Решение по дело №121/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от С. М. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 20, чрез адв. А. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0819-000035, издадена на 07.01.2025 г. от С. М. С., на длъжност началник на грипа в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която спрямо И. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна и иска отмяната й, поради противоречие с чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Посочено е, че административният акт не съдържа мотиви. Изложени са твърдения, че в деня преди да му бъде извършена проверка на И. се е наложило да приеме „Ибупром синус“, а този лекарствен препарат реагира на опиати при полеви тест, защото в него се съдържа кодеин и ефедрин. С допълнителна молба, депозирана чрез адв. Д., жалбата се поддържа изцяло. Излага подробни съображения, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя както по административнонаказателната преписка, така и по делото, липсват категорични доказателства за извършеното от него нарушение. Изложени са съображения, че при издаване на процесната ЗППАМ е допуснато нарушение и на материалния закон. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Излага съображения, че не следва на ответника да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата - Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез главен юрисконсулт Б. Й., оспорва жалбата. Моли съда да постанови справедливо решение. Сочи, че при издаване на заповедта безспорно е установено с техническо средство наличието на кокаин в кръвта на жалбоподателя. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

По преписката е представен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3255609/06.01.2025 г., издаден от инспектор при ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, в който са посочени следните установявания: На 06.01.2025 г., в 21:35 ч., в [населено място] по [улица], до кръстовището с [улица], посока изхода на града, С. И., управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Водачът е изследван с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер ARJM-0053, който е отчел положителен резултат за кокаин. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 282154/06.01.2025 г. /л. 8 от преписката/. Възприет е извод, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на С. И. на 06.01.2025 година.

Предвид така съставения АУАН началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – С. С., издава оспорената в настоящото производство Заповед № 25-0819-000035/07.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в която изрично е отразено нейното упълномощаване със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна.

По преписката са представени протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 819р-714/06.01.2025 г. /л. 4 от преписката/, както и протокол от извършена сервизна проверка на Д. Д. Т. 5000 /л.7 от преписката/.

Приложена е също Мотивирана резолюция № 25-0819-[рег. номер]/09.01.2025 г., издадена от С. С., с която административното производство по АУАН серия GA № 3255609/06.01.2025 г. е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗДвП.

По делото от страна на жалбоподателя е представен лист за преглед на пациент от 06.01.2025 г., издаден от МБАЛ-Варна към ВМА София, както и трудов договор № 1748/12.10.2021 година.

С писмо с.д. № 6986/25.04.2025 г. началникът на МБАЛ-Варна към ВМА-София е представил съдебно–химическа експертиза № Е-125/14.03.2025 г., от която се установява, че в биологичните проби на С. И. не е открито наличие на наркотични вещества (в т.ч. отрицателен резултат за кокаин и/или неговите метаболити).

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, делегирал правомощията си по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на посочените в Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. служители, включително началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна /т. 1.3 от заповедта/. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. 3аконът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП при управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

За да е законосъобразен,актът, с който се налага съответната ПАМ, следва да е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и да е постановен при спазване на процесуалните изисквания и принципи на административния процес.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 282154. От представената по делото съдебно-химическа експертиза № Е-125/14.03.2025 г. се установява по категоричен начин, че в изследваните биологични проби /кръв и урина/ не е открито наличие на наркотични вещества (в т.ч. отрицателен резултат за кокаин и/или неговите метаболити), което се доказва по надлежния ред посредством имунохимичен и газ-грамотографски анализи.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено.

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, същият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. Лабораторните резултати оборват тези от полевия тест, поради което недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В обобщение на изложеното съдът приема, че оспорената ЗППАМ е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева – държавна такса, и 400 лева – адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000035, издадена на 07.01.2025 г. от С. М. С., на длъжност началник на грипа в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която спрямо С. М. И. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, да заплати на С. М. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], сума в размер на 410 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението е окончателно.