РЕШЕНИЕ  № 582

гр. Сливен, 25.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева

гр. дело № 3914 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.09.2015г. до 31.01.2019 г., на стойност 901.53 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 147.86лева, начислена към 21.03.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.09.2015г. до 31.01.2019 г., на стойност 901.53 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 147.86лева, начислена към 21.03.2019 г.  за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  23-49 и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.09.2015г. до 31.01.2019 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват  изцяло вземанията.Направено е възражение, че не е ясно колко обитатели е имало в жилището за процесния период и дали жилището е топлофицирано или не.В отговора е възразено, че вземанията на ищцовото дружество за главница и мораторна лихва са погасени за периода от 1.10.2015г. до 31.03.2016г. по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД.Оспорени са преендираните суми по основание и размер.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски..

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, адв.Е.Х., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е потребител на услугите на ищцовото дружество

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 41броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.09.2015г. до 31.01.2019 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 901.53 лева и мораторна лихва в размер на 147.86лева, начислена към 21.03.2019 г.Начислените суми за главница за периода 1.10.2015г. до 29.02.2019г. възлизат на 122.40лв, а мораторната лихва върху тези суми начислена към 31.03.2019г. възлиза на 38.89лв.На ответницата по фактури ежемесечно са начислявани по 10куб.метра вода.

Във фактурите са начислявани количества доставена и консумирана питейна вода.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 1.10.2015г. до 29.02.2019г. г.се установява, че като име на клиент е посочено Б.И.С.,адрес ***.В карнета са начислявани ежемесечно по 10кубични метра вода, като има отразени откази за м.11.2017г, м.01.2018г., има положен подпис на м.02.2016г., м.11.2016г., м.02.2016г.,м.03.2017г., м.09.2018г., м.12.2018г., м.02.2019г.

От справка за адресна регистрация се установява, че Б.И.С. е регистрирала като постоянен и настоящ адрес ***.

От удостоверение за декларирани данни при община Сливен се установява, че Б.И.С. ***

На 9.04.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  Б.И.С. за главница в размер на 901.53 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.09.2015г. до 31.01.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  23, ап.46 и мораторна лихва в размер на 147.86лева, начислена към 21.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1319от 10.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1962/2019г. на РС Сливен по силата, на която Б.И.С. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен   901.53 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.09.2015г. до 31.01.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  23, ап.46 и мораторна лихва в размер на 147.86лева, начислена към 21.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Препис от заповедта и възражението са връчени на С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично  доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

От показанията на свидетелката Господинова се установява, че ежемесечно е отчитала показанията на процесния адрес и й е отваряла Б.И..От показанията й е видно, че на адреса са живеели ответницата и дъщеря й.От показанията й се установява, че подписите полагани на карнета са на дъщерята на Б.И.С..Поради повреден водомер е отчитано количество по 5куб.метра на човек и е посочвано по 10куб.метра в карнетния лист, тъй като живеят повече от един човек.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 1956/2019г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от    901.53 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.09.2015г. до 31.01.2019 г., за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  23, ап.46, съдът приема претенцията за  частично основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Безспорно се установи в производството, че ответника е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  20-В-8.В чл.2,ал.1, т.1 от от ОУ на В и К Сливен изрично е посочено, че потребители на ВиК услуги са физически лица –собственици на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги.В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата  съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.В чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г.  е предвидено, че при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 5кубични метра  при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, 6кубични метра за топлофицирано жилище.В чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. е предвидено, че по изключение се допуска  за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и 5куб.м.-при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.Идентичната разпоредба е предвидена и в чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ на ищцовото дружество.От показанията на разпитаната свидетелка по делото се установи, че в апартамента са живели ответницата и дъщеря й и съответно са начислявани по 10куб.метра вода ежемесечно.

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от главницата, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на  периодично  доставяне на стоки и услуги  - ВиК и съответно абоната – потребител дължи   ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.Вземанията за периода от 1.09.2015г. до 29.02.2016г. в размер на  122.40лв са погасени по давност.

С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 779.13 лв., представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.Сливен, кв.Българка  23, ап.49за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от  901.53  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка  23, ап.49 ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 147.86лева, начислена към 21.03.2019 г.,, съдът приема предявеният иск за  частично основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от мораторната лихва, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на  периодично  доставяне на стоки и услуги  - ВиК и съответно абоната – потребител дължи   ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 108.97 лв., начислена върху главница за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от  147.86лева, ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 622.04лева, съразмерно на уважената част от исковете

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Б.И.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 779.13лв, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.Сливен, кв.Българка  23, ап.49 за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 9.04.2019 г., като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част  до пълния претендиран размер от 901.53лв, както и за периода от 1.09.2015г. до 29.02.2016 г., като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Б.И.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 108.97 лева, представляваща мораторна лихва, начислена  към 21.03.2019 г., като отхвърля  предявеният за разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер от 147.86лв, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б. И.С., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 622.03лв, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: