№ 16495
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110122117 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Производството по делото образувано по искова молба от Н. Ю. Й. против
[**************], в качеството й на универсален правоприемник по силата на вписано
в ТР преобразуване чрез вливане на [**************] с която е предявен осъдителен
иск за сумата от 544,00 евро, представляваща стойността на 26 броя неразрешени
платежни операции, извършени на 30.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че е титуляр на банкова платежна карта,
издадена от ответника, като в края на м.януари 2023 г., след кражба на картата, на
30.01.2023 г. били извършени 26 транзакции на обща стойност 544 евро. Ищцата
поддържа, че установила липсата на картата в неработен ден – събота 28.01.2023 г.,
поради което не успяла да се свърже със служител на банката, за да я блокира, а онлайн
банкирането също не функционирало. Успяла да се свърже с ответната банка една на
30.01.2023 г., но неразрешените транзакции вече били извършени. Твърди, че на
02.02.2023 г. депозирала молба до банката за възстановяване на средствата от
неразрешените транзакции, но получила отказ, който бил мотивиран с умишлено или
грубо небрежно изпълнение на задълженията й по чл.75 ЗПУПС. Според ищцата
позицията на ответната банка не била правно обоснована, а в случай на неразрешена
платежна операция, приложима била разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС. Излага
1
доводи, че загубите, причинени от липса на адекватни системи на сигурност от страна
на картоиздателите, какъвто бил и процесния случай, следвало да бъдат възложени на
тях. Позовава се още на чл.72, §2 и чл.74 от Директива 2015/2366 на Европейския
парламент и на Съвета относно платежните услуги във вътрешния пазар. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира направените по
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност. Сочи се, че банката е била уведомена от
ищцата за кражбата на платежния инструмент на 31.01.2023 г. в 09:59 ч. чрез обаждане
до контактния център на Банката, а картата е блокирана в 10:08 часа. Оспорват се
твърденията в исковата молба относно невъзможността ищцата да блокира платежното
средство чрез обаждане по телефона или чрез системата за онлайн банкиране през
периода от 28.01.2023 г. до 30.01.2023 г. Сочи се, че на 28.01.2023 г. в 15:36:23 часа
ищцата успешно е влизала в мобилното приложение след вход с пръстов отпечатък, но
няма направен опит за пускане на заявка за блокиране на картата. На 29.01.2023 г. и на
30.01.2023 г. също нямало отчетени опити за вход в мобилното приложение. При
извършената проверка не са установени неуспешни опити за контакт от телефонния
номер на ищцата, деклариран като средство за сигурност. Изразява се становище, че от
страна на ищцата е налице необосновано забавяне, като едва на четвъртия ден от
констатиране на кражбата, е уведомила банката за това. Поддържа се още, че с
разпоредбата на чл.75, т.2 ЗПУПС, както и с ОУ на банката, на картодържателя било
вменено задължение за незабавно уведомяване за липсата след установяване на това
обстоятелство, поради което и на основание чл.80, ал.3 ЗПУПС в конкретния случай
банката не следва да носи отговорност. Отделно от предходното се сочи, че за 23 от
процесните операции е бил поискан и въведен ПИН код, който е следвало да бъде
известен единствено на ищцата. По изложените в отговора доводи и съображения,
ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата има открита банкова
сметка в [**************] чиито универсален правоприемник е ответната банка.
Не се спори, а и от приложената към исковата молба разпечатка, обективирана и
в писмения отговор от ответника се установява, че на 30.01.2023 г. от банковата сметка
на ищцата с IBAN BG74RZBB91551000812536, с издадена карта № 5168********2933,
са извършени общо26 транзакции на обща стойност 544 евро.
По делото е приложено писмо с изх.№ от 10.03.2023 г. от „Кей Би Си Банк
2
България“ ЕАД до ищцата по повод нейна рекламация от 02.02.2023 г., от което се
установява, че банката е отказала възстановяване на процесната сума с доводи, че
оспорените транзакции са направени с прочетен чип и въведен валиден ПИН код.
По делото е приложено писмо от 24.03.2023 г. от ищцата до [**************] с
която приканват за постигане на извънсъдебно споразумение за уреждане
отговорността във връзка с неразрешени операции с платежната карта на ищцата на
30.01.2023 г. В отговор на предходното по делото е приложено писмо от ответната
банка, в което се излага, че не са налице основания за преразглеждане на изразеното в
първото писмо становище.
По делото са приложени общи условия, за платежни сметки и услуги, дебитни
карти и Райфайзен онлайн за физически лица, без дата и подпис на клиент.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
съществувало валидно облигационно отношение; че в срока на действие на договора са
извършени платежни операции, които не са били заявени от платеца, както и тяхната
стойност; че е уведомил ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния
инструмент незабавно след узнаването; че е предприел разумни действия за запазване
на неговите персонализирани средства за сигурност.
От своя страна и на основание чл.154, ал.1 ГПК ответникът следва да докаже
обективираните в писмения отговор правоизключващи възражения.
В конкретния случай ищцата твърди, че извършените на 30.01.2023 г.
транзакции са след кражба на банковата й платежна карта, а ответника, че същата не е
уведомила своевременно банката за това, както и че процесните операции са
извършени с правилно въведен ПИН код.
Разпоредбата на чл.77, ал.1 ЗПУПС предвижда, че доставчикът на платежни
услуги коригира неразрешена или неточно изпълнена платежна операция, само ако
ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е
узнал за такава операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но
не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. Нормата придава
правно значение на реалното узнаване – получаване на информацията от платеца, така
че той реално да има правната възможност след узнаването да приеме платежните
операции или да възрази, че не са наредени от него, като независимо от последното
определя краен 13-месечен срок, считано от извършването на неразрешените платежни
операции, до която дата платецът следва да уведоми доставчика на платежни услуги, за
да бъде последният обвързан по силата на закона със задължение да коригира
платежните операции. Видно от приложената по делото справка е, че процесните
3
транзакции са от 30.01.2023 г., като по делото няма данни кога са осчетоводени в
ответната банка, съответно кога ищцата е узнала за тях. С оглед предходното, дори да
се приеме изложеното в писмения отговор, че първия регистриран телефонен разговор
с ищцата е на 31.01.2023 г., то предходното обуславя извод, че не е налице
неоснователно забавяне от нейна страна за уведомяване.
По отношение на спора между страните дали процесните 26 броя транзакции са
разрешени платежни операции или са неразрешени, следва да се има предвид
разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗПУПС. Съгласно тази норма платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса
на съгласие платежната операция е неразрешена. В ЗПУПС са регламентирани
специални процесуални правила относно разпределянето на тежестта за доказване на
това дали една платежна операция е разрешена. Така по силата на чл.78, ал.1 ЗПУПС,
когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на
платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. С
оглед на това и доколкото ищцата в качеството си на платец /респ. ползвател на
платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавала извършване на процесните 26
бр. платежни операции, тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени,
е върху ответника. В чл.78, ал.3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на
автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да
провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително
неговите персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено,
че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Тълкуването
на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на
неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения
платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга.
Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция,
която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в
правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице
измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца
неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на
4
платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени
платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно
или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. От
цитираните правни норми следва, че за да бъде ангажирана отговорността на
доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по
сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на
платежните услуги само да се направи твърдение, че платежната операция не е
разрешена, каквото в случая е направено от ищцата. В този случай законът възлага
изцяло в тежест на доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно
и главно доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или
нейното ангажиране се изключва, а именно: че платежната операция е автентична, че е
точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, като съгласно
изричното предписание в закона това не се доказва при установяване единствено на
факта, че от доставчика на услуги е регистрирано, че конкретната платежна операция е
наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент; че при иницииране
на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент,
платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
В настоящия случай от ответника не са представени доказателства, от които да
може да се заключи, че процесните платежни операции, осъществени чрез използвания
от ищцата платежен инструмент, представляващ дебитна карта, са автентични, и оттам
– че имат характер на разрешени от платеца. Ето защо неблагоприятните последици от
неангажиране на достатъчно доказателства са за ответника, поради което съдът приема,
че платежните операции са неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС и
изпълнението им от банката е основание за ангажиране на отговорността й по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС като субект, имащ качеството на доставчик на платежни услуги.
По релевираното от ответника правоизключващо възражение по чл.80, ал. 3
ЗПУПС поради неизпълнение от ищцата на задълженията й по чл. 75, т. 3 ЗПУПС,
следва да се има предвид, че доказването на фактите по чл. 75, т. 3 ЗПУПС съгласно
чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като
заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил
задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на платежния
инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни
факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при
изпълнение на задълженията му.
В случая не са събрани доказателства ищцата доброволно и целенасочено да е
предоставила пълния номер на картата, месеца и годината на нейната валидност и
ПИН кода на трето лице, поради което не е налице умишлено неизпълнение на
5
задължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС.
По отношение на небрежността и формите й нормативната уредба не съдържа
дефиниращи разпоредби, но съдебната практика приема, че небрежност е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи добрият стопанин /грижовен към
работите си човек/ при предоставяне на изпълнението в конкретния случай.
Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за сигурност на
платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни действия за
запазването им в тайна. Разумните действия при платежен инструмент, представляващ
платежна карта, обичайно се свеждат до физическото й съхраняване по начин, че да не
бъде изгубена или открадната и изписаните върху нея данни да не станат достояние на
трети лица, както и запазване в тайна на ПИН кода, включително той да не се записва
върху картата и да не се съхранява заедно с нея
По делото липсват доказателства за конкретно поведение на ищцата, което да
сочи на непредприемане от нея на всички разумни действия за опазването в тайна на
данните на картата и на ПИН кода на същата.
По гореизложените съображения, извършените на 30.01.2023 г. 26 бр.
транзакции чрез картата на ищцата представляват неразрешени платежни операции, за
които доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно /без неоснователно
забавяне/ и дължи възстановяване на тяхната стойност. Ето защо предявения иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен. Върху главницата се дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, които съгласно
доказателствата по делото и списъка за разноски по чл.80 ГПК възлизат на сумата от
общо 450,00 лева /50,00 лева – платена държавна такса и 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение/. Дължимите банкови такси за извършен превод на държавната такса
остават в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [**************], ЕИК [**************], със седалище и адрес на
управление: [**************] да заплати на Н. Ю. Й., ЕГН **********, на основание
чл.79, ал.1 ЗПУПС сумата от 544,00 евро, представляваща стойността на 26 броя
неразрешени платежни операции, извършени на 30.01.2023 г. от банковата сметка на
ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
6
съда – 27.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [**************], ЕИК
[**************], със седалище и адрес на управление: [**************] да заплати
на Н. Ю. Й., ЕГН ********** сумата от 450,00 лева, представляваща направени
разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7