Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                         

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13815 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата – Ф.К., чрез своя баща и законен представител А.К., твърди, че на 13.07.2011 г., около 4.30 ч., на път ПП-І-І-6, в района на с. Т., община П.Б., при управление на лекия автомобил марка „Хонда”, рег. № *******, в посока изток – запад, водачът А.К. – италиански гражданин, изгубил контрол над автомобила, навлязъл последователно в срещуположната лента, южен банкет и в южното крайпътно пространство, се преобърнал по таван, в резултат на което причинил смъртта на А..Б. – К., майка на ищцата. С одобрено от съда споразумение е ангажирана отговорността на виновния водач. Претърпяла е неимуществени и имуществени вреди. Към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Хонда”, рег. № ******* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 220 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата от 170 744 лв. – средствата за издръжка, които би получила от своята майка до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съобразно представения списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът – ЗПАД „А.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил марка „Хонда”, модел ЦР-В, рег. № *******, действала към датата на ПТП. Оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, като същите не се предполагат. Към датата на инцидента ищцата е била на 1 година и 10 месеца, поради което е налице невъзможност за адекватно възприемане на реалността и за психо-емоционална натовареност. На тази възраст ищцата не е достигнала физическа и психическа зрялост, поради което счита, че е обективно невъзможно да се създадат такива отношения на близост и привързаност с майката. Оспорва обстоятелството, че ищцата е била издържана от пострадалата, която не е имала постоянен доход по трудово или друго правоотношение. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване от пострадалата, която не е използвала обезопасителен колан. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските.

  Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 05.03.2012 г. съдебно заседание по НОХД № 187/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд съдът е одобрил споразумение, с което А.К. е признат за виновен за това, че на 13.07.2011 г., по ПП-І-6, км.284+150, в посока изток – запада, в района на с. Т., община П.Б., при управление на лек автомобил марка „Хонда”, модел ЦР-В, рег. № *******, собственост на „Екология и геология” ООД – София, нарушил правилата за движение – не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал – чл.20, ал.1 ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на А. К., за което е ангажирана наказателната му отговорност.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата е дъщеря на пострадалата.

Видно от представеното удостоверение се установява, че ищцата посещава детска ясла в Гархинг от м.05 до м.06.2012 г. по 7 часа дневно. Месечната такса за детската ясла възлиза на 435 евро.

Съгласно месечно изчисление на трудовото възнаграждение на А.К. – баща на ищцата, за м.04.2012 г. същият е получил обезщетение при болест в размер на 399, 58 евро. Брутната стойност на трудовото му възнаграждение възлиза на 3 736, 26 евро.  Брутната стойност на трудовото му възнаграждение за м.05.2012 г. е в размер на 6 273, 74 евро. , за м.06.201 2г. – 8 811, 24 евро. Съгласно представеното удостоверение от немското пенсионно осигуряване, считано от 01.05.2009 г. на пострадалата са изплащане средства за безработица ІІ без безработица, от 01.11.2009 г. до 31.12.2009 г. – З.ължително плащане в системата на социално осигуряване за детски надбаваки –  410 евро ; от 01.01.2010 г. до 31.08.2010 г. – 1 640 евро. За периода до 30.06.2011 г. е посочено, че са извършени З.ължителни плащания в системата на социално осигуряване за детски надбавки, без да е посочен техния размер.

По делото са ангажирани доказателства относно дипломирането на пострадалата е придобила образователно – квалификационна степен магистър по изкуства в Л.М.У. – М..

Представена е таблица, съдържаща статистически данни, съгласно която нетния месечен доход за домакинство за 2011 г. възлиза на 2 988 евро. Съгласно удостоверение от федерална статистическа служа от 01.08.2006 г. разходите за деца за 2003 г. са в размер на 550 евро месечно, като при семейства с едно дете възлизат на 655 евро.

От заключението на вещите лица инж. А.М. и д-р Б.Б. по изслушаната комплексна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: при движение път с двупосочно движение и прав участък водачът на джип Хонда е видял пред него излязло животно отдясно наляво на пътното платно и рязко навива волана наляво, при което автомобилът се плъзга наляво на 12 м. След достигане на осевата линия в средата на пътното платно, водачът навива волана надясно и се отклонява на 2, 6 м. наляво при път, изминат 7 м., при което автомобилът се завърта и плъзга на пътното платно неуправляем. След път, изминат от 33, 50 м. автомобилът излиза от пътното платно и след 6, 50 м. движение по тревната площ  автомобилът се удря с предната част косо в бетонен канал със скорост 70 км/ч. След удара автомобилът надлъжно се преобръща и на 7 метра от удара се заорава в тревната площ. След преобръщане на автомобила надлъжно още няколко пъти и изминат път от 17 м., автомобилът окончателно се установява в покой, успоредно на пътното платно.  Скоростта от момента на загубата на управлението до удара на автомобила в бетонния канал е 85 км/ч, а преди ПТП – 110 км/ч Опасната зона за спиране е 112 м. Причина за настъпилото ПТП е внезапното излизане на животно на пътното платно и рязкото навиване на волана от водача наляво и надясно при висока скорост, при което водачът загубна контрола над управлението на автомобила. Процесният автомобил е оборудван с предпазни колани, включително за поставяне на детска седалка. Пострадалата е пътувала на З.на лява седалка и при удара на автомобила с предна лява част в бетонния канал и надлъжното преобръщане, със завъртане, тялото й е изпаднало от купето на автомобила. Вследствие на това пострадалата е получила следните травматични увреждания: съчетана травма; черепно – мозъчна травма; контузия на меките мозъчни обвивки; контузия на гърдите; счупване на 2-ро до 8-мо ребра в лявата гръдна половина; контузия на корема; разкъсване на далака, наложило оперативното му премахване; разкъсване на черния дроб; двойно счупване на срамната кост на таза с разместване на фрагментите; счупване на костите на дясната подбедрица в горната част; множествени охлузвания на гърдите, лявата хълбочна област и долните крайници; мастна емболия. Оказана й била спешна медицинска помощ в МБАЛ гр. Казанлък, където е била оперирана. Въпреки проведеното оперативно и реанимационно лечение, пострадалата е починала на 15.07.2011 г. в болницата. Механизмът на уврежданията се определя от положението на пострадалата в автомобилното купе – пътувала е на З.ната лява седалка. След получените удари върху автомобилното купе, тялото на пострадалата е получило множествени удари от твърдите детайли, от които е изградено автомобилното купе. Вещите лица приемат, че към момента на удара на автомобила в твърдата преграда на бетонния канал, тялото на пострадалата е било свободно движещо се в купето. След удара на автомобила в бетонния канал, тялото на пострадалата е изпаднало от автомобилното купе. Смъртта на пострадалата е настъпила от крайно тежката гръдна и коремна травма. Предпазните колани З.ължат пътниците  при челен удар или сок, както е в случая, в бетонния канал и при завъртането и надлъжното преобръщане на автомобила. При извършената аутопсия не са били установени следи от охлузвания и кръвонасядания, разположени косо на гръдния кош, които следи най-често остават видими след ПТП, където е лежала лентата на предпазния колан. При пострадалата е била установена тежка гръдна травма и счупване на 7 ребра, което се дължи на директен удар на гърдите в детайлите, изграждащи автомобилното купе. Ударът на автомобила в бетонния кана е със скорост от около 70 км/ч. Предвид механизма на процесното ПТП, мястото, на което е пътувала пострадалата, вида и тежестта на получените телесни увреждания, вещите лица приемат, че с положителност може да се предполага, че към момента на ПТП пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. На това се дължат получените тежки увреждания в областта на гърдите и коремните органи. Липсата на предпазен колан е довело тялото на пътуващата на задната лява седалка да изпадне на метри извън автомобилното купе. Ако пострадалата беше пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, при процесния механизъм боже би пак щеше да получи увреждания – възможно  е и тежка гръдна травма от колана, но определено уврежданията са щели да бъдат по – леки по вид и даващи възможност за запазване живота на пострадалата. В проведеното на09.10.2013 г. съдебно заседание вещите лица са пояснили, че не може да се определи как е паднал автомобила, тъй като цялото купе е деформирано. Най-вероятно пострадалата е изпаднала от канала, когато автомобилът е отскочил за пръв път. При челен удар пораженията от предпазния колан в гърдите са по – големи. В случая обаче има начален челен удар и последвало въртеливо движение. Пострадалата не е ползвала предпазен колан, след като е изпаднала от автомобила, но би могло точно да се какви конкретно травми би получила, ако беше използвала предпазен колан.

От показанията на разпитания свидетел П.А.Б. се установява, че е баща на пострадалата и дядо на ищцата. Води дело с ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. А. се е грижила за детето си. То не признавало ничие друго присъствие. Майката имала изключителна загриженост за детето, която надхвърляла дори обикновената загриженост на майките.  Не можело да отделят детето от майката повече от час. Семейството живеело отделно и А. се грижела за детето си. Детето усетило загубата на майка си с огромна травма. Още след катастрофата детето било запазило ярък спомен за майката, плачело за нея, не можело да спи. Близките й се стараели да не я разпитват за майка, за да не я травмират. Детето я познавало на снимките и я показвало на близките си. Докато свидетелят е бил Германия, се е интересувал от разходите, свързани с детето. Знае, че за детска градина се плащало по 500 евро, а отделно за храна – около 60-70 евро. Детето е посещавало психолог срещу заплащане. Всички негови близки се стараели да правят подаръци на детето. С бащата на детето са изчислявали, че средно около 900 - 1 000 евро са нужни за детето ежемесечно. А. била магистър педагог. Била е на специализация за даровити деца, която успяла да завърши за 2 години. Имала свои виждания за възпитанието на детето – продължавала да го кърми, тъй като смятала, че детето има нужда от това. То е започнало да ходи на детска градина на 3 години. Докато майка й е била жива, не е ходила на детска градина. Всяка година свидетелят и съпругата му ходили за по 10-тина дни в Германия, както и детето идвало при тях в България. Поддържали връзка и през интернет.

По делото е разпитана и свидетелката В.П.К.. От показанията й се установява, че познавала от дълго време пострадалата, били приятелки. Всяка година идвали в България за по един месец. А. много държала детето да има връзка с България и с нейните приятели. На 2-3 юни 2011 г. кръстили детето, след което заминали на море. Като се връщали от морето, се случил инцидента. Между майката и детето имало много силна връзка. Детето никой друг освен майка си не признавало, защото майката непрекъснато го гледала и се грижила за него. До последно А. кърмела детето. Свидетелката е видяла детето след смъртта на А.. То седяло на прозореца и търсело майка си. След смъртта на майка си детето се вкопчило за баща си и не искало никъде да излиза без него. Свидетелката се чувала по телефона с бащата на детето почти всяка седмица. Той не е споделял каква сума е заплатата му, но знае, че финансово му е трудно. Споделял, че сумата за детето на месец е около 1 500 лв., както и че успява да намери варианти. За всеки празник изпращали на детето дрешки.

Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите са разпитвани за обстоятелства, които лично са възприели.

От заключението на вещото лице С.М. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в случай, че пострадалата е била жива, ищцата би получила издръжка до навършване на пълнолетие в общ размер от 136 415, 43 лв. Вещото лице е приело, че участието на двамата родители при осигуряването на средствата за издръжка е по равно, както и публикуваните от Федералната статистическа служба данни за периода 1991 г. до 2013 г. за индекса на потребителски цени. За всяка следваща година е увеличен размерът на издръжката  съобразно средностатистическото годишно изменение на горепосочения индекс.

От допълнителното експертно заключение се установява, че размерът на издръжката, която ищцата би получила до навършване на пълнолетие от майка си А..Б. – К., ако същата беше жива, при отчитане дохода на бащата през периодите, за които данни по делото, дохода на починалата майка на ищцата в размер на изплащаното обезщетение за безработица и добавките за детето за периода, за който би ги получавала, както и при отчитане размера на наследствената пения, е 118 508, 72 лв.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства, се установи, че към 13.07.2011 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Хонда”, модел „ЦР-В”, рег. № ******* е покрита от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското заК.дателство или заК.дателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван без противопоставяне от собственика.

През време на действието на застрахователния договор – на 13.07.2011 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответното дружество. Наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана посредством одобрено от наказателния съд споразумение, обсъдено по – горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, на основание чл.383, ал.1 НПК, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. С посоченото споразумение е установена вината на водача на лекия автомобил „Ситроен”, модел „ЦР-В”, рег. № *******, участието му в настъпилото на 13.07.2011 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

 Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищцата е дъщеря на починалата от процесното ПТП А. П.Б. - К.. Същата попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Съгласно задължителните за съда указания, дадени с ППВС № 4/25.05.1961 г., т. ІІІ.2, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди обхваща най - близките роднини, сред които са и децата на починалото лице. Ето защо ищцата е надлежно материално - правно легитимирана да предяви иска, предмет на делото.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая от значение е обстоятелството, че пострадалата е имала изключително близки отношения с ищцата. Оказвала е ежедневни грижи за нея, кърмела я. Ищцата тежко преживяла загубата на своята майка. Продължавала да пита за нея и да я очаква. Плачела за своята майка, не можела да спи. Към дата на ПТП ищцата е била едва на 1 година и 9 месеца – възраст, в която особено силно се нуждае от майчина обич и подкрепа.

Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата не търпи неимуществени вреди, тъй като поради ниската си възраст към датата на ПТП  е налице невъзможност за адекватно възприемане на реалността и за психо-емоционална натовареност. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 245 от 29.01.2013 г. по т. д. № 32/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. малолетното лице има право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като те произтичат от факта, че детето е лишено от майчина обич, грижа и закрила в своя живот. С оглед на това тези вреди подлежат на обезщетяване, тъй като са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с установените застрахователни лимити, иК.мическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 180 000 лв., което ще  възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на нейната майка А. П.Б. - К..

Ответникът е релевирал довод за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е използвала предпазен колан. По делото се установи, че пострадалата не е използвала предпазен колан, поради което е изпаднала от купето на лекия автомобил при настъпилия пътен инцидент и е получила тежките увреждания в областта на гърдите и коремните органи. Тези увреждания са основната причина за леталния изход при пострадалата. Вещите лица д-р Б. и инж. М. приемат, че ако пострадалата е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, при процесния механизъм би получила увреждания, включително е възможна тежка гръдна травма от колана, но уврежданията са щели да бъдат по – леки по вид, както и да дадат възможност за съхраняване живота на пострадалата. Ето защо съдът приема, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение следва да се намали. Съдът приема, че приносът на пострадалата възлиза на 1/3, поради което също с толкова следва да се намали определеното обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че на ищцата следва да се присъди сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като искът за разликата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли.

Ищцата претерндира заплащането на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди – издръжката, която би получила от своята майка.

За да се определи размера на имуществената вреда, която търпи ищцата, следва да се съобрази реализираните от пострадалата приходи, както и да се съпостави приносът на майката в осигуряването на дължимата издръжка, определен съобразно изискванията на чл.142, ал.2 СК, както и да се приспадне получаваната от ищцата наследствена пенсия (решение № 100 от 28.07.2011 г. пот. Д. № 645/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. В доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи размера на претърпените от ищцата имуществени вреди, в какъвто смисъл е и доклада на делото. В хода на производството ищцовата страна не е изпълнила доказателствената си тежест, тъй като липсват данни относно размера на получаваните от бащата на детето доходи към момента на настъпване на застрахователното събитие, като такива са ангажирани за последващ момент. Не са събрани също така и доказателства относно приносът на майката за осигуряване месечната издръжка на ищцата, както и в относно размера на получаваната от ищцата наследствена пенсия, респ. друго социално плащане по повод загубата на неговата майка. Експертите заключения по изслушаната по делото основна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза са изготвени при начална липса на данни относно горепосочените обстоятелства, поради което въз основа на тях не би могло да се определи размера на претърпяната от ищцата имуществена вреда. При това положение следва да се приеме, че ищцовата страна не е изпълнила доказателствената се тежест да установи размера на претърпените имуществени вреди, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за тях се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.  

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 13.07.2011 г. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени предпоставки, има право на регрес.

По изложените съображения върху дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди законната лихва от датата на деликта – 13.07.2011 г., до окончателното изплащане.

По разноските по производството:

При този изход на делото доколкото процесуалният представител на ищцата й е оказал безплатна правна помощ и на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.78, ал.1 ГПК на адв. П.К. следва да се присъди сумата от 2850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция – 05.07.2012 г.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът е заплатил на представлявалия го по делото адвокат възнаграждение в размер на 10 415, 04 лв. с ДДС, от които претендира 9 917, 86 лв., предвид представения по делото списък на разноските. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на възнаграждението. Намаляването на адвокатското възнаграждение се предпоставя от прекомерност на същото спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАК, чл.7, ал.2, т. 4, определен в приложимата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция – 09.11.2012 г., възлиза на 8 265, 48 лв. Предвид предмета на делото, обема на ангажирания доказателствен материал, броя на съдебните заседания, на които ищцата е представлявана от упълномощения от нея адвокат, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като същото следва да се намали до 8 270 лв. Ето защо на ответника следва да се възложи сумата от  5 730, 23 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на дължимите от ищцовата страна разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска възлиза на 6 194, 47 лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 800 лв. – държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на Ф.К., родена на *** г., действаща чрез своя баща и законен представител А.К., роден на *** г., със съдебен адрес ***, офис 3 – адв. П.К., сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 13.07.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 220 000 лв.

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф.К., родена на *** г., действаща чрез своя баща и законен представител А.К., роден на *** г., със съдебен адрес ***, офис 3 – адв. П.К., срещу ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата от 170 744 (сто и седемдесет хиляди седемстотин четиридесет и четири) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилото на 13.07.2011 г. ПТП, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на адв. П.К., САК, с адрес ***, офис 3, сумата от 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Ф.К., родена на *** г., действаща чрез своя баща и законен представител А.К., роден на *** г., със съдебен адрес ***, офис 3 – адв. П.К., да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, сумата от 6 194, 47 (шест хиляди сто деветдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.5 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: