Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 16.01.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 348/2017г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова молба с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, предявена
от „КОРТЕКС ТРЕЙДИНГ"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** против С.В.М. с ЕГН ********** ***,
понастоящем в ***,с която се иска да бъде признато за
установено между страните, че С.В.М.
дължи на ищцовото дружество
сумата от 7616.00 лв. / седем хиляди шестстотин и шестнадесет
лева / - главница по Споразумение от
15.09.2016г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението -28.04.2017г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 192/2017г. на РС-Царево.
В исковата
молба се сочи, че със срочен трудов договор № *** г. длъжникът е бил назначен
от дружеството на длъжност ***, код по
НКПД 52 232 001 в магазин за хранителни стоки на дружеството в сезонен хотел ***.
В качеството си на продавач и съгласно с изискванията на длъжностната
характеристика р. II т.2 длъжникът е носил отговорност за констатирани липси на
стоки. В същия магазин като *** е била назначено и друго лице – А. Ш.. На
26.05.2016 г. длъжникът М. е встъпил в длъжност. Съгласно заповед 21/23.08.2016
г. на 11.09.2016 г. е била извършена инвентаризация на стоките в магазина и с
писмен протокол са се констатирали липси общо в размер на 15232 лв. Отговорността
за изплащането на тази сума е била разделена между двамата продавач-консултанти
като МОЛ, т.е. по 7616 лв. за всеки от тях. Твърди се, че ответникът не е
оспорил задължението си и заедно с другия продавач е подписал споразумение от
15.09.2016 г., съгласно което се е задължил в 6 месечен срок, т.е. до
15.03.2017г. да изплати на дружеството
сумата от 7616 лв., представляваща
стойността на липсващите стоки. До настоящия момент длъжникът не е
изпълнил своето задължение.
Посочено е, че със заявление по реда на чл. 410 и сл. ГПК дружеството е поискало да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 7616 лв. - главница по
споразумение от 15.09.2016 г., законна лихва от датата на подаването на
заявлението и направените разноски по делото, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.192/2017 г. по описа на ЦРС. Със заповед № 128 от 28.04.2017
г. районният съд е разпоредил ответникът да заплати на дружеството
претендираната главница, заедно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението, както и разноските по делото, като в законоустановения срок е
постъпило възражение от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от длъжника М., с който същия взема становище за неоснователност
на иска. Признава, че е бил назначен от ищцовото дружество на длъжност ***, в
магазин за хранителни стоки на дружеството в сезонен хотел ***, като при
периодичните ревизии, извършвани през време на трудовото му правоотношение, са
били установявани липси с различни размери. Твърди обаче, че стойността на тези
липси била удържана от дружеството от работната му заплата и към датата на
прекратяването на договора му финансовите му отношения с дружеството били
уредени. Твърди, че подписа, положен в
споразумението, не е негов.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г.,
чрез която поддържа предявеният иск. В хода на съдебните прения се пледира за
неговото уважаване, със становище да е основателен и изцяло доказан, с оглед
събраните доказателства. Претендира се присъждане на разноските в заповедното
производство и на съдебни разноски в исковото производство.
В с.з., ответникът, редовно призован, се явява лично и
поддържа писмения отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните, които съпостави със закона, приема за установено
от фактическа страна, следното :
Не се спори по делото, доказва се и от приетото в настоящото производство ч.гр.д. № 192/2017г. по описа на
РС-Царево, че на основание чл. 410 ГПК, по заявление на ищеца „КОРТЕКС
ТРЕЙДИНГ" АД против ответника С.М.
е издадена Заповед № 128/28.04.2017г. за изпълнение на парично задължение,
за сумата от 7616.00 лв.
/ седем хиляди шестстотин и шестнадесет лева / - главница по Споразумение от 15.09.2016г. и законна
лихва от датата на подаването на заявлението -28.04.2017г. до изплащане на
вземането. Посочената сума, видно от съдържанието на заповедта, представлява
неизплатено задължение по Споразумение от 15.09.2016г., относно съдържащи се в
него задължения за плащане, до датата на
уговорения падеж -15.03.17г. Длъжникът е депозирал, в срок писмено
възражение, против заповедта, като след надлежното уведомяване на ищцовото
дружество, същото е предявило настоящия
установителен иск относно съществуването
на оспореното вземане, спазвайки предвидения в чл. 422 ГПК - едномесечен срок.
От заключението на вещото лице по назначената по делото и приета
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът във възражението срещу
заповедта е положен от ответникът С.М., поради което възраженията на ищеца в
тази насока са неоснователни.
От приетите
по делото писмени доказателства, се установява, че договорните отношения между
ищеца „КОРТЕКС ТРЕЙДИНГ" АД и ответника М., са възникнали и
регламентирани със сключеното
споразумение в писмена форма, във връзка с предходен трудов договор № ***г., съгласно който ответникът М.
е бил назначен в дружеството на длъжност *** в магазин за хранителни стоки в
сезонен мотел ***, и Протокол за липси от извършена на 25.08.2016г.
инвентаризация на търговския обект, подписан от М. в качеството му на
материално-отговорно лице /МОЛ/ съобразно длъжностната му характеристика. Видно от
съдържанието на процесното споразумение,
прието в оригинал по делото, като част от приложенията на изисканото ч.гр.д. № 192/17г. на РС-Царево, същото е
подписано от
ответника М. и трето неучастващо по делото лице А.Ш. в качеството им на
материално-отговори лица на процесния търговски обект и като такива солидарно
отговорни за стоките в обекта, във връзка с установените при
ревизията по надлежния ред липси на обща стойност 15 232 лева. Установен е
и е посочен размера на дължимата от М. част от стойността на липсите – сумата в
размер на 7 616 лева, като е уговорено плащането й да се извърши в срок до 6 месеца от
подписването на споразумението, т.е. в срок до 15.03.2017г., съгласно чл.3
от споразумението. Съгласявайки
се със споразумението, ответникът е приел, съотв. и поел изрично задължение да заплати тази
сума на посочения краен падеж. От заключението на вещото
лице по назначената по делото и приета съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът в споразумението срещу № 2 е положен от ответникът С.М.,
поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Липсват данни по
делото, доколкото не се установява от събраните доказателства, ответникът да е
заплатил в уговорения срок /15.03.2017г/ сумата в размер на 7 616лв, дължима съгласно
сключеното споразумение от 15.09.16г., представляваща дължимата от М. част от
стойността на липсите установени в търговския обект, в който е работел като
консултант-продавач и е бил материално-отговорно лице, нито се установи да е извършил частично
плащане, по делото няма и твърдения от ответника в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен с правно
основание чл.422,вр.чл.415 ГПК, същият е допустим като
предявен в предвидения срок с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на
сумата по издадената заповед, от и спрямо надлежните страни – длъжник и
кредитор.
Преценен по същество искът е основателен и доказан по
основание и размер, за което съдът привежда следните правни аргументи:.
Ищецът
претендира парично вземане, произтичащо от сключено писмено споразумение от 15.09.2016г., въведено
като негов източник и в предходно развилото се заповедно производство по чл.410 от ГПК, с което ищцовото дружество и ответникът М. са
постигнали съгласие за уреждане
отношенията им във връзка с установени по надлежния ред липси в търговския обект, в който М. е бил
назначен на работа и в който е носил материална отговорност за стоките като МОЛ
съгласно длъжностната си характеристика. Видно от
съдържанието на конкретното споразумение, ответникът М. е признал установените липси и е поел
задължението да възстанови на дружеството дължимата от него част на стойност
7 616 лева в срок до 6 месеца от подписването на споразумението /
15.03.2017г./ В споразумението липсват клаузи досежно уговорени лихви при
забава. Признание на М. за установените липси се съдържа и в Протокола за липси
от 25.08.2016г. за извършената инвентаризацишя на търговския обект, който е
подписан от М. в качеството му на МОЛ без възражения.
По Кодекса на труда
материално-отговорни лица, на които е възложено да събират, съхраняват,
разходват или отчитат парични или материални ценности (касиер, магазинер,
снабдител, домакин, н-к на склад и др.) отговарят имуществено за причинените на
работодателя си вреди. Кодексът на
труда (КТ) предвижда възможност работодателят да търси имуществена отговорност
от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност
може да се реализира по два начина: 1. /Чрез процедурата за търсене на ограничена
имуществена отговорност – не повече от трикратния размер на уговореното месечно
трудово възнаграждение, като се
реализира по реда на чл.210 от КТ; и 2./ Чрез процедурата за търсене на пълна
имуществена отговорност за която се прилага общият ред за търсене на
отговорност, съгласно действащото гражданско законодателство, като
работодателят следва да докаже пред съда
основанието и размера на претенцията си.
В настоящия случай чрез подписаното между страните извънсъдебна
спогодба / наречена „споразумение“/ е бил избегнат евентуален бъдещ съдебен спор между
страните за търсенето
на пълна имуществена отговорност на М. за
вредите, които той като
материално-отговорно лице е причинил на работодателя си, като М. е признал
установените липси и се е съгласил в определения в споразумението срок да
заплати стойността им на работодателя си. Ето
защо, съдът прие, че сключената
извънсъдебна спогодба, наименована “споразумение” е действителна и валидно е
обвързала страните, тъй като съгласно чл. 20а,ал.1 ЗЗД и като всеки вид
договор, тя има силата на закон между тях, следователно и всяка от тях дължи
изпълнение на задълженията си по нея. Именно спогодбата се явява и източник на претендираното парично
вземане от ищеца, респ. на задължението на ответника. От тук, доказано е
основанието на настоящата исковата претенция, обвързващо доказателствената
тежест на ищеца, с която последния се
справи успешно.
След като, в конкретния казус, валидният материалноправен
източник на претендираното парично вземане е сключеното между страните споразумение от 15.09.16г., с характер на
договор за спогодба, както категорично се установи от доказателствата, то и
основателността на исковата претенция на
ищеца, въведена като предмет на спора, е
в зависимост от изпълнението единствено на уговорените задължения в
същото. По
делото не се събраха доказателства М. да е погасил чрез плащане на задължението
си по споразумението /няма и твърдения в тази насока/, поради което съдът
приема, че е налице неизпълнение на задължението на ответника да заплати на
ищцовото дружество процесната сума.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и разноските,
които е направил в настоящото исково производство, както и направените в хода на заповедното производство
разноски. Видно от приложените по делото платежни нареждания,
ищецът е заплатил държавна такса общо в размер на 304.64 лева, от които 152.32
лева е заплатил в заповедното производство и в настоящето производство е
довнесъл сумата от 152.32 лева. Така също ищецът е заплатил депозит в размер на
265 лева за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-почеркова
експертиза. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, уговореното и изплатено в брой на адв.Г. адвокатско възнаграждение
е в размер на 400 лева, като в заповедното производство ищцовото дружество не е
било представлявано от адвокат, ето защо съдът приема, че искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в рзамер на 890 лева, следва да бъде
уважено частично до размера от 400 лева /което е действително уговорено и
изплатено в брой на адвоката/, като над този размер претенцията следва да бъде
отхвърлена.Ето защо съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноските, които е направил в настоящото
исково производство в размер
общо на 817.32 лв., от които довнесена ДТ в размер на 152.32лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 265.00
лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., както и направените в хода на
заповедното производство разноски в размер на 152.32 лева, представляващи
заплатена държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА на основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1
от ГПК за установено
между страните, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „КОРТЕКС ТРЕЙДИНГ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против С.В.М.
с ЕГН ********** ***, за сумата от 7616.00 лв. / седем хиляди
шестстотин и шестнадесет лева /,
представляващо главница по
Споразумение от 15.09.2016г. и законна лихва от датата на подаването на
заявлението -28.04.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 192/2017г. на РС-Царево.
ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН **********
и посочени по делото данни за адрес, ДА ЗАПЛАТИ на „КОРТЕКС
ТРЕЙДИНГ" АД, ЕИК ********* с посочени по делото данни за седалище, адрес на управление и представляващ, на основание чл.78,ал.1 ГПК, направените в
настоящото исково производство разноски
в размер общо на 817.32 лв., от които довнесена ДТ в размер на
152.32лв., възнаграждение на вещо лице в
размер на 265.00 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на
400лв., както и направените в хода на
заповедното производство разноски в размер на 152.32 лева, представляващи
заплатена държавна такса, като отхвърля претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение над горницата от 400 лева до 890 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: