Присъда по дело №297/2017 на Районен съд - Видин

ПРИСЪДА

№   ...............

гр.Видин, 22.05.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Видинският районен съд наказателна колегия на двадесет и втори мой две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

     

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА СТАНКОВА

 

при секретаря: В. У. и с участието на прокурора ... разгледа докладваното от СЪДИЯ СТАНКОВА НЧХД № 297 по описа за 2017 г. и въз основа на данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.В.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, роден на *** ***, българин български гражданин, със средно образование, ***, неженен, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 29/30.07.2016 год. в гр. Видин, около 04.30-05.00 часа на ул. "Цар Симеон Велики", пред заведение „Рафаело", находящо се и разположено на тротоарна част пред сградата на РВМС Видин пред множество лица на публично място  обидил Л.Ц.И. с думите и изразите „какви са тези лайна дето ядете" - отправени лично към него в момент на хранене, „кой те знае тебе бе мангал че си жив" и псувни :„Ай сега ще ти еба майката циганска" с последвала физическа агресия, с което същият бил унизен като личност и му е засегнато достойнството и честта като  гражданин,  както  и  социалния и  етнически  произход - публично пред множество граждани присъстващи в това заведение за бързо хранене, с което извършил умишлено деяние - обида нанесена публично, за което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.В.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, роден на *** ***, българин български гражданин, със средно образование, ***, неженен, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 29/30.07.2016 год. в гр. Видин, около 04.30-05.00 часа на ул. "Цар Симеон Велики", пред заведение „Рафаело", находящо се и разположено на тротоарна част пред сградата на РВМС Видин, след обидни квалификации спрямо Л.Ц.И., умишлено му е нанесъл удари с крака и ръце в областта на ляв крак зад коляното, в областта на крайниците и тялото при поваляне на земята, както и удар в лицето, с което му причинил наранявания - охлузвания и натъртвания в областта на коленете, лакътните стави, гръбначен стълб, от което същият претърпял здравословни проблеми, изразяващи се в болка и страдание на части от тялото - колена, лакътни стави, гръбначен стълб с продължителност няколко дни, с което е извършил умишлено деяние - причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, за което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.В.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, роден на *** ***, българин български гражданин, със средно образование, ***, неженен, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 29/30.07.2016 год. в гр. Видин, около 04.30-05.00 часа на ул. "Цар Симеон Велики", пред заведение „Рафаело", находящо се и разположено на тротоарна част пред сградата на РВМС Видин А.Ц.И. получил силен изненадващ удар в гръб в областта на бъбреците, вследствие на което получил силна болка в бъбреците и последвали за няколко дни уринарни смущения и трудност при уринирането, с което е извършил умишлено деяние - причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, за което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.В.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, ***, неженен, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 29/30.07.2016 год. в гр. Видин, около 04.30-05.00 часа на ул. "Цар Симеон Велики", пред заведение „Рафаело", находящо се и разположено на тротоарна част пред сградата на РВМС Видин умишлено  ударил с ритници крака  в областта на кръста и крайниците Л.Ц.И., вследствие на което получил охлузвания по горни крайници в лакътна част и болки в гръбначния стълб и натъртвания с продължителност от няколко дни - причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, за което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.В.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, ***, неженен, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 29/30.07.2016 год. в гр. Видин, около 04.30-05.00 часа на ул. "Цар Симеон Велики", пред заведение „Рафаело", находящо се и разположено на тротоарна част пред сградата на РВМС Видин със захват около кръста вдигнал и с похват от свободната борба изхвърлил със силен удар на земята А.Ц.И., вследствие на което получил силна болка в кръста „разстърсване" с вътрешни болки, болки от травми в областта на дясна ръка и затруднено движение при изправяне/опъване, схващане в шийната област с продължителност повече от една седмица - причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, за което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.

ОСЪЖДА А.Ц.И. и Л.Ц.И. да заплатят солидарно на Б.В.Н. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като в останалата част до пълния размер от 2 400 лева оставя искането без уважение като неоснователно.

ОСЪЖДА А.Ц.И. и Л.Ц.И. да заплатят солидарно на Ф.В.Н. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като в останалата част до пълния размер от 1 920 лева оставя искането без уважение като неоснователно.

ОСЪЖДА А.Ц.И. и Л.Ц.И. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 220 (двеста и двадесет) лева.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Видинския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Делото е образувано по тъжба на А.Ц.И., ЕГН:********** И Л.Ц.И., ЕГН:********** ***, срещу Б.В.Н., ЕГН:********** и Ф.В.Н., ЕГН:********** *** за престъпления по чл. 148, ал.1,т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и престъпления по чл. 130,ал.2 от НК.

 

Тъжителят А.И. редовно призован се явява лично и с упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Тъжителят Л.И. редовно призован  не се явява.Представлява се от редовно  упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

По делото няма предявени граждански искове.

Подсъдимите се явяват в съдебно заседание, същите се представляват от надлежно упълномощени договорни защитници, който молят за оправдателни присъди.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29-ти срещу 30-ти Ю. 2016г.двамата подсъдими заедно с техни приятели посетили нощен клуб „Импулс”-гр.Видин. Там останали до към 4,30-5,00 часа, след което си си тръгнали с такси и продължили към заведение „Рафаело”, за да си купят нещо за ядене. С подсъдимите била свидетелката Г.Г. и още един техен приятел, който оставили на центъра на гр.Видин. Когато пристигнали пред заведението с таксито забелязали, че има  много хора.

На масичка за правостоящи пред заведението се намирали и тъжителите- А.И. и Л.И..

Подсъдимият Б.Н. започнал да прави клип с телефона си, за да го изпрати на негов приятел или група приятели, с които обменяли информация от  ежедневието си. Коментирал на глас в клипа : „Кой ще ги яде тия бургери?” и в този момент към него се обърнал Л. с думите: „Аз ги ям. Що някакъв проблем или имаш?”.След което подсъдимите и групата на тъжителите влезли в словесен спор, който обаче бил прекратен от свидетеля К.К. , който застанал по между им.Наредили се на опашката, след което подсъдимият Ф.Н. взел поръчаните  бургери и ги раздал  на брат си и на Г.. Тъжителят  А.  И. се обърнал към подсъдимия Б.Н. и му казал: „Какво ме гледаш бе!?”. Б. му отговорил: „Ще си гледам каквото си искам!”. След това  от групата на тъжителите се чули думите : „Вие на интересни ли се правите?”.Подсъдимите отвърнали, че не желаят да имат проблеми, след което чули думи ,които разпознали,че са произнесени на ромски език, след което последвал израза: „Хайде да ги бием тези българи!”. След това тъжителят А.  И. с бърза крачка се спуснал към подсъдимия Ф.Н. и го ударил с юмрук в лицето в лявото око.Последният залитна и преди да падне го хванал с двете ръце  през кръста, след което двамата паднали на земята. В същият момент  Б. тръгнал към брат си, но тъжителят Л.И. му нанесъл удар в лицето и той паднал.Подсъдимият Ф.Н. се намирал на земята на колене, като се  опитвал да стане,усещал удари и ритници от друг човек, които идвали странично, както и  удари в брадичката и в лявата част на главата над ухото, докато тъжителят А.И. бил върху гърба му. Б.Н. бил на разстояние няколко метра от брат си и лежал с лице към асфалта, бил неподвижен, не реагирал по никакъв начин, в това положение му били нанасяни удари с крака и ръце от двама-трима души от групата на тъжителите в областта на главата , гръдния кош.Свидетелката Г.Г. през цялото време викала и молела да спрат да нанасят ударите върху Б., тъй като същият не давал никакви признаци на живот.

          След като свадата била прекратена, тъжителите и приятелите им си тръгнали с два автомобила, които били спрени в посока болницата, направили обратен завой от ул. „Цар Симеон Велики” и тръгнали по ул. „Широка” в посока „Куклите“.

Свидетелката Г. отишла и взела вода от заведението и започнали да поливат с нея подсъдимия Б.Н., за да се свести.Подсъдимият Ф.Н. се обадил на 112, като извикал „патрулка“ и линейка.Първа дошла патрулката, след което качили Б. в нея и заедно с Ф. се отправили към Полицията.Дали обяснения. Линейката дошла пред Полицията, качили Б.Н.  и го закарали в МБАЛ“СВЕТА ПЕТКА“, където останал на стационарно лечение три дни.

По делото  са разпитани условно казано две групи свидетели.

Първата група свидетели са посочени от тъжителите :Ю.Д.,П.Т.,Ф.М. и П.С..

Втората група свидетели са посочени от подсъдимите:М.М., Г.Г. и К.К..

По отношение на първата група свидетели.

Първите трима от тази група към момента на деянието са работели в заведението за бързо хранене „РАФАЕЛО“.Като на смяна въпросната нощ са били Ю.Д. и Ф.М., а свидетелят П.Т. е бил клиент, който се е намирал на пейка в близост до заведението.Свидетелят П.С. е техен познат, който бил спрял с такси, за да си вземе бургер.

 

Свидетелите П.С. и Ф.М. не са очевидци на физическия сблъсък между подсъдимите и групата на тъжителите.Същите дават показания, че са чули само обидни реплики от страна на подсъдимия Б.Н. към тъжителите, свързани с етническия им произход.

Свидетелите- Ю.Д. дава показания , че Б. след разменените реплики тръгнал към Л. . Б. замахнал към Л., при което последният се  дръпнал втория път Б. ритнал с крак Л. в коляното, долу по крака, в областта около коляното, след което Л. паднал на земята, от лявата страна на бордюра. След това настанала суматоха, хората се разделили на две групи, разпръснали се. Видял, че Л. лежи на земята, като имало някаква борба между  Л. и Б. на земята. След това А. се опитал на се намеси, като избутал Б. от брат си, за да може той да стане. След това се появил Ф. , хванал А. през кръста  и го повалил на земята, хванал го през кръста и го хвърлил през главата си назад, при което А. се оказал на земята, първоначално и двамата се озовали на земята, после налетяли хора от всякъде да ги разтървават.От едната страна били Б. и Л., от другата А. с Ф.. Ситуацията продължила около две-три минути. После момчетата се разотишли, едните тръгнали на едната страна другите -на другата страна, не си спомнял дали е идвала Полиция.

В тази насока са и показанията на свидетеля П.Т., който обаче не е видял първоначалните удари, а само главата на Л. „как тръгнала назад и той паднал до тротоара , на бордюра“. Затичал се към тях. Ф. и А. се боричкали и за няколко секунди стигнали до средата на пътя, на пътното платно. Л. както беше паднал след това се изправил и  тръгнал назад клатушкайки се. При А. и Ф. нямало хора, но при Л. и Б. явно е бил К., защото когато  стигнал, той го бил хванал през кръста. Тръгнал да ги разделя тях,  тъй като не знаел какво се е случило.

Ф.М. дава показания, че не е видял случилия се физически сблъсък , тъй като бил отзад в заведението, било му разказано какво се е случило от колегата му Ю..

В същата насока са и показанията на свидетеля П.С., който също не е видял нищо от случилото се, тъй като си тръгнал с таксито.

И четиримата свидетели дават показания, че подсъдимите били пияни, тъй като залитали.

Налице е   противоречие в показанията на тази група свидетели, поради което и съдът не им дава вяра и не кредитира техните показания.

Така например свидетелят П.С. твърди, че подсъдимите идвали пеша от към Полицията, а не с такси, така както твърдят и двете групи свидетели.

Описанието на начина и механизма на физическото съприкосновение между подсъдимите и тъжителите не отговаря на обективно установените находки по изготвените съдебно-медицински експертизи.

Свидетелят Ю.Д. твърди, че не е идвала патрулна кола ,респективно полиция, а двете групи се разотишли на различни страни-обстоятелство, което не отговаря на установените по безспорен начин факти по делото, а именно че е дошла патрулка, в която са се качили подсъдимите Б. и Ф..

Свидетелят Ф.М. твърди в показанията си, че познава подсъдимите Ф. и Б. и че същите „никога не са били агресивни“, а свидетеля Ю.Д. твърди, че не веднъж ги е виждал да се държат арогантно и нагло.

Спорен е и въпроса каква е била видимостта на свидетеля Ю.Д. от мястото , на което се е намирал, което е било силно осветено към случващите се събития на тротоара и улицата, където осветлението дори и да го е имало е доста по-слабо и адаптацията от силна светлина към по-слаба такава, още повече при наличие и на доста хора е много по-трудна за очите.

Втората група свидетели: М.М., Г.Г. и К.К. дават еднопосочни показания, логично и житейски издържани, подредени хронологично, с нужната конкретика, същите не страдат нито от вътрешно противоречие, нито от такова по между си, поради което съдът им дава вяра и кредитира същите.

Показанията на тези свидетели изцяло се подкрепят и от изготвените СМЕ и приети в съдебно заседание.

И тримата свидетели са категорични, че подсъдимите, заедно със свидетелката Г.Г. са пристигнали с такси, което  спряло точно пред заведението. Поръчали си бургери, след което Б. направил клип с телефона си, като записвал и гласа си.Казал реплики : „Кой ще го яде този туистър”.От съседната масичка за провостоящи, на която се намирали тъжителите се чула реплика : „Аз го ям, защо, проблем ли има”. . След това започнали словесни „престрелки“ от двете страни.Свидетелят К.К. успял да  потуши конфиликта.. Ф.  взел бургерите след около две-три минути и ги раздал на брат си и на Г.. След това  А. отправил реплика: „Какво ме гледаш бе”, като се  бил обърнал към Б.. Б. също му отвърнал: „Ще те гледам, където си искам“.След това разговорът ескалирал и се чула реплика: „Хайде да ги бием тези българи”. А. се приближил към пътното платно, където били застанали и ударил Ф. в лицето с дясната си ръка с юмрук. Б. тръгнал към Ф., за да ги разтърве. Л. обаче го ударил в лицето от дясната страна с юмрук. Б. паднал  по лице, като не се движел, не реагирал на последвалите удари от  двама-трима човека, които му нанасяли удари с ритници в гръдния кош, а също и с юмруци в лицето. Ф. бил на колене, а А. бил върху гърба на Ф..Свидетелката Г. коленичила от дясната страна на Б. и започнала да викам да го оставят на мира, тъй като той не се движел и не реагирал. След това групичката на Л. и А. – пет-шест човека се разбягали и се качили в две коли, като направили обратен завой и потеглили в посока „КУКЛИТЕ“.Ф. се обадил на 112 и извикал патрулка и линейка.Дошлата патрулка спряла отстрани на заведението до спирката и качила двамата братя.

         По делото са  назначени и изготвени четири съдебномедицински експертизи по писмени данни . Същите са приети в съдебно заседание като Съдът ги кредитира като компетентно направени и почиващи на обективни данни по делото, а именно писмени доказателства и свидетелски показания.

Видно от заключението на  СМЕ 18/17г.,касаеща А.И., в посочените и използвани за изготвяне на  експертизата  медицински документи не са отразени следи от травматични увреждания, отклонения в соматичния и неврологичния статус. Възможно да са му били нанесени удари с ръце и да е паднал на земята, без да са останали следи от травматични увреждания, както и не са налице обективни здравословни проблеми.Причинена е болка.

Видно от заключението на  СМЕ 19/17г., касаеща Л.И., в посочените и използвани за изготвяне на  експертизата  медицински документи не са отразени следи от травматични увреждания,ОСВЕН ЛЕКО ОХЛУЗВАНЕ НА ЛАКЕТЯ, БЕЗ КРЪВОНАСЯДАНИЯ И ОТОЦИ.Липсват отклонения от нормалния соматичен и неврологичен статус. Възможно да са му били нанесени удари, и да е паднал на земята, без да са останали следи от травматични увреждания, освен охлузването на дясното коляно, което най-вероятно е последица от падане.Причинена е болка и страдание.

Видно от заключението на  СМЕ 21/17г., касаеща  Ф.Н.,на същия е причинено :контузия на главата с кръвонасядания на лява половина на носа, в лява орбита, лява долночелюстна става и хематом под ръба на долна челюст, подкожен хематом над ляво ухо, кръвонасядания по горно предните области на гръдния кош, двете хълбочни области, контузия с оток на 4-ти пръст на дясната ръка.Причинена е болка и страдание.

Видно от заключението на  СМЕ 20/17г., касаеща  Б.Н., на същия е причинено :контузия на главата с ТРИ РАЗКЪСНО-КОНТУЗНИ РАНИ-в тилна област, дясна слепоочна област и в дясно охлузвания на лицето.Възможно е да е използван удрящ предмет, да е осъществено падане и повличане по неравна повърхност, както е възможно и ритане.Причинено е болка и страдание.Причинено е временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

В съд. заседание д-р И.  подържа трите представени заключения, като заявява, че същите не се променят от разпита на свидетелите.Променя се единствено заключението ,касаещо Б.Н..Същата заявява, че при изготвяне на съдебномедицинската експертиза , че не е работела със свидетелски показания, ползвала е само наличната медицинска документация, която не винаги е пълна и обстойна. След изслушване на свидетелските показания в съдебни заседания – особено на К.К. и Г.Г., както и в днешното съдебно заседание от обясненията на брата на Б. се установява, че след удар в лицето на Б.Н. той е паднал на твърда настилка, останал е известно време около пет минути в състояние на неадекватност, нереагиращ с последваща неориентираност, липса на спомен за случилото се и това, че и свидетелите говорят за такова състояние, а и диагнозата в хирургично отделение е мозъчно сътресение може да се твърди, че наистина пострадалият е загубил съзнание до степен на пълна мозъчна кома дори за няколко минути да е и това състояние със съпоставяне на уврежданията - три контузни рани на главата, охлузването на лицето, изпадане в безсъзнателно състояние с ретроградната амнезия се налага да се промени заключението в крайната си част, че не се касае само за временно разстройство на здравето неопасно за живота, а е налице и състояние на разстройство на здравето временно опасно за живота, макар и протекло за не много дълго време.

Представените и приети като писмени доказателства по делото- прокурорски преписки допринасят за изясняване на отношенията между страните, но нямат пряко отношение към подлежащия на доказване главен факт в производството.

Между събраните писмени и гласни доказателства няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват по-горе възприетата цялостна картина на установената по делото фактическа обстановка.

В съд. Заседание подсъдимите дават  подробни обяснения, като и двамата твърдят, че не са те причината за конфликта, че всъщност те са били нападнати от тъжителите и тяхната група, че по никакъв начин не са ги провокирали нито с думи, нито физически, че техните наранявания са много по-тежки, от колкото тези на тъжителите.

Съдът  дава вяра на обясненията на подсъдимите и  ги кредитира като годно доказателствено средство.В конкретния случай същите се подкрепят както от свидетелските показания на свидетелите на които съдът е дал вяра, така и от писмените доказателства по делото, както и от изготвените и приети по делото СМЕ.

Видно от анализа на събраните по делото доказателства –по отделно и в тяхната съвкупност е, че повдигнатите обвинения и спрямо двамата подсъдими се явяват недоказани, както от обективна, така и от субективна страна.Напротив от установената фактическа обстановка и заключението на вещото лице в съдебно заседание се установяват данни за престъпление от общ характер, поради което и съдът е разпоредил да бъде изпратен сигнал до РП-ВИДИН, ведно със събраните данни.

Ето защо подсъдимите следва да бъдат признати за НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по повдигнатите обвинения.

Тъжителите А.Ц.И. и Л.Ц.И. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Б.В.Н. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като в останалата част до пълния размер от 2 400 лева искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Тъжителите А.Ц.И. и Л.Ц.И. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Ф.В.Н. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като в останалата част до пълния размер от 1 920 лева  искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

С оглед на характера на производството, както  и реалните заседания, които са проведени по същото,тяхното времетраене и тъй като делото многократно делото е отлагано по искане на защитниците без да се извършват съдопроизводствени действия, съдът намира ,че адвокатските възнаграждения следва да бъдат уважени в горния размер, а не в претендирания такъв.По делото дори са били назначени резервни защитници с оглед не отлагане на заседанията, поради неявяването на договорните защитници.

Тъжителите А.Ц.И. и Л.Ц.И. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 220 (двеста и двадесет) лева.

Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: