Р Е Ш Е Н И Е
№ 933
гр. Пловдив, 23 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №821 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
“КЕРАМИК ГРУП” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №125, ЕИК ***, представлявано от юрисконсулт М.А.- пълномощник, обжалва Заповед №101 от 15.02.2022г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на жалбоподателя е забранено при упражняване на дейността му да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да отправя към потребителите покана за покупка на определена цена /вкл. пелети с код 87013-144бр. по 15кг. опаковка, на цена 7,49лв./бр./, чрез рекламна брошура, като не се посочват разумни основания, поради които същият няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на въпросната стока на обявената цена за определения период от време и в разумно количество, съобразно стоката, обема на направената реклама за стоката и предложената цена, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика, в нарушение на чл.68ж, т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗП.
Претендира се отмяна на обжалвания административен акт поради незаконосъобразност и неправилност, като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и в несъответствие с целта на закона.
Ответникът по делото- Председател на комисията за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Е.Б.- пълномощник (лист 72), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените по делото разноски; изрично възразява за прекомерност на претендирани от жалбоподателя разноски. По делото е прието становище с Вх.№5938 от 28.03.2022г. (листи 3-10) на юрисконсулт Ерджан Ахмедали Ахмед- пълномощник (лист 11), за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лева, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно представен списък на разноските (лист 12). Освен това, на 03.05.2022г. по електронна поща постъпват писмени бележки с Вх.№8574 (листи 74-77) от юрисконсулт Б., с които се поддържат изразените становища за неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив- редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 18-20, 21-25) е съобщена на 21.02.2022г. на М.А. (Иванова)- юрисконсулт в предприятието на жалбоподателя (лист 71), според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 20, 25). От своя страна, жалбата (листи 13-14) е подадена чрез ответника на 04.03.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2021г. в Регионална дирекция (РД), гр. Пловдив на КЗП постъпва сигнал (жалба) с Вх.№П-03-1352 (лист 59) от потребител Д.П.Я.. Потребителят Я. заявява, че на 12.10.2021г., в качеството си на купувач, сключва договор за покупко-продажба на стоки, продавач по който договор е дружеството жалбоподател, развиващо търговска дейност в строителен хипермаркет (търговски център) “АЛАТИ“, гр. Пловдив. Предметът на договора, инкорпориран в нарочна заявка за специална поръчка на клиенти от 12.10.2021г. (лист 60), са “пелети 87013“ 144 броя (чували), с тегло от 15,00 кг./чувал, с единична цена от 7,49 лв./брой, с включен ДДС, на обща стойност (с включен ДДС) от 1 078,56 лв., със срок на изпълнение на поръчката “15 работни дни“. При сключване на договора е заплатен задатък/капаро в размер от 500 лв., за което е издаден фискален бон за направено плащане на аванс от 12.10.2021г. (лист 61).
На 01.11.2021г. Я. е уведомен в телефонен разговор, че договорът не може да бъде изпълнен от продавача, като вместо промоционалната цена от 7,49 лв./брой чувал пелети му е предложено да заплати за същата стока 11,99 лв./бр. При посещение на място в търговския обект на клиента отново е обяснено, че поръчката не може да бъде изпълнена при условията, при които е сключен договорът на 12.10.2021г.
По повод на подадената жалба, на 12.11.2021г. служители на РД- Пловдив при КЗП извършват проверка на място, в стопанисвания търговския обект от “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД (Търговски център “АЛАТИ“), находящ се в гр. Пловдив, бул. “България“ №125.
За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол с №К-2691767 от 12.11.2021г. (листи 51-54), според който протокол е прието за установено, че потребителят Я. не е получил посочените в заявката от 144 броя (чували) пелети с единична цена 7,49 лв./бр. Я. не се съгласява с направеното му предложение договорените стоки да му бъдат доставени на цена от 11,99 лв./бр., като му бъде предоставена и отстъпка. На жалбоподателя е дадено предписание, на основание чл.192, т.2 от ЗЗП, негов представител да се яви в РД- Пловдив при КЗП на 18.11.2021г., който да представи справка за получено количество от стоката пелети за периода на промоцията (от 30.09.2021г. до 20.10.2021г.)
