Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2409 11.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2516 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от *** М.А., чрез пълномощника си адв. Р.Д., е предявил против В.В.Б., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 15924/ 2018 г. на ПРС, I гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8835/ 08.10.2018 г., парични суми, както следва: сумата в размер на 500 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***от 16.05.2018 г., сумата в размер на 75 лева- договорна лихва за периода 16.05.201 8г.- 03.10.2018 г., сумата в размер на 253, 15 лева- такса „Гарант“ за периода 16.05.2018 г.- 03.10.2018 г. и сумата в размер на 10, 12 лева- лихва за забава за периода 17.06.2018 г.- 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 05.10.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, като получена без основание.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че ищецът бил небанкова финансова институция, с основна дейност- отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове. Договорите за кредит се сключвали във формата на електронен документ и при спазване на специалните нормативни изисквания на ЗПФУР, ЗПУПС и ЗЕДЕУУ. Ответникът кандидатствал за получаване на кредит чрез сайта на дружеството на адрес: www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма. След подадената от него заявка, служител на дружеството се свързан с него по телефона и лицето потвърдило желанието си да получи кредит в размер на 500 лева. След обработване на данните му и одобряването му за финансовата услуга, на електронната поща на ответника бил изпратен проекта на договора за кредит. С линк за потвърждение, лицето поискало сумата да му бъде преведена чрез системата e- pay в офис на „Изипей“ АД, срещу представяне на лична карта. Електронното изявление в случая представлявало електронен документ и се считало за подписано, дори и без електронен подпис, доколкото ответникът предоставил личните си данни в системата, съгласил се с условията на кредита и потвърдил изпратения му по имейл договор. Лицето имало възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което ищецът имал съответен договор. Той избрал втората възможност, поради което му била начислена допълнително и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Ищецът имал договор за предоставяне на гаранция с „Бикнел Корп“ ООД, съгласно който дружеството гарант се задължавало да гарантира вземанията по отпуснатите кредити, като при избор на съответната опция, в тази връзка кредитодателят събирал от името и за сметка на гаранта такса. При сключване на кредита, на длъжника била предоставена цялата преддоговорна информация, същият се бил запознал и приел общите условия, като потвърдил получаването на европейския формуляр. Конкретното задължение за главницата, ведно с така „гарант“ и договорна лихва, възлизало общо на сумата от 828, 15 лева и следвало да се върне на пет равни месечни вноски с падежи 16- то число на месеца, за срок до м. октомври 2018 г. Ответникът обаче не бил погасил нито една от месечните вноски, като въпреки осъществената връзка с лицето посредством изпратени смс- и, имейли и телефонни обаждания, не било изразено никакво желание за плащане. За забава се дължала и лихва за забава, възлизаща в размер на законната лихва за периода от 10, 12 лева. В чл. 6 от договора били посочени условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, който в случая били налице, предвид неплащането на сумите, поради което на 17.08.2018 г. дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен чрез писмо на адреса си. За събиране на дължимите по договора суми било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. В този смисъл моли за уважаване на иска, претендират се и разноските в процеса. При условията на евентуалност, е предявен иск за връщане на главницата по кредита, като неоснователно получена от ответника сума. Прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца.
С молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от заявката за кредит на клиента, договора за потребителския кредит, ведно с общите условия към него и договор за предоставяне на гаранция, както и разписка за извършено плащане.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника на 25.03.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лева (лист 27) и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в минималния нормативно предвиден размер от 300 лева (л. 5).
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8835/ 08.10.2018 г., издадена по частно гр. дело № 15924/ 2018 г. на ПРС, I гр. с-в, В.В.Б., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Кредит Инс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от *** М.А., следните суми: сумата в размер на 500 (петстотин) лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***от 16.05.2018 г., сумата в размер на 75 (седемдесет и пет) лева- договорна лихва за периода 16.05.201 8г.- 03.10.2018 г., сумата в размер на 253, 15 (двеста петдесет и три лева и петнадесет стотинки) лева- такса „Гарант“ за периода 16.05.2018 г.- 03.10.2018 г. и сумата в размер на 10, 12 лева (десет лева и дванадесет стотинки)- лихва за забава за периода 17.06.2018 г.- 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 05.10.2018 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на „Кредит Инс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от *** М.А., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи също в размер на 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД