Решение по дело №576/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 526
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20221210200576
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Благоевград, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Д.“ с ЕИК, представлявано от управителя
Й. С. против Наказателно постановление № 42-0000361/10.02.2022 г., издадено от
директора на РД“АА“ София, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл.104, ал.7 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.91в, т.2 от същия закон .
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на актосъставителя
и наказващия орган и се навежда неяснота за датата на извършеното нарушение и
нарушената правна норма. Твърди се, че не ставало ясно и за какво точно нарушение е
санкциониран превозвачът – че не е предоставил данни от дигиталния тахограф или, че
същите не са представени във вид, позволяващ разчитането им от компютър.
Твърди се, че за едно и също нарушение на дружеството са наложени две
отделни имуществени санкции.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано се
представлява адв.С.а, която поддържа изложените във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото НП и
релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
„Д.“ с ЕИК притежава Лиценз №16969 за международен автомобилен превоз на
1
товари, валиден до 20.02.2027 г.
С Известие № 50-00-1060/1/08.12.2021 г., връчено на 06.01.2022 г. на
пълномощник на „Д.“, на управителя на дружеството е указано, че в 13.00ч. на
20.01.2022 г. в сградата на ОО”АА”-Благоевград ще бъде извършена тематична
проверка на дейността на дружеството.
Изискано е в посочения ден, час и място да бъдат предоставени изрично
описани в известието документи, свързани с превозите на товари, между които
превозните документи /товарителници, пътни листа под номера и дати с тахографските
листове в оригинал и/или дигитална информация от дигиталните тахографи и от
картите на водачите формат DDD за МПС с рег. № за периода 01.04.2021 г.- 10.10.2021
г.
В известието е указана и административнонаказателната отговорност на
дружеството при непредставяне на изисканите документи в определения за това срок.
На 20.01.2022 г., в изпълнение на Заповед № РД-12-230/20.01.2022 г. на
директора на РД“АА”- София, служителите на ИИАА К. Р. и Й. П. в присъствието на
надлежно упълномощен представител на „Д.“ извършили тематична проверка на
дейността на дружеството.
В хода на проверката от представените международни товарителници,
служителите на ИААА приели, че за периода 01.04.2021 г.- 10.10.2021 г дружеството-
превозвач е извършвало международни превози.
При извършената проверка пълномощникът на дружеството представил
извлечение от дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № за периода 01.04.2021
г.- 10.10.2021 г., във вид, който не позволявал разчитането му от компютърната
програма CAR TRACKER. До края на работния ден посоченото извлечение не е
предоставено на проверяващите, във формат, който да осигури разчитането от
софтуера на ИИАА.
Свидетелката Р. приела, че дружеството не е предоставило извлечение от
дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № за периода 01.04.2021 г.- 10.10.2021 г.,
като по този начин е извършило нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр. На същата дата в
присъствието на свидетеля П. и на представител на дружеството Р. съставила срещу
последното АУАН 317216.
Актът бил връчен на същата дата на упълномощен представител на
дружеството, без в него да са отразени възражения.
Такива не са постъпили и в регламентирания с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН при идентичност на описаното нарушение и неговата
правна квалификация било издадено и обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на пълномощник на наказаното дружество на 30.03.2022г .
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Д., Р. и П. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Молба от адвокат С.а с вх.
№7379/13.05.2022 г. с приложен Лиценз №16969 за международен автомобилен превоз
на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение; Писмо от РДАА с рег. №52-00-
56- 840/6/30.05.2022 г. с приложени товарителници и наказателно постановление;
Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-840/8/17.06.2022 г.; с приложено известие с рег.
№50-00-1060/1/08.12.2021 г. – 2 броя; Пълномощно; Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-
840/9/27.06.2022 г. с приложени преводи на международни товарителници, Писмо от
РДАА с рег. №52-00-840/11/08.08.2022 г. с приложение справка от информационната
система на ИААА и копие на представения към жалбата диск, Справка от Търговски
2
регистър, АУАН № 317216/20.01.2022 г., Справка на лист 15-17 от делото,
Пълномощно, Известие с рег. № 52-00-56- 840/1/24.03.2022 г., Известие с рег. № 52-00-
56-840 на лист 22 от делото, Констативен протокол за извършена тематична проверка
от 11.02.2022 г., Жалба с № 50-00-1060/04.11.2021 г., Заповед № РД-12-230/20.01.2022
г., Известие за доставяне, копие на пощенски плик с пощенско клеймо, Заповед № РД-
08-30/24.02.2020 г., длъжностна характеристика, копие на пощенски,плик с пощенско
клеймо.
Съдът се довери на показанията на свидетелите Р. и П., в частта им за
извършената на дружеството проверка и процедурата по съставяне и връчване на
АУАН. В тази им част показанията на свидетелите са последователни и пълни, като се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд не кредитира показанията на Д., Р. и П. в частта им, че от
представените от дружеството международни товарителници се установява
извършването от превозвача на международни превози с МПС с рег. №, доколкото по
делото не са представени каквито и да било доказателства, установяващи
извършването на международни превози с това МПС. Представените от наказващия
орган международни товарителници установяват извършването на международни
превози единствено с МПС с рег.№.
От показанията на свидетелите Р. и П. се установяват обстоятелства около
проверката на дружеството, направените при нея констатации, включително относно
това, че при извършената проверка представителят на дружеството не е предоставил
извлечение от дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № за периода 01.04.2021
г.- 10.10.2021 г., във вид, който да позволява разчитането му от компютърната
програма CAR TRACKER.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От Известие № 50-00-1060/1/08.12.2021 г. на директора на РД”АА”- София се
установяват определената дата и час за извършване на проверката, както и какви
документи е следвало да бъдат предоставени от дружеството до тази дата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 30.03.2022 г., а жалбата е от
13.04.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
На следващо място, съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването
3
им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и неговата правна квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание на деянието. В съставения АУАН и издаденото въз основа на
него наказателното постановление е описано, че на датата на извършената проверка –
20.01.2022 г., дружеството не е представило надлежно изисканото с Известие № 50-00-
1060/1/08.12.2021г., на директора на РД”АА”- София извлечение от дигиталния
тахограф, монтиран в МПС с рег. № за периода 01.04.2021 г.- 10.10.2021 г., във вид,
който да позволява разчитането му от компютърната програма CAR TRACKER.
Неоснователни са и въведените с жалбата доводи за неяснота, касаеща датата и
мястото на санкционираното нарушение. Както в акта, така и в наказателното
постановление ясно и недвусмислено е посочено, че дружеството не е представило
извлечение от дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № за периода 01.04.2021
г.- 10.10.2021 г., във вид, който да позволява разчитането му от компютърната
програма CAR TRACKER на 20.01.2022 г., което представлява датата на извършване
на нарушението, коректно посочена в АУАН и НП.
Избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на
нарушението не поставя съмнение и за мястото на нарушението, което съвпада с
мястото, където дружеството е следвало да представи изисканата информация от
извлечение от дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № за указания период, а
именно – сградата на ОО„АА“- Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.
„Димитър Солунски“ –77А, което място съответства на посочено такова в полученото
от упълномощен представител на дружеството известие за представяне на съответните
документи.
При съпоставянето на обжалваното НП и НП № 42-0000365/10.02.2022 г.,
издадено от директора на РД“АА“ София се установява, че последното е издадено за
това, че „Д.“ не е представило информация, извлечена от дигиталния тахограф,
монтиран в МПС с рег.№ за периода 01.04.2021 г. – 10.10.2021 г. Ето защо доколкото
двете наказателните постановления са издадени за две отделни нарушения, при
изричното указание на чл.18 ЗАНН правилно всяко едно от нарушенията е отделно
констатирано, описано по факти, квалифицирано като нарушение на съответната
законова разпоредба като в случая правилата на чл.23-чл.26 НК не намират
приложение. Предвид горното неоснователно се явява и въведеното с въззивната жалба
оплакване, че за едно и също нарушение на дружеството –жалбоподател са наложени
две отделни наказания.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяна на наказателното постановление
В случая обаче, настоящият съдебен състав счита, че
административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е установил
по изискуемия се несъмнен начин, че дружеството жалбоподател е извършило
нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция“.
С разпоредбата на чл. 91в, т.2 ЗАвтПр е регламентирано задължение за
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта
на дигиталния тахограф и от картата на водача.
4
Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7, пр. последно ЗАвтПр предвижда, че
на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка,
които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000
лв.
Регламентираното с чл. 91в, т.2 ЗАвтПр задължение за превозвачите, се отнася
до съхраняването на определени документи (в случая – информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф), но следва да се акцентира, че е предвидено
посочените данни да се съхраняват за точно нормативно определен период от време –
една година след извършването на превоза.
В случая обаче по делото не са представени каквито и да било доказателства,
удостоверяващи, че дружеството превозвач в периода 01.04.2021г. – 10.10.2021 г. е
извършило международни превози в МПС с рег. № .
Липсата на данни за извършени международни превози с посоченото МПС
отнема възможността на съда да извърши преценка дали превозвачът е бил длъжен да
съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф за период от една година след
приключването на превоза, а оттам и дали не е изпълнил предвиденото с чл.91в, т.2
ЗАвтПр задължение да представи същите на контролните органи.
Доказателствената необезпеченост на който и да е елемент от фактическия
състав на описаното с разпоредбата на чл.91в, т.2 ЗАвтПр, обуславя извод за
недоказаност на нарушение на цитираната норма.
Изложените съображения обуславят необоснованост на направения извод, че
превозвачът е извършил нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр и предпоставят отмяна на
НП, с което дружеството е санкционирано за извършването на това нарушение.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 410,00 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съдът намира за необходимо
да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. Съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
370.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 410,00лв., което е малко над
установения с Наредбата минимум и с оглед броя на проведените по делото открити
съдебни заседания, неоснователно се явява направеното от наказващия орган
5
възражение за неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000361/10.02.2022 г., издадено от
директора на РД“АА“ София, с което на „Д.“ с ЕИК, представлявано от управителя Й.
С. на основание чл.104, ал.7 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. за нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация“ да заплати на „Д.“ с ЕИК, представлявано от
управителя Й. С. сума в размер 410,00 лева (четиристотин и десет лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6