Р
Е Ш Е Н И Е
№
260389 / 5.4.2021г.
гр.
Перник, 05.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на десет и пети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6167 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на К.И.Е. *** АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 27.01.2010
г. по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд Перник, по силата на която той е осъден да
заплати на ответното дружество сума в размер на 1576,79 лева за доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно със законна
лихва от 17.12.2009 г., законна лихва за забава в размер на 371,53 лева за
периода 07.07.2007 г. до 07.12.2009 г. Твърди се, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е било образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди
се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано предходно и.д.
№ ***г. по описа на ЧСИ Е.Д., по което не са извършвани действия по изпълнение,
поради което вземането по посочения изпълнителен лист е погасено по давност,
позовавайки се на кратка – тригодишна такава предвид естеството на вземанията –
периодични и за лихви. Допълва, че след справка при съдебния изпълнител му било
разяснено, че и.д. № ***г. е унищожено.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 1576,79 лева за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно
със законна лихва от 17.12.2009 г., законна лихва за забава в размер на 371,53
лева за периода 01.07.2007 г. до 07.12.2009 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими но неоснователени. Поддържа, че
погасителната давност е била прекъсвана многократно в рамките на образуваните
изпълнителни дела. Намира, че вземането, удостоверено във влязлата в сила
заповед за изпълнение се погасява с обща пет годишна давност.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от
ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява като поддържа предявените искове. Ответникът депозира писмено
становище, с което оспорва исковата претенция.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е
отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника
поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение
№ 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и висящо
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация
– Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, а от приобщените
по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника на 27.01.2010
г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Перник, че
по молба на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД на 25.02.2010 г. е образувано
и.д. № ***г. по описа на ЧСИ Е.Д., а на ***г. е образувано и.д. № ***г. по
описа на ЧСИ С.Б.въз основа на същото изпълнително основание.
При въведено възражение на някоя от
страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла погасителна
давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е
бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед
за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие
(арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не
е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни
изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като
преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение.
Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство,
по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о.). В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение е общата 5-годишна по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и
в настоящия случай.
За прекъсването на давността в рамките
на изпълнителното производство е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено поради давност. Ето защо за изясняване на
спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо
производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са
били предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ.
кога са били предприемани същите.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира
и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице
противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Видно
от копието на ИД № ***г. по описа на ЧСИ
Е.Д., същото е образувано по молба от 25.02.2010 г., като в молбата са
инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор,
възбрана и спиране от движение на МПС, следователно депозирането на същата е
действие, годно да прекъсне давността за вземането. Преди това давността е била
прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, като поради липса на
данни за нейното връчване, следва да се приеме, че това е станало на датата, на
която е издаден изпълнителен лист, тъй като издаването му се предшества от
такава проверка. Погасителната давност е прекъсната и на 15.04.2010 г. когато е
наложен запор върху притежаваното от ищеца МПС. Следващото действие, прекъсващо
погасителната давност е от 26.07.2010 г. когато се счита връчено запорното
съобщение до трето задължено лице – работодател (залепено уведомление на 11.07.2010
г. , което по правилото на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 2 и чл. 60, ал. 6 ГПК се
счита връчено на 26.07.2010 г.). До длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение и са изготвяни справки, но поради естеството на тези действия
(неводещи до прекъсване на погасителната давност) същите не следва да се
разглеждат в детайли. Други действия по изпълнение, водещи до прекъсване на
погасителната давност в рамките на това изпълнително производство не са
извършвани. Следващото отразено действие в рамките на това изпълнително дело е
вдигането на наложения запор върху МПС по молба на трето за изпълнението лице –
14.10.2019 г., но то е неотносимо към предмета на спора.
При
тези обективни данни и разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсната
с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ и „предприемането“ на
такъв (арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 Г., ОСГТК на
ВКС) и осъществяването му, като последният както бе посочено е 26.07.2010 г. –
връчване на запорно съобщение до трето задължено лице – работодател.
Липсват
данни за ново „искане“, което да е довело до предприемане на действия по
изпълнение в рамките на това изпълнително производство, поради което
изпълнителното производство е перемирано на 26.07.2012 г., от който момент
започва да тече нова петгодишна погасителна давност (при съображенията относно
приложението на ППВС № 3/1980 г.),, която е изтекла на 27.07.2017 г. Към ***г.
, когато е образувано и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.давността не би могла да
бъде прекъсната, независимо от действията, които са извършени в рамките на това
производство, тъй като е била изтекла и процесната сума не се полза с право на
принудително изпълнение, поради което е безпредметно неговото изследване. След 27.07.2017
г. сумата би могла да бъде събрана единствено ако бъде доброволно заплатена –
черта, непозната за индивида длъжник, защитаван дори от фолклорния герой на Е.П..
При горния извод за датата на перемиране
на изпълнителното производство и правните съображения за прекъсване на давността
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно. Сборът от исковите претенции, предмет на
настоящото производство е в общ размер от около 2000,00 лева, поради което
уговорения и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с Наредба
№ 1/2004 г. Доказани са разноски за заплащане на ДТ в размер на 77,93 лева. При
този изход от спора дължимите разноски са в общ размер на 477,93 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К.И.Е., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо К.И.Е. за сумата от 1576,79 лева за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно
със законна лихва от 17.12.2009 г., законна лихва за забава в размер на 371,53
лева за периода 07.07.2007 г. до 07.12.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 27.01.2010 г. по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд Перник, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на К.И.Е. сумата от 477,93 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________