Определение по дело №520/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2887
Дата: 6 август 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193100900520
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .………/…..08.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                  

                       

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 520 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК.

 

Постъпила е искова молба от М.Я.К.,***, чрез адв. Ж.Г. (ВАК), срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от  изп. директори Недялко Чандъров и Иво Груев, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени телесни увреждания и психически и емоционален стрес, резултат от нараняването, причинено при ПТП със застрахован за „гражданска отговорност“ автомобил, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта 10.08.2016 г., евентуално от 21.12.2018 г.,  на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 409 КЗ.

 

По размяна на книжата:

Исковата молба вх. № 10387/03.04.2019 г., допълнена с уточняваща молба вх.№ 12456/19.04.2019 г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В исковата молба са уточнени фактите, на които ищецът основава претенцията си, представени доказателства и са направени доказателствени искания. Същата е връчена на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, който е упражнил своевременно защитата си по оспорване на претенцията в отговор вх. № 16377/29.05.2019 г. Ответникът е изразил становище за неоснователност на иска, оспорил е същия по размер, въвел е възражения по същество, вкл. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и е обективирал искане по доказателствата.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е подал допълнителна искова молба вх.№ 18684/18.06.2019 г., с която е оспорил възраженията на ответната страна и е изразил становище по направените доказателствени искания. Ответникът е упражнил и правото си на допълнителен отговор, като в срок е депозирал такъв с вх.№ 21123/10.07.2019 г., с който поддържа направените оспорвания и въведени възражения.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.

По допустимостта на претенцията:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.

Претендира се реално изпълнение по застраховка, сключена на 14.04.2016 г. за обезщетяване на отговорност възникнала на 10.08.2016 г., съответно за това правоотношение намира приложение нововъведеното с чл.498, ал.3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) изискване за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице.

Като се има предвид извършеното уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и приложените доказателства за произнасяне по заведената щета вх.№ 4607/20.09.2018 г., съдът преценява предявения иск за допустим.

 

По предварителните въпроси:

Ищецът по настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 383, ал.1 НПК.

Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно удостоверена (л. 7 и л. 44 от делото).

Пострадалият като ползващ се от задължителна застраховка  търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено. В срока за отговор не е предявен отвод за местна подсъдност.

 

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от ищеца писмени доказателствата за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание. Изключение правят единствено приложените към исковата молба съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, доколкото същите са изготвени по друг съдопроизводствен ред и не могат да се ценят като годно доказателствено средство в настоящото производство, поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал.

Искането на страните за изискване на н.о.х.д. № 2318/2017 г. по описа на ВРС, следва да се уважи, доколкото споразумението на наказателния съд е задължително за гражданския относно посочените факти в чл. 300 ГПК.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, следва да бъде уважено за установяване на посочените в исковата молба факти, свързани с претърпените от ищеца болки и страдания.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, която да установи последиците за психиката му вследствие процесното ПТП е допустимо и относимо, и следва да бъде уважено.

Искането на ответника, за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза по поставените от него и конкретизирани от съда въпроси, следва да бъде уважено, доколкото целят да установят основателност на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия при настъпване вредоносния резултат.

Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК следва служебно да допусне изслушването на съдебно-медицинска експертиза с оглед претърпените от ищеца травматични увреждания.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения осъдителен иск от М.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, представлявано заедно от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие на претърпените телесни увреждания, в резултат на настъпило на 10.08.2016 г. ПТП, виновно причинено от К.П.В., водач на товарен автомобил „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № *****, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № BG/03/ *****, валидна до 13.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането - 10.08.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1, и чл. 86 ЗЗД.

Отправено е и искане за присъждане на съдебно деловодните разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от ищеца писмени доказателства, с изключение на приложените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза по изложените съображения.

ДА СЕ ИЗИСКА н.о.х.д. № 2318/2017 г. по описа на ВРС и да се приобщи към настоящото дело.

Обявява на страните за служебно известен факта на оповестени данни на интернет страница на Гаранционен фонд относно действаща застраховка за периода 14.04.2016 – 13.04.2017 г. за автомобил с ДКН № ***** - http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице – ортопед-травматолог, която да отговори на следните въпроси:

1. Претърпял ли е ищеца травматични увреждания в следствие на пътно-транспортното произшествие от 10.08.2016 г. и ако да – в какво се изразяват същите?

 2. Провеждано ли е лечение, в какво се изразява същото и колко време е продължило, възстановен ли е ищеца от получените травматични увреждания или са налице остатъчни негативни явления? В случай, че такива са налице – възможно ли е същите да бъдат преодолени или имат постоянен характер?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 200,00 лева от бюджетните суми на съда.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-медицинската експертиза Р.Б.М.- ортопед-травматолог, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел II „Съдебно-медицински експертиза”.

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-психиатрична експертиза, по която с вещото лице след личен преглед на пострадалия да даде заключение за това:

1. Има ли промяна в състоянието на психиката на пострадалия преди преживяния инцидент на 10.08.2016 г. и към настоящия момент, представлява ли тази промяна психологическа или психическа травма, която да е свързана с ПТП или последвалото влошаване на телесно здраве или процеса на възстановяване  и лечение?

2. Ако промяната представлява определено психическо разстройство на здравето или друго необичайно състояние на  страх, тревожност или др. дискомфорт, какво е обичайното лечение прилагано за него, какви са обичайните срокове за възстановяване на психичното здраве и стабилност и прогнозите за възстановяване на пострадалия до нормално ниво на живот?

3. Има ли обективни данни за провеждане на лечение?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, платими от бюджета на съда.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-психиатричната експертиза д-р Т.К.А.включена в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел II „Съдебно-медицински експертиза”, която да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК.

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото (влючително и наказателното дело), да изготви експертно заключение, в което да даде отговор на въпросите:

1. Да се начертае схема на ПТП с налична пътна маркировка и движението на пешеходеца и автомобила непосредствено преди момента на удара.

2. Къде по широчина на пътното платно е бил пешеходецът непосредствено преди и след удара с автомобила? В каква посока се е движил пешеходецът в сравнение с посоката на движение на автомобила?

3.  Можел ли е пешеходецът да избегне ПТП с оглед началния момент, в който обективно е могъл да забележи приближаващия към него автомобил, в тази връзка имал ли е видимост към автомобила и от кой момент най-рано?

4. Каква е била скоростта на движение на товарния автомобил и разрешената за пътния участък?

5.  В кой момент е възникнала опасност на пътя от техническа гледна точка? Каква е причината за настъпване на удара от техническа гледна точка?

6.  Бил ли е технически предотвратим ударът за лекия автомобил от момента, в който възниква опасност за ПТП и ако да при какви условия?

ОПРЕДЕЛЯ          депозит в размер на 300 лева, вносим от ответника.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза Й.Л.М., включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел „Съдебно инженерно-технически експертизи“, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на водене от ищеца, за установяване на обстоятелствата относно претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.

УКАЗВА на ищеца, че следва да води допуснатите свидетели в първото открито съдебно заседание по делото.

 

ОБЯВЯВА на страните следният проекто - доклад по т.д. № 520 по описа за 2019 г. на Варненски окръжен съд:

В исковата молба ищецът М.Я.К. излага, че на 10.08.2016 г., около 9.00 часа в гр. Варна е вървял по ул. „Д-р Пискюлиев“ и предприел пресичане на пешеходната пътека, намираща се пред сградата на ДФ „Земеделие“. Сочи, че видял как на отсрещната страна започнали да пресичат други хора – жена с детска количка и двама мъже. В този момент водачът на т.а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № *****, К.П.В., спрял за да пропусне другите пешеходци, като през това време ищецът вече бил достигнал средата на пътното платно и продължавал движението си по пешеходната пътека, навлизайки в платното за движение на товарния автомобил. Твърди, че товарният автомобил не го пропуснал и потеглил, вследствие на което настъпил и удара между него и пешеходеца. Излага, че след пристигане в болницата и извършване на преглед се установили сгъвно счупване на тялото на втори поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 9-10 месеца и счупване на страничния трансверзален израстък на първи поясен прешлен, което самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 1-1,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Посочено е, че МПС, с което бил причинен ударът било собственост на дружеството „АЛД АУТОМОТИВ“ ООД, гр. София, като към датата на ПТП за него действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица BG/03/***** от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със срок на действие 14.04.2016 г. до 13.04.2017 г.

 Твърди се, че с одобрено по н.о.х.д. № 2318/2017 г. на ВРС споразумение № 465/28.09.2017 г. подсъдимият К.П.В. бил признат за виновна в това, че на 10.08.2016 г. в гр. Варна, при управление на т.а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение съгласно чл. 119, ал. 1 и чл. 116 от ЗДП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.", съотв. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“ и по непредпазливост причинил на М.Я.К., средна телесна повреда, изразяваща се в сгъвно счупване на тялото на втори поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 9-10 месеца и счупване на страничния трансверзален израстък на първи поясен прешлен, което самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 1-1,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. За посоченото, на основание чл. 343, ал. 3 пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение се отложило с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца.

Ищецът пояснява, че в болничното заведение, по време на лечението си, не е можел да обслужва сам с физиологичните си нужди, поради което се наложило негови роднини и приятели да се редуват и да го обгрижват. Излага, че поради изключително силните болки в кръста и гърба, през по-голямата част от болничния му престой, се налагало медицинските сестри да му дават допълнителни болкоуспокояващи, за да може да заспива поне за кратко. След изписването му лечението продължило в домашни условия, като се придвижвал с количка, до започването на рехабилитация. Сочи, че благодарение на ежедневните процедури със специалист рехабилитатор, на които се подлага и понастоящем, започнал малко по малко да координира движенията си. Описва състоянието си като придружено със силни физически болки, съпътстващ стрес и желание за изолация, доколкото контактите с хора го завръщали към инцидента. Допълва, че поради отключеното психическо разстройство получил проблеми със съня, каквито преди това не е имал.

Твърди, че вследствие процесното ПТП често изпада в стрес и получава пристъпи на паника, които особено много се засилват при поява на автомобили и по-силен звук на двигател. Сочи, че изпитва чувства на безпокойство, тревога  и уплаха, щом се наложи да пътува в лек автомобил, а дори и при преминаване покрай спрели автомобили. Избягвал движенията с ръката, като здрависвания, заради възможна болка в гърба и кръста, която го ужасявала. Излага, че повече от две години след процесното ПТП все още не можел свободно да движи тялото си и най-вече гърба и кръста, като по мнение на специалист възстановяване на движението в пълен обем не се очаквало. Претендира, че преди инцидента активното движение било част от ежедневието му, поради което не може да приеме, че получените травми ще оставят такъв неотстраним белег и това създавало чувство на безпокойство у него.

С уточняваща молба ищецът допълва, че пред застрахователя била предявена претенция за обезщетяване на претърпените вреди, съотв. образувана щета вх.№ 4607/20.09.2018 г., по която бил постановен отказ от страна на ответното дружество.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е изяснен механизма на процесното ПТП, а също и релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Излага, че последният е забелязъл приближаващия автомобил и при полагане на необходимата грижа и бдителност е можел да избегне удара. На това основание претендира, че при уважаване на иска, размерът на обезщетението следва да се намали. В тази връзка излага становище за силно завишен размер на претенцията. Сочи, че при определяне справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат предвид обективно съществуващите обстоятелства, съпътстващи инцидента. Оспорва дължимостта на законна лихва върху обезщетението, както и момента, от който се претендира – датата на ПТП 10.08.2016 г.

С допълнителната искова молба ищецът излага становище за неоснователност на въведеното с отговора възражение за съпричиняване от негова страна, като твърди, че видно от материалите по наказателното дело, такова не се е установило. По отношение на претендирания размер на обезщетението сочи, че същият е съобразен с трайно установената съдебна практика по сходни казуси и социално-икономическата обстановка в страната. Излага, че доколкото пред застрахователя е била предявена претенция по чл.498 КЗ с вх.№ 3830/03.08.2018 г., заведена на 20.09.2018 г., то лихва се дължи било от датата на ПТП, а в условията на евентуалност от изтичането на тримесечния срок, т.е. от 21.12.2018 г.

В срока за допълнителен отговор ответното дружество депозира становище, с което заявява, че поддържа направените оспорвания и възражения. Като се позовава на Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д.№ 648/2008 г. на ВКС, второ т.о., твърди, че актовете на органите в досъдебното производство не представляват доказателство в гражданския процес за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, като дори и влязлата в сила присъда не е задължителна в това отношение за гражданския съд. Отново позовавайки се на практиката на ВКС, твърди, че влязлата в сила присъда/споразумение има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, но не и на пострадалия, с оглед на което възражението за съпричиняване изисква самостоятелна проверка чрез назначената САТЕ.

Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:

Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 10.08.2016 г. е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС т.а. „Опел Астра Спорт Тоурер“ с рег. № *****, К.П.В., в резултат на което по непредпазливост на М.Я.К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в  сгъвно счупване на тялото на втори поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 9-10 месеца и счупване на страничния трансверзален израстък на първи поясен прешлен, което самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 1-1,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Водачът е признат за виновен с одобрено от съда по н.о.х.д. 2318/2017 г. на ВРС споразумение № 465/28.09.2017 г. Автомобилът е бил застрахован при ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД със застрахователна полица № BG/03/*****, действаща до 13.04.2017 г.

По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):

Предявеният от ищеца осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от причинено от застраховано лице ПТП, следва да се квалифицира като пряк иск по 432, ал. 1 от КЗ, към който обективно е съединен акцесорен иск за законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):

На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи конкретния механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие от 10.08.2016 г., както и това, че същото е настъпило поради виновното поведение на водача на застрахования лек автомобил. Следва да установи характера и размера на претърпените от него неимуществени вреди. Следва да докаже, че е предявил писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ за обезщетение на вредите пред застрахователя, кога е станало това и какъв е отговора на застрахователя.

Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите. Следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат

Валидността на застрахователния договор, настъпването на ПТП и влязлата в сила присъда не подлежат на доказване, доколкото са приети за безспорни между страните факти.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на размяната на книжа  допълнително следва да се спазят  условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.10.2019 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: