Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
гр. Стара Загора, 07.02.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива
Атанасова
и с участието на
прокурора: Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 478 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.В.Д. *** против
Решение № 565/28.10.2019 г., постановено по АНД. № 1969/2019 г. на Районен съд
Стара Загора, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-1228-001374/17.06.2019г., издадено от Началник група в
сектор Пътна полиция към ОДМВР Стара Загора.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
постановено в противоречие с материалния закон и съществени процесуални
нарушения – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора мотивите към
решението не отговарят на изискванията на НПК, не са изписани изброените,
събрани и приети доказателства по делото. Твърди, че при издаване на наказателно
постановление не е спазена разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН и са допуснати
противоречия между посочената за нарушена норма в АУАН и тази в издаденото санкционен
акт. Въз основа на подробно изложените в жалбата съображения по наведените
касационни основания е направено искане за отмяната на решението и отмяна
на издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли
съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Д.В.Д. *** против наказателно
постановление №19-1228-001374/17.06.2019г., издадено от Началник група в сектор
ПП към ОД на МВР Стара Загора., с което въз основа на АУАН серия „Д“, №440033/13.06.2019г.,
на Д.Д. са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП. От фактическа страна административното обвинение се основава
на това, че Д.Д. на 13.06.2019г.,
около 01:30 часа, в гр.Стара Загора, по бул.„Цар Симеон Велики“, до 5 ОУ, в
посока изток, като водач на товарен автомобил марка „Тигуан“, с рег. №***,
собственост на СД „Акром-Д. ***, управлява автомобила под въздействие на
алкохол. Тестван е с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“, фабр. №ARBA-0158, който отчита концентрация на алкохол в кръвта
1,02 промила, като пробата е под №07105. Издаден е талон за медицинско
изследване бл. № 0010740 и са връчени 7бр. холограмни стикери, но
жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба. С това деяние се сочи за
нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил изцяло посоченото наказателно
постановление. Прието е за безспорно установено, че с действието
си жалбоподателят е осъществил противоправно и виновно деяние, което е в
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, потвърждаващо се и от
събраните по делото гласни доказателства.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не е констатирал
съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и при
издаването на обжалваното наказателно постановление. Обосновано е, че административнонаказателното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, така
че санкционираното лице да може да го разбере и да организира адекватно
защитата си. Посочено е, че с издаването на наказателното постановление в
тридневния срок за възражение против АУАН, жалбоподателят не е бил лишен от
възможността да оспори констатациите в акта в съдебното производство по
обжалване на санкционния акт, където правата му са гарантирани в пълен обем в
условията на равнопоставеност с въззиваемата страна. Съдът е счел, че
наложените с наказателното постановление наказания съответстват по вид и размер
на предвидените в закона и са съобразени с тежестта на извършеното нарушение, с оглед на което е потвърдил обжалвания
санкционен акт.
Решението
на Районен съд Стара Загора е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН освен възраженията при съставяне на акта в
тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него. Във връзка с това право на нарушителя и задължение на проверяващия
орган, се следва и невъзможността да бъде издадено наказателно постановление преди
изтичането на тридневния срок. От това правило е налице само едно изключение,
което е посочено в чл.44, ал.3 ЗАНН – когато нарушителят няма постоянен адрес в
Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган.
Същевременно
нормата на чл.84 от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Съотносимите разпоредби от последния са чл.183, ал.2
и ал.4 от НПК,
според които срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден
и изтича в края на последния ден, а когато последният ден на срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
В разглеждания
случай АУАН серия „Д“, №440033 е съставен на 13.06.2019г. (четвъртък) и предвид
липсата на данни нарушителят да е нямал постоянен адрес в Република България, то
законоустановения 3-дневен срок за подаване на възражения е следвало да изтече
на 16.06.2019г. Но този последен ден на срока е неприсъствен ден (неделя),
следователно срокът за възраженията изтича на първия присъствен ден
17.06.2019г. (понеделник). Именно обаче на тази дата е издадено процесното
наказателно постановление, с което е отнета предоставената от закона възможност
на лицето, посочено в акта като нарушител, в тридневен срок от подписването му
да подаде писмени възражения срещу него, в което може да посочи писмени или
веществени доказателства. По този начин е опорочена съществено процедурата по
издаване на наказателното постановление, което води до неговата
незаконосъобразност и отмяна на процесуално основание, без съдът да се
произнася по същество. Допуснатото нарушение е във връзка със задължението на
наказващия орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН – преди да се произнесе по преписката, да провери
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, и да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо – да извърши и
разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения и доказателства,
дори и да са били постъпили не биха могли да бъдат взети предвид от
административнонаказващият орган, предвид датата на издаване на санкционния акт.
В аспекта на
гореизложеното настоящия касационен състав намира, че неспазването на
тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, която норма е императивна, се явява
процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като
накърнява правото на защита на нарушителя и противно на приетото от районния
съд не може да бъде санирано в съдебното производство, тъй като подобно
разширително тълкуване обезсмисля уредената в чл.44, ал.1 процедура, последваща
съставянето на самия акт. С оглед на това съдът счита, че не следва да се
обсъждат другите наведени оплаквания за незаконосъобразност на решението и на
потвърденото с него наказателно постановление, като с настоящото решение следва
да бъдат отмени както съдебният, така и санкционния акт.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №565/28.10.2019г.,
постановено по АНД № 1969/2019г. по
описа на Районен съд Стара Загора, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1228-001374/17.06.2019г., издадено от Началник група в
сектор Пътна полиция към ОДМВР Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.