На 18.11.2021г. в РД- Пловдив при КЗП се явява М.А., пълномощник на дружеството касатор (лист 46), и представя множество документи, за което е съставен Протокол за проверка на документи (ППД) с №К-0134286 от 18.11.2021г. към Констативен протокол с №К-2691767 от 12.11.2021г. (листи 34-35). Сред представените документи са фактура с №807 от 21.09.2021г. (лист 38), издадена към жалбоподателя от “ДИАМАН“ ООД, ЕИК *********, с предмет на доставката “пелети І-ви вид“, 4,20 тона (280 бр. чували х 15,00 кг./чувал), с единична цена от 330,00 лв./тон, с данъчна основа (ДО) в размер от 1 386,00 лв.; заявка за доставка №********* “без четлива дата“ (лист 41), за доставка на 280 броя торби 15 кг. пелети на единична цена 4,950 лв./бр.; заявка за доставка №********** “без четлива дата“ (лист 43), за доставка на 144 броя торби 15 кг. пелети със забележка “заявка за клиент Димитър“ на единична цена 4,950 лв./бр.; информация за наличности на стоки към 30.09.2021г. (лист 45) и за движение на стока за периода 30.09.21 – 20.10.21 (лист 44) за пелети торба 15 кг.; фактура с №836 от 01.11.2021г. (лист 39), издадена към жалбоподателя от “ДИАМАН“ ООД, с предмет на доставката “пелети І-ви вид“, 4,20 тона, с единична цена от 483,33 лв./тон, с ДО в размер от 2 029,99 лв., както и “пелети І-ви вид“, 2,10 тона, с единична цена от 500,00 лв./тон, с ДО в размер от 1 050,00 лв.
Представено е становище по сигнала (листи 36-37), според което становище, към 12.10.2021г., когато клиентът Я. е посетил търговския обект, в склада не е имало налични 144 броя чувалчета пелети, а по-малко. На Я. е предложено да закупи всички налични бройки, на което той отговоря, че иска да закупи точно 144 броя чували от стоката. Попълнена е заявка именно за 144 броя пелети торби 15 кг. с единична цена 7,49 лв., клиентът заплаща авансово сумата от 500,00 лв. и му е издаден фискален бон (ФБ) с №0051138 от 12.10.2021г. (лист 61).
Пак според становището, на 13.10.2021г. до “ДИАМАН“ ООД е изпратена заявка за доставка на 144 бр. торби пелети 15 кг., като изрично е посочено, че доставката се изисква по заявка на клиент. На 01.11.2021г. е изпълнена заявката, заедно с друга предходна заявка от 07.10.2021г., като “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД е уведомено по телефона за повишена единична цена на стоките (вместо 330,00 лв./т. – 483,33 лв./т. и 500,00 лв./т). Поради повишената цена от доставчика, клиентът Я. се уведомява, че не е възможно да му бъде доставена стоката 144 броя чували пелети, торби 15 кг. на промоционалната цена от 7,49 лв./брой торба 15 кг., а единичната цена на стоката възлиза на 11,99 лв./бр. Направено е предложение да бъде направена отстъпка от цената в размер на 15%, с което клиентът Я. не се съгласява и му е върнат платения аванс от 500,00 лв.
Отново според становището, самият жалбоподател е подведен от доставчика си “ДИАМАН“ ООД при доставката на стоките, като по никакъв начин не е уведомен за повишението на цената. В началото на обявената промоция, посредством рекламна брошура (листи 56-58, 62-63), а именно на 30.09.2021г. “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД разполага с налични количества от стоката 209 броя чувалчета, част от които са продадени до 12.10.2021г. на промоционалната цена от 7,49 лв./бр. По повод заявката на клиента своевременно е направена заявка до доставчика, която е изпълнена, но със значително завишена единична цена за тон. Не е налице нелоялна търговска практика, тъй като на клиента е върната авансово заплатената сума, а в промоционалната брошура е упоменато изрично, че “посочените промоционални цени важат до изчерпване на количествата“.
На 27.01.2022г. е изготвена Докладна записка с №Ц-02-82 (листи 30-33) от главен директор на Главна дирекция “Контрол на пазара“ (ГД“КП“), адресирана до КЗП, за разглеждане и произнасяне на КЗП относно Глава четвърта, раздел III Нелоялни търговски практики от ЗЗП, предвид съмнения за прилагане на нелоялна, заблуждаваща, търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзкъ с чл.68в от ЗЗП.
На 09.02.2021г. е проведено заседание на КЗП, за което е съставен нарочен Протокол №2 (листи 26-29), на което заседание е взето решение по точка 2.1, че “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД прилага заблуждаваща, нелоялна, търговска практика, отнасяща се до липса на продукт, обявен за продажба на промоционална цена. Според мотивите на решението, търговецът отправя към потребителите показа за покупка на стока на определена цена чрез рекламна брошура, като не се посочват разумни основания, поради които продуктът няма да може да се достави или да се осигури доставянето от друг търговец на обявената цена за определения период от време и в разумно количество. Прилагането на тази търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, които средният потребител не би взел, без използването на търговската практика.
Предвид направеният извод за наличие на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗП, е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП, съгласно която норма, когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика, и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.
Заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за оспорването ѝ.
На следващо място, с разпоредбата на чл.68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.
Според чл.68г, ал.1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Според чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д – 68к.
Според чл.68д, ал.1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
Според чл.68ж, т.5 от ЗЗП, заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която се отправя покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена. В последно посочената разпоредба се определят елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. За да се обуслови извод, че осъществената в случая фактическа обстановка следва да бъде квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика и като такава да бъде забранена на лицето, което я прилага, на основание чл.68л, ал. 1 от ЗЗП, то е необходимо да се осъществят следните елементи:
1. да е отправена покана за покупка на стоки или услуги на определена цена (§13, т.29 от ДР на ЗЗП; като вид търговска практика по смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП);
2. търговецът да не може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена, при това за определен период от време и в разумно количество /кумулативно поставени като изисквания/;
3. като се съобразят видът на стоката или услугата, обемът на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;
4. и отделно търговецът да не сочи разумни основания за неизпълнението на т.2 и т.3, като се съобрази съотношението цена-количество – време;
5. в допълнение като сигурен/възможен резултат вземането от потребителя на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
На изследване подлежи не само кумулативното наличие на посочените по-горе елементи от фактическия състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика, но и причинно-следствената връзка между конкретната покана за покупка и формирането на търговско решение у средния потребител. При това се предполага, че добросъвестността и професионалната компетентност, които се очаква да бъдат проявени от търговеца, се изразяват в неговите специални познания при удовлетворяване на търсенето чрез предлагането/доставянето в търговската мрежа, умението да спазва почтените търговски практики и грижата по отношение на потребителите, на които се предоставят съответните услуги (§13, т.28 от ДР на ЗЗП).
В случая, въз основа на приетите по делото доказателства, несъмнено се установява, че търговецът “КЕРАМИК ГРУП“ ЕООД рекламира в своя брошура процесните стоки за продажба за определен период от време (30.09.2021г. – 20.10.2021г.) на промоционална цена (7,49 лв./бр. чувал пелети 15,00 кг.), т.е. отправена е покана за покупка на процесните стоки до неограничен брой потребители на определена цена. Липсва каквото и да е разумно основание търговецът да вярва, че не е в състояние да достави стоката, още повече че към началния момент на промоцията – 30.09.2021г. разполага с количество от 209 броя пелети торби 15 кг. и на 07.10.2021г. е отправил своевременно заявка до своя доставчик за доставка на допълнително количество от същия продукт, предлаган на промоционална цена. От изрично и предварително предоставената от търговеца на потребителите информация, че промоцията е “до изчерпване на количествата“, е видно, че той предварително и ясно знае, че рекламираните стоки са в ограничени количества и именно поради това информира потребителите за този релевантен факт.
