Присъда по дело №102/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 18
Дата: 10 април 2024 г. (в сила от 26 април 2024 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20241630200102
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Монтана, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.
и прокурора П. Г. С.
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Наказателно дело
от общ характер № 20241630200102 по описа за 2024 година
След тайно съвещание, СЪДЪТ
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.Г. Ц. И., роден на 03.08.1989г. в гр.Монтана, живущ в
гр.Монтана, българин, български гражданин, със средно образование, не
работи, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за
периода от 22.03.2023г. до 22.09.2023г. вкл., в гр.Монтана, след като е осъден
с Решение № 72/21.02.2023г. на РС Монтана по гр.дело № 2169/2022г., влязло
в сила от 22.03.2023г., да издържа свой низходящ – дъщеря Д. Г. И.а, родена
на 11.12.2015г., като заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 5 (пет) месечни вноски по 300.00 лева, или всичко
на обща стойност 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева – престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
На основание чл.183, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА наказание на подсъдимия Г.
Ц. И..
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране, в 15-дневен срок,
1
считано от датата на обявяване, пред Окръжен съд гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 102/2024г.
М О Т И В И:

Подсъдимият Г.Ц.И. от гр.Монтана е обвинен в това, че за периода от
22.03.2023г. до 22.09.2023г. вкл., в гр.Монтана, след като е осъден с Решение
№ 72/21.02.2023г. на РС Монтана по гр.дело № 2169/2022г., влязло в сила от
22.03.2023г., да издържа свой низходящ – дъщеря Д.Г.И., родена на хххг.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 5 (пет) месечни вноски по 300.00 лева, или всичко на обща стойност 1
500.00 (хиляда и петстотин) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
На досъдебното производство подс.И. се признава за виновен, като е
заявил, че ще внесе дължимата сума за издръжка. На съдебното следствие
подсъдимия заявява, че е погасил изцяло дължимата сума за издръжка на
дъщеря си Д., за което в съдебно заседание свид.К.Д.А. прилага платежен
документ за сумата от 1 500.00 лева, внесени по сметка на майката и законен
представител на детето, Д.Г.И.. Подсъдимия поддържа съда да не му налага
наказание на основание чл.183, ал.3 от НК, тъй като преди постановяване на
присъдата е погасил задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалата.
Представителят на обвинението поддържа правната квалификация на
деянието, като предлага на съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия за виновен и на основание чл.183, ал.3 от НК, след като го
признае за виновен, да не му налага наказание, поради погасяване на
дължимата сума в размер на 1 500 лева, преди постановяване на присъдата,
съобразно горната разпоредба.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият живее в гр.Монтана, не работи, осъждан е за престъпление
от общ характер по чл.206, ал.1 от НК, по което на основание чл.86, ал.1, т.1
от НК е настъпила реабилитация по право.
Свид. К.Д.А. и подсъдимия живеели на съпружески начала, като от
съвместното съжителство е родено детето Д.Г.И. – родена на хххг. През 2016
година родителите се разделили, като детето останало да живее при майката.
С Решение №72 на РС Монтана от 21.02.2023г. по гр.дело №
2169/2022г., в сила от 22.03.2023г. упражняването на родителските права на
роденото дете Д. е предоставено на майката, а бащата Г.Ц.И. е осъден да
заплаща на свидетелката, в качеството й на майка и законен представител на
детето Д. месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 30.09.2022г.
След влизане в сила на решението по предявения иск по чл.143, ал.2 СК,
1
с което подсъдимия е осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си Д.,
последният не е изплащал никакви суми в изпълнение на задължението си за
издръжка към дъщеря си.
За периода от влизане в сила на решението, от 22.03.2023г. до
22.09.2023г., съгласно и предмета на обвинението, подсъдимия дължи сума за
месечна издръжка на дъщеря си Д.Г.И. в размер на общо за процесния период
от 1 500.00 лева.
Преди постановяване на присъдата, след приключване на досъдебното
производство, на 22.12.2023г. подсъдимия И. изцяло погасява дължимите
суми за издръжка към дъщеря си Д.. Сумата от 1 500.00 лева е внесена по
сметка на майката К.Д.А. на 22.12.2023г., видно от приложената от
свидетелката разписка № 0700020706633139. Свидетелката заявява, че е
получила изцяло сумата, дължима за издръжка и няма претенции към
подсъдимия.
Съдът намира, че подсъдимия Г.Ц.И. е изпълнил изцяло задължението за
издръжка към дъщеря си Д. и не са настъпили други вредни последици за
пострадалата.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – приложените справки и писма по образуваното изпълнително
дело, решения на МРС, разписки, от показанията на свидетеля Кристина
Даниелова, както и от обясненията на подсъдимия И..
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия към момента
на извършване на деянието и постановяване на присъдата, не е осъждан за
престъпления от общ характер.
С оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със
съдимостта, съдът намира, че с деянието си подсъдимия Г.Ц.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от
НК – за периода от 22.03.2023г. до 22.09.2023г. вкл., в гр.Монтана, след като е
осъден с Решение № 72/21.02.2023г. на РС Монтана по гр.дело № 2169/2022г.,
влязло в сила от 22.03.2023г., да издържа свой низходящ – дъщеря Д.Г.И.,
родена на хххг., като заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 5 (пет) месечни вноски по 300.00 лева, или всичко
на обща стойност 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева – престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат.
С оглед изложеното по-горе в мотивите, съдът намира, че на
подсъдимия Г.Ц.И. не следва да бъде налагано наказание, тъй като същият е
изпълнил задължението си за издръжка и не са настъпили други вредни
2
последици за пострадалата.
Налице са предпоставките на чл.183, ал.3 от НК – преди постановяване
на присъдата подсъдимия е погасил изцяло дължимата от него сума за
издръжка към дъщеря си Д.Г.И. в размер на 1 500.00 лева и не са настъпили
други вредни последици от деянието.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни