РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети юли две хиляди
и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря П. Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 115 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.П.В., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Наказателно постановление (НП) № 812, издадено на 08.05.2019 г. от зам.директора
на Регионална дирекция по горите София, с което на основание чл.84, ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя А.П.В. е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лв. и лишаване от право
да ловува за срок от 3 години за нарушение на чл.84, ал.1, пр.3 във вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД, изразяващо се в това, че на
17.11.2018 г. лицето ловува, като се движи пеша извън населено място с извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие в местността „Мечата дупка“, ловище „Корията“, ловностопански
район Копривщица, което е извън определеното място за лов, описано в
разрешителното за групов лов №6043411, което е издадено за ловище
„Св.Лука“.
Жалбоподателят
заявява с жалбата си, подадена чрез упълномощената адв.П.Н.
от САК, че при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в непосочване на вида, марката и модела на ловното оръжие,
посредством което е осъществено вмененото административно нарушение, като
непосочването на тези индивидуализиращи признаци не дава възможност да се
извърши преценка доколко същото покрива определението и отговаря на
изискванията за ловно оръжие по смисъла на чл.56, ал.1 и ал.2 ЗЛОД.
Жалбоподателят счита, че с цел доказване на осъщественото административно
нарушение /престой или движение извън населено място с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие/ е от съществено значение да се индивидуализира ловното
оръжие, а в случая липсват конкретни данни относно ловното оръжие – марка,
модел, калибър, сериен номер и др., което прави невъзможно обосноваването на безпротиворечив правен извод за осъществено съставомерно деяние по чл.84, ал.1 ЗЛОД във вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. На следващо място в жалбата се
сочи, че жалбоподателят не е ловувал на 17.11.2018г. в местността „Мечата
дупка“, ловище „Корията“ и че в записания в НП час-
12.20 ч. на тази дата изобщо не е бил на посоченото в АУАН и НП място. Сочи се,
че това се установява както от самия АУАН, в който самият свидетел на
проверката е отбелязал „…не съм го видял да присъства“, така и от протокол от
30.11.2018г. на комисия от служители на РДГ-София, ЮЗДП-Благоевград, ТП
ДГС-Пирдоп, ЛРС „Средногорие“, извършили проверка по повод жалба на ловците от
3-та група на Ловна дружина-Копривщица, член на която е и жалбоподателят. Иска
се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно НП № 812 от 08.05.2019г. на
зам.директора на РДГ.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощената
адв. П.Н. от САК, която поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с
което да отмени като неправилно и незаконосъобразно оспорваното НП, с оглед
изложените в жалбата мотиви и с оглед събраните в хода на делото доказателства.
Според адв.Н. е установено безспорно, че
жалбоподателят не е присъствал на самия ден и час на проверката, както и че по
никакъв начин не е индивидуализирано посоченото ловно оръжие, което е записано,
че е носил, която пък индивидуализация е елемент от състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорност. Жалбоподателят В., който също присъства в
заседанието, поддържа заявеното от адв.Н., иска от
съда да отмени обжалваното НП и претендира разноски.
Въззиваемата страна РДГ- София в съдебно заседание се
представлява от юрк. И.И., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП №
812/2019г. на директора на РДГ-София като правилно и законосъобразно. Юрк.И. счита, че по безспорен начин е доказано нарушението
на г-н В.: че на съответната дата – 17.11.2018г. е участвал в ловен излед в гр.Копривщица, като в разрешителното за лов е
записан под №7. Моли съда да не кредитира показанията на свидетеля Рашко Маврудиев, в които имало множество противоречия. Юрк.И. счита, че нарушението, авторството и вината са
доказани по безспорен начин и че дори свидетелят, доведен от жалбоподателя е
потвърдил, че на съответната дата А.В. е участвал в лова. Доказано било със
свидетелите, че ловците не са били в съответното ловище,
за където им е била издадена бележката, а са били на съвсем друго място. Юрк.И. заявява, че в действителност има грешка в
изписването на подотделите от страна на актосъставителя
Т.Г., но тя е техническа, а самото място е установено. Най-важният елемент
според юрк.И. е, че А.В. е бил със сглобено ловно
оръжие и е участвал в лова без талон.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
17.11.2018 г., около 12.20 часа, служителят на РДГ-София – горски инспектор Т.Г.
и служителят на ТП ДГС-Пирдоп – Т.С. извършвали проверка по лова на територията
на ловностопански район Копривщица, като в местността
„Мечата дупка“, ловище „Корията“, при неопределени
към датата на проверката GPS- координати, забелязали спрели няколко автомобила, а
наблизо до тях и няколко лица, част от които инспектор Г. и колегата му С.
познавали лично и които били участници в 3-та група на ловна дружина-Копривщица,
в която членува и жалбоподателят А.П.В.. На мястото бил ръководителят на лова-
Рашко Маврудиев, от когото били поискани документи за
проверка и от разрешителното за лов и талоните за лов, които били прикачени към
него, съответно- нераздадени, инспекторът установил, че на вписаните в
разрешителното 10 на брой лица, сред които и А.В., било разрешено за датата на
проверката- 17.11.2018г., да ловуват в ловище
„Св.Лука“. Проверяващият Т.Г. уведомил ръководителя на лова, че спира лова
заради констатирани нарушения. Т.Г. и Рашко Маврудиев
влезли в пререкание, а останалите лица, присъствали на мястото се качили в
автомобилите и си тръгнали. Впоследствие всички 10 лица, вписани в
разрешителното за лов, били поканени за съставяне на АУАН, като АУАН на А.В. е
съставен на 07.12.2018г. и на основание на него е издадено обжалваното НП.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите Т.Д.Г., Т.Г.С., П.Т.Д., Рашко Атанасов Маврудиев, както и от събраните писмени доказателства –
АУАН № 812/07.12.2018 г.; констативен протокол бл.№ 0002499/17.11.2018 г.,
съставен от Т.Г.; два броя писмени доклада от Т.Г. ***; писмени възражения на А.П.В.;***
група, ловуваща в ловностопански район в землището на
гр.Копривщица; протокол от 30.11.2018г., съставен от нарочна комисия за
проверка, осъществена на същата дата;
разрешително за групов лов №6043411.
Установява
се от всички събрани доказателства по делото, че на 17.11.2018г. е била
извършена проверка на лова в ловностопански район
Копривщица от страна на служители на РДГ-София и ТП ДГС-Пирдоп. Проверяващите
лица са били Т.Д.Г. и Т.Г.С., разпитани като свидетели.
Свидетелят
Т.Г. поддържа изцяло констатациите си, отразени в съставения от него АУАН. Според този свидетел, на 17-ти ноември
извършвали проверка на лова в землището на гр.Копривщица, при която проверили
първо едната група и от там тръгнали с автомобил на ТП ДГС Пирдоп покрай
„Попска река“, за да проверят другата група, за която знаели къде трябва да
ловува, тъй като имало предварително изготвени графици. По пътя забелязали 4
бр. спрели автомобили и до тях видели едно лице, което било с извадено ловно
оръжие, а другите ловци били наредени „като за лов“ – на „пусии“ през 10-
Запитан
дали познава жалбоподателя А.В., свидетелят Т.Г. заявява, че не го познава
лично, но го установил по името и фамилията, които били написани в
разрешителното за лов. Заявява убедено, че е видял А.В. на мястото на
нарушението да излиза от гората с другите ловци, като носел маскировъчни дрехи
и оръжие на гърба. Свидетелят Т.С. също заявява, че е видял А.В. на мястото на
проверката и същият носел ловно оръжие. В АУАН обаче, съставен срещу А.П.В., в
графата „показания на свидетелите“, този свидетел е записал: „не съм го видял
да присъства“. Във връзка с това противоречие свидетелят заявява, че при
съставянето на АУАН се е объркал. Твърди, че не познава лично А.В. и за пръв
път го видял при проверката, но в самоличността му се убедил при съставянето на
АУАН, когато е представил лична карта.
Двамата
свидетели, осъществили проверката, описват и събитията след нея. Според
свидетеля Г. след събитията от проверката се обадил за съдействие и дошли на
мястото негови колеги-инспектори, както и представител на ТП-ДГС Пирдоп, който
носел GPS за установяване координатите на
нарушението. Свидетелят сочи още, че след 10 дни сформирали комисия, включваща
представители и на нарушителите и завел комисията на мястото на нарушението,
като пред нея заявил, че е допуснал техническа грешка в изписване на
подотделите, но ги завел на точното място, а ръководителят на лова- Рашко Маврудиев, показал на комисията друго място за „място на
проверката“, като двете места са на разстояние около
Свидетелят
Г. заявява, че при констатирано нарушение като процесното
съставят АУАН до 3 месеца. Спомня си, че при съставяне на АУАН-а на А.В., той е
заявил възражения, че не е участвал. Сочи, че от съставения АУАН на В. е връчен
екземпляр. Твърди, че актовете е съставил на лицата по разрешителното за лов,
тъй като всички са били там. Твърди още, че в деня на съставяне на АУАН срещу В.,
колегата му С. е заявил, че не си спомня това лице. Свидетелят С. заявява, че не е бил провокиран
от жалбоподателя или друго лице да записва в АУАН, че не го е видял.
Разпитан
е като свидетел и П.Т.Д., заемащ длъжността „ловен надзирател“ към Ловно
сдружение „Средногорие“- Гр.Пирдоп, за когото се установява, че е бил свидетел
по съставяне на АУАН-а срещу А.В.. Той заявява, че не познава А.В. и никога не
го е виждал преди датата на съставяне на АУАН. Не си спомня точната дата, но
твърди, че е бил извикан в гр.Копривщица в РПУ-то за съставяне на актове, като
актовете били съставени за това, че лицата ловуват в друго ловище,
а не в това, което е вписано в разрешителното. Свидетелят не си спомня дали А.В.
е имал възражения по АУАН, но си спомня, че екземпляр му е бил връчен, а Т.Г.
му го предявил и прочел.
Допуснат
е като свидетел и ръководителят на лова- Рашко Атанасов Маврудиев,
който излага своята версия за събитията от процесната
дата – 17.11.2018г. Той твърди, че на 17.11.2018г. са били на лов в ловище „Св.Лука“ в гр.Копривщица – общо 10 човека, а той е
имал качеството „ръководител лов“ в групата, като разрешителното им било
попълнено, имали попълнени и талони. Твърди обаче, че когато пристигнали хората
от РДГ на проверка те не ловували, макар че в действителност били в ловище „Корията“. Там твърди, че отишли, за да обядват на
заслон. Според свидетеля проверяващите нямали никакви уреди и не знаели къде се
намират, като питали тях в коя местност са. Свидетелят е категоричен, че при
проверката А.В. не е бил при проверяващите, тъй като той, заедно с още един
ловец, останали в ловище „Св.Лука“, за да изчакват
кучетата, които не се били върнали от гонката. Свидетелят уточнява, че твърди,
че не са ловували, тъй като оръжията на всички присъстващи били прибрани в
калъфите и се намирали в превозните средства. Заявява, че при проверката на 30.11.2018г.
е описано, че в неговия автомобил – Сузуки витара се намирала ловна карабина с оптика между предните
седалки и не е логично неговото оръжие като ръководител да е било прибрано и да
не ловува, а другите да ловуват. Свидетелят Маврудиев
заявява още, че не може да каже кого проверяващите са видели на мястото, но А.В.
и Саво В. не са били там и тях няма как да са ги
видели. Свидетелят твърди, че проверяващите са разговаряли само с него и с още
едно лице – И. Кунчев, като са проверили разрешителното за лов, личната му
карта, билета за ръководител лов и друго не са проверявали. Признава, че
билетите не са били раздадени, но са били попълнени и прикрепени към бележката.
Свидетелят Маврудиев твърди, че той не е подписвал
констативен протокол и такъв не му е предявяван. Твърди още, че е участвал в
проверка на 30.11.2018г. и завел цялата комисия на мястото, на което е била
проверката, като обаче се оказало, че Т.Г. не е съгласен с това място и завел
комисията на друго място. Сочи, че освен това Т.Г. бил съставил доклад, в който
бил записал местност „Серьовица“, а при проверката завел
комисията в местност „Корията“. Свидетелят твърди, че след като се прибрал бил
повикан в ресторант в гр.Копривщица за среща с хора от ИАГ, които Т.Г. е
извикал за помощ и при отиването му там му било предложено да се напише
фиктивен акт поне на някой от хората, за да „не се задълбочават нещата“, което
той отказал, заявявайки че не са виновни. Свидетелят Маврудиев
сочи, че АУАН са им съставени на 7-ми декември, но отбелязва, че призовките за
съставяне на АУАН са пристигнали преди да бъде направена проверка по жалбата,
която те депозирали. Сочи, че той самият не е присъствал при съставяне АУАН на А.В.,
тъй като поради служебни ангажименти си тръгнал след съставяне на неговия
собствен акт, като впоследствие е разбрал, че А.В. е имал възражения по акта.
По
делото са представени копие от констативен протокол от 17.11.2018г. /от което
копие не се установява нарушена цялост на оригинала/ и копие от разрешително за
групов лов №6043411, от което липсват части, но се четат имената на лицата,
вписани вътре и повечето от относимите данни. В
съдебно заседание бе представен за констатация оригинал на разрешителното,
който бе с видимо нарушена цялост. От вписаното в разрешителното се установява,
че с него на 10 на брой лица, сред които А.В. /под номер 7/, се разрешава да
ловуват на 17.11.2018г. в ловностопански район
Копривщица, ловище „Св.Лука“, а ръководител на лова е
Рашко Атанасов Маврудиев. В констативния протокол с
№0002499, издаден от Т.Г., е записано, че са проверили ловна дружинка „Копривщица“ на местността „Сапунка“
и са обективирани констатации, че дружинката
притежава разрешително за групов лов №6043411, издадено на 07.11.2018г., с
ръководител на лова Рашко Атанасов Маврудиев, със
записани 10 ловци и 20 броя талони за групов лов и че ловците не ловуват в
разрешеното за лов ловище и не са раздадени ловните
талони. Изписани са в констативния протокол номера на автомобилите, които са
били установени на мястото. Протоколът е подписан само от Г. и С..
Представени
са два доклада от Т.Г.,които той потвърждава, че е изготвил. В единия доклад са
описани събитията от процесната дата, като се сочи,
че нарушителите са установени в подотдел 9089а, местност „Мечата дупка“, ловище „Серьовица“. Другият
доклад е по повод на съставения на А.В. АУАН.
Ангажирана
е по делото жалба от 3-та група, ловуваща в ловностопански
район в землището на община Копривщица, която жалба е адресирана до министъра
на земеделието, храните и горите и до директора на РДГ-София и в нея са
наведени оплаквания за непрофесионално отношение от страна на инспектор Т.Г.
при проверка на законно ловуваща група. В жалбата е записано, че Т.Г. се е
опитал да изиска информация и документи за оръжията им, но според тях такива
правомощия има само служба КОС към МВР. Сочи се в жалбата, че носените от тях
оръжия били в калъфи по превозните средства, тъй като към онзи момент групата
не ловувала. Описват се обективни според жалбоподателите причини за факта, че
са се намирали в друго ловище. Признава се, че
ръководителят на лова казал на всички да се качват по автомобилите и да се
прибират, като са описани причините, довели до тази реакция. Описват се и
последващи събития.
Приобщен
е по делото протокол от 30.11.2018г. от проверка, извършена от 8 на брой участници
– представители на РДГ-София, ЮЗДП ДП Благоевград, ТП ДГС Пирдоп и ЛРС
„Средногорие“. В протокола са описани действията на комисията – установяване на
координати на местата, където комисията е била заведена - веднъж от Рашко Маврудиев и втори път от Т.Г.. Установено е, че и двете
посочени места попадат в ловище „Корията“. Констатирано
е, че посоченото от Т.Г. в негов доклад място на нарушението не е коректно
определено, като при текущата проверка са определени координати, които впоследствие
са вписани в АУАН. В доклада е записано, че според Т.С. на 17.11.2018г. е било
констатирано следното: „1. Между седалките на автомобил Сузуки
Витара с рег. №СО9991МА е имало ловна карабина с
оптика; 2. На около
Видно
от АУАН №812/07.12.2018г., с него е
започнала административно-наказателна процедура срещу лицето А.П.В. за
нарушение, изразяващо се в това, че В. ловува, като се движи пеша с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие извън населеното място, в местност „Мечата
дупка“, ловище „Корията“, ловностопански
район Копривщица, землище гр.Копривщица, община Копривщица, извън определените
в разрешителното за лов места, като разрешително за лов №6043411 е издадено за
местност „Св.Лука“. Като дата на извършване на нарушението е вписана
17.11.2018г., а като място на извършено нарушение – землище на гр.Копривщица,
община Копривщица, ловностопански район Копривщица, ловище „Корията“, местност „Мечата дупка“, координати X280812.8 и
Y4722020.9.
Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.84, ал.1 вр чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. Като свидетели по акта са вписани
лицата Т.Г.С. и П.Т.Д., за които не е отбелязано дали са очевидци на
нарушението, но се установи, че С. е свидетел-очевидец, а Д. е свидетел при
съставяне на акта. В графата „обяснения на нарушителя“ жалбоподателят е
записал: „горенаписаните обвинения не отговарят на
истината, не съм присъствал на проверката и не познавам служителите.“.
Свидетелят С. е записал в АУАН: „не съм го видял да присъства“, а свидетелят Д.:
„не съм присъствал по време на проверката“.
Срещу
съставения АУАН са депозирани възражения от А.П.В.,***, по отношение на които в
НП е записано, че „не оправдават извършеното нарушение и са неоснователни“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.05.2019
г., а жалбата е изпратена по пощата на 30.05.2019 г.) от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Компетентността
на издаващия наказателното постановление зам.директор на РДГ-София, се доказва
в съвкупност от представените по делото Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на
министъра на земеделието и горите, с която са оправомощени директорите на РДГ
да издават наказателни постановления по различни закони, сред които и ЗЛОД и
Заповед №872/19.09.2018г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ, с която е
наредено до изтичане срока на задържане на инж.Милко Христов, функциите на
директор на РДГ-София да се изпълняват от зам.директора на РДГ- София инж.
Стоян Тошев в пълен обем. Компетентността на актосъставителя Т.Д.Г. е предопределена от разпоредбата на
чл.96, ал.1 ЗЛОД във връзка с длъжността на същия в РДГ-София – „специалист
горски инспектор“, за която се изисква лесовъдско образование, макар нарочни
доказателства в тази насока да не са събрани.
Съдът,
в контекста на правомощията си на съдебен контрол,
след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за недоказано,
единствено на основание събраните доказателства, извършването на деянието от
страна на жалбоподателя А.В., макар административно-наказателното производство
да е проведено при приоритетно спазване на процесуалните правила.
Наказателното
постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било
издадено при спазване на основните изисквания на чл.57 ЗАНН и с реквизитите,
посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа
реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Най-честият порок, допускан по отношение на
АУАН и НП, е липсата на описание на нарушението, като в настоящия случай
обстоятелствената част е пълна, доколкото са описани основните факти, касаещи елементите
на нарушението. Тук следва да се отбележи, че в АУАН и НП мястото на
нарушението е описано коректно, независимо че в предхождащи АУАН документи
/доклади и констативен протокол/ са отразени грешни данни, за което признава и
самият актосъставител. С нарочна комисия на
30.11.2018г. е било установено предполагаемото местонарушение,
като именно то е било вписано в АУАН. Административнонаказателната
процедура срещу дадено лице стартира именно със съставяне на АУАН, поради което
всички предхождащи действия и съставяни документи от страна на органа, са вътрешнопроцедурни и не могат да рефлектират върху
законосъобразността на НП. Освен това, бе установено, че към момента на
проверката проверяващите лица не са имали устройства, с които да определят
точното местонахождение на нарушителите, а това е сторено на 30.11.2018г. с
помощта на сформирана комисия. Поради това, съдът не намира процесуален порок,
който да е в състояние да рефлектира в правната сфера на соченото за нарушител
лице, що се касае до посочването на мястото на нарушението.
Спазени
са и останалите процесуални правила на ЗАНН относно съставянето на АУАН и НП. Институтът
на свидетелите е приложен правилно, като броят и видът на свидетелите са
съобразени с нормата на чл.40, ал.1 ЗАНН. АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административнонаказателно
производство е било допустимо. Гарантирана е и възможността на соченото за
нарушител лице да депозира възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Възражението
е обсъдено от административнонаказващия орган, макар
и лаконично, като неговата основателност е отречена.
Не
е бил спазен предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл 5 месеца след съставяне на
АУАН. Разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗАНН обаче въвежда инструктивен срок, чието
пропускане не се свързва с процесуално нарушение от вида на съществените.
Чл.34, ал.3 ЗАНН повелява, че образуваното административнонаказателно
производство се прекратява ако не е издадено НП в 6 месечен срок от съставяне
на АУАН. В настоящия случай обаче не са изминали повече от 6 месеца между двата
акта.
Правилно
са определени от административнонаказаващия орган
нарушената правна норма, а също и санкционната такава, която в случая е една и
съща - чл.84, ал.1 ЗЛОД. Нормата съдържа правилото за поведение, като е
направена и необходимата привръзката с определителната
норма на чл.43, ал.3 ЗЛОД. Чл.84, ал.1 съдържа и санкционна част, в която е
предвидено наказанието за извършване на конкретното нарушение, което наказание
е приложено в случая. Приложена е и другата санкционна разпоредба – тази на
чл.94 ЗЛОД, предвиждаща допълнително наказание – лишаване от право на ловуване
за определен срок.
Основно
възражение на процесуалния представител на жалбоподателя е липсата на
индивидуализация на оръжието, което соченото за нарушител лице се твърди в АУАН
и НП да е носило- сглобено и извадено от калъф. Съдът се солидаризира изцяло
със становището на адв.Н., че описанието на оръжието
в този и във всички административни случаи от същата категория, се явява
съществено за обосноваността на нарушението и липсата на такова описание би
могла да се квалифицира като процесуален пропуск. В настоящия случай обаче,
видно от доказателствата, липсата на индивидуализация на оръжието, с което се
твърди да е осъществяван лов, е следствие не от незадълбоченост на проверката и
пропуски в действията на проверяващите, а е следствие от липсата на съдействие
от страна на проверяваните лица. Установи се от свидетелските показания, а дори
и от жалбата на самите членове на ловната група, че е бил направен опит от
страна на горския инспектор Г. да се извърши проверка на оръжията им и да се
изискат документи за тях, но лицата са отказали съдействие, тъй като считали че
такава проверка може да им прави само служба КОС към МВР и са си тръгнали от
мястото на проверката преди нейното приключване. Следователно, в настоящия
случай са възникнали обективни пречки съставомерен
елемент да бъде описателно възпроизведен в АУАН. Въпреки това, известно
съмнение в обективната невъзможност за описание на оръжията, се внася от
констатациите в протокола от 30.11.2018г., от който е видно, че свидетелят С. е
имал възприятия поне за вида на оръжията на част от лицата, които са установени
на мястото на нарушението, които възприятия е изложил пред комисията. В
даденото от него описание обаче липсва каквато и да е информация за оръжието на
жалбоподателя В., поради което не може да се заключи по категоричен начин, че
липсата на конкретика по отношение на оръжието на В.
се дължи на процесуално нарушение.
Отделен
коментар обаче следва да се направи относно последващите действия на
проверяващите служители и тяхната правилност, доколкото те са били от решаващо
значение за обезпечаване доказаността на нарушението.
В този смисъл, след като проверяваните лица са се отклонили от проверката преди
да им бъде дадено разрешение за това от проверяващия орган, логичното
продължение на действията на инспектор Г. и неговия колега С. е било да
сигнализират органите на МВР, които да предприемат по-нататъшни действия и
най-вече да извършат проверка на оръжията на всички проверени лица, за да се
осигури възможност за съпоставка дали законно притежаваните от тях като ловци
оръжия са същите, с които горските служители са ги видели. Това е било напълно
възможно предвид, че имената на ловците са били посочени в разрешителното за
лов, а се установи и че част от тях са били лично познати на проверяващите,
поради което не би възникнало съмнение с установяване на самоличността им. В
случай, че лицата бяха посетени в домовете им за проверка на оръжията, то при
установяване на съвпадение, техните оръжия не само биха могли да бъдат описани
в АУАН впоследствие, но и биха могли да бъдат отнети в полза на държавата,
каквото е императивното правило на чл.95 ЗЛОД, което в случая не е спазено.
Вместо да потърсят съдействие от органите на МВР, проверяващите служители са
издирили ръководителя на лова, уговаряйки неформална среща в ресторант в
гр.Копривщица, за която свидетелства Рашко Маврудиев
и която с нищо не е допринесла за пълнотата в установените факти, а единствено
е внесла съмнение в професионалния подход на проверяващите.
Основният
спор между страните в случая се концентрира върху обстоятелството ловувал ли е А.В.
на процесната дата- 17.11.2018г. в ловище, различно от упоменатото в разрешителното за лов. В тази връзка съдът намира, че ангажираните доказателства внасят
основателно съмнение в извода на административнонаказващия
орган за извършено от А.В. нарушение. Административнонаказващият
орган е този, който следва да ангажира надлежни доказателства за нарушението и причастността на санкционираното лице към същото нарушение.
Стана ясно от доказателствата по делото, че контролните органи- Т.Г. и Т.С.,
които са осъществявали проверка по лова, са познавали основната част от лицата,
членуващи в 3-та ловна група към ловна дружина Копривщица, но не и
жалбоподателя А.В.. И двамата заявяват, че на датата на нарушението са го
видели за пръв път, както и че не са видели негов документ за самоличност преди
датата на съставяне на АУАН. Изключително колеблив е свидетелят С. относно това
дали е видял или не е видял А.В. при проверката на 17.11.2018г. и същият не е в
състояние да обясни противоречието в дадените пред съда показания /че е видял В.
със сглобено ловно оръжие/ и написаното саморъчно от него в АУАН /че не е видял
В. да присъства при проверката/. Свидетелят Г. също заявява, че към дата
07.12.2018г., когато са съставяли АУАН срещу А.В., колегата му С. е казал, че
не си спомня лицето. Нелогично би било възвръщането на спомен за лице, чийто
образ не е бил запазен в нечие съзнание, а заявлението на свидетеля, че „се е объркал“
е неприемливо, доколкото той не е заявил в предишния момент грешна информация,
а липса на спомен за определена информация. В този смисъл, показанията на
свидетеля С., дадени в съдебно заседание, съдът не кредитира. Отделно от това,
като свидетел бе разпитан ръководителят на лова - Рашко Маврудиев,
в чиито показания, противно на твърдението на юрк.И.,
не бяха констатирани противоречия. Независимо, че този свидетел е пряко
заинтересован от казуса, доколкото и срещу него има издадени наказателни
постановления във връзка със същия случай, той даде заявка за неприсъственост при проверката само за две лица от ловната
група, на която е ръководител, а именно: А.В. и Саво В.,
като за останалите, включително и за себе си не отрече да са присъствали на
мястото – в ловище „Корията“, а отрече единствено да
са ловували. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят А.В. на процесната дата е бил на лов, но е бил на лов в ловище „Св.Лука“, където и е останал да чака кучетата, които
не се били върнали от гонка. Юрк.И. счита, че
доколкото свидетелят Маврудиев е заявил, че на процесната дата А.В. е бил на лов, то той с показанията си
е потвърдил авторството на нарушението. Такова тълкуване на свидетелските
показания е изцяло превратно. Самото нарушение и авторството биха се установили
единствено в случай, че е безспорно доказано жалбоподателят да е ловувал в ловище, различно от „Св.Лука“. Свидетелят Маврудиев заявява, че В. е бил на лов, но по-рано в същия
ден и то на разрешеното за това място и категорично отрича към момента на
проверката В. да е бил в близост. Отрича се не просто фактът, че лицето е
ловувало, а че изобщо е било в границите на ловище
„Корията“, което е и инкриминираното местонарушение.
Единственият доказателствен източник за причастност
на А.В. към вмененото му нарушение остава свидетелят Т.Г.
и неговите показания, че е видял лицето. Тези свидетелски показания обаче се
свеждат до простата заявка на свидетеля, че е видял лицето. Не се описва нищо конкретно,
което би могло да доведе до извод, че свидетелят е запомнил в „суматохата“ /за
която той самият свидетелства/ непознато нему лице. Свидетелят Г. ясно заявява,
че са съставили актове на всички лица, фигуриращи поименно в разрешителното за
лов, тъй като счита, че всички те били на мястото. Той обаче не е броил лицата.
Не са били извършвани и допълнителни действия за убеждаване в самоличността на
тези от нарушителите, които не са лично познати на проверяващите, какъвто е
случаят с А.В.. Освен това, актосъставителят не е
комуникирал пряко с всички присъстващи лица, тъй като вниманието му е било
ангажирано с ръководителя на лова - Рашко Маврудиев. АУАН
е бил съставен близо месец след установяване на нарушението и това е първият
момент, в който актосъставителят се е убедил в
самоличността на жалбоподателя, който е видял единствен път и то сред група
хора в динамична обстановка, поради което не е изключена възможността да се е
объркал. Поради всички тези обстоятелства и факта, че единственото доказателство
за извършено нарушение от страна на А.В. са показанията на Т.Г., които са
крайно недостатъчни, предвид че фигурират доказателства в обратната насока, не
би следвало да се допусне ангажиране на отговорността на жалбоподателя по ЗЛОД.
Дори да се приеме на база на оскъдните доказателства, че А.В. е бил на мястото
на проверката, не би могло да се приеме, че той е ловувал, носейки извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие. Това е така поради обсъденото по-горе, че не е
установено какво оръжие е носил той и дали то по същността си представлява
„ловно оръжие“. Както в наказателното производство, така и в административнонаказателното, всяко съмнение в доказаността на нарушението, породено от бездействието на
компетентните органи или непълнотата на доказателствата, би следвало да се
тълкува в полза на соченото за нарушител лице. В този смисъл, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въпреки
изхода на производството и въпреки изричното искане на жалбоподателя В. за
присъждане на разноски обаче, същото не може да бъде уважено, доколкото според
ТР № 2/03.06.2009г. ВАС, при субсидиарно приложение
на НПК в административнонаказателното производство
разноски не се присъждат ако НП бъде отменено.
По изложените съображения
и на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 812, издадено от зам.директора на РДГ-София
на 08.05.2019 г., с което на основание чл.84, ал.1 ЗЛОД и чл. 53 ЗАНН на А.П.В., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 300 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ за срок от 3
години за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 във вр. с чл.43, ал.1, т.1 ЗЛОД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: