Решение по КНАХД №1548/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Г. Й. Д., с [ЕГН] срещу Решение № 341 от 14.03.2025 г. по АНД № 453/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на касатора е наложена „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП.

С жалбата се сочи, че решението на РС – Варна е неправилно поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Настоява се, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК) по препращане от чл. 11 ЗАНН, като в случая наказателното преследване е следвало да бъде изключено по давност (над 3 години), т.к. ЕФ е издаден на 24.01.2021 г. и връчен на 30.12.2024 г., т.е. 3 години, 11 месеца и 7 дни. На следващо място се твърди, че в решението липсват мотиви, които да отразяват решаващата дейност по разглеждане и решаване на спора, доколкото мотивите на обжалваното решение повтарят дословно Решение № 307 от 07.03.2025 г. по АНД № 157/2025 г. на РС – Варна. Според касатора съдът въобще не е направил преценка на събраните по делото доказателства и на изложените от наказаното лице доводи и възражения. Изтъква се, че неизпълнението на задълженията на съда – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните, а в случая съдът не е формирал правни изводи по всяко от възраженията, не е обсъдил доказателствата, липсват изрични и ясни мотиви защо се считат за неоснователни доводите и възраженията. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени ЕФ. Претендира се присъждане на направените разноски в производствата. С писмена молба касаторът отправя искане по същество да се вземе предвид и следното: 1. Изтекла абсолютна давност (4 г. и 6 м.), предвид датата на извършване на нарушението – 24.01.2025 г., и чл.81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК; 2. Липса на законова възможност към датата на деянието – 24.01.2021 г., да бъде издаван ЕФ, предвид чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП; 3. Недоказаност на годността на заснемащото средство – стационална контролна точка; 4. Липса на собствени мотиви, доколкото дословно е възпроизведено друго решение, в противоречие на чл. 172, ал. 2 АПК, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат се искането за отмяна на обжалваното решение и на ЕФ, както и за присъждане на разноски в полза на касатора, като алтернативно се прави искане за прекратяване на административнонаказателното производство поради изтекла абсолютна давност към 24.07.2025 г.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, не представя отговор на касационната жалба и не ангажира становище в хода на делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на РС – Варна.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Варна ЕФ, на Г. Й. Д., с [ЕГН], е наложена „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от З ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Позовавайки се на доказателствата по делото, районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 24.01.2021 г., в 20:46 часа, за движение по път А – 5 км 6+683, с посока „Нарастващ километър“ ,включен в обхвата на платената пътна мрежа, за лек автомобил с рег. № Т0017КК изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

За да потвърди ЕФ въззивната инстанция посочва, че неизпълнението на задълженията от собственика (какъвто не се спори, че е наказаното лице) по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП и чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за заплащане на дължимите пътни такси е скрепено със санкцията, предвидена с разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. РС – Варна съобразява, че нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. Прието е за безспорно установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство пред контролно устройство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания автомобил. Направен е извод, че обжалванията ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието и отговаря на утвърдения образец. Съобразявайки чл. 28, ал. 7 ЗАНН и чл. 189з ЗДвП е прието, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно. Във връзка с направените възражения за изтекла давност, съдът е преценил, че не е изтекъл абсолютният давностен срок за административнонаказателно преследване – 4 г. и 6 м., считано от датата на извършване на нарушението, съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН и ТП № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВАС.

С оглед изхода на спора, наказаното лице е осъдено да заплати на АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Правилно въззивната инстанция стига до извод за осъществяване от наказаното лице на вмененото с обжалвания пред РС – Варна ЕФ административно нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Касаторът не твърди нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция да е заплатил дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗР за движението на 24.01.2021 г. на управляваното от него МПС – лек автомобил Тайота РАВ 4, с рег. № Т0017КК, по посочения в ЕФ път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, респ. че е изпълнил задължението си и не е нарушил изискването на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП.

Към настоящия момент обаче възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора е погасена - изтекъл е срокът на предвидената в закона давност, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, като приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, считано в случая от извършване на нарушението, а според чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Доколкото на касатора е наложено административно наказание „глоба“, възможността да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и шест месеца давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

С ЕФ Г. Й. Д. е санкциониран за административно нарушение, извършено на 24.01.2021 г., т.е. административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 24.07.2025 г., както и касаторът настоява с писмената си молба пред касационната инстанция. По аргумент от чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради изтичане на предвидената в закона давност административнонаказателна отговорност е погасена и се изключва възможността за наказателното преследване, респ. изтичането на абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 НК) за административнонаказателно преследване води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание на дееца към настоящия момент.

Към момента на произнасяне на РС – Варна с решението, предмет на обжалване пред АдмС – Варна, изводът на съда, че е неоснователно възражението за изтекла абсолютна давност за процесното нарушение е правилен, но не и към настоящия момент.

Така установяващо се е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна и на процесния ЕФ, независимо от основателността или неоснователността на останалите доводи на касатора за неправилност на съдебния акт на въззивната инстанция.

По доводите на касатора следва само да се посочи следното:

Единственият довод за незаконосъобразност на ЕФ, поддържан пред въззивния съд е погасяване по аргумент от чл. 80, ал. 1, т. 5 НК на административнонаказателната отговорност по давност, който обосновано е приет от РС – Варна за неоснователен, изрично посочвайки, че 3-годишният давностен срок тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва с предприемането на действия по преследването на извършителя като – издаване на ЕФ и др. В този смисъл е несъстоятелно твърдението на касатора, че с обжалваното решение не са формирани правни изводи „по всяко от възраженията“ и липсват изрични и ясни мотиви защо доводите и възраженията на наказаното лице са приети за неоснователни.

Несъстоятелно е и възражението във връзка с идентичност на мотивите на обжалваното решение с друго решение, доколкото няма как (а и не е редно) мотивите по приложимото право за нарушение на едни и същи правни норми да бъдат различни във всяко решение.

Не намира опора в закона твърдението на касатора, че към датата на деянието липсва законова възможност за санкциониране с ЕФ, а редът е с АУАН и с наказателно постановление. Изрично с нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в приложимата към датата на деянието – 24.01.2021 г., редакция, а именно ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., е предвидено, че за нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 (каквото нарушение е и процесното по делото), може да се издава електронен фиш.

Доказателствената тежест за установяване годността на използваната стационарна контролна точка е на наказващия орган, но наказаното лице не е имало никакви твърдения и възражения в този аспект пред въззивната инстанция, а и не е проявило никаква процесуална активност за събиране на доказателства в този аспект, като следва да се има предвид, че съществува забрана за нови фактически установявания от страна на касационната инстанция – чл. 220 АПК.

Предвид изложеното следва да се отмени обжалваното решение и да се отмени ЕФ.

С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на направените от касатора разноски се явява основателна. При преценка на искането на касатора за присъждане на разноски - такава са направени само за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното: Фактическата и правна сложност на спора не се отличава с висока степен. Правната помощ, оказана на Г. Й. Т. за пред въззивната инстанция се ограничава до изготвяне на въззивната жалба с един единствен довод за незаконосъобразност на ЕФ, като упълномощеният адвокат не се е явил в съдебно заседание. Обемът на правната помощ пред касационната инстанция включва изготвяне на касационна жалба с два довода за незаконосъобразност на решението на РС – Варна, единият от които е идентичен с направения с въззивната жалба. Наличието единствено на обективни причини за отмяна на обжалваното решение на РС - Варна – изтекла абсолютна давност към момента на произнасяне на касационната инстанция, но не и към момента на произнасяне на въззивния съд. Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН на касатора следва да се присъди сумата в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение за двете инстанции (по 200 лева за всяка от двете инстанции).

На основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН, административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 341 от 14.03.2025 г. по АНД № 453/2025 г. на Районен съд – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Г. Й. Д., с [ЕГН] е наложена „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на Г. Й. Д., с [ЕГН] сумата в размер на 400 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.