Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. С.,
05.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА Д.
2.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело
№ 668 по описа на Софийски окръжен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 83 от 27.07.2017 г.,
постановено по гр. дело № 430/2016 г. по описа на Районен съд - гр. С. е
отхвърлен като неоснователен предявеният от П.Х.У. с ЕГН: ********** *** срещу К.Е.М.
с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на
пчелните кошери, поставени от нея в недвижим имот, попадащ в границите на
околовръстен полигон на махала „С.“, с. С., общ. С.. К.Е.М.
е осъдена да заплати на П.Х.У. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие на ужилвания причинени
през 2016 г. на У. от пчели собственост на М., като до пълния претендиран размер от 3250, 00 лева, искът е отхвърлен като
неоснователен. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца и обезщетение за
имуществени вреди от 80, 00 лева /заплатена цена за медицински преглед и за
съдебно-медицинско удостоверение/, вследствие на ужилвания причинени през 2016
г. и отхвърлен иска до сумата от 250, 00 лева. Присъдени са и разноски на П.Х.У.
в размер на 172,91 лева.
Решението
е обжалвано от ответницата К.М. в частта, в която е уважен иска по чл. 51, във вр. с чл. 50 ЗЗД. Твърди се, че по делото не били събрани
доказателства, че именно пчелите на ответницата са причинили увреждането,
защото подобни проблеми в района не е имало. От събраните гласни доказателства
се установявало, че в района се отглеждат и други пчелни семейства. Посочените
три дати, на които се твърди, че ищецът е нападнат от пчели, са няколко години
след като К.М. е започнала да отглежда пчели в двора си, поради което проблемите
на ищеца са започнали в друг период, когато в района е имало други пчели и оси.
Моли решението в тази част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна П.Х.У., чрез адв.
М.К. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е
взето становище за нейната неоснователност.
Решението
е обжалвано и от ищеца П.Х.У. в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 109 от
ЗС и в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 51 ЗЗД до пълния претендиран размер от 3250, 00 лева. Излага съображения, че
с отглеждането на пчели в двора си ответницата пречи на ищеца да използва
пълноценно собствения си имот. Доказано било, че е налице риск за живота му при
евентуално ново ужилване от пчели и същият се страхува за живота и здравето си.
Сочи, че определеното обезщетение е занижено. Следва да се отчита повишения
риск за здравето и живота на ищеца и това, че неговото душевно спокойствие е
поставено на изпитание винаги, когато е навън в дворното място на имота си. По
изложените съображения моли предявения иск по чл. 109 от ЗС да бъде уважен и
претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 3250, 00
лева.Претендира разноски за въззивното производство.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен
отговор на въззивната жалба от К.Е.М. и е взето
становище за нейната неоснователност.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са
подадени в законоустановения срок, от надлежни страни
и против обжалваем съдебен акт, поради което са
допустима. Разгледани по същество са неоснователни.
Ищецът П.Х.У. *** е предявил кумулативно
обективно съединени искове против К.Е.М. по чл. 109 от ЗС за премахване на
пчелни кошери, поставени от ответницата в недвижим имот, попадащ в границите на
околовръстен полигон на махала „С.“, с. С., общ. С. и
иск по чл. 51 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 3250, 00, вследствие на ужилвания от пчели, собственост на М..
В исковата молба се твърди, че ищецът
притежава недвижим имот в с. С., където живее целогодишно, макар да е адресно
регистриран в гр. С..От около три-четири години ответницата отглеждала пчели,
над двадесет броя кошери, в съседен имот. Пчелинът не бил регистриран съгласно
законовите изисквания. Твърди се, че пчелите прелитат в имота на ищеца, жилят
го, а той тъй като е алергичен получава отоци в областта на очите, задух,
езикът му изтръпва. В такива случаи му е необходима спешна медицинска помощ,
която не може да му бъде оказана своевременно в с. С.. Сочи, че в резултат на
това търпи болки и страдания и имуществени вреди, касаещи лечението му. Моли
ответницата да бъде осъдена да премахне така поставения пчелин, тъй като пречи
на ищеца да си ползва имота по предназначение и да бъде осъдена да му заплати
неимуществени вреди в размер на 3 250, 00 лева.
В срока да отговор ответницата е
оспорила исковете. Твърди, че така поставения пчелин не противоречи на чл. 13
т.2 от Закона за пчеларството.Заявява, че не е ясно, че нейни пчели са му
причинили вредите. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 158 от 14.10.1999 г. се установява, че П.Х.У. е
собственик на дворно място, с площ от 360 кв.м., находящо
се в землището на с. С., Община С. и попадащо в границите на м. С., заедно с
построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 26
кв.м.
От представено удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 273/21.03.2017 г. се установява, че
животновъден обект, предназначен за отглеждане на пчелни семейства с капацитет
до 17 бр., с отговорно лице К.Е.М. – собственик, находящ
се в землището на с. С., м. „С.“, общ. С., отговаря на ветеринарномедицинските
изисквания. Към момента на проверката в обекта се отглеждат 11 бр. пчелни
семейства. Обектът е одобрен с протокол от 28.02.2017 г. от комисия, назначена
със заповед № 333/28.02.2017 г. на Директора на ОДБХ-С. област.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че ищецът П.Х.У. е с клинично установена алергия при
ужилване от пчели. Същият е претърпял болки и страдания в резултат от ужилване
от пчели, във връзка със силно изразена сенсибилизация
към алерген от пчелна отрова. Алергията се изявява с тежки алергични реакции. В
медицинските документи са описани такива случаи- на 30.03.2016 г. при преглед
по спешност в алергологичен кабинет /поради голяма оточност се наложили реанимационни
действия/; при преглед по спешност на 29.05.2016 г. – генерализиран оток в
лявата област на лицето, окото в ляво напълно затворено и цялата лява страна с
оток. Дадено е заключение, че предвид възрастта и увреденото здравословно състояние
на ищеца /сърдечно-съдови дефицитни заболявания/, всяко следващо ужилване от
пчели представлява повишен риск за здравето и живота му.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Е. С.А., Х. П.У., Б.Й. Т.и Ф. М. А..
От разпита на Е. С.А. се установява, че има
имот в с. С., а имотът на П. и К. е в съседство с неговия. Заявява, че К. често
идва в имота и е поставила в него около 20 кошера. Свидетелят е виждал да
прелитат пчели в двора на П.. В района нямало други кошери, освен на К.. В
двора на К. нямало поставена вода за пчелите, имало трева. В двора на П. има
чешма, има и басейнче. След ухапване от пчели П. се
подувал и лежал в болница. Според свидетеля тези пчели причиняват неудобство на
П. да си ползва двора.
От разпита на св. Х. П.У. /син на ищеца/
се установява, че всяка събота и неделя ходи в имота. Кошерите в имота на К. били
поставени преди четири пет години. В двора на К. имало само бурени, вода не е
виждал, чешма също. В двора на ищеца има малко басейнче
и чешма, но басейна не го пълни, защото пчелите започвали да идват на рояци. Не
е чувал или виждал в района да има други кошери. Пчелите идвали постоянно за
вода в двора и създавали неудобства, а баща му е алергичен към пчели.
От разпита на Б.Й. Т.се установява, че
познава П. и К., съседи са в мах. „С.“. Кошерите не
били поставени близо до оградата с П., на два-три метра или повече. Дворът
между К. и П. е разделен с висока ограда от плат-мушама. И в двата двора има
дръвчета и вода. Свидетелката не е жилена от пчели, а само от оси преди години.
В с. С. имало хора, които гледат пчели, но на близо не знае да има други. П.
живее там постоянно, а К. идва от време на време.
От разпита на Ф. М. А. се установява, че
познава К., колеги се и приятели. Знае, че отглежда пчели в с. С. и свидетеля й
помага. Районът бил много добър за отглеждане на пчели, имало наблизо река.
Посочва, че в селото имало доста кошери, на разстояние от два до три километра, в двора на църквата също, която била на около
два километра.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 109 от
ЗС
С негаторният
иск по чл.109 от ЗС се предоставя правна защита на собственика срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото
на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на
вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат
последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на собствеността
или да се преустановят тези действия. Иначе казано с този иск е предвидена
възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. За да
бъде уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да
е собственик на вещта, за която твърди,
че е засегната от неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът да е
извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето
права на собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно
посегателство или заплаха спрямо вещното право. В случая първата предпоставка е
налице - представения нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 158 от 14.10.1999 г. се установява, че П.Х.У. е
собственик на дворно място, с площ от 360 кв.м., находящо
се в землището на с. С., Община С. и попадащо в границите на м. С., заедно с
построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 26
кв.м.
От свидетелските показания се
установява, че съседния имот се ползва от ответницата К.Е.М., която отглежда
пчели в имота си.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС е възприето разрешението, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Според него съдът, с
оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, следва да
извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или
бездействия на ответника по негаторния иск създават
за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки
са по-големи от обикновените.
От приетите по делото представено
удостоверение за регистрация на животновъден обект № 273/21.03.2017 г. се
установява, че животновъден обект, предназначен за отглеждане на пчелни
семейства с капацитет до 17 бр., с отговорно лице К.Е.М. – собственик, находящ се в землището на с. С., м. „С.“, общ. С., отговаря
на ветеринарномедицинските изисквания. Към момента на проверката в обекта се
отглеждат 11 бр. пчелни семейства. Обектът е одобрен с протокол от 28.02.2017
г. от комисия, назначена със заповед № 333/28.02.2017 г. на Директора на ОДБХ-С.
област.
След извършване на регистрацията на
животновъдния обект през м. март, което настъпило обстоятелство е взето предвид
от първоинстанционния съд на осн.
чл. 235, ал. 3 ГПК, К.М. има право да отглежда пчели в двора си. Обектът
отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, спазени са изискванията на чл.
13, ал. 1, т. 2 от Закона за пчеларството. С оглед на това не са налице
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния
иск. Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че липса извършено нарушение и
искът следва да бъде отхвърлен на това основание.
По иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД
За да бъде уважен иск по чл.50 ЗЗД в
хипотезата на вреда от животно, следва да се установи кумулативната даденост на
няколко елемента: причиняване на вреда от животно, формалното качество
собственост или надзор върху животното от страна на ответника, наличие на
вредоносен резултат и причинна връзка между поведението на животното и
настъпилите вредни последици. Налице са предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане на чл.50 от ЗЗД. Безспорно е установено, че ответницата
отглежда пчели, които се намират под неин надзор. Спорен е въпроса дали тези
пчели са причинили нараняванията на ищеца. От показанията на разпитаните
свидетели може да се направи извод, че това са пчели на ответницата – св. Е.
С.А. посочва, че е виждал да прелитат пчели в двора на П., а в района нямало
други кошери, освен на К.. Същото се установява и от разпита на Б. Й. Т., която заявява, че в с. С. имало хора, които
гледат пчели, но на близо не знае да има други.
От съвкупната преценка на показанията на
свидетелите може да се направи обоснован извод, че това са били пчелите на
ответницата. Освен това свидетелят Е.А.посочва, че пчелите прелитат и в неговия
двор и го хапят, но не се е подувал. Съдът кредитира свидетелските показания,
тъй като те са вътрешно непротиворечиви, последователни и в пълно съответствие
със събраните писмени доказателства по делото. Във връзка с това съдът приема
за установено по несъмнен начин, че ищецът е ухапан от пчели, намиращи се под
надзора на ответницата, което обуславя ангажиране отговорността на последната,
и чрез това посегателство върху телесния му интегритет му е причинена
неимуществена вреда, изразяваща се в претърпени болки, страдания и емоционален дискомфорт. Налице е обективна и безвиновна
отговорност на собственика на животните и причинна връзка между увреждащото
въздействие и вредата.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са
пряка и непосредствена последици от увреждането - т. е. както имуществените,
вкл. претърпени загуби и пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като
естеството на увреждането, начина на получаването му, интензитет на негативните
преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания
и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. Когато
непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди,
броят и видът им е от значение за справедливия размер на обезщетението, тъй
като съответните обстоятелства са относими към
тежестта на увреждащото действие.
В
конкретният случай, за да определи размера на обезщетението, съдът отчита
следните факти: негативните изживявания, увреждането на здравето на П.Х.У.,
който е с клинично установена алергия при ужилване от пчели, претърпените болки и страдания в резултат от
ужилване от пчели, във връзка със силно изразена сенсибилизация
към алерген от пчелна отрова. Тези факти аргументират съда да счита, че едно
обезщетение в размер на 1 500 лв. справедливо би възмездило ищеца за
причинените му неимуществени вреди. Исковата претенция за разликата до пълния претендиран размер на обезщетение – 3 250,00 лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Като е постановил решението си в горния
смисъл, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение и
същото следва да бъде потвърдено.
Щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните
жалби следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото и отхвърляне на
въззивните жалби на страните не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от
27.07.2017 г., постановено по гр. дело № 430/2016 г. по описа на Районен съд -
гр. С., в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от П.Х.У.
с ЕГН: ********** *** срещу К.Е.М. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.
109 от ЗС за премахване на пчелните кошери, поставени от нея в недвижим имот,
попадащ в границите на околовръстен полигон на махала „С.“, с.
С., общ. С. и в частта, в която К.Е.М. е осъдена да заплати на П.Х.У. сумата от
1 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие на ужилвания причинени през 2016 г. на У. от пчели
собственост на М., като до пълния претендиран размер
от 3 250, 00 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
В останалата част решението не е
обжалвано.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.