Наред с това, търговецът полага максимални усилия за изпълнение на договора с клиента Я., клаузите на който са инкорпорирани в заявката от 12.10.2021г., чрез заявяване на същото количество от стоката от доставчика. Към датата на запитването от потребителя действително жалбоподателят е наясно, че не разполага с посочените в заявката количества, но предприема своевременни действия за доставянето ѝ. Фактът, че доставчикът доставя стоката на завишена доставна цена е ирелевантен спрямо отношенията между търговеца и потребителя, като последният изначално е уведомен, че промоцията е “до изчерпване на количествата“ и е възможно да не бъде доставено цялото заявено от него количество. По делото не са представени доказателства клиентът Я. да е уведомен с какво количество от стоката разполага търговецът към момента на приемане на заявката му, но с факта на приемането на заявката и извършването на последващи действия за доставка търговецът несъмнено проявява намерение за изпълнение на договора, при уговорените условия.
Като допълнение към изложените аргументи, настоящият съдебен състав съобрази и актуалната съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС) по аналогични случаи, израз на която е Решение №3515/09.03.2020г. по дело №4378 по описа на съда за 2019г., Седмо отделение, относно несъответствието на националната разпоредба с тази на т.5 от Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практика от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29. Разпоредбата на точка 5 от Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 посочва, че заблуждаващата практика е осъществена, когато е налице 1.) оферта за продажба на продукт на дадена цена, 2.) без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи стоката на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед на естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена или казано по друг начин без разкриването наличието на каквито и да били сериозни основания, които карат търговеца да вярва, че няма да може да достави стоката (without disclosing the existence of any reasonable grounds the trader may have for believing that he will not be able to offer for supply). В разпоредбата на директивата липсата на разумно основание се отнася до вярата на търговеца, че не е в състояние да достави стоката и същевременно то не е разкрито на потребителя. Това е именно същността на заблуждаващата търговска практика по точка 5 на Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29 – знанието на търговеца за наличието на основателни причини, поради които няма да изпълни заявеното със съответната търговска практика – да достави стоката на обявена цена, за обявения период и в изискуемото съгласно разпоредбата количество.
Съгласно съображение 5 на директивата тя “установява еднаква нормативна уредба на общностно ниво“, съгласно съображение 11 въвежда “единна забрана на нелоялните търговски практики“, съгласно съображение 12 установява “единна регулаторна рамка, основана на ясно определени правни понятия, регулирайки всички аспекти на нелоялните практики в рамките на Европейския съюз“, а съгласно изричната разпоредба на член 4 държавите членки не могат да въвеждат по-ограничителни мерки от определените в директивата, дори и с цел да осигурят по-висока степен на защита на потребителите (решение от 23 април 2009 г., VTB-VAT и Galatea, С-261/07 и С-299/07, EU: C: 2009: 244, точка 52 и само последното, поради многобройността на съдебната практика - решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 28).
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗЗП, което обуславя незаконосъобразността ѝ и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
А с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в полза на ответника е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №101 от 15.02.2022г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на “КЕРАМИК ГРУП” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №125, ЕИК ***, е забранено при упражняване на дейността му да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да отправя към потребителите покана за покупка на определена цена /вкл. пелети с код 87013-144бр. по 15кг. опаковка, на цена 7,49лв./бр./, чрез рекламна брошура, като не се посочват разумни основания, поради които същият няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на въпросната стока на обявената цена за определения период от време и в разумно количество, съобразно стоката, обема на направената реклама за стоката и предложената цена, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика, в нарушение на чл.68ж, т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗП.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/