Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,16.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АДРИАНА А.А
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия А.а в.гр.д.
№ 5921 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 86571 от
14.05.2020г., постановено по гр. д. № 3651/2017г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 31-ви
състав, е признато за установено по предявения от Б.С.А.
против „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 96,46 в. по фактура №
**********/31.12.2015г. за потребена електрическа енергия и такси за
разпределение на електрическа енергия и неустойки за просрочени плащания към
31.12.2015г. за имот с абонатен номер *********и клиентски номер*********. С
решението е отхвърлен предявеният от Б.С.А. против „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови
захранването с електричество в имот с абонатен номер ********* и клиентски
номер********* поради изпълнение на
задълженията в хода на процеса.
Със същото решение „ЧЕЗ Е.Б.” АД е осъден да заплати
на Б.С.А. на основание чл. 82 ЗЗД сумата от 200 лв., обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания от падане в неосветен имот с абонатен
номер ********* и клиентски номер********* през 2015г.) и сумата от 2155 лв.
обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от договор за наем от
01.09.2015г. в размер на 1980г. и 175 лв. разноски, платени на частна
детективска агенция), ведно със законната лихва върху всяка от посочените две
главници, считано от 20.01.2017г. до окончателното плащане, като искът с правно
основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 200 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. е отхвърлен.
С горепосоченото решение
освен това са отхвърлени предявените от Б.С.А. против „ЧЕЗ Е.Б.” АД искове с
правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания от падане в неосветен имот с абонатен номер ********* и
клиентски номер********* през 2015г.) в размер на 600 лв. и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2155 лв. (пропуснати ползи от
договор за наем от 01.09.2015г. в размер на 1980 лв. и 175 лв. разноски,
платени на частна детективска агенция). Със същото решение „ЧЕЗ Е.Б.” АД е
осъдено да заплати на Б.С.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
295 лв. разноски, сторени в производството по делото, а „Ч.Р.Б.” АД да заплати
на Б.С.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 346,44 лв. разноски, сторени в производството по делото.
На основание чл. 78, ал.2 ГПК Б.С.А. е осъден да
заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата от 357,51 лв. разноски, сторени в
производството по делото и на „Ч.Р.Б.” АД сумата от 28,25 лв. разноски, сторени
в производството по делото.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Ч.Р.Б.” АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Нели Сидерова в частта, в която предявените от ищеца Б.С.А. искове по чл. 82 от ЗЗД са уважени и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 200
лв. обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от падане в
неосветен имот с абонатен номер ********* и клиентски номер********* през
2015г.) и сумата от 2155 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, представляващи сбор от 1980 лв. за пропуснати ползи
от договор за наем от 01.09.2015г. и 175 лв. – претърпени загуби, представляващи
разноски, платени на частна детективска агенция, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
исковата молба в съда 20.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и в частта, в която „Ч.Р.Б.” АД са осъдени да заплатят разноски по делото
в размер на 346,44 лв.
Във въззиввната жалба се релевират оплаквания, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Сочи, че районният съд неправилно е
заключил, че следва да се уважи предявения иск за имуществени вреди. Поддържа,
че в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
съдът не е указал на ответника да установи по чия инициатива е прекъснато
захранването на обекта на ищеца, а в обжалваното решение е прието, че не са
били налице предпоставките за прекъсване на електрозахранването на обекта.
Твърди, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства.
Сочи, че по делото не е установена неизправност на електромера. Навеждат се и
твърдения, че договорът за наем и разписката за заплащане на сумата в размер на
1980 лв. са частни свидетелстващи
документи и са съставени с оглед на процеса, поради което ищецът не е доказал
наличието на имуществената вреда. По отношение на разхода в размер на 175 лв.
се сочи, че не се дължи възстановяване на същия, тъй като според чл. 117, ал. 7
от ЗЕ електрическите съоръжения, които се намират в имота на клиента и са разположени
след границите на собствеността на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и
са тяхна собственост, следователно разходите за тях не се дължат от електро
разпределителното дружество. Прави се искане решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил такъв от въззиваемата страна Б.С.А., в който излага подробни доводи относно
неоснователността на подадената въззивната жалба и моли същата да бъде оставена
без уважение, като решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Не се
претендират разноски.
Решението
е влязло в сила в частта за установителния иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК; в
частта за отхвърляне на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за възстановяване на
електрозахранването; в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 200 лв. до пълния предявен
размер от 600 лв., както и в частта, в която „ЧЕЗ Е.Б.” АД е осъден на
основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 295 лв. за разноски в
производството по делото и в която ищецът е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.”
АД и „Ч.Р.Б.” АД на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК разноски в производството по делото в размер на 357,51 лв. и 28,25
лв.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен
състав счита, че разгледано по същество решението е правилно по следните
съображения:
Правилно
първоинстанционният съд е заключил, че ищецът се намира в договорни
правоотношения, уредени от ЗЕ и с двамата ответника по делото, макар и
съдържанието на тези договорни правоотношения да е различно.
Неоснователно е
наведеното възражение от „Ч.Р.Б.” АД,
че в доклада си по чл. 140 ГПК районният съд неправилно не е указал на
ответника, че има доказателствената тежест да докаже обстоятелството по чия
инициатива е реализирано прекъсване на захранването на обекта на ищеца. Въззивният
съд е изложил съображения в доклада си по делото, че не са налице твърдените от
въззивника нарушения във връзка с доклада по делото, обосноваващи приложение на
т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, респективно необходимост от изменение на
доклада в посочения от страната смисъл и предоставяне на възможност за
ангажиране на доказателства пред въззивния съд, че за въззивникът „Ч.Р.Б.” АД е
възникнало правото да преустанови ел. захранването в имота на основание чл.
122, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ. Нещо повече, в откритото по делото съдебно заседание
на 28.04.2021г. въззивникът по делото не
е изпратил процесуален представител, който да изрази несъгласие с изготвения
доклад от въззивния съд, нито пък е постъпило становище от въззивника в тази връзка.
На следващо място следва да се отбележи, че по
делото се установява по безспорен начин твърдението на ищеца, че не дължи
процесната сума по фактура № **********/31.12.2015г., поради която е било прекъснато
електрозахранването на обекта на ищеца. Това обстоятелство не е било оспорено
от въззивника в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба,
поради което се явява преклудирано. В отговора на исковата молба „Ч.Р.Б.” АД
навеждат единствено твърдения, че прекъсване на електроснабдяване на имота,
собственост на ищеца, не е налице. Противно на твърденията на въззивника –
ответник такова прекъсване на електрозахранването е било доказано в хода на
първоинстанционното производство по делото. В тази връзка районният съд
правилно е направил анализ на събрания по делото доказателствен материал, като
е кредитирал показанията на св. А. и св. Й., от които се установява, че още от
м.10.2015г. в имота е прекъснато подаването на електрическа енергия, като
липсата на такова подаване към 11.12.2015г. е отразена и в констативния
протокол, където е отбелязано, че е монтиран нов електромер, но изходящият
проводник не е натоварен. Осен това и към м. 04.2017г. процесуалният
представител на въззивника – ответник е направил и такова признание. На
следващо място по делото има и неоспорена и приета СТЕ, изготвена от вещото
лице Близнаков, като същият отбелязва, че към м.08.2017г. е била налице липса
на електрозахранване в процесния имот на ищеца, като едва на 29.09.2017г.
същото е възстановено. Въззивният съд изцяло кредитира свидетелските показания на А. и св. Й., както
и неоспорената и приета по делото СТЕ, като намира същите за обективни,
еднопосочни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Неоснователно е наведеното възражение и от
въззивника, че по отношение на електромера не е била установена неизправност.
На първо място по делото са ангажирани доказателства, че ищецът е сезирал „ЧЕЗ Е.Б.”
АД с оплакване относно високият размер за начислените суми за електроенергия за
процесния гараж, като съответно е оказано съдействие за извършване на проверка
във връзка със сигнала. По делото се установява, че служители на „Ч.Р.Б.” АД са
отишли на място да извършат проверката през м.08.2015г. Въззивният съд се
солидализира с изводите да първия такъв, че служителите на ответника „Ч.Р.Б.”
АД не са положили необходимите усилия да извършат надлежна проверка на
електромера и поради това не са констатирали на място неизправности по същия.
Съгласно показанията на св. А. СТИ е отчитало потребление при изключени уреди,
поради което не може да се заключи, че процесното СТИ е работило изправно и не
е била налице установена неизправност на същото. Видно от представения по
делото частен документ - становище на детективска агенция също е била налице
установена неизправност на електромера, който е начислявал потребление на
електроенергия без да се ползва електроенергия в обекта.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с
възражението на въззивника, че тъй като съобразно нормативните изисквания
процесния електромер е следвало да премине проверка едва през 2018г., то същото
било индиция, че СТЕ е в изправност. Напротив, планираните проверки за
извършване на метрологична проверка на електромерите не може по никакъв начин
да изключат задължението на въззивника – ответник да оказва съдействие при
подадени сигнали за неправомерно начислени суми за електроенергия в обекти,
както и не може да изключи отговорността на служителите на ответника да
констатират неизправности при наличието им и да ги отстраняват при необходимост.
Неоснователно се явява и релевираното възражение на
въззивника, че не следва да се уважава и предявения иск за имуществени вреди в
размер на 2155 лв. /включващ сумата от 1980 лв. за нереализирани наеми и за 175
лв. за разноски на ищеца/. Видно от представените по делото договор за наем от
01.09.2015г., сключен между ищеца и А.Г.А., както и от представената по делото
и приета като доказателство разписка /уведомление/ за прекратяване на договора
за наем, която е била съставена на 20.10.2015г. от А.А. и е била получена от
ищеца на 22.10.2015г., се установява, че договорът за наем е сключен на 01.09.2015г.
и за периода от 01.09.2015г. до
01.09.2016г., като в т. 2 от същия страните са договорили наемна цена в размер
на 180 лв. Освен това се установява и че договорът за наем е бил прекратен от
октомври месец 2015г. с предизвестие от наемателя поради липсата на
електрозахранване в имота. Нещо повече, в отрито съдено заседание на
02.10.2017г. пред първата инстанция на свидетеля А.А. са предявени процесните
договор за наем от 01.09.2015г. и копие от уведомление и разписка № 1, находящи
се на л. 43 по първоинстанционното дело, като свидетелят заявява, че е виждал
документите, същите са подписани от него, като потвърждава и че през 2015г. е
сключил договор за наем с ищеца за процесния гараж, но същият е бил прекратен,
тъй като гаража е подземен, а е било прекъснато електрозахранването на имота
през м.10.2015г. и свидетелят не е могъл да паркира и изкарва колата си без
наличието на осветление в обекта. В тази връзка неоснователно се явява и
наведеното възражение от въззивника, че тъй като последният е оспорил
процесните документи – договор за наем и разписка за получен наем по реда на
чл. 181 ГПК, то същите не могат да послужат като доказателство по делото, тъй
като частните документи нямат материална доказателствена сила. Напротив,
следвайки принципа за насрещно доказване и с оглед направеното възражение от
въззивника – ответник по чл. 181 ГПК, са ангажирани надлежни доказателства, че
горепосочените документи не са съставени с оглед на процеса по делото, а именно
това са свидетелските показания на А.А., които въззивният съд кредитира изцяло,
намирайки същите за обективни, еднопосочни и непротоворечиви на останалия по
делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав се солидализира и със
становището на първоинстанционния съд, че следва се уважи иска за имуществени
вреди в пълен размер, в това число и за сумата от 175 лв., представляваща
разходи за наемане на фирма от ищеца, която да разследва причините за високите
сметки за исковия период. Съображенията на въззивния съд са, че доколкото
служители на въззивника – ответник при ненадлежно изпълнение на служебните си
задължения да констатират неизправност на процесния електромер, са нанесли
вреда на ответника, то същото обосновава
необходимостта от направата на този разход и ищецът следва да бъде обезщетен за
направата му.
Доколкото въззивника по делото обжалва
първоинстанционното решение и в частта за неимуществените вреди в размер на 200
лв., но не е навел конкретни възражения във въззивната си жалба във връзка с
това, то настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по отношение
правилността на решението на СРС в тази част, като само отбелязва, че поддържа
становището на първоинстанционния съд по отношение на иска за неимуществени
вреди.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените
искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При
този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемата
страна не е претедирала разноски пред въззивната инстанция, поради което и
такива и не следва да й се присъждат.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 86571 от 14.05.2020г., постановено по гр. д. №
3651/2017г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 31-ви състав, в обжалваната част.
Решението
е влязло в сила в частта, в която е признато за установено по предявения от
ищеца против „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от
96,46 лв. по фактура № **********/31.12.2015г. за потребена електрическа
енергия и такси за разпределение на електрическа енергия и неустойки за
просрочени плащания към 31.12.2015г. за имот с абонатен номер *********и
клиентски номер*********;
- в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б.С.А.
против „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане ответника да възстанови захранването с електричество в имот с абонатен
номер ********* и клиентски номер********* поради
изпълнение на задълженията в хода на процеса.;
- в частта, в която „ЧЕЗ Е.Б.” АД е осъден да
заплати на Б.С.А. на основание чл. 82 ЗЗД сумата от 200 лв., обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания от падане в неосветен имот с абонатен
номер ********* и клиентски номер********* през 2015г.) и сумата от 2155 лв.
обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от договор за наем от
01.09.2015г. в размер на 1980г. и 175 лв. разноски, платени на частна
детективска агенция), ведно със законната лихва върху всяка от посочените две
главници, считано от 20.01.2017г. до окончателното плащане.;
- в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б.С.А.
против „Ч.Р.Б.” АД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 лв. до пълния предявен
размер от 600 лв.;
- в частта, в която „ЧЕЗ Е.Б.” АД
е осъден на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 295
лв. за разноски в производството по делото и в която ищецът е осъден да заплати
на „ЧЕЗ Е.Б.” АД и „Ч.Р.Б.” АД на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноски в производството по делото в размер на
357,51 лв. и 28,25 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.