Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е:
№………..
Днес, 13.03.2020г., УЛЯНА САВАКОВА – съдия-докладчик, след като се запознах с
материалите по НОХД № 268/2020г. по описа на Варненския окръжен съд, и като
обсъдих въпросите, по чл.247а, от НПК, установих следното:
На 11.03.2020 год.
във Варненския окръжен съд е внесен
обвинителен акт по ДП №904/2019г.
по описа на Трето РУП при ОД на МВР Варна
срещу:
С.Г.Г. , ЕГН ********** – за престъпления по чл.195 ал.1 т.4 и 7 от НК и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
За разглеждането на
делото е необходимо насрочване на разпоредително заседание, по време на което
да бъдат разгледани въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
За разпоредителното заседание следва да
бъдат уведомени и призовани подсъдимия ,сл. адв. П.К.Р. –ВАК ,постр.С.Т. П и
ВОП.
Предвид изложеното,
на основание чл. 247 а от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
1./ Насрочвам разпоредително заседание по НОХД №268/2020 год. на 23.04.2020г.
от 09.00ч., , което да се проведе в
състав съдия и двама съдебни заседатели и ще бъдат обсъдени въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, както
следва:
1./ Подсъдно ли е делото на ВОС;
2./ Има ли основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство;
3./ Допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съгласно посочените такива в чл.249, ал.4 от НПК;
4./ Налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила;
5./ Налице ли са основания
разглеждането на делото да се проведе при закрити врати; необходимост от
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация;
6./ Взетите мерки за процесуална
принуда;
7./ Искания за събиране на нови
доказателства;
8./ Насрочването на съдебното
заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
- Конституиране на страни в
производството по направени искания.
След
обсъждане на горните въпроси, съдът ще се произнесе по тях с определение. След влизането му в сила в
последващите съдебни заседания пред първоинстанционния,
въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите
нарушения на процесуалните правила по чл.248,
ал.1, т.3 от НПК посочени по горе, които
не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително
по почин на съдията-докладчик, или които
са приети за несъществени.
2./ Да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия, като
същия бъде призован за разпоредителното
заседание по време на което ще бъдат разгледани въпросите посочени в т.1 /чл.
248, ал.1 от НПК/ на настоящото разпореждане
3./ Да се уведоми подсъдимия, че има право да се яви със защитник и за възможността да и бъде назначен защитник в
случаите по чл. 94, ал. 1 от НПК, както следва:
1./
обвиняемият е непълнолетен;
2./
обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да
се защитава сам;
3./ делото
е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от
десет години или друго по-тежко наказание;
4./
обвиняемият не владее български език;
5./
интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6./ е
направено искане по чл. 64 НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража”или обвиняемият е задържан;
7./ делото
се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
8./ обвиняемият
не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и
интересите на правосъдието изискват това.
В случаите
на т. 4 и 5 участието на защитник не
е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
В случаите на т.8 ако подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
4./ Да се уведоми подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и
решено в негово отсъствие при условията на
чл. 269 НПК, а именно:
- по дела с
обвинение за тежко престъпление, каквото и е настоящото присъствието на подсъдимия в съдебно
заседание е задължително.
- когато
това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, на осн. чл.269 от НПК, ако:
1./ не е
намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми
съответния орган;
2./
местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е
установено;
3./ редовно
е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена
настоящата процедура по чл. 247б, ал. НПК - по призоваване и уведомяване;
4./ се
намира извън пределите на Република България и:
а)
местоживеенето му не е известно;
б) не може
да бъде призован по други причини;
в) е
редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
5./За
разпоредителното заседание
и за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, посочени в т.1 на настоящото
разпореждане да се уведомяват и призоват ВОП и подсъдимия,както и служебно
назначения защитник и пострадалата .Ако
подс. е упълномощил адвокат защитник следва да уведоми съда .
6.
Да се уведомят: ВОП и
подсъдимияти пострадалата , че:
- в 7-дневен срок от връчването на
настоящото разпореждане могат да дадат отговор по въпросите, които ще се обсъждат в разпоредителното /по т.1 от
разпореждането/, и да направят своите искания;
На
подсъдимият да се окаже за възможността
делото да се разгледа по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие в заседание
производството пред първата инстанция“, както и по глава 29 „Решаване на
делото със споразумение“ – след като причинените имуществени вреди са
възстановени или обезпечени.
РАЗЯСНЯВАМ на подсъдимия следните права за производството по глава
27 НПК:
1./ Наказателното производство срещу него
може да приключи при съкратено съдебно следствие, като при постановяване на
присъдата се ползва съдържанието на протоколите за разпит и експертните
заключения от досъдебното производство, за които даде съгласие съгласно чл. 371, т.1 от НПК.
2./ По
чл. 371, т.2 от НПК – да признае изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и да даде съгласие да не се съберат
доказателства за тези факти, като в случай на осъдителна присъда размера на
наказанието ще бъде определен при условията на чл.58а от НК.
Присъствието
на подсъдимият в съдебно заседание е
задължително до приключване на делото във въззивната инстанция.
Указвам на пострадалата С.Т. П ,че има
правото да се явят с повереник пред съда, като съгласно чл.100
от НПК : ал.1 Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и
гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или
гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати
адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието
изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава
повереник.
(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за
повереника.
Указвам на пострадалата , че
в 7- дневен срок от получаване на
съобщението за насрочване могат да
направят искане за конституиране като граждански
ищец и /или/ частен обвинител, като им разяснявам правата по чл.84-87 от НПК :
Чл.84.(1) Пострадалият или неговите наследници,
както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат
да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и
да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може
да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
Молба за предявяване на
граждански иск
Чл. 85. (1) В
молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и
на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се
подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът
на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Гражданският
иск се предявява най-късно до
започването на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се
предяви граждански иск
Чл. 86. Гражданският
иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така
и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от
престъплението.
Права на гражданския ищец
Чл. 87. (1)
Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да
иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави
необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки
и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и
законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими
за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
Указвам на ВОП, подсъдимия Г.
и защитата и-в случая сл. адв. П.К.Р. / а ако е упълномощил и друг защитник
защитник / и на пострадалата , че на
осн. чл.247 Б ал.3 от НПК в 7- дневен
срок от получаване на съобщенията могат да дадат отговор по въпросите, които ще
се обсъждат в разпоредителното заседание и да направят своите искания.
Водим от горното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
Насрочвам делото в разпоредително заседание на 23.04.2020
г. от 09,00часа във ВОС.
За датата на разпоредителното
заседание да се призоват подсъдимият С.Г. ***
,който в 7- дневен срок ПИСМЕНО
следва да уведоми съда ако смени служебния
си защитник упълномощения си защитник
ВАК.
Пострадалата С.Т. П да се призове на
адреса в обвинителния акт и,както и ВОП.
Присъствието на подсъдимия в съдебно
заседание е задължително до приключване на делото във въззивната инстанция.
УВЕДОМЯВАМ СТРАНИТЕ ,че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд
не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните
правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в
разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които
са приети за несъществени.
На осн. чл.247Б ал.5 от НПК съобщавам на
страните в наказателното производство, че до
три дни преди датата на съдебното заседание могат да се запознават с
материалите по делото и да правят необходимите извлечения.
Препис от разпореждането
да се изпрати на подсъдимия и на всички пострадали и поверениците им и на ВОП .
Делото се разглежда в
състав от съдия и двама съдебни заседатели .
Разпореждането е
окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :