№ 134
гр. Разград, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Настоящото производство е образувано, след постановено решение №54/29.01.2024г. на
ВКС по гр.д.№215/2023г., с което е отменено въззивно решение №179/12.10.2022г. по в.гр.д.
№244/2022г. на ОС Разград. Със същото е било потвърдено Решение №106/26.05.2022г.,
постановено по гр.д.№669/2021г. на РС-Исперих и отхвърлен иска, предявен на осн. чл.108
ЗС от Ш. А. Ш. и Б. Р. Ш. против Н. Ш. М. и Г. А. М. за признаване на установено по
отношение на ответниците, че двамата ищци са собственици на североизточна частта от ПИ
– дворно място, находящо се в чертите на с.Самуил, обл. Разградска, *** за което по скица е
отреден УПИ VIII-29 в кв.29 с площ 600кв.м. при съответните граници и да предадат
владението на ищците върху тази част.
Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указание да
бъде изслушано заключение на съдебно техническа експертиза, за установяване
прилежащите части към сградата на ответниците.
Жалбоподателите Ш. А. Ш. и Б. Р. Ш чрез пълномощници, поддържат въззивната жалба.
Молят съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционния съдебен акт и уважи
предявените от тях установителни искове за собственост изцяло, а ревандикационен иск до
размер на 45,18кв.м. от спорната част от процесното дворно място в размер на 80 кв.м. по
исковата молба и уточнението, направено в съдебно заседание. Считат, че фактите по
делото са установени. Относно възраженията на ответниците са изложени мотиви от
1
касационната инстанция и са дадени указания. Ответниците не били в състояние да продият
по давност процесната част от дворното място поради както поради непредставяне на
доказателства в тази насока, така и при наличието на законови пречки. Процесната част,
означена като F3 с площ от 33,36кв.м. не представлява прилежаща част, която да служи за
обслужването на имота на ответнита страна и следва иска им да бъде увежен за нея.
Останалата част, опредЕ. от вещото лице като прилежащата част, обхващата площта около
имота на въззиваемите от 63.16кв.м., обосоена условно в три части / F21, F22 и F1/ считат за
основателна само относно F1, тъй като попада в прадмета на делото. Частта F 21 не е
предмет на делото и произнасянето би довело до произнасяне свръх петитум. Частта F22
също следва да се ревандикира, тъй като неправилно е опредЕ. като прилежаща част. Тя не
отстои срещу нито една стена на жилищната сграда, която е собственост на ответниците. Тя
отстои към ъгъла на сградата със собствения си ъгъл. Ако предмет на делото беше цялата
прилежаща площ, тогава би стоял въпроса, дали ответниците имат възможност за достъп до
F21 за да обслужват сградата си от северна страна и да бъде изпълнено предписанието на
цитираната т.1 на Приложение № 1 от Наредба № 7. След като предмет на делото не е F21 и
F22 не отстои срещу или от никоя, от стените на жилищната сграда на ответниците, ищците
считат, че тази площ, спорния предмет на делото от 11,82 кв.м. също трябва да бъде
ревандикирана.
Въззвиаемите Н. Ш. М. и Г. А. М. считат решението за правилно и законосъобразно,като
съда следва да съобрази заключението на вещото лице относно размера на прилежащата
площ към имота им, който да служи за неговото обслужване.
По делото са установени следните факти: По време на брака на жалбчоподателите, първият
от тях е придобил поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в
чертите на с.Самуил,адв.адрес *** за което по скица е отреден УПИ VІІІ-329 в кв.29, с площ
600 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ VІІ-328, УПИ VІ-330, УПИ V-331 и
УПИ ІХ – за магазин, клуб, пивница от кв.29 по плана на селото, ведно със застроените в
имота: 1.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилище на два етажа, с
разгърната застроена площ 132 кв.м., представляващо югозападната част от построената в
този имот двуетажна жилищна сграда „близнак“ със самостоятелен вход от югозапад, при
граници и съседи: изток – ***, североизток – двуетажна жилищна сграда „близнак“ със
самостоятелен вход от североизток, запад и югозапад – незастроен терен на УПИ VІІІ-329 и
2.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – второстепенна сграда със застроена
площ 10 кв.м. и подобрения”. Въззиваемите Н. Ш. М. се лигитимират като за собственик по
давностно владение и наследство на останалата част от двуетажната жилищна сграда
“близнак” в процесния имот: “Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – двуетажна
жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 132 кв.м., представляваща североизточната
част от двуетажна жилищна сграда „близнак“, със самостоятелен вход от североизток”.
Според заключението на назначената и изслушана пред районния съд СТЕ, процесният имот
се намира на *** в с.Самуил и е част от земята на УПИ VІІІ-329 в кв.29 по ПУП на селото,
чиято обща площ (застроена и незастроена) е 600 кв.м., като ищците са собственици на
2
цялото дворно място от 600кв.м., заедно с югозападната част от застроената в УПИ VІІІ-329
в кв.29 двуетажна жилищна сграда ”близнак” с разгъната застроена площ от 132кв.м., а
ответникът е собственик на североизточната част от същата жилищна сграда, със
самостоятелен вход от североизток и със същата разгъната застроена площ от 132 кв.м. По
продължение на североизточната фасада на жилищната сграда е изградена масивна тухлена
стена на бетонни основи, която започва от северния ъгъл на сградата, на около 3.50м.
успоредно на дворищно-регулационната линия между УПИ VІІІ-329 и УПИ VІІ-328 до
северозападната граница с УПИ VІ-330. Масивната ограда разделя дворното място на
процесния имот на две части: Югозападна част, която се владее от ищците и в нея освен
жилищната сграда са изградени гараж, жилищна сграда към него, навес с две оградни стени
и паянтова постройка от подръчни материали, разположена на гърба на масивната ограда и
Североизточна част от дворното място, която се владее от ответниците и в него са само
колоните, върху които е изградена терасата на втория етаж и стълбището към него. Спорната
североизточна част от имота, представлява част от дворното място на УПИ VІІІ-329 в кв.29
по ПУП на с.Самуил с обща площ (застроена и незастроена) от 600 кв.м и обхваща площ от
80 кв.м. с граници: на югозапад – североизточната фасада на жилищната сграда и масивната
плътна ограда; на северозапад – северозападната граница с УПИ VІ-330; на североизток -
дворищнорегулационната линия между УПИ VІІІ-329 и УПИ VІІ-328; на югоизток –
уличната регулация (***). В спорната североизточна част е изградено открито външно
стълбище към втория етаж и колоните, върху които е изградена тераса към втория жилищен
етаж.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение относно прилежащата част, необходима
за обслужването на имота на въззиваемите, според което прилежащият терен към сграда с
идентификатор ***, която е собственост на ответниците, необходим за самостоятелното й
поддържане и експлоатация, е с площ 63,16 кв.м.,която е означена с жълт цвят на скицата,
находяща се на лист 72 от делото и е раздЕ. условни на три участъка:F1 = 34,82 кв.м.,F21 =
16,52 кв.м и F22= 11,82 кв.м. Теренът между масивната ограда, границите със съседите и
прилежащата площ към жилището на ответниците е означена с F3 на скицата и е с площ
33,36 кв. м. За да определи размера на прилажащиаят терен към Сграда с идентификатор
***, необходим за самостоятелното й поддържане и експлоатацията се позовава на
разпоредбите на Приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Жилищната сграда е построена на уличната регулационна линия (югоизточна посока), а от
югозападната й страна е жилището на ищците, т.е. към двете срещуположни страни трябва
да се осигури по-голямо разстояние за функциониране на сградата 2/3 Н = 2/3 х 6м = 4 м.
Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Решението е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично
основателна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, като възражението на
въззиваемите относно придобиването на процесната част по давност е недоказано. Същото е
3
и неоснователно, поради въведената забрана за придобиване на реална част от недвижим
имот по давност, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за лице и площ, или която
не се присъединява към съседен имот.
Възражението на въззиваемите за съобразяване на прилежащия терен, необходим за
обслужването на имота при разглеждането на исковете е основателно и следва да бъде
съобразено в рамките на заявения от ищците предмет. В тази връзка е и назначената СТЕ.
Прилежащия терен, служещ за обслужването на имота на въззиваемите е 63.13кв.м.,
обособен в три участъци / F21, F22 и F1/. Вещото лице е посочило и размера на
неразполагаемата, но процесна част от 33.36кв.м., означена с F3.
Относно участъците F1 и F3 по същество няма спор:първият участък е прилежащ терен, а
вторият не е и следва да бъде ревандикиран. Жалбоподателите правят възражения по
останалите два участъка. За участъка, обозначен като F21 твърдят липса на предмет, тъй
като той не е въведен в предмета на делото нито от тях, нито с насрещен иск от
въззиваемите. Съдът споделя доводите им, че в предметният обхват на делото не влиза
чучастък F21, макар и същият безспорно да представлява прилежащ терен по смисъла на
чл.64 ЗС. Тези си права въззиваемите могат да търсят в отделно производство.
За жалбоподателите участъкът, обозначен с F22 също не следва да се присъжда като
прилежащ терен, въпреки че безспорно се явява такъв, тъй като при липсата на претенция
относно прилежащия терен, попадащ в F21 тогава съгласно Приложение №1 на чл.21 от
Наредба №7 това пространство не отстои срещу нито една стена на сградата на ответниците,
а отстои към ъгъла на сградата със собствения си ъгъл. Този довод съдът не споделя.
В чл.21 от Нареда №7 Приложение №1 е посочен реда, по който се определя прилежащия
терен на съществуващи сгради, който представлява площта около изградената сграда, в
хипотезата когато към някоя от ограждащите стени на сградата е невъзможно да се осигури
изискваното разстояние от 1/3 Н (например при наличие на калканна стена за пристрояване,
на изградена улица и др.п.), към срещуположната ограждаща стена се осигурява по-голямо
разстояние, така че сборът от двете разстояния да е равен на 2/3Н. В случая вещото лице е
определило Н на 4м.
Съобразявайки тази разпоредба вещото лице е определило прилежащия терен около сградата
на въззиваемите от 63.13кв.м., оцветен в жълт цвят на скицата Приложение №2 от
заключението. Прилежащия терен, необходим за обслужването на една сграда се определя от
горепосочените технически правила и това е площта около сградата, необходима за
функционирането й. Тъй като сградата е на уличната регулация вещото лице е приело от кои
две страни следва да се остави по-голямо разстояние, прилагайки т.2 от Приложение №1 към
чл.21 от Наредба №7 /схематично положение №2/. Размерът на прилежащия терен
следователно зависи от строителни правила, а не от волята на собственика на сградата нито
от това в какъв обем да заяви претенцията си по чл.64 ЗС.
Участъците от прилежащ терен, попадащи в предемета на спора са F22 и F1, чиято обща
площ е 46.64кв.м. Въззиваемите са направили възражение за целия прилежащ терен, без
4
обаче да предявят насрещен иск. Поради тази причина възражението им следва да бъде
уважено до попадащия във въведения от ищците спорен предмет. Твърдението им за
основателност на ревандикационната претенция за размера над 33.36кв.м. до 45.18кв.м. се
явява неоснователна.
Жалбоподателите не поддържат ревандикационния иск в осъдителната част за размера над
45.18кв.м., но не са направили нито оттегляне,нито отказ от иск, поради което съдът следва
да се произнесе с изричен отхвърлителен диспозитив за горницата над 45.18кв.м. до 80кв.м.
Ревандикационният иск в установителната си част следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на страните се следват разноски за всички инстанции. Ищците
/жалбоподатели/ са направили разноски пред районен съд в размер на 1410лв., пред окръген
съд-25лв., пред ВКС-3055лв. и пред настоящата, втора по ред въззивна инстанция в размер
на 2400лв.
От тях им се следват съразмерно на уважената част от иска и разноски,както
следва:587.97лв. разноски пред първата инстанция; 10.43лв. пред първата въззивна
инстанция; 1273.94лв. пред ВКС и 1000.80лв. пред втората въззивна инстанция или общо
2837.14лв.
Въззиваемите чрез своя пълномощник също претендират разноски, но не са представили
списък, поради което съдът не следва да присъжда разноски. На адв.К. се дължи
възнаграждение по чл.38 ЗА, съобразно чл.7 ал.5 от Тарифа за минималните размери на
адв.възнаграждения при съобразяване отхвърлителната част на иска,т.е. в размер на
874.50лв.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 106/26.05.2022г. по гр.д.№669/2021г. по описа на РС-Исперих, с което
е отхвърлен иска,предявен на основание чл.108 ЗС от Ш. А. Ш., ЕГН ********** и Б. Р.
Ш.,ЕГН********** против Н. Ш. М.,ЕГН ********** и Г. А. М.,ЕГН ********** за
признаване за установено по отношение на ответниците,че двамата ищци са собственици на
североизточната част на поземлен имон с начин на трайно ползване-дворно място,находящо
се в чертите на с.Самуил,***за което е отреден УПИ VIII-329 в кв.29,целия с площ
600кв.м.,при граници и съседи на имота:улица,
УПИ VІІ-328, УПИ VІ-330, УПИ V-331 и УПИ ІХ-за магазин,клуб,пивница от кв.29 по плана
на селото, както и за осъждане на ответниците да педадат на ищците владението върху тази
североизточна част от имота и ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в
размер на 550лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ш. М.,ЕГН ********** и Г. А. М., ЕГН
**********, че Ш. А. Ш.,ЕГН ********** и Б. Р. Ш.,ЕГН ********** са собственици на
80кв.м.,представляващи североизточната част на УПИ VIII-329 в кв.29,с адм. Адрес
5
с.Самуил,*** целия от 600кв.м. при граници и съседи на имота:улица, УПИ VІІ-328, УПИ
VІ-330, УПИ V-331 и УПИ ІХ-за магазин,клуб,пивница от кв.29 по плана на селото и
ОСЪЖДА Н. Ш. М.,ЕГН ********** и Г. А. М.,ЕГН ********** да предадат на Ш. А.
Ш.,ЕГН ********** и Б. Р. Ш.,ЕГН ********** владението на 33.36кв.м. от процесната
североизточна част от 80кв.м. от имота, като ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. А. Ш. и Б. Р. Ш. против
Н. Ш. М. и Г. А. М. за предаване владението на 46.64кв.м., явяващ се прилежащ терен за
обслужването на сграда с идентификатор ***.
ОСЪЖДА Н. Ш. М. и Г. А. М. да заплатят на Ш. А. Ш. и Б. Р. Ш. сумата 587.97лв. разноски
по гр.д.№669/2021г. на РС-Исперих; 10.43лв. по в.гр.д.№244/2022г. на ОС-Разград;
1273.94лв. по к.гр.д.№215/23г. на ВКС и 1000.80лв. по в.гр.д.№41/2024г. на ОС-Разград.
ОСЪЖДА Ш. А. Ш. и Б. Р. Ш. да заплатят на адв.Е. К. по посочена от нея сметка
възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 587.50лв.
Скицата, находяща се на лист 72 от делото се явява неразделна част от съдебното решение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд на посочените в чл.280 ГПК основания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6