РЕШЕНИЕ
№ 204 22.01.2020г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, I състав в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1006 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „И.О.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. “Михаил Добромиров“, № 118, представлявано от управителя Г.Я.С.,
против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-16/24.03.2017
г. на заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, с което на дружеството са определени
такива за периода 30.04.2017 г. - 30.04.2018 г., в размер на 45 355.629
тона, на основание чл.8 ал.2 т.3 във връзка с чл.12 ал.1 и ал.3 и чл.23 от
Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗПП/.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразсност на разпореждането поради
постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно
приложение на материалния закон. По подробно изложени съображения счита, че
нивата на запаси на дружеството са незаконосъобразно определени, тъй като
органът не е отчел важни обстоятелства, а именно – реалният внос и финансовото
състояние на дружеството през предходния период, и невъзможността му да осигури
оборотни средства в необходимите размери за набавяне на определените количества
запаси и тяхното съхранение. Счита, че нивото на задължителен запас за периода
30.04.2017 - 30.04.18 г. е определено въз основа неправилно изчислено среднодневно потребление на нефтопродукти на територията на
страната за предходната 2016 г. Твърди, че разпореждането е постановено и в
противоречие с принципа на съразмерност, установен с нормата на чл.6 от АПК,
тъй като не са отчетени вредите, които дружеството би могло да претърпи. Иска
се отмяна на акта.
Ответникът по жалбата – заместник председателя
на ДА „ДРВВЗ“, редовно призован, не изпраща представител. В придружаващото
жалбата писмено становище (л.66) оспорва същата, като по подробно изложени
съображения я намира за неоснователна, недоказана и необоснована. Моли за нейното
отхвърляне.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – с правен
интерес, срещу подлежащ на оспорване административен акт, пред надлежния съд и
в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът намира, че същата се
явява допустима за разглеждане.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 16.02.2017 г. с писмо вх. № 986 (л.136, т.1),
жалбоподателят е подал Справка-декларация по чл.4 ал.2 от ЗЗНН (л.137-141, т.)
с информация за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
В същата е декларирал начални и крайни салда на различни видове внесени по ВОП
и произведени нефтопродукти по СД по
посочения по-горе текст и по данни от констативен протокол, при което е
установено, че данните са коректно подадени. Във връзка с констатирано
несъответствие между информацията от задълженото лице и тази получена по реда
на чл.4 ал.3 от ЗЗНН от Агенция "Митници", с писмо изх. №
986/20.02.2017 г. (л.134, т.1) дружеството е уведомено, че ще му бъде извършена
проверка, във връзка с която следва да представи допълнителни доказателства.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол /КП/ № 700/10.03.2017
г. (143, т.1). Видно от същия, въз основа представените от „И.О.“ ООД
документи, комисията е констатирала, че през 2016 г. дружеството е осъществило
ВОП на автомобилен бензин в размер на 4 363-150 тона, като е използвало
регистрираните данъчни складове на „И.О.“ ООД – гр. Раковски, а реално,
установено от: е-АД, договор за съхранение на гориво от 01.04.2016 г. и сключен
към него анекс, реално разтовареното количество в данъчния склад по складови
разписки е в размер на 4 349.878 тона.
Установено е също така, че „Еко
България“ ЕАД – София, ЕИК по булстат, през 2016 г. е
осъществило ВОП на горива за дизелови двигатели в размер на 2 418.354
тона, като е използвало регистрираните данъчни складове на „И.О.“ ООД – гр.
Раковски, видно от е-АД, складови разписки и договор за съхранение на гориво от
04.07.2016 г. Съгласно представен е-АД 16EL00130200000009680 в данъчен склад на
„И.О.“ ООД следва да бъде доставено
гориво за дизелови двигатели в размер на 28 705.000 литра и нетно тегло
25 458 кг.Видно от международната товарителница, и от издадената фактура
на количеството 28 705.000 литра с плътност 0.827 г/см3, съотвестват 23 739 кг., поради което е прието, че
нетното количество в е-АД е некоректно изчислено.
Отделно от това е констатирано, че
съгласно е-АД 16EL00600000354901 в данъчен склад на „И.О.“ ООД – гр.
Раковски е следвало да постъпил количество от 26.000 т. гориво за дизелови
двигатели, но същото не е постъпило, поради анулиране на е-АД, за което е
представена декларация от „И.О.“ ООД
По отношение на вътрешнообщностните
изпращания е установено, че „И.О.“ ООД е декларирало, че не е осъществило
такива. При проверката обаче е установено, че съгласно договор за продажба и
доставка на нефотопродукти от 04.01.2012 г. и
споразумение № 1 към него, „И.О.“ ООД е продало на „Инса
газ“ ООД, гр. Раковски, гориво за дизелови двигатели в размер на 4 387.421
тона и газьол в размер на 92.633 тона, като е осъществило ВОИ по посочените
количества от данъчни складове на „И.О.“ ООД – гр. Раковски.
Протоколът е
надлежно връчен на упълномощено от дружеството лице на 10.03.2017 г.
С Протокол № 1468/27303.17 г. (л.77, т.1) на комисия,
назначена със заповед № РД-09-10/02.02.17 г. на председателя
на ДА "ДРВВЗ", са направени предложения относно статута
"задължено лице" и количествата, с които всяко едно от дружествата е
участвало в годишното потребление или в нетния внос и вътрешнообщностни
пристигания по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН през 2016 г.
Комисията е приела, че „И.О.“ ООД е участвало във
формирането на нетния внос и ВОП на нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН,
както следва:
1.
Нетен внос и
ВОП на нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН:
1.1.
Наличност
към 01.01.2016 г.
-
Газьоли в размер на 15 979.452 тона;
-
Гориво за
дизелови двигатели в размер на 9 843.199 тона;
1.2.
Внос на:
-
Суровини за
рафинерията в размер на 16 174.057 тона;
-
Газьоли в размер на 158 377.600 тона;
-
Гориво за
дизелови двигатели в размер на 77 620.900 тона.
1.3.
ВОП на:
-
Автомобилен
бензин в размер на 7 848.300 тона;
-
Гориво за
дизелови двигатели в размер на 17 713.184 тона.
1.5.
Наличност
към 31.12.2016 г.
-
Автомобилен
бензин в размер на 452.862 тона;
-
Газьоли в размер на 9 427.803 тона;
-
Гориво за
дизелови двигатели в размер на 9 489.928 тона.
2. Годишно потребление на
нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН, както
следва:
2.1
Наличности
към 01.01.2016 г.:
-
Газьоли в размер на 15 979.452 тона;
-
Гориво за
дизелови двигатели в размер на 9 843.199 тона;
-
Котелни
горива в размер на 0.005 тона.
2.2. Внос
за потребление на:
- Газьоли в размер на
10 349.453 тона;
- Гориво за дизелови двигатели в
размер на 20 656.348 тона.
2.3. ВОП за потребление на:
- Автомобилен бензин в размер на
7 848.300 тона;
- Гориво за дизелови двигатели в
размер на 1 282.956 тона.
2.5. Продажби от производство на:
- Газьоли в
размер на 11 299.080 тона;
- Гориво за дизелови двигатели в размер
на 246 557.301 тона;
- Котелни горива в размер на
4 394.415 тона.
2.6. Наличности към 31.12.2016 г.:
- Автомобилен бензин в размер на
452.862 тона;
- Газьоли в
размер на 9 427.803 тона;
- Гориво за дизелови двигатели в размер
на 9 489.928 тона;
- Котелни горива в размер на 348.680
тона.
След извършения анализ е формиран
извод, че дружеството има участие във формирането на годишното потребление на
нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН със същото количество нефтопродукти и е
направено предложение, количествата, посочени по-горе,у да бъдат включени,
съответно, в Методиката за изчисляване на среднодневния
нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и
нефтопродукти в равностойност на нефт и определяне на нивата на запаси за
извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН и Методиката
за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневно
потребление на нефтопродукти и определяне на нивата на запасите за извънредни
ситуации от нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН и нивата на целевите запяаси от нефтопродукти по чл.2 ал.2 от ЗЗНН.
От председателя на ДА „ДРВВЗ“ на 23.03.2017
г. е издадено Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за
извънредни ситуации за задължените лица, за периода 30.04.2017 г. - 30.04.2018 г.,
определени съобразно чл.14 от ЗЗНН, където под номер 16 е вписан жалбоподателя
с определени нива на нефт, автомобилен бензин, газьоли
и гориво за дизелови двигатели, съответно в размер на 2 342.095 тона,
1 186.803 тона, 26 470.072 тона и 15 356.659 тона.
Със заповед № РД-10-99/26.03.15 г. (л.149,
т.1) на председателя на ДА "ДРВВЗ", на заместник председателя на
агенцията са делегирани правомощията да определя индивидуалните нива на
запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване по
ЗЗНН. С оглед предоставените му правомощия, същият е постановил оспореното
Разпореждане Р-12-16/24.03.2017 г., с което на „И.О.“ ООД са определени нива на
запаси за извънредни ситуации за периода
30.04.2017 г. - 30.04.2018 г., както следва: - автомобилни бензини –
1 186.803 тона; - газьоли – 26 470.072
тона; гориво за дизелови двигатели – 15 356.659 тона и нефт –
2 342.095 тона, на основание чл.8 ал.2 т.3 във връзка с чл.12 ал.1 и ал.3,
и чл.23 от ЗЗНН.
Във връзка с наведените в жалбата
възражения относно неправилно определен размер на запасите и с оглед пълното
изясняване на спора от фактическа страна, по делото са допуснати съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/,
за изготвянето на които, вещите лица са използвало всички приложени по делото
документи; документи, предоставени, както от
жалбоподателя, така и от ДА „ДРВВЗ“ и действащите методики за изчисления.
В СИЕ вещото лице е изложило подробни данни и
изчисления, като изводите му са следните: - При съпоставяне на реализираната
печалба и общата доставна стойност на определените
запаси се установява, че годишната печалба на дружеството е 6.02 пъти по-малка
от доставната стойност на определените запаси, како и
размерът на печалбата в проценти (3.56%) е по-малък от процента на определения
запас за извънредни ситуации (16.33%). В заключението се сочи, че определените
с обжалваното разпореждане нива на запаси за извънредни ситуации в размер на
45 355.629 тона, представляват 130.58% от наличните в дружеството
вместимости, или иначе казано, определените нива на запаси превишават наличните
вместимости с 30.58%. Според вещото лице, от изложените данни за наличностите,
може да се изведе среден обем на наличностите на нефтопродукти, който е
необходим при дейността на дружеството-жалбоподател за периода 01.01.2016 – 31.03.2017 г., а именно: - 23 260.460 тона,
като приблизителната стойност на средната наличност от нефтопродукти е
19 817 760 лв., т. е. на толкова възлизат оперативно необходимите във
всеки един момент наличности от нефтопродукти за нормалното функциониране на
предприятието на жалбоподателя. Крайните изводи на вещото лице са: - Стойността
на определените с обжалваното разпореждане нива на запаси за извънредни
ситуации 54 160 413 лв., е сума, която дружеството-жалбоподател
следва да вложи при формирането на определените запаси. Сумата представлява
21.40% от общия обем на приходите на дружеството за 2016 г. и превишава обема
на годишната печалба 6.02 пъти, от което може да се направи извод, че
дружеството не може да осигури от собствени източници необходимите парични
средства. Според експерта, същите могат да бъдат набавени чрез външно финансиране,
което ще увеличи разходите на дружеството с около 162 812.39 лв. за една
година (при 3% годишна лихва), като наред с това, с привличането на нови
кредити се увеличават лихвения риск и разходите по осигуряване на обезпечение.
Отделно от описаните разходи за лихва, дружеството ще следва да извърши разходи
по наемане на допълнителни вместимости за около 22 095.169 тона
нефтопродукти, в които да може да съхранява определения запас. В заключение в
експертизата се сочи, че формирането на определения с процесното
разпореждане запас, ще затрудни в голяма степен дейността на предприятието на
жалбоподателя за едногодишния период на съхранение на запаса, както чисто
финансово – разходи за лихви, наем на вместимости, разходи за обезпечения, така
и организационно – при осигуряване на нов кредитен ресурс в размер на 54
милиона лева.
От своя страна, вещото лице по ССчЕ, което е представило подробни данни за извършени
изчисления, както и таблици, е констатирало, че: - Среднодневният
нетен внос на вътрешнообщностните пристигания на
нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН за календарната 2016 г. е изчислен правилно.
Среднодневното потребление на нефтопродукти на
територията на страната по чл.2 ал.1 от ЗЗНН, съобразно критериите, визирани в
чл.12 и чл.15 от ЗЗНН за календарната 2016 г. са изчислени правилно. Общото ниво на запаси на база среднодневния нетен внос и ВОП е изчислен в два варианта,
при което е констатирано, че нивото на запасите за извънредни ситуации за „И.О.“
ООД на база среднодневния нветен
внос и ВОП е правилно определено, както и правилно е определено нивото на
запасите за извънредни ситуации на дружеството, на база среднодневно
потребление на нефтопродукти на територията на страната. Експертизата е
изчислила, че среднодневният нетен внос и ВОП на нефт
и нефтопродукти в равностойност на нефт на територията на страната през
предходната календарна година е 10 997.179 тона, като среднодневният
нетен внос и вътрешнообщностните пристигания на
нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН за календарната 2016 г. е правилно изчислен.
Съобразно критериите, визирани в чл.12 и чл.15 от ЗЗНН за календарната 2016 г.,
среднодневното потребление на нефтопродукти на
територията на страната по чл.2 ал.1 от закона, е: - бензин – 1 442.988
т.; газьол – 101.335 т.; дизел – 6 908.720 т. и котелно гориво – 277.729
г., като същото е и правилно изчислено. Според вещото лице, нивото на запасите
за извънредни ситуации за „И.О.“ ООД, на база среднодневен
нетен внос и ВОП, са както следва: - нефт – 2 342.095 т.; бензин –
1 186.803 т.; газьол – 26 470.072 т. и дизел – 15 356.659 т.,
като е констатирано, че нивата за дружеството са правилно определени от органа.
Тези изчисления са в един вариант. Вещото лице е предложило и втори такъв, при
което са установени следните данни: бензин – 992.168 т.; газьол – 2 817.310 т.;
дизел – 34 834.271 т. и котелно гориво – 237.487 г. Експертът сочи, че по
отношение на пазарната стойност на горивата включва цена на горивото, акциз и
ДДС, и е изчислена към дата 31.03.2017 г., а поради липсата на информация какъв
вид са горивата, е изготвил два варианта по отношение на акциза, представени
подробно в табличен вид. Констатирал е също
така, че няма официални данни за средната печалба за страната от
реализацията на един тон нефтопродукти, за които на дружеството е определено
нива на запас за извънредни ситуации.
Съдът кредитира и двете съдебни експертизи,
като изговени компетентно,обективно и неоспорени от
страните.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - писмени доказателства, представени от ответника по опис
с молба (л.388, т.2).
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореното разпореждане е издадено в
предвидената от закона форма и от компетентен орган, съгласно представената
заповед за оправомощаване, поради което не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Каза се, по делото е приложена Заповед №
РД-10-99/26.03.2015 г. (л.149), издадена на основание чл.7 ал.3 от Закона за
държавните резерви и военновременните запаси и чл.8 ал.5 от ЗЗНН.
Съгласно чл.7 ал.3 от ЗДРВВЗ,
председателят може да делегира със заповед правомощия на заместник-председателя
на агенцията, а съгласно чл.8 ал.5 от ЗЗНН, председателят на агенцията може да
делегира правомощията си по ал.2 т.3, 5, 8 - 10 и 15 на заместник-председателя
на агенцията. В случая се касае именно до правомощия посочени в чл.8 ал.2 т.3
от ЗЗНН.
Неоснователно е и твърдението, че актът не е
мотивиран.Властническото волеизявление е обективирано
в изискваната от закона форма. Посочени са точните правни норми на които то се
основа. С необходимата за случая пълнота са изложени и фактическите основания
за неговото издаване. Действително, разпореждането не съдържа подробно
описание: на всички данни, които са съобразени; на всички формули, които са използвани
и на всички, конкретно направени изчисления. Следва обаче, в тази насока да се
посочи, че административният орган е описал в обстоятелствената част на
разпореждането, съответните източници, от които са почерпени данните, както и
всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията за да
се определи конкретно постановения резултат, включително е сторено препращане и
към фактическите констатации и сторените експертни изводи в Протокол №
1468/23.03.2017г., който следва да се приеме в този смисъл, че е част от
мотивите на оспореното разпореждане.
Разпореждането е издадено в предвидената от закона
форма, съгласно чл.59 от АПК, като съдържа необходимите реквизити -
наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и
правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и
подпис, указания относно реда и срока за обжалване.
Предвид изложеното и при извършената от съда служебна
проверка не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са довели
до незаконосъобразност на акта и да са основание за неговата отмяна.
Наведените в жалбата възражения са
свързани с материалната законосъобразност на акта
Съобразявайки приложимите норми, съдът
намира, че оспореното разпореждане е постановено и при спазване на материалния
закон. Не се спори и се установява от представените по делото доказателства, че
жалбоподателят е лице по смисъла на чл.23 от ЗЗНН, поради което и се явява
субект на задължението да създаде, съхранява, обновява и възстановява, със свои
средства и за своя сметка, запаси за извънредни ситуации в количества,
пропорционални на осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на
територията на страната през предходната календарна година и/или пропорционално
на осъществените от него нетни вътрешнообщностни
пристигания спрямо общите нетни вътрешнообщностни
пристигания на територията на страната през предходната календарна година.
Няма спор по делото, че "И.О." ООД, през
2017 год. е осъществило внос на газьоли, гориво за
дизелови двигатели, ВОП на автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели и
ВОИ на гориво за дизелови двигатели, така, както е констатирано по т.19 от Протокол № 1468 от 23.03.2017 г.
Съобразно правилото на чл.23 ал.2 ЗЗНН - Всяко лице,
което е внасяло нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат,
тежки горива и нефтопродукти по чл.2 ал.1 през предходната календарна година, е
длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за
своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на
осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на територията на
страната през предходната календарна година.
Съответно, според чл.23 ал.3 ЗЗНН - Всяко лице, което
е осъществявало вътрешнообщностни пристигания на
нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки
горива и нефтопродукти по чл.2 ал.1 през предходната календарна година, е
длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за
своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на
осъществените от него нетни вътрешнообщностни
пристигания спрямо общите нетни вътрешнообщностни
пристигания на територията на страната през предходната календарна година.
Или иначе казано, "И.О." ООД е
"задължено лице" по смисъла на § 1 т.11 от ДР на ЗЗНН.
В чл.8 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО се
разглеждат икономическите оператори и това именно са лицата, по отношение на
които, съответната държава-членка налага задължения за отделяне и съхранение на
запасите. Съгласно чл.25 ал.1 предл. първо на
Директивата „Държавите-членки приемат всички подходящи законови, подзаконови и
административни разпоредби за спазване на настоящата директива най-късно до 31
декември 2012 г.“ Това е сторено именно със ЗЗНН, с който се въвежда
задължение, както на икономическите оператори, така и на държавата, като за
икономическите оператори /задължените лица/, задължението е пропорционално
изчислено само върху дела участие от съответните видове нефтопродукти в нетния
внос и ВОП, което в случая каза се,
съвсем правилно е изчислено.
Допълнително следва да се подчертае важността на
обществените отношения, които се уреждат с изпълнението на ЗЗНН. Същият е
въведен в националното законодателство въз основа на пълноправното членство на
Република България в Европейския съюз и съответно - необходимостта от
синхронизацията на националното законодателство с европейското такова, а в
конкретния случай - в областта на стратегическите запаси на Общността от нефт и
нефтопродукти. Изпълнението на задълженията, произтичащи от ЗЗНН е ангажимент
на страната по Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г., налагаща
задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт
и/или нефтопродукти, публикувана в брой L 265/20 на Официален вестник на
Европейския съюз.
В конкретния случай от страна на административния
орган е осъществено, точно предписаното в закона, дължимо поведение. Съдът
констатира, че точно е приложено правилото на чл.12 ал.2 от ЗЗНН, съобразно
което - "Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни
пристигания, от които 30 дни за агенцията, или 61 дни среднодневно
потребление на територията на страната, от които 20 дни за агенцията",
като разбира се е приложена по-голямата от двете въпросни величини, както се
констатира в предходния раздел на решението, което е сторено съобразно и
изричното правило разписано с цитираната правна норма.
За
пълнота и с оглед конкретните възражения на жалбоподателя е необходимо да се
посочи следното:
В чл.1 ал.1 от ЗЗНН е очертан кръгът от обществени
отношения, които този нормативен акт регулира, и това са тези, свързани със
създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на
запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от
нефтопродукти, както и се въвеждат необходимите процедури за преодоляването на
евентуален сериозен недостиг.
Съответно, в ал.2 на същия текст е добавено, че
запасите по ал.1 имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива, в
случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с
нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави-членки на Европейския съюз,
и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за
отпускане на запаси.
Това именно
е пряката, типична непосредствена цел, която се преследва с издаването на
административни актове от категорията на процесното
разпореждане.
Крайният резултат от осъществяване на нормативно
установеното производство по определяне на индивидуалните нива на запасите на
агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване, преследва тази
точно цел – осигуряване снабдяването с течни горива, в случаите на затрудняване
на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти.
Съгласно чл.12 ал.1 от ЗЗНН нивата на запасите за
извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от
агенцията, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 31 март въз
основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните
пристигания на нефтопродуктите по чл.2 ал.1 или равностойността в нефт на
потреблението им на територията на страната през предходната календарна година
в съответствие с Приложение ІІІ на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14
септември 2009г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат
минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.), като
до 30 април на следващата календарна година се използва методът, избран за
определяне на нивата за съответната година.
Разпоредбата на чл.14 от ЗЗНН регламентира
показателите, които се вземат предвид при изчисляване на среднодневния
нетен внос и вътрешнообщностните пристигания.
Съгласно мотивите на процесното разпореждане, в
случая, нивата на запасите са определени въз основа одобрените на основание
чл.8 ал.2 т.1 от ЗЗНН от председателя на Агенцията: Методика за изчисляване на
равностойността в нефт на среднодневното потребление
на нефтопродукти и определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от
нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти
по чл.2 ал.2 от ЗЗНН (л.151, т.1) и Методика за изчисляване на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в
равностойност на нефт и определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации
от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН (л.160, т.).
С оглед изводите на експерта по ССчЕ,
приета без възражения от страните, съдът намира за недоказано възражението на жалбоподателя
за неправилно изчислен размер на определените с разпореждането запаси в
посочените количества, предвид и представените по делото писмени доказателства
за вида и количеството на осъществените от дружеството ВОП. Доколкото
жалбоподателят не е ангажирал други доказателства, подкрепящи твърденията, че нивата
на запаси на „И.О.“ ООД са определени без да са съобразени осъществените от
дружеството нетен внос и ВОП на посочените нефтопродукти, спрямо общото
потребление на същите в страната, то неоснователни, като недоказани се явяват и
възраженията му, че определеното ниво на запаси не кореспондира с нетния внос.
Независимо, че СИЕ, която също е приета
без възражения от страните, сочи, че формирането на определения с процесното разпореждане запас ще затрудни в голяма степен
дейността на предприятието - финансово и организационно, съдът намира за
неоснователно възражението за нарушаване принципа на съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК. Оспореният административен акт и неговото
изпълнение не засягат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, доколкото,
определените с него задължения са в точно установен от закона размер и при
липсата на правно установена за административния орган възможност, така
определеният размер да бъде намален. Казано с други думи, в случая не са налице
нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности /по
смисъла на чл.6 ал.3 и ал.4 от АПК/, които да са по-благоприятни за жалбоподателя,
като чрез тяхното приложение, също да е възможно да се постига целта на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че е неотносимо към предмета на спора възражението, че
дружеството следва да наеме допълнително база за съхранение на определените количества.
Законът не поставя такива изисквания, напротив, изрично регламентира, че
поддържането на определените нива е за сметка на „задължените лица“, каквото се
явява и дружеството-жалбоподател. Тук е и мястото да се отбележи, че така
приетите без възражения от страните СИЕ и ССчЕ не
променят по никакъв начин формираните от административния орган изводи, въз
основа на които е издадено и оспореното пред настоящата инстанция разпореждане.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗЗНН, запасите за извънредни
ситуации /ЗИС/ от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти,
които се създават и поддържат от ДА „ДРВВЗ“ са частна държавна собственост и се
финансират от държавния бюджет. На основание чл.3 ал.4 от ЗЗНН, задължените
лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства
създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им
нива на ЗИС, т.е. тези запаси не са частна държавна собственост, и след
изтичане срока на поддържането им (от 30 април на настоящата календарна година
до 30 април на следващата календарна година), отпада качеството им на запас за
извънредни ситуации и техните собственици могат да се разпореждат с тях по
тяхна преценка.
Все в тази насока, трябва да се добави,
че всички данни относно: пазарната стойност на нефтопродуктите; нетния оборотен
капитал на дружеството; средствата, необходими за формиране на определения
запас и оперативната печалба; вместимостта на съоръженията в базите на
търговското дружество са факти, които не са релевирани
от законодателя относно определяне на конкретните нива от запаси за извънредни
ситуации, поради което тези данни е излишно да бъдат коментирани.
С други думи, съдът намира, че не се налице каквито и
да е данни, че издавайки оспорения административен акт, от страна на органа на
изпълнителната власт са преследвани някакви други, различни от установените в
закона цели. Напротив, постановеният резултат е насочен именно към осигуряване
по нормативно установения за това ред на снабдяването с течни горива, в
случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с
нефт и нефтопродукти в страната в другите държави - членки на Европейския съюз,
и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за
отпускане на запаси.
По изложените съображения съдът намира,
че Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-16/24.03.2017
г. е законосъобразно, като издадено от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона. При постановяването
му не са нарушени процесуални и материалноправни
разпоредби, поради което не са налице основания за неговата отмяна, а жалбата
против същото, се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид липсата
на претенции от страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива не се следват.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр.посл. от АПК, Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,I състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.О.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. “Михаил Добромиров“, № 118, представлявано от управителя Г.Я.С.,
против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-16/24.03.2017
г. на заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, с което на дружеството са определени
такива за периода 30.04.2017 г. - 30.04.2018 г., в размер на 45 355.629
тона, на основание чл.8 ал.2 т.3 във връзка с чл.12 ал.1 и ал.3 и чл.23 от
Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗПП/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: