РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в закрито заседание на дванадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гражданско дело № 4335 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова, подадена от С.В.С. против З. „Б.И.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ
(отм.). С Решение от 13.02.2018 г. съдът е
осъдил ответника да заплати сумата от 5008,59 лева като обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.05.2015 г., ведно с лихва за забава
от 06.04.2017 г, както и да заплати на адв. В.Н. от САК хонорар в размер на
2780,26 лева на основание чл. 38 от ЗА.
С молба вх. № 29972/01.03.2018 г. ищецът С.С. е
направил искане да бъде допълнено на основание чл. 250 от ГПК решението
като бъде добавено, че законната лихва върху сумата от 5008,59 лева е дължима
за периода от 06.04.2017 г. до окончателното й плащане.
С молба вх. № 29973/03.2018 г. ищецът С.С. е
направил искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в решението в частта за разноските като сумата от 2780,26 лева бъде присъдена
на мл. Адвокат А.К., а не на адв. В.Н..
Препис от молбата е връчен на ответника по реда на
чл. 247, ал. 2 от ГПК и чл. 250, ал. 2 от ГПК, но в указания едноседмичен срок
отговор не е постъпил.
По
молбата за допълване на постановеното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК
страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл
по цялото й искане в 1-месечен срок от обявяване на решението с мотивите или от
съобщението до страната, че е изготвено.
Подадената молба е допустима, тъй като е спазен
законоустановения срок.
Съдът намира, че не е необходимо провеждане на
открито съдебно заседание, тъй като произнасяне по искането не предполага събиране на доказателства.
С исковата молба
ищецът е направил искане ответникът да бъде осъден да заплати исковата
сума ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. С Решението си съдът се е
произнесъл по предявения иск, но е пропуснал да формира воля по направеното
искане за присъждане на законна лихва в неговата цялост като е посочен само
началния момент на дължимостта.
Искането за присъждане на законна лихва има
акцесорен характер и произнасянето по него е поставено в зависимост от
произнасянето по главния иск. За да се направи валидно искане за присъждане
законната лихва върху главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на
чл. 214, ал.1 ГПК, както и доколкото не представлява самостоятелен иск не е
необходимо ищецът да посочва неговия размер и период на дължимост. По аргумент
от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ГПК законна лихва може да бъде присъдена
от датата на предявяване на исковата молба. Доколкото съдът е уважил предявения
иск за заплащане на неимуществени вреди, то следва да бъде уважено и
акцесорното искане за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба –
06.04.2017 г. до окончателното й плащане.
Предвид на изложеното молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като постановеното решение следва да бъде допълнено,
като бъде постановено ответникът да заплати и законната лихва върху главницата
от 5008,59 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските
Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя
инициатива или по молбата на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. В конкретния случай, в постановеното
решение не е допусната очевидна фактическа грешка в частта относно разноските в
производството по делото. В мотивите на постановеното решение съдът е приел, че
адвокатско възнаграждение е дължимо на процесуалния представител на ищеца и в
този смисъл е и постановения диспозитив на решението, т.е. не е налице очевидна
фактическа грешка в решението по смисъла на разпоредбата на чл. 247 от ГПК.
Независимо от това и доколкото е направено искане за изменение на решението в
тази част и то има характер на искане по чл. 248 от ГПК съдът намира, че
независимо от правната квалификация на искането да е неправилна, то съдът дължи
произнасяне по него. Доколкото препис от молбата е връчен на ответника и в
указания едноседмичен срок не е постъпил отговор от него, съдът намира, че е
спазена разпоредбата на чл. 248 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1
от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. С постановеното решение
съдът като е съобразил разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е
осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ. Следва да бъде допуснато направеното искане за изменение на
постановеното решение в тази част, тъй като съдът при постановяване на
решението си е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение на един от
пълномощниците, а не на адвоката – пълномощник предоставил безплатната правна
помощ по силата на сключен със страната договор. По делото са представени
пълномощни, с които адв. В.Н., мл. Адвокат А.Д.К.и мл. Адвокат Б.Х.З.са
упълномощени от ищеца да извършват процесуални действия по делото. Договорът за
правна защита и съдействие № 719950/08.02.2018 г., обаче, е сключен с мл. адвокат А.Д.К.и в него е уговорено
предоставянето на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона
за адвокатурата.
В този смисъл
искането, направено с молба вх. № 29973/03.2018 г., което съдът квалифицира
като такова по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважено.
Воден от горното, Софийски градски съд, І ГО, І-18 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 936/13.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4335/2017 г. по описа на СГС, І-18 състав като към диспозитива, с който „З.Б.И.“
АД е осъден да заплати на С.В.С. на основание чл. 226 КВ (отм.) сумата от
5008,59 лева като обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
23.05.2015 г., ведно със законната лихва от 06.04.2017 г. СЕ ДОБАВЯ „до окончателното й плащане.“
ИЗМЕНЯ Решение № 936/13.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4335/2017 г. по описа на СГС, І-18 състав в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД да заплати на мл.
адвокат А.Д.К.САК хонорар в
размер на 2780,26 лв. на основание чл.
38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: