Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................
2023г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, открито заседание на двадесет и
пети януари 2023г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Веселка
Крумова
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 2701 по описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 268 от ДОПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на В.В.К., ЕГН **********, против Решение № 217/06.10.2022г. на директор на ТД на НАП
Варна с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане изх. рег. №
С220003-137-0008716/23.09.2022 г., на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
с което е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения относими за
2016 г., по изпълнително дело № *********/2016 по описа на ТД на НАП- Варна.
Жалбоподателката в жалбата, лично и чрез
процесуален представител в открито съдебно заседание и в писмени бележки
оспорва решението на Директора на ТД на НАП. Сочи, че началният момент от който
вземането е изискуемо, съответно е започнала да тече давността е 27.05.2016 г.,
датата на която е влязло в законна сила решение по в.гр.д.№371/2015 г. Излага
съображения, че издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки от
04.05.2017 г., с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, не може
да породи спиране на давността, защото К. не е имала сметки на територията на
страната. Твърди, че действията по налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/ от
01.09.2022 г. за налагане на запор върху притежаваните от лицето ценни книги,
безналични ценни книжа, които са вписани в регистъра на притежателите на
финансови инструменти на Централния депозитар и ПНОМ от 15.09.2022 г. за
налагане на запор върху МПС, не могат да прекъснат или спрат давността. Давността
за задължението по образуваното изпълнително дело е изтекла на 28.05.2021 г. Навежда
доводи, че до момента не е била уведомена за образуваното изпълнително
производство срещу нея, както и за съобщение за доброволно изпълнение,
постановления за налагане на обезпечителни мерки или разпореждане за присъединяване.
В защита на тезата, че всяко действие, с което давността се прекъсва следва да
е доведено до знанието на длъжника, се позовава на Тълкувателно решение
№7/15.04.2015 г. по т.д.№8/2019 г. на ВАС и Тълкувателно решение №2/26.06.2015
г. по т.д.№2/2013 г. на ОС ГТК на ВКС. Релевира доводи, че съобщението за
доброволно изпълнение е било изпратено до длъжника по пощата, но същото не е
било получено. Излага аргументи, че съобщението не е било връчено по реда на
чл.29 и чл.30 от ДОПК. По подробно изложени съображения е направено искане за
отмяна като незаконосъобразно на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в минимален
размер, поради оказвана на жалбоподателя безплатна правна помощ. С депозирани писмени
бележки жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата си.
Ответникът, чрез процесуален представител в
открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С писмо от 07.09.2022 г. на Кмета на
кметство с.Бенковски, общ. Аврен, уведомява Териториалния директор на НАП
Варна, че във връзка с получено писмо относно връчване на съобщение за
доброволно изпълнение, постановление за налагане на обезпечителни документи на В.К.,
е било разговаряно по телефона с лицето, което е отказало да получи същите.
Документите с писмото са били върнати на ТД на НАП Варна.
За да издаде оспореният акт
административният орган е констатирал, че в ТД на НАП Варна е постъпило Възражение
вх.№42698/21.09.2022 г. от В.В.К. за погасяване по давност на задължението й по
изпълнителен лист №327/10.06.2016 г. по гр.д.№2454/2011 г. по описа на Окръжен
съд Варна.
Издадено е разпореждане за отказ за
погасяване по давност с изх.№ С220003-137-0008716/23.09.2022г. за изискуеми
публични задължения с главница в размер на 31 655.97лв. и лихви в размер на 20 314.52лв.
Решаващият орган е приел жалбата
срещу разпореждането за отказ за погасяване по давност за неоснователна,
като е изложил следните съображения: давността по публичното задължение започва
да тече от 01.01.2017 г., спряна е била с налагането на обезпечителни мерки от
04.05.2017 г. и с получаването на запорните съобщения от „Централна
кооперативна банка“ АД и „ОББ“ АД на 10.05.2017 г., давностният срок е спрял да
тече. Приел е, че началният момент на спирането на давността е датата на
връчване на запорното съобщение на банката, като се е позовал на Тълкувателно
решение №3/10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г. ОС ГТК на ВКС.
Вследствие на изпратените запорни
съобщения до всички банки в страната, единствено от банка „ОББ“ АД/л.43 от адм.
преписка/ и „ЦКБ“ АД/л.36 от адм. преписка/ е постъпил отговор за налични
сметки на лицето към 2017 г., като е посочено в отговора, че върху вземането от
посочените сметки има наложени предходни запори по друго изпълнително дело.
С ПНОМ изх. № С220003-022-0054484/09.08.2022
г./л.47 от адм. преписка/ – е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, находящи се „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД , “Уни Кредит Булбанк“ АД.
На 31.08.2022 г. е било издадено
запорно съобщение изх. № С220003-022-0058595 до „ЗКПУ“ Провадия/л. 57 от адм.
преписка/ и на същата дата е бил наложен запор върху вземане от трето задължено
лице – ЗКПУ Провадия, на основание договор за аренда 1054/07.04.2017 г. за 5
дка. земеделска земя в землището на гр. Провадия, рента на В.К., наследник на
Светла Костадинова върху 1.666 дка. зем. земя в размер от 50 до 80 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение № 217/06.10.2022г. на директор на ТД на НАП Варна, с
което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№42927/26.09.2022г.
по регистъра на ТД на НАП Варна, подадена от В.В.К., с която се оспорва
Разпореждане за отказ от погасяване по давност на задължения с изх.№
С220003-137-0008716/23.09.2022г. издадено от главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
Обжалваното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 266, ал.
1 от ДОПК това е Директорът на компетентната териториална
дирекция. При издаването на обжалваното решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Фактите са установени
от административния орган съгласно писмените доказателства по административната
преписка. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил, както
фактическите основания за издаването му, така и правните основания – чл. 267, ал.
2, т. 6 от ДОПК.
Спорът както е формиран между
страните е правен и се свежда до отговор на два въпроса:
1.
С кои действия на публичният изпълнител се прекъсва
или спира давността? и
2.
Следва ли да се приеме, че по отношение на публичното
задължение не е изтекъл 10 годишният давностен срок, при условие, че са
предприети действия по събирането на задължението от публичният изпълнител след
изтичането на 5 годишният давностен срок?
Давността е институт на материалното право
и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през
който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За
нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ,
чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано
принудително.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК " Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.“ Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК “ С изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в
производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4.
изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване
на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа от ДОПК.
Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК „Давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.“
Съгласно чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК „Давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.“
За да намери приложение норма на чл.171,
ал.1 от ДОПК следва за период от 5 години да не са били извършвани действия по
изпълнение по образуваното изпълнително дело, т. е. да не налице спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл. 172 от ДОПК.
Видно от данните по делото давността
не е спряна на нито едно от основанията посочени в чл.172, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК,
давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публично вземане
или с предприемане на действия по принудително изпълнение. Действията по
принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК, чл. 220 и следващите
и включват в т. ч. налагането на запор и вписването на възбрана и др. Това
налага изследването на наличията на основанията за прекъсването на давността.
Като съобрази Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т.
д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Емилия Иванова,
съгласно което изрично посочените действия на публичния изпълнител, който
прекъсват давността са налагане на запор или вписване на възбрана.
В случая е издадено ПНОМ изх.№С170003-022-0025233/04.05.2017
г./л.8 от адм. преписка/ и са наложени запори върху банкови сметки на длъжника
в „ОББ“ АД и „ЦКБ“ АД, т. е. предприети са същински действия по принудително
изпълнение, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г.,
постановено по тълк. дело № 8/2019 г. на Върховния административен съд.
Срокът за погасяване по давност за
задълженията за 2016г., е започнал да тече на 11.06.2016г. и е спрян с
издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С170003-022-0025233/04.05.2017
г. на публичния изпълнител. Поради налагането на обезпечителни мерки и
спирането на давността, по отношение на задълженията за 2016г., ще бъдат
приложими разпоредбите относно 5-годишната давност. Запорът е произвел действие
съгласно чл.206 от ДОПК и полученият отговор от ЦКБ АД на 10.05.2017г. От тази
дата започва да тече нова 5 годишна давност. Същата изтича на 10.05.2022 г.
Неправилни са изводите на решаващия орган,
че тази давност към момента на издаване на Разпореждане за отказ от погасяване
по давност на задължения с изх.№ C220003 –137-0008716/23.09.2022 г./л.78 от
адм. преписка/ издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП Варна не е изтекла. Предприетите действия от главен публичен
изпълнител по изпълнително дело №*********/2016 г. за налагане на обезпечителни
мерки Запор върху вземане от „ЗКПУ“ Провадия от 31.08.2022 г., Запор върху
притежаваните от лицето ценни книги от 01.09.2022 г., Запор върху МПС от
15.09.2022 г., са предприети, след като е изтекла 5-годишната погасителна давност.
Вземането по изпълнителен лист
№327/10.06.2016 г. е подлежало на доброволно плащане до 10.06.2016 г., поради
което 5 г. давност за същото е започнала да тече от 01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022
г. Същата е била прекъсната с издаване на Постановление
изх.№С170003-022-0025233/04.05.2017 г. за налагане на запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
съответно е била прекъсната и започва да тече 5-годишен срок до 10.05.2022 г. В
този период не са били предприети никакви действия от публичния изпълнител,
които да прекъснат давността. Давността не се прилага служебно, затова в
производството пред административният орган е започнало по подадено възражение
от 21.09.2022 г., с което публичният
изпълнител е бил сезиран да се произнесе
по давността на посочените публични
вземания.
В допълнение следва да се отбележи, че
спиране на давността по § 29, т.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение касае само 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал.2
от ДОПК, но за 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал.1 от ДОПК не е предвидено.
Без правно значение са предприетите след 10.05.2022
г. действия по налагане на запор върху банковите сметки, запор върху вземане от
трето задължено лице „ЗКПУ“ Провадия, и запор върху притежаваните от лицето
ценни книги, безналични ценни книжа, вписани в регистъра на притежателите на
финансови инструменти в Централния депозитар, както и запор върху МПС, защото
към този момент вземанията вече са били погасени по давност. Може да се спре
или прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на
действията по принудително изпълнение не е изтекъл. Изтеклата давност погасява
правото на държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените
публични задължения и е предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване
на изпълнителното производство. Като са приели обратното, позовавайки се на
общия режим по ДОПК, публичният изпълнител и решаващият орган са допуснали
нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на постановените
от тях актове. За яснота следва да се отбележи, че Запорното съобщение
изпратено до всички банкови институции в Република България, се е върнала
информация единствено от „ОББ“ АД на 02.06.2017 г. и от „ЦКБ“ АД от 25.05.2017
г., че лицето има открити банкови сметки. Но дори и до тази дата – 02.06.2022
г. публичният изпълнител не е предприел действия, които да прекъснат
5-годишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от ДОПК, Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към
трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на
третото задължено лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в
които третото задължено лице има сметки. По делото няма доказателства, а и
такива не се твърдят, запорно съобщение с изх.№ C220003 – 119 -
0009171/31.08.2022 г./л.58 от адм. преписка/, да е сведено до знанието на
длъжника.
Видно от доказателствата по делото
жалбоподателката, не е клиент на „ЦКБ“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, видно
от запорно съобщение изх.№С220003-003-0045963/09.08.2022 г. и
изх.№С220003-003-0045961/09.08.2022 г., поради което съдът счита, че длъжникът
не е имал и вземане от банката. Ето защо обсъжданият документ не може да породи
целените правни последици, респ. такива не са настъпили. Запорно съобщение
изх.№С220003-003-0045960/09.08.2022 г., изпратено до „УниКредит Булбанк“ АД
няма данни да е получен отговор от банката.
В разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК е посочено, че връчването на съобщенията в административното производство
се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, като в ал. 6 от същия текст
е предвидено, че съобщенията се връчват на лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да
получава книжа или съобщения. В настоящия случай е представено като
доказателство за връчване на съобщението за доброволно изпълнение „писмо“ за
връчване при отказ. В чл. 30, ал. 4 от ДОПК, е регламентирано отклонение от общото правило при удостоверяване на
връчването на съобщението. Нормата гласи, че отказът да се приеме съобщението
се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и
поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се
отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката.
Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски
оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В
тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа. В настоящия
случай не е налице редовно връчване на съобщението за доброволно изпълнение,
тъй като първо не е посетен адреса на лицето, второ връчването не е станало в
присъствието на служител на органа – кметството и в присъствието на един
свидетел, който не е служител на администрацията, трето не е изпълнено
задължението да се направи бележка за отказа в разписката. В разпоредбата на
чл.30 от ДОПК не е предвидено връчването на съобщение да стане по телефона,
предвидено е да се извърши по телефакс, но не и по телефона. В доказателствата
по административната преписка не се съдържат данни за уведомяването на
жалбоподателката за започналото срещу нея изпълнително производство. Налага се
извод, че лицето не е било редовно уведомено, че срещу него е образувано изпълнително
производство. Основателно е възражението, че длъжникът не е надлежно уведомен
за образуваното изпълнително дело № *********/2016 г., за принудително събиране
на публични вземания по Изпълнителен лист 327/10.06.2016 г. издаден от Окръжен
съд Варна по гр.д.№2454/2011 г.
Предвид изложеното, по отношение на писмо от 07.09.2022 г.
на Кмета на кметство с.Бенковски, общ. Аврен, с което е съобщено, че не могат
да се връчат на г-жа К. книжа по изпълнителното дело, съдът
приема, че посочената разписка при отказ за получаване на съобщение за
доброволно изпълнение не е оформена според нормата на чл. 30, ал. 4 от ДОПК и не е налице редовно
връчване. Освен това предвид данните за датата на изпращането й е ирелевантна
за настоящия спор.
Съдът намира, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му. Обжалваното решение на
Директора на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни,
а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на спора неоснователно е
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Съдът намира, че не следва да уважи
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Разпоредбата въвежда изключение от
общия принцип, че страната която ползва адвокатска защита заплаща разходите по
последната, поради което предпоставките за реализацията на тази възможност са
лимитативно посочени в закона, като следва да има и доказателства за наличието
им. В случая не са представени доказателства, т.е. няма данни по делото, от
които да се установи безспорно, че жалбоподателката е материално затруднено
лице и, че е налице условието по чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.
Така мотивиран и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 217/06.10.2022 г. на
директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на В.В.К.
срещу Разпореждане изх. №С 220003-137-0008716/23.09.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което е отказано да бъдат погасени по
давност публични задължения относими за 2016 г., по изпълнително дело №
*********/2016 по описа на ТД на НАП- Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: