане на ответника и са съставени за целите на настоящия процес. Оспорва
достоверността на датата на съставяне на записа на заповед, истинността
(верността) на приемо-предавателния протокол от 01.09.2016 г. в частта на
предаването на работата - „Проучване“ от ищеца на ответника и т. н.
Подробни мотиви съдът е изложил в
Определение № 81 от 06.02.2018 г. и Определение № 97 от 07.02.2018 г., към които
препраща.
По
допустимостта на производството:
Съдът
се е произнесъл по допустимостта с определението по чл. 374 от ТЗ от 07.11.2017
г. към което препраща.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото е приет като писмено доказателство запис на
заповед от 12.06.2016 г. с издател В.И.С., действаща като управител на
ответника „Еко Агро Дар“ ООД, с поемател
ищецът по делото „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, на чиято заповед е прието
безусловно, без разноски и без протест, да се плати сумата от 72 000 лева
на 01.02.2017 г. В същия е отразено, че записът на заповед е предявен за
плащане, без да е посочено на коя дата е осъществено това.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице подписан запис на
заповед от 12.06.2016 г. с издател „Еко
Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, действащо чрез управителя си С. и поемател
„Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК ,
т. е. че документът е автентичен.
По настоящото дело е приложено като писмено
доказателство ч. гр. дело № 623/2017 г. по описа на РС –
Пазарджик, по което е издадена на
основание чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение №
368/24.02.2017 г. и изпълнителен лист от същата дата, с които се разпорежда на длъжника „Еко Агро Дар“ ООД да заплати на „Европроект
консулт 2014-2020“ ЕООД сумата от 72 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението 17.02.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, както и 2 440 лв. – разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането произтича от записа на заповед
от 12.06.2016 г.
От приет по делото като писмено доказателство Договор
от 12.06.2016 г. се установява, че
ответникът „Еко Агро Дар“ ООД, действащо
чрез управителя В.С., е възложил на ищеца „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД
проучване за техническа осъществимост на инвестиционен проект при
кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Плана
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по мярка 4.1 Инвестиции
в материалните активи, подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, а
именно – Проучване за техническа
осъществимост на инвестиционен проект за „Строителство и оборудване на ферма за
подово отглеждане на пилета – бройлери“, който включва компонентите: 1. История
на земеделския производител; 2. Характеристика на БРГ; 3. Техника; 4. Пазарен
ситуационен анализ; 5. Ефект от инвестиционната дейност; 6. Жизнеспособност на
проекта, показатели за ефективност на инвестицията и финансови показатели и 7.
Заключение. Договорено е възнаграждение от 60 000 лева без ДДС или 72 000 лева с вкл. ДДС, което
се изплаща еднократно при изпълнение на работата, удостоверено чрез подписване
на приемо-предавателен протокол и внасяне на проекта в ДФ Земеделие – гр.
Пазарджик, но не по-късно от 01.10.2016 г. Предвидено е при невиновно забавяне
внасянето на документацията или изпълнителят не бъде избран за консултант по
проекта, възнаграждението да бъде платено до 01.02.2017 г. За обезпечаване на
изпълнението на това задължение възложителят подписва запис на заповед с падеж
01.02.2017 г. – чл. 1.3. Срокът за изпълнение на работата е 30 дни от
подписване на договора.
Видно от приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г. изпълнителят „Европроект
консулт 2014-2020“ ЕООД предава на възложителя „Еко Агро Дар“ ООД проучване
за техническа осъществимост на
инвестиционен проект за „Строителство и оборудване на ферма за подово
отглеждане на пилета – бройлери“, включващо описаните по-горе компоненти, като
е посочено, че възложителят няма възражения и забележки.
По делото е прието и самото проучване, изготвено от
ищеца, наименовано Предпроектно проучване – Инвестиция: „Строителство и
оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери“ – л. 115-147.
Приета е и издадена от ищеца фактура № 32/01.02.2017 г.
за сумата от 72 000 лева с вкл. ДДС по договор от 12.06.2016 г. проучване
за техническа осъществимост.
От приет по делото като писмено доказателство Договор
за консултантска услуга от 01.10.2016
г. се установява, че ответникът „Еко Агро Дар“
ООД, действащо чрез управителя В.И.С., е възложил на „Агроплюсконсулт“ ЕООД –
гр. София, ЕИК , изготвянето на бизнес план и всички останали документи,
необходими за подготовка и управление на проект на възложителя по „Програма за
развитие на селските райони 2014-2020 г.“ към Държавен фонд „Земеделие“. Проектът е за изграждане и оборудване на
птицеферма за бройлери. Предвидено е след подписване на договор за безвъзмедна
финансова помощ между възложителя и ДФЗ, консултантът „Агроплюсконсулт“ ЕООД да
продължи да оказва съдействие до изплащане на финансовата помощ. За дейностите
по договора е уговорено възнаграждение на консултанта в размер на 60 000
лева без ДДС или 72 000 лева с вкл. ДДС, от които аванс от 5 000 лева
без ДДС при подписване на договора, а остатъкът от 55 000 лева без ДДС – в
седемдневен срок от подписване на договор за безвъзмедна финансова помощ между
възложителя и ДФЗ.
По делото са приети изготвените по договора с
„Агроплюсконсулт“ ЕООД документи – заявление за подпомагане, таблица за
допустимите инвестиции, бизнес план, които се намират и в ДФЗ по проект ИД. №
13/04/1/0/00389, подадени на 25.11.2016 г. по „Програма за развитие на селските
райони 2014-2020 г.“.
От
изслушаните по делото две заключения (основно и допълнително) по допусната СИЕ,
неоспорени от страните, приети от съда за обосновани, се установява, че
процесната фактура № 32/01.02.2017 г.,
издадена от ищеца за сумата от 72 000 лева с вкл. ДДС е осчетоводена само
от него, но не и от длъжника-ответник, както и че по същата не е ползван
данъчен кредит от ответното дружество (обстоятелства, които се подкрепят и от
показанията на св. К.Т., счетоводител на ответното дружество – л. 274 от
делото).
От показанията на св. И. П се установява, че същият
работи при „Агроплюсконсулт“ ЕООД и
фактически той е изготвил проекта, с
който се кандидатства пред ДФ „Земеделие“. Поддържа, че ответното дружество е
изпратило запитвания до различни фирми, една от които „Агроплюсконсулт“ ЕООД, след което именно „Агроплюсконсулт“
ЕООД е било одобрено за изпълнител по този проект. Подробно разяснява
хронологията на извършените действия по изпълнението на проекта – консултантът
изисква от възложителя списък от документи, необходими за изготвянето на
проекта, ползва също така технически проект от проектант, тъй като техническият
проект описва сградите. „Агроплюсконсулт“ ЕООД изготвя инвестиционен проект за
кандидатстване – бизнес план, заявление за кандидатстване, таблица за
допустимите инвестиции, декларации, протоколи и всичко необходимо се
окомплектова. Излага становище, че не е необходимо да се изготвя първо
предпроектно проучване и едва след това инвестиционен проект – достатъчно е да
се възложи директно изготвянето на проекта. Кандидатстващият пред ДФЗ представя
сключените договори за предмета на инвестицията – договор за строителство, за
доставка на оборудване, договори за проектиране, за надзор във връзка със
строителството на сградите, набор от счетоводни отчети, удостоверения от НАП,
от РИОСВ и т. н. Кандидатстващият избира изпълнител след преценка на
предложената от последния цена и оферта, след което ДФЗ трябва да одобри този
изпълнител. Проектът е бил изготвен към 24 – 25.11.2016 г. Свидетелят лично е
предал на управителя на ответното дружество В.С. проекта, готов за внасяне в
ДФЗ – като при приемането тя се е подписала на определени места в проекта.
Сочи, че удостоверение за регистрация на животновъден проект му е предаден след
14-ти ноември, тъй като преди това ответното дружество не е имало толкова много
животни – 93 овце и 11 телета (преди това са били само 50 овце, без телета).
По делото съдът е приобщил като доказателствен материал представените
от ДФЗ два тома документи – заявление за финансово подпомагане №
13/04/1/0/00389 от 25.11.2016 г. (стр. 307 от документите на ДФЗ), ведно с
предадения проект по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. на „Еко Агро Дар“
ООД и приложените към него договори, оферти, отчети и т. н.
От приетото заключение по допуснатата тройна
Съдебно-икономическа селскостопанска експертиза, прието от съда за компетентно
изготвено и обосновано, се установява следното: Изготвянето на технически
проект има основополагащо значение при изчисляване стойността на инвестицията,
тъй като в него от една страна се изготвят количествено стойностните сметки, на
база на които бъдещият строител остойностява своята оферта за СМР, а от друга
се определят броя и спецификацията на технологичното оборудване, на база на
което доставчикът на оборудване изготвя своята оферта за моделите, марките и
стойностите им. След отправени запитвания от ответника до три дружества, на
27.09.2016 г. „Агроплюсконсулт“ ЕООД представя на възложителя своята оферта за
изработване на бизнес план и подготовка на проект за птицеферма за
кандидатстване пред ДФЗ. Офертата е приета и консултантът е избран от
възложителя „Еко Агро Дар“ ООД за изпълнител с изричен протокол от 01.10.2016
г. На същата тази дата сключват и договора за консултантска услуга. Преди това, на 26.09.2016
г. ответникът сключва договор за доставка на необходимото оборудване за
фермата, а на 24.10.2016 г. сключва
и договор за СМР на обект: птицеферма съгласно оферта от 21.10.2016 г. На
25.11.2016 г. проектът е подаден в Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ в гр.
Пазарджик и му е даден идентификационен номер.
Вещите лица сравняват двата проекта – предпроектното
проучване на ищеца и бизнес плана на „Агроплюсконсулт“ ЕООД, като достигат до
заключението, че проекта на ищеца е изготвен въз основа на проекта на
„Агроплюсконсулт“ ЕООД, т. е. приемат, че проектът на „Агроплюсконсулт“ ЕООД е
послужил на ищеца да изготви своя проект. Това заключение следва като неминуем
логичен извод в резултат на констатацията, че описаната в предпроектното
проучване информация не е била налична към датата, когато същото е било предадено
от изпълнителя на възложителя с приемо-предавателния протокол от 01.09.2016 г. Установява
се, че са налице (необосновани) съвпадения в проекта на ищеца в частта досежно стойностите на предстоящите да бъдат изпълнени СМР за сградите, за
оборудването на птицефермата и други, които данни към 01.09.2016 г. (датата на предаване на предпроектното проучване) не
са били налични. Например стойността на предвидените СМР за сградите в
предпроектното проучване на ищеца е сума в размер на 1 350 241.17
лева (л. 137 от делото), която сума съвпада /до стотинка/ с посочената стойност
в бизнес плана на изпълнителя „Агроплюсконсулт“ ЕООД (л. 44 от документите на
ДФЗ), при условие, че данните за определяне на тези стойности могат да се
извлекат от договора за СМР, който е сключен на 24.10.2016 г., т. е. след
01.09.2016 г. Същото се отнася и за стойността на оборудването за
птицефермата – за сумата от 231 636 лева, съвпадаща в двата проекта, при условие, че договорът за доставка на
оборудването е сключен на 26.09.2016
г., т. е. след 01.09.2016 г. Също
така отразените в таблицата за нетните парични потоци по проекта на ищеца съвпадат
/до стотинка/ с тези в бизнес плана на „Агроплюсконсулт“ ЕООД, респ. е определена обща
стойност на инвестицията от 1 840 630 лева, което не е било възможно
за определяне от ищеца, тъй като към 01.09.2016 г. не са били налични все още договорите
с изпълнителите и доставчиците по инвестициите. Отделно от това, в
предпроектното проучване на ищеца е посочено, че инвестицията ще се осъществи на
100 % със собствени средства, за
разлика от бизнес плана на „Агроплюсконсулт“ ЕООД, където е посочено – 100 %
кредит, въпреки това, в предпроектното проучване
на ищеца е взет предвид и разход за
лихва за първите 5 години от изпълнението на проекта (л. 140 от делото), какъвто не би
следвало да има след като финансирането е със собствени средства, респ. сумите за лихвите по години съвпадат /до стотинка/
с посочените лихви в бизнес плана на „Агроплюсконсулт“ ЕООД (л. 60 от документите
на ДФЗ). Експертите сочат също така, че в предпроектното проучване на ищеца са
налице необосновани архитектурни и конструктивни решения от инвестиционния
проект (фаза Технически проект), напр. е посочено: „Отглеждането на бройлери е
описано подробно в част „Технологична“ (л. 118 от делото), при условие, че част
Технология не е била налична към датата на предаване на работата на ищеца с
приемо-предавателния протокол – 01.09.2016 г. Част Технология е предадена на
възложителя през октомври 2016 г. Това се установява от обстоятелството, че окончателно
изготвените инвестиционните проекти (част от които е и част Технология) са одобрени
на 25.10.2016 г., видно и от Разрешение за строеж № 34 от 27.10.2016 г. (л. 136
от документите на ДФЗ). В откритото съдебно заседание експертите заявяват с
пълна убеденост, че предпроектното проучване на ищеца е предадено на
възложителя след 25.09.2016 г., че този
вид проекти са типови проекти, но предпроектното проучване на ищеца е хаотично
изготвено, не отговаря на броя на птиците, данните са буквално пренесени, а не
са там, където трябва да бъдат. За разлика от него в бизнес плана на
„Агроплюсконсулт“ ЕООД детайлно са посочени по таблици инвестицията, която
кореспондира със стойностите от сключените договори за СМР от 24.10.2016 г. и
оборудване от 26.09.2016 г., обосновка за броя на животните, които ще се
отглеждат на годишна база и как това кореспондира с капацитета на фермата,
очакваната продукция, очакваните други приходи (субсидии от ДФЗ и т. н.),
разходи за суровини, материали, външни услуги, заплати, осигуровки,
амортизация, погасителен план на кредитните средства за реализация на проекта и
лихвите по него. Тези данни напълно кореспондират с таблицата за нетните
парични потоци на бизнес плана, на база на което са изчислени и финансовите
показатели на проекта. Така е определена неговата рентабилност и
жизнеспособност.
Правни
изводи:
Предявен
е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 10 (преди т. 9) ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422,
ал. 1 ГПК, ищецът кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Не
е спорно между страните, че между ищеца и ответника е подписан договор, сключен на 12.06.2016 г., по силата на който ответникът,
чрез
управителя В.С., е възложил на ищеца проучване за техническа осъществимост на
проект за „Строителство и оборудване
на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери“ при кандидатстване в процедура за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014-2020 г. по подмярка 4.1 пред
ДФ „Земеделие“, срещу възнаграждение от 72 000 лева с вкл. ДДС. Същият има характеристиката на договор за изработка,
чиято регламентация е предвидена в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД (по
арг. от приетото в Решение № 212
от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 358/2017 г., IV г. о.)
Не е спорно между страните и че е подписан запис на
заповед на 12.06.2016 г. с издател В.И.С.,
като управител на ответника, в полза на ищеца по делото за сумата от 72 000 лева с падеж на плащане
01.02.2017 г., който обезпечава изпълнението на задължението на възложителя за
плащане на възнаграждението по договора от 12.06.2016 г. – така изрично чл. 1.3
от договора.
За
да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да
притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това, при
разглеждане на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане, породено
от запис на заповед, съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца –
кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му
придават значението на запис на заповед.
В
настоящия случай записът на заповед, на който ищецът е основал претенцията си,
представлява ценна книга със съдържанието, посочено в разпоредбата на чл. 535
от ТЗ – същият съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа,
с него е поето „безусловно“ задължение да бъде престирана в полза на ищеца
определена сума пари, на определен ден – 01.02.2017 г. (чл. 537 вр. чл. 486,
ал. 1, т. 4 ТЗ), с посочване на място на плащане, дата на издаване и подпис на
издателя. Мястото на издаване се определя по реда на чл. 536, ал. 4 вр. ал. 1
от ТЗ.
Видно
от ценната книга същата е предявена за плащане на управителя на ответното
дружество – В.И., но не е посочено датата, на която е осъществено това. Съдът
намира това обстоятелство за ирелевантно, доколкото не е спорно, че
ефектът е предявен за плащане, а от друга, дори и да не беше предявен, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД определеният срок кани длъжника,
а същият обективно е изтекъл. Изводът за ирелевантност на предявяването се
подкрепя по аргумент от по-силното основание от това, че дори падежът за
плащане да беше обусловен от предявяване на ценната книга по смисъла на чл.
486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС,
непредявяването на записа на заповед в посочения срок води до загубване на
правата по него по отношение на регресно
отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но не и спрямо издателя на записа на заповед и неговия авалист.
Това разбиране е в съответствие с изрично разпореденото в чл. 514, ал. 1 от ТЗ (така и Решение №
132 от 23.06.2016 г. ВКС по т. д. № 2316/2015 г., I т. о., Решение № 1 от
1.03.2010 г. ВКС по т. д. № 520/2009 г., II т. о.).
Въведените
твърдения или възражения на страните за връзката между записа на заповед и
конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга,
подлежат на изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед. Вземането на основание на ценната книга
възниква на падежа на ценната книга. В производството по чл. 422 от ГПК
вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е
изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения,
основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по
каузалното правоотношение. За вземания по каузалното правоотношение, които не
са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо
на изпълнение вземане и по ценната книга – така и Решение № 108 от 22.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2418/2013 г., I т. о.
Изрично
установената връзка между записа на заповед и конкретното каузално
правоотношение – договорът от 12.06.2016 г., по повод на който е издадена
ценната книга, подлежи на изследване от съда доколкото изпълнението на
задължението на възложителя „Еко Агро Дар“
ООД за плащане на възнаграждението, респ. неизпълнението на задължението
на изпълнителя „Европроект консулт
2014-2020“ ЕООД да изработи поръчаното биха довели до погасяване на
вземането по записа на заповед, респ. до недължимост на същото. Основният спорен въпрос в производството е налице
ли е изпълнение от страна на изпълнителя по договора от 12.06.2016 г.,
приета ли е работата от възложителя, които обстоятелства биха обусловили извод за дължимост на възнаграждението от възложителя,
което би обосновало и уважаване на иска, основан на обезпечителната сделка –
издадения запис на заповед.
В хода на производството ответникът наведе доводи, че ищецът
не е изпълнил възложената му с договора от 12.06.2016 г. работа и в тази връзка
приемо-предавателният протокол от 01.09.2016 г. за предаването й е неистински документ (неверен
по съдържание), тъй като невярно отразява действителното фактическо положение.
В
практиката на ВКС и съдилищата въпросът за доказателствената сила и редът за
оспорване на частния документ (какъвто е процесният протокол от 01.09.2016 г.)
са широко застъпени. Оспорването на верността на доказателството е средство за
защита срещу обвързващата доказателствена сила на доказателствата и затова то
се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи защитата срещу
тяхната материална доказателствена сила не се подчинява на изискванията за
оспорване истинността на доказателството, тъй като съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно
всички данни по делото. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда
материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в
него не е нужно откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Във
всички случаи, съдът ги преценява като писмени доказателства според правилата
по чл. 178 – 189 от ГПК, а фактическите изводи гради по вътрешно убеждение и
при съвкупна преценка с всички доказателства по делото (в този смисъл са Решение № 375 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1347/2011 г., IV г. о., Решение № 315 от 9.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1216/2010 г., I г. о. Определение
№ 359 от 21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2012 г., III г. о., Решение
№ 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ІІ т. о.).
С оглед гореизложеното и при съобразяване на всички
доказателства по делото, съдът приема, че съставеният приемо-предавателен
протокол от 01.09.2016 г. невярно отразява действителното фактическо положение
доколкото удостоверява предаване на работа, която към него момент не е била
изпълнена, същият е антидатиран и не може да послужи за доказване изпълнението
на поръчката от страна на ищеца, като изпълнител по договора от 12.06.2016 г.
Безспорно се установи, че описаната в
предпроектното проучване информация не е била налична към датата, когато същото
е било предадено от изпълнителя на възложителя с приемо-предавателния протокол
от 01.09.2016 г., като индициите за този извод са множество необосновани
съвпадения с проекта (бизнес плана) на друг изпълнител – „Агроплюсконсулт“
ЕООД.
Съгласно
чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета
работа. Приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие (разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя), така и едно правно
действие (признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му). Установеното пълно неизпълнение
на работата по договора от 12.06.2016 г. води до извод за недължимост на
възнаграждението по него, респ. за отхвърляне на иска, основан на
обезпечаващата го сделка – издадения запис на заповед от 12.06.2016 г.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Същите възлизат на сума от 3 213.41 лева, които следва да се
възложат върху ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК на „Европроект
консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, секция ІІІ, ет. 1-партерен, маг. № 6
„Западен парк“, срещу „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Щърково, община Лесичево, област Пазарджик, ул. „Втора“ № 3, за
установяване на вземането на ищеца от ответника за сумата от 72 000 (седемдесет и две хиляди) лева,
произтичащо от издаден запис на заповед от 12.06.2016 г. с падеж 01.02.2017 г.,
за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 368 от 24.02.2017 г. по
ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 17.02.2017 г. до окончателното плащане на
главницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Европроект
консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, секция ІІІ, ет. 1-партерен, маг. № 6
„Западен парк“, да заплати на „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Щърково, община Лесичево, област Пазарджик, ул. „Втора“ № 3, сумата от 3 213.41 лева (три
хиляди двеста и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки),
представляващи съдебно-деловодни разноски за първа инстанция.
Решението е постановено при
участието на В.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: