№ 260438 / 14.12.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 03.11.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 226 п. описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано п. искова молба, подадена от Б.И..И.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу ответника П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0., представлявано от директора А. Р.. В исковата молба п. делото са документирани искове с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ за сумата от 6 159,93 лв.-представляваща разликата между дължимото съгласно закона обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, както и. п. чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер от 112, 94 лв., считано от 01.12.2019 г. до 04.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда/05.02.2020г./ до окончателното изплащане.
В исковата молба се излагат следните факти и. обстоятелства:
На 01.04.2019 г. в изпълнение на решение на Районен съд-Монтана п. гр.д.№ 200/2018 г., ищецът И.. бил възстановен на работа при ответника П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0.-като старши възпитател, с основна работна заплата в размер на 792,00 лв. Със Заповед № 20/07.10.2019 г. ответникът прекратил трудовото си правоотношение с ищеца и. определил дължимо обезщетение п. чл.222, ал.3 от КТ в полза на ищеца в размер от 9 056,25 лв. В трудовата книжка на ищеца било вписано, на стр. 26, че последният е получил това обезщетение, което не е сторено в посочения размер.
Ищецът И.. узнал от получени писма от Дирекция ,,Испекция п. труда‘‘-Монтана от 14.11.2019 г. и. от 20.01.2020 г., че ответникът е определил обезщетението му на база БТВ за месец октомври 2016 г., както и. че със Заповед № 79/06.12.2019 г. е определил нов размер на основната му работна заплата от 955,00 лв., считано от 01.10.2019 г., която ищецът не е получил.
Б.И.. намира, че тези действия на ответника са в грубо нарушение на законите и. го ощетяват със сумата от 6 159,93 лв., поради следните съображения:
При възстановяването му на работа на 01.04.2019 г.ответникът неправилно е определил основната работна заплата в размер на 792,00 лв., което е п.-ниско от определеното за заемане на длъжността съгласно Наредба № 4/20.04.2017 г. за определяне на минималните основни работни заплати в системата на предучилищното и. училищното образование и. КТД. Това ответникът променил, без да уведоми ищеца в дължимия минимален размер от 955,00 лв., считано от 01.10.2019 г., вместо от 01.04.2019 г. Ведно с доплащанията за прослужено време, дължимото минимално брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 337,00 лв. към 01.04.2019 г./с 40% за прослужено време/, а към 01.07.2019 г. е в размер на 1 346,55 лв./ с 41% прослужено време/. На всички други учители и. служители ответникът определил основни работни заплати над 10% п.-високи от нормативно определените.
Поради неправилно и. в противоречие със закона определена основна работна заплата, съответно БТВ, ответникът неправилно и. в противоречие със закона е определил дължимото обезщетение п. чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 9 056,25 лв., вместо в размер на 14 138,78 лв. Тази сума ищецът е следвало да получи до 30.11.2019 г. съгласно чл. 228, ал.3 от КТ, след която дата обезщетението е дължимо ведно със законната лихва. Ищецът бил получил само сумата от 7 978,85 лв. или ответникът му дължи сумата от 6 159,93 лв.
Изпълнена е процедурата п. чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват изцяло като неоснователни.
Ответната страна твърди, че с оглед изложеното в иск. молба претенцията п. чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 6 159,93 лв. е неоснователна, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са изплатени изцяло полагаемите му се обезщетения.
На следващо място се твърди, че твърдението в иск. молба, че неправилно е определен месец октомври 2016 г. като месец въз основа на който е изчислен размерът на процесното обезщетение, за което се излагат пространни правни съображения.
На следващо място твърди, че след връщането си на работа на база съдебното решение п. гр.д.№ 200/2018 г. на МРС ищецът има единствено 5 отработени дни за целият период от: 01.04.2019 г. до 07.10.2019 г. Това е основание да не може да му се връчват каквито и. да са документации, както и. п. отношение на каквато и. да е промяна с оглед трудовото възнаграждение, така и. невъзможността да се изчислява поради неотработване на пълен месец, така, както е отразил, че следва да се изчислява размера на обезщетението- 1337,00 лв. към 01.04.2019 г. и. 1 346,55 лв. към 01.07.2019 г. Към този период от време ищецът И.. бил в непрекъснат отпуск-платен или неплатен, или в болнични.
Претенцията за 14 138,78 лв. се оспорва като неоснователна, тъй като ответникът продължава да поддържа, че след като ищецът е върнат на същата длъжност в влязло в сила съдебно решение се заличават правните последици на уволнението и. се счита, че трудовото правоотношение не е било прекратявано. Поради тази причина следва да се търси последният отработен месец, а не така, както се претендира от ищеца- след възстановяването на работа на 01.04.2019 г. Ищецът заема същата длъжност и. поради това следва да получи обезщетение, което му е изплатено при прекратяването на трудовото му правоотношение, като база за изчисление е послендният пълен отработен месец, а именно октомври 2016 г.
Нещо повече, към исковата молба е приложен отговор изх. № 19091590/14.11.2019 г. на Дирекция ,,Инспекция п. труда‘‘-гр.Монтана, от който е видно на л.3, че п. отношение на обезщетението п. чл.222, ал.3 от КТ се изчислява от полученото от полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец, т.е. през който е работил през целия месец, като след проверката са установили, че този месец е октомври 2016 г. При това положение правилно е приета базата за изчисляване на обезщетението, а изложеното от ищеца п. делото е неоснователно.
С решение п. в.гр.д.№ 225/2018 г. п. описа на МОС, влязло в законна сила на 22.01.2019 г. е потвърдено в частта относно исковете п. чл. 344, ал.1,2 и. 3 от КТ решение от 12.04.2018 г. п. гр.д. № 200/2018 г. п. описа на МРС и. допълнено с решение от 26.06.2018г. на същият състав на МРС. С това решение е отменена Заповед № 19/29.07.2017 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца п. делото. Със Заповед №125/11.01.2018 г. на база Наредба № 4/20.04.2017 г., изменена с ДВ бр.76/19.09.2017 г. КТД от 19.06.2016 г. и. анекс към КТД Д01-288/13.09.2017 г. за определяне на минималните основни заплати, на ищеца И.. определено обезщетение п. чл.222, ал.2 от КТ във връзка със Заповед № 19/29.09.2017 г. в размер на 2 201,76 лв.
Към момента на издаването на заповедта решението п. в.гр.д.№ 225/2018 г.п. описа на МОС не е било влязло в сила. Поради тази причина сумата за обезщетение п. чл.222, ал.2 от КТ е преведена и. изцяло изплатена на 26.01.2018 г. Това обезщетение предполага прекратяване на трудовото правоотношение поради болест п. чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
Със Заповед № 20/07.10.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на Б. И.. с което е определено обезщетение п. чл.222, ал.3 от КТ в размер на 9 056,25 лв. и. п. чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 1 124,36 лв. или общо 10 180,61 лв.
На осн. чл. 103, ал.1 и. чл. 104 от ЗЗД е направено извънсъдебно изявление за прихващане до размер на сумата от 2 201,76 лв. между насрещните вземания/изцяло за обезщетението п. чл.224, ал.1 от КТ, а именно: 1 124,36 лв. и. остатъка от 1 077,40 лв. от обезщетението п. чл. 222, ал.3 от КТ.
Ответникът твърди, че остатъкът от дължимата ВИ от ПГСС,. МАРКОВ‘‘ сума е в размер на 7 978,85 лв. и. поради тази причина е изплатена на ищеца п. банкова сметка, xxxтношенията във връзка с горепосоченото решение.
От приложените от ищеца писмени доказателства-два броя отговори от Дирекция ,,ИТ‘‘Монтана, които са извършили проверка на място безспорно е установено, че не е налице нарушение дори на разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. Отговорът на Дирекция ,,ИТ‘‘Монтана е в насока, че обезщетение към момента на проверката п. чл.222, ал.3 от КТ не е дължимо. Т.е. изплатено е всичко на ищеца и. правилно е прихванато. Неоснователна е и. претенцията на ищеца п. делото относно позоваването на п.-голямо обезщетение на база КТД-към момента липсват каквито и. да е доказателства, от които да е видно, че ищецът членува в който и. да е синдикат.
Относно изложеното от Б.И.. за промяната на минималната заплата на учителите ответникът го намира за ирелевантно, тъй като не касае период на базата на който следва да се изчислява обезщетението. Последният отработен месец на ищеца бил октомври 2016 г., а промените във връзка с МРЗ са от 20.04.2017 г., включително и. през 2019 г., за които ищецът няма отработени повече от 5 дни за целият период след възстановяване на работа, през който период, а именно на 23.07.2019 г. е констатирано това обстоятелство с КП № 23, като ищецът И.. отказал да работи възложената му работа съобразно с трудовата му функция, както и. дори каквато и. да е работа.
Мотивиран от горното, ответникът моли МРС да отхвърли исковете в цялост, като неоснователни и. недоказани.
Претендира деловодни разноски.
С отговора на искова молба са направени доказателствени искания.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства, прави се искане и. за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпила е молба от ответника с вх.№ 3111/19.03.2020г., с която моли съда да спре производството п. гр.д.№ 226/2020г. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключването с влязло в сила решение на производството п. гр.д.№ 227/2020г. п. описа на МРС.
Съдът, със свое определение № 484/12.06.2020 г. п. делото е уважил молбата, като е спрял производството п. делото до приключването на производството п. гр.д.№ 227/2020г. п. описа на РС-Монтана с влязло в сила решение.
С молба с вх. № 287578/02.07.2021 г., подадена от процесуалния представител на ищеца, към която е приложен препис от решение на МОС от 23.06.2021 г. п. в.гр.д.№ 77 п. описа на съда за 2021 г., се прави искане п. реда на чл. 230 от ГПК за възобновяване на производството. С посоченото решение е отменено отчасти първоинстанционното решение № 260013/04.01.2021 г. п. гр.д.№ 227/2020 г. на МРС, като въззивният съд е постановил акт п. същество.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал.1 от ГПК-за възобновяване на делото, тъй като е отстранена причината за спирането-производството п. гр.д. 227/2020г. п. описа на РС-Монтана е приключило с влязло в сила въззивно решение.
Съдът, въз основа на закона и. на доказателствата п. делото, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане.
Разгледани п. същество, исковете са частично основателни.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
П. делото са приети писмени доказателства, прието е заключение на вещото лице п. назначена от съда съдебно-икономическа експертиза, допуснати са до разпит и. са разпитани в съдебно заседание свидетелите: Е. Х. И.. М. Д. М. и. Н. Б. Н.П. делото не се спори за следното:
На 01.04.2019 г. в изпълнение на решение на Районен съд-Монтана п. гр.д.№ 200/2018 г., ищецът И.. бил възстановен на работа при ответника П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0.-като старши възпитател, с основна работна заплата в размер на 792,00 лв. Със Заповед № 20/07.10.2019 г. ответникът прекратил трудовото си правоотношение с ищеца на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ/поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст/ и. определил дължимо обезщетение п. чл.222, ал.3 от КТ в полза на ищеца в размер от 9 056,25 лв., както и. обезщетение за неиползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни за 2019 г. в размер на 1 124,36 лв. или общо сумата от 10 180,61 лв. Заповедта е подписана от работника Б.И.. И.. при условие, че същия не е съгласен с размера на основното трудово възнаграждение, база за изчисляване на брутното трудово възнаграждение, както и. не е съгласен с определения размер на платения годишен отпуск.
Видно от приложена на л. 13 от делото вносна бележка, на 28.11.2019 г. ответникът е внесъл п. банкова сметка xxx И.. сумата от 7 978,85 лв., с основание за превода-обезщетение п. чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда. Видно от приложена на л. 27 от делото вносна бележка, на 24.01.2018 г. са внесени п. банкова сметка xxx,02 лв. с основание ,,доплащане заплата п. заповед № 125/11.01.2018 г.‘‘.
Ключовият въпрос п. делото, от който зависи изхода му е, п. какъв ред следва да бъде изчислено дължимото се на ищеца обезщетение п. чл. 222, ал.3 от КТ- съгласно брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца към последния му пълен отработен месец, който се изясни, че е 10.2016 г., или към брутното му трудово възнаграждение за последния месец, през който има отработени дни, преди прекратяване на правоотношението му-юли 2019 г.? П. този въпрос, съдът намира следното:
Съгласно чл. 222, ал.3 от КТ: ,,При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и. възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение п. тази алинея може да се изплаща само веднъж‘‘. Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ ,,Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията п. този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено‘‘, а ал.2 от същата разпоредба гласи, че ,,Размерите на обезщетенията п. чл. 215, 218, 222 и. 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени п.-големи размери‘‘.
Съгласно чл. 19 от Наредбата за структурата и. организацията на работната заплата/НСОРЗ/, която следва да намери приложение в случая ,, Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение п. чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи п. броя на работните дни за същия месец‘‘.
От заключението на вещото лице В. п. назначената от съда повторна съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и. обективно изгответно, отговор на задача 6 от същото, се изясни, че последният месец преди прекратяването на правоотношението му, в който ищецът има отработени дни е юли 2019 г./23.07., 24.07., 25.07. и. 26.07./. Респективно, съгласно цитираният п.-горе чл. 19 от НСОРЗ, месецът, който е меродавен за изчисляване на обезщетението п. чл. 222, ал.3 от КТ е юли 2019 г./ а не последният пълен отработен месец октомври 2016 г./, като съгласно Наредбата, брутното трудово възнаграждение ще се изчисли, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи п. броя на работните дни за същия месец‘‘. Съответно това е една средна брутна месечна работна заплата. П. този въпрос и. във връзка със свидетелските показания п. делото, съдът намира, че е ирелевантно къде точно в училището е стоял ищецът през тези дни и. какво реално е вършил, след като тези дни са му зачетени като работни и. никой не е оспорил това.
П.-нататък, вещото лице В., при отговор на въпрос 2 е посочило, че размерът на дължимото обезщетение п. чл.222, ал.3 от КТ е договорено в чл.33, ал.1, т.2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и. училищното образование № Д01-100/11.06.2018 г. и. е в размер на 10,5 брутни работни заплати на педагогически специалисти. Изчислено е, че дължимото на ищеца обезщетение п. чл.222, ал.3 от КТ, съотносимо към законно определеното минимално БТВ към 01.07.2019 г./ 1346,55 лв./ е в размер на 14 138,78 лв.
В отговор на въпрос 4 вещото лице посочва, че останалото непогасено на ищеца обезщетение п. чл. 222, ал.3 от КТ, като се приспадне посочената п.-горе внесена сума п. банков път от 7 879,85 лв., ведно с направено прихващане п. реда на чл.103-104 от ЗЗД на насрещно дължима сума от 1 077,40 лв. със Заповед № 72/26.11.2019 г. на Директора на ПГСС,. Марков‘‘ е сумата от 5 082,25 лв.
От горното се налага извода, че обезщетението п. чл. 222, ал.3 от КТ неправилно е изчислено на базата на последния отработен пълен месец- 10.2016 г., а не според БТВ за последния месец, през който ищецът е имал отработени дни-07.2019 г., поради което посочената п.-горе сума неоснователно не е изплатена на Б.И.. и. към момента му се дължи.
Накрая в отговора на въпрос 10 вещото лице изчислява, че размерът на мораторната лихва от 01.12.2019 г. до 04.02.2020 г. върху сумата от 5 082,25 лв. е в размер на 93,24 лв.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове:1./ главният осъдителен иск следва да се уважи до размер от 5 082,25 лв., като в останалата му част, над уважения, до предявения размер от 6 159,93 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен и. недоказан; акцесорният иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, следва да се уважи до размера му от 93,24 лв., а в останалата част над този размер, до пълния размер на иска от 112,94 лв.-да се отхвърли, като неоснователен и. недоказан.
При този изход на делото, ищецът, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК има право да му бъдат заплатени сторените от него деловодни разноски за адвокатски хонорар, съгласно приложен списък п. чл. 80 от ГПК, но съразмерно с уважената част от исковете.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени реализираните от него деловодни разноски, съгласно приложен списък на разноските п. чл. 80 от ГПК, пропорционално с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи заплащане на дължимите държавни такси, от които ищецът е освободен съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК- държавна такса в размер от 4% от цената на исковете в уважената им част.
Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр.с чл. 12 от ГПК, вр. с чл.222, ал.3 от КТ и. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
OСЪЖДА П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0., представлявано от директора А. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Б.И..И.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 5 082,25 лв., представляваща разликата между дължимото и. изплатеното обезщетение п. чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, ведно с направени прихващания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/05.02.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения до предявения размер от 6 159,93 лв., като неоснователен и. недоказан.
OСЪЖДА П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0., представлявано от директора А. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Б.И..И.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 93,24 лв.-мораторна лихва върху посочената п.-горе сума от 5 082,25 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения, до предявения размер от 112,94 лв., като неоснователен и. недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0., представлявано от директора А. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Б.И..И.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 577,54 лв. деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Б.И..И.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0., представлявано от директора А. Р. сумата от общо 150,45 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и. депозит за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК П. г. п. с. с. ,. М. с. Д. о. у. Е. 0., представлявано от директора А. Р. ДА ЗАПЛАТИ п. сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 207,02 лв. за дължима държавна такса, от която ищецът е бил освободен съгласно чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: