Р Е Ш Е Н И Е № 71
Гр.Сливница, 26.06.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Г. НИКОЛОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря ЖАНЕТА БОЖИЛОВА и в присъствието на прокурора …………….. като разгледа
докладваното от съдията НЧХД дело № 631 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
ал. 1 т. 2 и следващите от НПК.
Делото
е образувано въз основа на тъжба от Т.А.И., ЕГН **********, против Б.С.В., ЕГН **********,
с която се претендира същия да бъде признат за виновен в извършено на 21.03.2016г.
около 11.30 часа в град Сливница, престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител се
явява лично с и с повереникът си адв. Г.Г.от АК – Р., който поддържа тъжбата.
Независимо от факта, че с тъжбата е предявен граждански иск, в съдебно
заседание, тъжителят заявява, че не поддържа искането си в настоящото
производство да бъде разгледан граждански иск за причинените от деянието
неимуществени вреди, поради което такъв иск не е разгледан.
Подсъдимият, редовно уведомен се явява
лично в съдебното заседание, заедно със своя защитник – адв. Е.Н.от САК, който
оспорва тъжбата. Същия ангажира доказателства в хода на производството и излага
съображения за недоказаност на обвинението, като претендира постановяване на
оправдателна присъда.
Районен съд град Сливница, след като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На
21.03.2016г. около 11.30 часа, пострадалата Т.И., се намирала на автобусната спирка
в близост до ж.п. „прелеза“ в гр. Сливница. Там тя чакала автобус с който да
отиде до град София, т.к. имала записан час за лекар. По това време в района
бил и подсъдимия, който копаел нещо около двора на къщата си, която се намирала
в близост. Установено е безспорно по делото, че между страните съществували
дългогодишни неприязнени и конфликтни отношения и спорове. В деня на инцидента
отново възникнал конфликт помежду им, като И. отправяла обидни реплики към децата на
подсъдимия. Тогава той заканително се отправил към нея, като й казал „престани!“,
след което с юмрук я ударил в лявата част на главата. От силния удар И. паднала
на земята, като се подпряла на ръцете си. В това време свидетелката М.Б. й
помогнала да стане и предотвратила допълнителна саморазправа на подсъдимия с
нея, заставайки пред него. Тогава подсъдимият вдигнал над главата си лопатата,
която държал в ръце и на висок глас казал: „Никой нищо не е видял!“, след което
си тръгнал.
Непосредствено
след това, пристигнал автобуса за град София, в който се качила пострадалата и
седнала до свидетеля В.В., който преди това също се намирал на спирката.
Последния станал свидетел на случилото от момента в който чул разправията през
улицата и видял, че И. била паднала на земята. В автобуса пострадалата
разказала на свидетеля, че с подсъдимия са съседи и са се скарали с него, както
и че той я е ударил, без да посочи повече подробности. Този свидетел възприел
поведението на подсъдимия след инцидента, включително и отправената от него по
отношение на намиращите се на място лица реплика -„Никой нищо не е видял!“. Свидетелят е възприел и поведението на И. след
инцидента, като тя е плачела и имала видими наранявания, които той възприел
лично.
В
автобуса пострадалата усетила, че мястото където била ударена в главата е
отекло. Също така при падането си на земята, И. получила и други наранявания, а
именно: контузия с охлузване 3/4 см. на
десния лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване
2/2 см. по предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и
контузия с открита рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка. Тези
наранявания били констатирани от личния лекар на пострадалата, след като се
прибрала в град Сливница.
От
изготвената и приета по делото СМЕ се установява, че пострадалата е получила описаните
наранявания установени със съответните медицински документи, които довели общо
до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Нараняванията
отговарят да са получени по начина описан в тъжбата, както и от показанията на
самата пострадала дадени в хода на съдебното следствие.
Така
описаната фактическа обстановка, съдът приема за логична, обективна и правдива,
като същата е подкрепена от писмени и гласни доказателства, които в своята
съвкупност чертаят именно описаното по – горе. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелите Н.Н.и В. В. в частта им в която същите твърдят, че
след проведени словесни разправии между страните по делото, тъжителката просто паднала
на земята. Тези твърдения освен нелогични се намират в пълно противоречие с
установените по делото медицински находки и заключението на изготвената по
делото СМЕ. Очевидно е, че отока в окосмената част на главата на пострадалата
не би могъл да бъде получен при падането й на твърдата повърхност, т.к. в този
случай биха били констатирани различни от описаните наранявания. Единствено разкъсно – контузните и охлузни
наранявания са били получени при съприкосновението на тъжителката със земята
вследствие нанесеният й удар в областта на главата и последвалото падане. От
друга страна обаче, тези свидетели дават сведения за наличието на конфликтна
ситуация между страните по делото, както и за последвало падане на
пострадалата, които показания съответстват на останалия доказателствен обем.
Според
решаващия съдебен състав липсата на преки доказателства за самия удар от страна
на подсъдимия (освен показанията на
самата пострадала) не променят така описаната и възприета от съдебния
състав фактическа обстановка. Отказа на чест от свидетелите – очевидци на
деянието да изложат правдиво и точно възприетите от тях събития, очевидно са повлияни
от отправените от подсъдимия заплашителни реплики към присъствалите на
инцидента хора. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на свидетелката
В.С., дадени в хода на съдебното следствие, досежно твърденията й че не е
присъствала и не знае за инцидент между страните по делото. Това нейно твърдение
се опровергава, както от факта, че същата изложи пред съдебния състав неверни
показания (че не е давала обяснения в
полицията във връзка с предмета на настоящия правен спор), а от приобщената
по делото прокурорска преписка № 627/2016г. на РП Сливница, се установява
противното, така и от отразеното в нейния разпит в хода на прокурорската
проверка. Очевидното й нежелание да даде обяснения в хода на съдебното
следствие и да изложи правдиво и добросъвестно възприетото от нея се подкрепя и
от отказа й да приеме призовката, което наложи принудителното й довеждане.
Аналогичен е извода на съда и по отношение на свидетелката М.Б..
Въпреки
изложеното, съдът прие че са налице достатъчно по обем, макар и косвени
доказателства обосноваващи основателността на предявеното срещу подсъдимия
обвинение. Това е така, т.к. по несъмнен начин е установен факта, че както
пострадалата, така и подсъдимия са се намирали по едно и също време на мястото
на инцидента. Безспорен е и факта, че подсъдимия е носел в ръцете си лопата и е
имал разправия с И. в същия момент. Не подлежи на съмнение и обстоятелството,
че последната в хода на възникнала разправия се е намерила на земята и че е
получила описаните наранявания.
Спорен
в случая е въпросът дали пострадалата е била ударена по главата от страна на
подсъдимия, или е паднала сама. Действително в хода на съдебното следствие
единствено пострадалата заявява категорично, че падането й е вследствие нанесен
й удар в областта на главата от подсъдимия. Доколкото обаче от СМЕ и
медицинската документация се опровергава твърдението на свидетелите Н.Н.и В. В.,
че пострадалата се е наранила падайки на земята след като се е спънала (т.е. без намесата на подсъдимия), както
и предвид данните за възникнал конфликт между страните по делото, отправената
заплаха от страна на подсъдимия към присъствалите на мястото хора, възприета от
свидетеля В., чийто показания съдът кредитира, като обективни, логични и
незаинтересовани от изхода на спора, решаващия съдебен състав възприема за
достоверно изложеното в тъжбата досежно наличието на удар от страна на
подсъдимия. Този факт се налага и от анализа на изготвената и приета по делото
СМЕ. Така установеното се потвърждава и от дадените от свидетелката В.С. обяснения
във фазата на извършената прокурорска проверка, видно от приобщената по делото
прокурорска преписка № 627/2016г.
От така изяснената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Извършването на гореописаното
престъпно деяние се доказва от отразените в частната тъжба обстоятелства, както
и от приложените към нея и събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени
по – горе доказателства.
След цялостен и задълбочен анализ
на събраните в хода на производството доказателства преценени в тяхната
съвкупност и пълнота, съдът дава вяра на показанията на свидетелят В., както и
на дадените от самата пострадала показания. Те, в синхрон с медицинските
находки и частично показанията на останалите свидетели рисуват
житейски достоверна картина на събитията случили се преди, по време и след
инцидента, съответстваща на останалите обективни находки по делото, а именно и
най – вече заключението на изготвената по делото СМЕ.
В конкретния случай е налице и мотив
за извършване на деянието – наличието на дългогодишен конфликт между страните
по делото, както и данните за отправени обиди непосредствено преди инцидента от
страна на пострадалата насени към близки на подсъдимия.
Предвид изложеното, съдът цени
като годни да обосноват крайният му извод за установено престъпно поведение на
подсъдимия, посочените писмени и гласни доказателства.
В., не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, видно от приложеното
свидетелство за съдимост.
При
така установените факти настоящият съд стигна до следните правни изводи:
За
да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК от правна и
фактическа страна и да бъде привлечено едно лице към наказателна отговорност по
този текст, са необходими следните кумулативно дадени предпоставки: Да е налице
увреждане на пострадалия, установено по безспорен и категоричен начин и същото
да е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Да е
установен безспорно извършителят на деянието, както и причинно-следствената
връзка между получените наранявания и авторството от страна на дееца, начина,
по който е получено увреждането (действията
на извършителя, довели до настъпване на престъпния резултат).
От
субективна страна деянието следва да е извършено умишлено (деецът да е целял настъпването на обществено опасните последици, или да
е допускал настъпването им с инкриминираното деяние).
По
отношение на съставомерността на деянието в конкретния случай, съдът счита, че
същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което
приема, че подсъдимият Б.С.В., е ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2016г. около 11.30
часа, в град Сливница, в района на автобусна спирка в близост до ж.п. прелеза,
причинил чрез удар нанесен с ръка в областта на главата на Т.А.И., с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в оток на главата в лявата окосмена част,
контузия с охлузване 3/4 см. на десния
лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по
предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита
рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели общо до временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
събраните в хода на производството доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на описаната дата и място и по начина описан в тъжбата,
подсъдимият е причинил на пострадалата, лека телесна повреда, подробно описана
по-горе. Установените наранявания несъмнено представляват според заключението
на вещото лице изготвило СМЕ, именно такава телесна повреда. Съдът приема, че е
доказано по безспорен начин и авторството на деянието, а именно че същото е
причинено от подсъдимия В..
Изложеното
обосновава извода, че деянието е осъществено от обективна страна, като същото
покрива изцяло престъпния състав на чл. 130 ал. 1 от НК.
От
субективна страна Б.В., е действал при наличие на пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел, или
поне е допускал тяхното настъпване. Този извод се налага от обстоятелството, че
същия съзнателно се е стремял, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на
главата, да причини на пострадалата телесни увреждания, като е съзнавал, че
удряйки я в областта на главата, може да причини сериозни наранявания.
Характера на деянието демонстрира едно целеустремено поведение от страна на
подсъдимия насочено към нараняване на пострадалата, а не инцидентно, или
случайно причиняване на наранявания. За това говори цялостното поведение на
подсъдимия след инцидента (вдигайки
заплашително лопата към присъстващите хора с думите: «Никой нищо не е видял!»).
Поведението на подсъдимия след инцидента (същия
е напуснал местопроизшествието, като дори не се е притекъл на помощ на
пострадалата, както и не се е заинтересувал от състоянието й) също говори
за съзнателен и търсен резултат от това негово престъпно поведение
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния казус по отношение на подсъдимия,
следва да се приеме, чистото му съдебно минало към момента на деянието, както и
факта, че деянието е било провокирано в известна степен от страна на
пострадалата, чрез обидни реплики към негови низходящи, като в случая съдът
намира, че не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 132 ал. 1 от НК, т.к. не е установено, че обидите са били тежки (надхвърлящи обичайните и дългогодишни словесни спорове между страните),
както и че са настъпили, или е било възможно да настъпят тежки последици за
подсъдимия, или за неговите близки.
Като
отегчаващи обстоятелства, могат да бъдат определени начинът на извършване на
деянието – силата с която е бил нанесен удара, липсата на критично отношение
към престъплението, незачитане на неприкосновеността на личността, както и заплахата
отправена към присъствалите на място граждани.
Причините
за извършване на престъплението са ниско правосъзнание, и незачитане на
установения правов ред.
Настоящият
съдебен състав приема, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – т.е към минималния предвиден за
престъплението размер.
Съдът намери, че са налице законово
определените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78 а от НК, поради
което прецени, че подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност. Това е така, тъй като за
престъплението в което е обвинен В. се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода, или пробация, същия не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ от НК и няма причинени имуществени
вреди от деянието.
С оглед
индивидуализация на наказанието, съдът приема, че на Б.В., следва да бъде
наложено административно наказание глоба в размер на по 1000 лева. Размерът на наказанието е съобразен със степента на
обществена опасност на деянието и извършителя.
Подсъдимия
следва да бъде осъден на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати на Държавата
по сметка на РС Сливница, направените в хода на производството разноски за
изготвяне на СМЕ в размер на 150 лева, заплатени от бюджета на съда, както и
направените от тъжителката разноски в размерна 90 лева, за призоваване на
свидетели и държавна такса за образуване на производството.
Съдът намира,
че следва да бъдат отделени материали от настоящото производство, които да
бъдат изпратени на РП Сливница по компетентност, с оглед преценка за евентуално
извършено престъпление по чл. 290 от НК от страна на свидетелката В.Р.С., ЕГН **********.
По изложените съображения и на основание
чл. 378 ал. 4 от НПК, вр. чл. 78а от НК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА подсъдимият Б.С.В., роден на ***г***,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2016г. около 11.30
часа, в град Сливница, в района на автобусна спирка в близост до ж.п. прелеза,
причинил чрез удар нанесен с ръка в областта на главата на Т.А.И., с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в оток на главата в лявата окосмена част,
контузия с охлузване 3/4 см. на десния
лакът, контузия с охлузване 3/2 см. на дясното коляно и охлузване 2/2 см. по
предната повърхност на долната трета на дясната подбедрица и контузия с открита
рана на четвърти и пети пръсти на лявата ръка, довели общо до временно разстройство
на здравето неопасно за живота, поради, което и на основание чл. 303 ал. 2 от НПК, вр. чл. 78а ал.1, вр. чл. 130 ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ за описаното престъпление и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Б.С.В., ЕГН **********
/със снета по-горе самоличност/ да заплати на Държавата по сметка на РС
Сливница, направените разноски за изготвена съдебно – медицинска експертиза в
размер на 150 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Б.С.В., ЕГН **********
/със снета по-горе самоличност/ да заплати на Т.А.И., с ЕГН **********, сумата
от 90 лева – представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и
такси за призоваване на свидетели.
Да
се отделят материали от настоящото производство, които да бъдат изпратени на РП
Сливница по компетентност, с оглед преценка за евентуално извършено
престъпление по чл. 290 от НК от страна на свидетелката В.Р.С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 15 дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: