№ 1382
гр. Варна, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110203457 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Л. С. Д. срещу наказателното постановление, с
което е наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивницата счита, че в ЕФ не е направено достатъчно фактическо описание
на нарушението. Липсва и посочване на хипотеза, към която препраща чл.182 ал.1,2,3 от
ЗДП. В ЕФ не е посочено коя конкретно хипотеза е нарушена, за да се наложи наказание за
повторност. С ЕФ не е съобразена възможната допустима грешка при измерване на
скоростта, като не е приспаднат толеранс от 3 км. Неустановяването по несъмнен начин на
скоростта на движение е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. Моли съда да отмени
ЕФ.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява. В молба
поддържа и доразвива доводите за отмяна на ЕФ.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 13.04.2023г. около 14.56 часа, автомобил „Хюндай Санта Фе” с рег. № РВ0693СХ,
собственост на въззивницата Д., бил управляван от нея в по главен път І-9, в посока от
кк.“З пясъци“ към гр. Варна. При управлението на автомобила въззивницата избрала
скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч, установена с пътен знак В-26.
При това, в района на хотел „Марина Резиденс“, автомобила преминал покрай
функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на
движение като такава от 74 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил
приспаднат толеранс като наказуемата скорост възлязла на 71 км/ч.
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 71 км/ч, лицето,
1
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано.
След установяване на собственика на автомобила – въззивницата Д., както и след
установяване на предходни санкционирания с електронни фишове, бил издаден ЕФ , серия К
№ 7344799/13.04.2023г., в обстоятелствената част на който било описано извършеното
нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на
чл.21 ал.2 вр. ал1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно
основание за налагането му – чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил
надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство,
извършило засичане на скоростта и заснемане.
По преписката не е постъпвала декларация , установяваща управление на автомобила
от конкретно лице, поради което и по смисъла на чл. 188 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, правилно е
била ангажирана отговорността на собственика на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
протокол от проверка, протокол за използване на АТС, справка за нарушител и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на въззивницата не са наведени възражения и не
е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е
установено, че на санкциониране подлежи въззивницата Д..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно
техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
Съдът извърши преценка дали е налице квалифициращият признак повторност по
см. § 6, т. ЗЗ от ПЗР ЗДвП.
За да е налице "Повторност" на нарушението, същото следва да е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В настоящия казус обаче, въззивницата Д. не е била санкционирана за същото
нарушение с предвидения изрично в § 6, т. ЗЗ от ПЗР ЗДвП акт- наказателно постановление,
което изключва квалификация на деянието като „повторно“. / арг. От изрично предвиденото
в § 6, т. 62 от ПЗР ЗДвП нарушението да е извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение./
Правилната правна квалификация на извършеното е тази по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП
И доколкото това нарушение е безспорно установено на база на събраните
2
доказателства, наказателното постановление следва да бъде изменено, като спрямо
въззивницата бъде приложен по- благоприятния закон.
В този смисъл и предвид императивно определения размер на наказанието глоба,
предвидено за този вид нарушения съдът измени ЕФ, като наложи административното
наказание глоба.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
Въззивницата счита, че в ЕФ не е направено достатъчно фактическо описание на
нарушението.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че в обстоятелствената част на ЕФ се
съдържа пълно описание на обстоятелствата на нарушението- посочени са дата и място на
нарушението, превозното средство, с което нарушението е било извършено, конкретната
скорост на движение, установеното ограничение на скоростта, конкретното превишение на
това ограничение, както и лицето – собственик на автомобила и потенциален нарушител.
АТСС е било също конкретизирано, както и е било посочено конкретно основание, довело
до извод за наличието на квалифициращ признак на нарушението.
На следващо място се сочи,че липсва посочване на хипотеза, към която препраща
чл.182 ал.1,2,3 от ЗДП. В ЕФ не е посочено коя конкретно хипотеза е нарушена, за да се
наложи наказание за повторност.
Съдът, при проверка на съдържанието на ЕФ не констатира да е допуснато такова
нарушение, като в същото изрично е вписана цифрова квалификация по чл.182 ал.4 вр. ал.2
т.2 от ЗДП, с което е внесена яснота досежно приетото за извършено нарушение.
На последно място се счита, че с ЕФ не е съобразена възможната допустима грешка
при измерване на скоростта, като не е приспаднат толеранс от 3 км. Неустановяването по
несъмнен начин на скоростта на движение е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Въз основа на материалите по делото – по – конкретно въз основа на приложения
снимков материал е ясно видимо, че техническото средство е отчело скоростта на движение
на автомобила като такава от 74 км/ч, както и е осъществило неговото заснемане. Бил е
приспаднат толеранс и наказуемата скорост възлязла на 71 км/ч.
Предвид горното, съдът прецени и това възражение като неоснователно.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивницата, съдът
намери, че следва да потвърди електронния фиш.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕФ серия К № 7344799/13.04.2023г. на ОДМВР – Варна, с което на Л. С. Д.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.4 вр.
ал.2 т.2 от ЗДП, КАТО на осн. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лева.
3
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4