№ 10
гр. Гълъбово, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100312 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на
14.07.2008 г. в Димитровград бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ******* между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо
наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД), с ЕИК ********* в
качеството на Кредитор и З. Г. У., с ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20000,00лв.(двадесет
хиляди лева) за текущи нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в
банката на името на Кредитополучателя. Същият се задължавал да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора.
В чл.3 ал.1 било договорено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, формирана от сбора на
базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за
потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 4,95 (четири цяло и 0,95) пункта.
Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по
процесния договор.
Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил 15,6569%
(петнадесет цяло и 0,6569) процента. Погасителните вноски за издължаване
на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, следвало да се
заплащат ежемесечно на 14-то число на месеца, като крайния срок на
погасяване на кредита е бил до 14.07.2018г.
Общата сума, която Кредитополучателят се задължавал да върне в
1
уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като
ответникът се задължавал да погасява задължението си общо на 120
анюитетни вноски, от които 119 вноски в размер на 309,93лв. и последна
изравнителна вноска в размер на 310,40лв.
Всяка вноска включвала в себе си два компонента - част от главницата
плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен
план към договора за потребителски кредит.
След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от
месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. След
преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по кредита
в размер на 24 218,37 лева, от което главница - 19 854,87 лева, и договорна
лихва - 4363,50 лева. Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане
крайния срок на договора - 14.07.2018 г. Междувременно, на основание
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016 г. и приложенията към него, между „Юробанк България“ АД и
ищеца, по силата на който задължението на кредитополучателя, което
произтичало от договора за потребителски кредит № ******* от 14.07.2008 г.,
било изкупено от ищеца, за което длъжникът бил уведомен, че считано от
датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане бил ищецът. Съгласно т.5.1.1 от
договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, ищецът-цесионер и посоченото в исковата молба адвокатско
дружество били упълномощени от цедента да извършват уведомяване от
името и за сметка на цедента. Уведомленията за цесията били изпратени на
постоянния адрес на кредитополучателите, който съвпадал с този, посочен в
договора. Писмото с уведомленията било получено от съпругата на ответника
на 24.09.2020 г. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, длъжниците получавали уведомленията
изходящи от цедента (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесните вземания, като ставали надлежно уведомени за извършената
цесия, доколкото имало възражения в тази насока.
Поради непогасяван на дължимите суми по процесния договор за
кредит, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпили към принудително събиране на
вземанията си чрез подаване на Заявление до Районен съд Гълъбово за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 13.05.2022г., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като било образувано
ч.гр.д. № 210/2022 г.
Претендирана била сумата в размер на 19137.26лв., от които:
-главница-15854.87лв., представляваща несъдебно претендирана
главница по договора и
- лихва за забава-3282.39лв. /за претендираната главница/- лихва за
забава периода от 20.05.2019г. до дата на подаване на заявление.
По депозираното заявление била издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал
възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено
на 04.07.2022г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължал
2
изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Към настоящия момент погасяване на задължението по договора за
кредит не било осъществено. На ищеца не му е известно и основание, на
което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е
отпаднало. Горното породило правния му интерес да предяви иск за
установяване на вземането по договора за кредит за сумата от 19137.26лв., от
които: главница-15854.87лв.- представляваща съдебно непретендирана
главница по договора; лихва за забава-3282.39лв. /за претендираната
главница/ за периода от 20.05.2019г. до дата на подаване на заявление,
представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ ******* от 14.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и за сторените в настоящото и в заповедното производство
разноски.
Ответникът З. Г. У. оспорва основателността на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че на 14.07.2008 г. между него, като
кредитополучател, и банка "Юробанк И Еф Джи България" АД, бил сключен
договор за отпускане на потребителски кредит за сумата от 20 000 лева.
Кредитът му бил одобрен и усвоен от него. Бил извършил плащания по
договора за кредит на няколко вноски, като последното му плащане било в
края на 2009 г. Оттогава не е извършвал погасявания по кредита.
Твърди, че от датата на сключване на Договора за кредит - 14.07.2008
година до датата на предявяване на иска е изминал срок повече от 13 години,
с оглед което навежда аргумент за изтекла ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ-
по чл. 110 от ЗЗД- 6 години, както и тази по чл. 111, 6. „б" и б. ,в" от ЗЗД- 3
години.
Твърди, че в нарушение на чл. 99, ал.З от ЗЗД, предишния кредитор
/Банка/ не е съобщила на длъжника за прехвърляне на вземането на друг
субект, неизпълнението на което законово задължение се установявало от
приложените към Исковата молба писмени доказателства /преп. писмо и
адрес/, връчено не на длъжника, а друго лице, което не е длъжник на Банката
- т.н. предишен кредитор.
Заявява, че няма данни за съдържанието на пощенската пратка, с която
било направено уведомяването му, поради което счита, че няма данни по
делото да е изпълнено нормативното /по Закон задължение за кредитора, да
уведоми длъжника си, че вземането му е прехвърлено/ цесирано/ на друг
правен субект.
Акцентира към чл. 9 от „Договора за потребителски кредит" с банка
„ЮРОБАНК" от дата 14.07.2018 година, в който формулирана предсрочна
изискуемост на кредита, при наличие на неплатени месечни вноски"
Заявява, че по този регламент на чл. 60 от ЗКИ, целият кредит ставал
ИЗИСКУЕМ.
Срока на погасителната давност, започвал да тече от датата на която
вземането е станало ЛИКВИДНО /определено по размер/ и ИЗИСКУЕМО- т.
е /настъпил падеж на вземането/- в случая с дата - 10.08.2009 година след този
3
месец на последната платена вноска, няма повече вноски по кредита, от което
прави извод, че след 10.08.2009 година кредита е станал ИЗИСКУЕМ и след
ПЕТ години- 2015 година е погасено вземането по давност, както и ефекта на
подписаната „Запис на заповед" с валидност- 5 години, също е изтекъл срок
на менителничния ефект, също ПЕТ ГОДИНИ.
За неустойки, лихви и обезщетения също бил изтекъл със срок ТРИ
години от датата на падежа. Ето защо тези суми НЕ СЕ ДЪЛЖАЛИ от
ответнника, тъй като било погасено не само Главното задължение, но и на
акцесорните такива.
Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения
иск, като му се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител,
като депозира писмена молба, с която поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен. В съдебно заседание ответникът се представлява от
пълномощника си, който поддържа възраженията, изложени в писмения
отговор. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 210/2022 г., по описа на Районен съд -
Гълъбово, ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника в
настоящото производство З. У., за сумата от 15854,87лв. /петнадесет хиляди
осемстотин петдесет и четири лева и 87 стотинки/ – главница по Договор за
потребителски кредит № ******* от 14.07.2008г., 3282.39лв. /три хиляди
двеста осемдесет и два лева и 39 стотинки/ – лихва за забава от 20.05.2019г.
до 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 13.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
съдебни разноски – държавна такса в размер на 382,75лв. /триста осемдесет и
два лева и 75 стотинки/.
За същите суми е издадена заповед за изпълнение № 118/16.05.2022г.,
срещу която длъжникът, в срокът по чл. 414, ал.2 от ГПК, е възразил.
В срока по чл. 415, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София
предявява против З. У. настоящия установителен иск. По делото е представен
Договор за потребителски кредит № *******/ 14.07.2008г., от който е видно,
че "Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД/ - гр. София, е отпуснала на З. У. потребителски кредит в
размер на 20 000 лв., платим на 120 месечни погасителни вноски, от които 119
вноски в размер на 309,93 лева, и последна изравнителна вноска в размер на
310,40 лева. Всяка вноска включва в себе си част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план
към договора за потребителски кредит. Крайният срок за издължаване е
14.07.2018г.
Ищецът представя договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложение № 1 към него, между „Юробанк
България“ АД и ищеца, по силата на който задължението на
кредитополучателя, което произтича от договора за потребителски кредит №
******* от 14.07.2008 г. е изкупено от ищеца.
4
Представено е и уведомление за извършената цесия, надлежно получено
от съпругата на ответника на 24.09.2020г., видно от известие за доставяне.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни - ищецът претендира, че е носител на парично вземане
на основание на валидно цедиране спрямо ответника, на основание
съществуващ валиден двустранен възмезден договор, сключен между него и
цедента за предоставяне на кредит.
Налице и правен интерес от предявяване на иска – по повод възражение
от страна на ответника, депозирано в заповедното производство.
Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор
за цесия между него и „Юробанк България“ АД, по силата на който „Юробанк
България“ АД, да му е прехвърлило конкретно (индивидуализирано по
основание и размер) вземане срещу ответника, като и надлежното
уведомяване на длъжника за цесията. В случая обстоятелствата по
извършената цесия и надлежното уведомяване на длъжника за нея не се
оспорват, а и се установяват от представените доказателства.
Безспорно между страните по договора за потребителски кредит №
******* от 14.07.2008 г. са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че императивно
определеното съдържание на договора е налице.
От заключението на вещото лице, изготвено по допуснатата по делото
съдебно-икономическа експертиза, което е обосновано и компетентно дадено
и не е оспорено от страните, се установява, че сумата 20 000 лева е преведена
от страна на банката по банков път, като сумата е усвоена от ответника.
Първото погасяване по кредита е направено от ответника на 14.08.2008
г. с налична сума по разплащателната сметка на кредитополучателя, в размер
на 319.01 лева, от които 85.26 лева е погашение по главницата и 233.75 лева е
погашение по лихвата.
На 15.09.2008 г. с вносна бележка, на каса е внесена сума в размер на
320 лева, от които 74.87 лева е погашението по главницата и 243.96 лева е
погашението по лихвата.
На 10.07.2009 г. с вносна бележка, на каса е внесена сума в размер на
140 лева, с които е погасена просрочена лихва.
Размерът на неиздължената главница към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 12.05.2022 г. е в размер на 15 839.87 лева.
5
Лихвата за забава върху претендиралата главница за периода от
20.05.2019 г. до дата на подаване на заявлението (12.05.2022 г.) по
потребителски кредит № ******* от 14.07.2008 г., са както следва:
- 15 839.87 лева дължима главница към 12.05.2022 г.
4 179.97 лева дължима лихва за забава към 12.05.2022 г.
Сумата на дължимите лихви за забава са изчислени за период
20.05.2019 г. - 13.03.2020 г. - 1 289.19 лева и за период 15.07.2020 г. -
12.05.2022 г. - 2 890.78 лева. За периода 13.03.2020 г. - 15.07.2020 г. не са
начислявани лихви за забава с оглед разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
В заключението си, вещото лице констатира, че съгласно чл. 14, ал.1, за
обезпечаване на главницата и лихвите по кредита, кредитополучателят е
издал в полза на банката, запис на заповед за сумата на кредита ведно с
начислените върху тази сума лихви, платима на предявяване при банката, със
срок на предявяване, съобразен с крайния срок на кредита. При изготвяне на
експертизата, не са събрани данни за сключени застраховки, отнасящи се към
кредита.
При това положение, и с оглед гореизложеното, съдът приема, че за
ответника е възникнало задължението за заплащане на главница по договора
и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, поради забавата в плащанията.
По възражението за изтекла погасителна давност: Ответната страна
обосновава настъпване на погасителния ефект на давността с настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора на основание чл. 15 от
договора, в който е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска от главница или лихва по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по договора вземането на
банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно и изцяло
изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта
настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните,
съгласно тази част от договора. Поради това, според ответника, давността е
започнала да тече считано от 14.07.2008г. – датата на сключване на договора.
Съдът намира възражението за неоснователно - след като кредиторът не
се е позовал на възможността да обяви кредита за изискуем, то този правен
резултат не е настъпил. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем
е на кредитора и с упражняването му длъжникът губи преимуществото на
срока по договора за кредит – по аргумент от чл. 66 от ЗЗД, съгласно който,
кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. Междувременно, е прието и Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013
година, ОСГТК в чиято т. 18 е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
6
на длъжника предсрочната изискуемост. Предвид посоченото тълкуване на
закона и предвид липсата на изявление от страна на кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, съдът намира, че такава не е
настъпила. По дефиниция задължението по договора за заем, в случая
договора за потребителски кредит, към който се прилагат общите правила за
заема, задължението е единно и неделимо. Поради това и следва да се приеме,
че изискуемостта на задълженията по договора за заем настъпва с настъпване
на падежа на последната погасителна вноска по договора - 14.07.2018г.
От тази дата започва да тече давностния срок, който съгласно чл. 110 от
ЗЗД е пет годишен. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 13.05.2022г., давностният срок не е изтекъл. Поради това претендираната
главница в размер на 15854,87лв. /петнадесет хиляди осемстотин петдесет и
четири лева и 87 стотинки/ - като част от общо дължимата главница по
процесния договор за кредит, се явява изцяло основателен и доказан.
Относно давностния срок за лихви - давността за вземания за лихви е
тригодишна. В случая, депозираното заявление е на 16.05.2022г., като
дължимото вземане за лихви е за три години назад, считано от 01.06.2018г.
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, размерът на
лихвата за забава за този период се равнява на - 5323.70 лева дължими
лихви към 12.05.2022 г. Сумата на дължимите лихви за забава са изчислени за
период 20.05.2019 г. - 13.03.2020 г. - 1 647.82 лева и за период 15.07.2020 г. -
12.05.2022 г. - 3 675.88 лева.
За периода 13.03.2020 г. - 15.07.2020 г. не са начислявани лихви за
забава с оглед разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение.
С оглед горното, съдът следва да признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 15854,87лв. /петнадесет
хиляди осемстотин петдесет и четири лева и 87 стотинки/ – главница по
Договор за потребителски кредит № ******* от 14.07.2008г., както и сумата
от 3282,39 лв. /три хиляди двеста осемдесет и два лева, тридесет и девет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 01.06.2018г. –
16.05.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 118/16.05.2022г. по
ч.гр.д. № 210/2022г., по описа на ГРС.
С оглед изхода на делото, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноските, а именно: по настоящото дело –
сумата от 682,75лв., и в заповедното производство – сумата от 382,75 лв.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на З. Г. У., ЕГН
**********, от *****, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, сумата от 15854.87лв.,
7
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******* от
14.07.2008 г., както и сумата от 3282,39 лв., представляваща лихва за забава
за периода 20.05.2019 до 12.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване заявлението до съда 13.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 118/16.05.2022г. по ч.гр.д. № 210/2022г., по
описа на ГРС.
ОСЪЖДА З. Г. У., с п.а., да заплати на „ ЕОС МАТРИКС” ЕООД с п.а.,
сумата от 382,75 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № № 210/2022г., по
описа на ГРС., както и сумата от 682,75лв. лв., представляваща направени по
настоящото дело - за държавна такса 382,75лв. и съдебно-счетоводна
експертиза - 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8