РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Варна, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20223100900216 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова молба на Ш. С. Р., британски гражданин,
роден на ****г., с адрес: ****, и посочен електронен адрес: ******. С исковата молба,
подадена чрез пълномощник адв.В. Г., се иска установяване спрямо ответника С. С. С., ЕГН
**********, от *****, че същата в качеството на наследник на С.Т.С. /неин баща/,
починал на ****г., дължи на ищеца сумата 150 000 евро, представляващи поето от
наследодателя задължение спрямо ищеца по Запис на заповед, издаден на 22.05.2013г. за
същата сума, с падеж на 22.05.2018г. Претендират се и законните лихви върху главницата от
150 000 евро, считано от подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК на 27.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответницата е издал запис на
заповед с посочените параметри и изрично уговорен падеж на 22.05.2018г. Сумата не е
заплатена както приживе на издателя, така и след неговата смърт от наследника, поради
което е образувано ЧГД №15251/2020г. на РС-Варна, въз основа на издадената запис на
заповед. Твърди се, че в полза на ищеца е постановено издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа, с определение №280/20.01.2021г. на
ВОС по ч.в.т.дело №78/2021г., с което било отменено разпореждане за отхвърляне на
заявлението по ЧГД №15251/2020г. на ВРС. Издадена била заповед за изпълнение
№260554/28.01.21г. в поза на ищеца срещу наследника на издателя С. С., за сумата от 150
000 евро- главница, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2020г. до окончателното
изплащане ведно с разноски в размер на 8 802 лева. Издаден бил на същата дата и
изпълнителен лист. Твърди се, че срещу заповедта е подадено в срок възражение от
длъжника по реда на чл.414 ГПК и съдът е дал указания на заявителя за предявяване на
установителен иск. Претендира се установяване между страните, че ответницата дължи в
качеството на наследник на издателя на изпълнителния лист С.Т.С., сумата от 150 000
1
евро ведно с лихвите от подаване на заявлението ведно с разноските и за настоящото
производство. С допълнителна искова молба се поддържа иска. Твърди се, че същият е
автентичен, подписан от наследодателя на ответника, че съдържа всички реквизити за
неговата редовност съгласно чл.535 ТЗ. Ищецът твърди, че не е давал обещание за
предоставяне на заем на С.С..
В срока за отговор е постъпило становище по исковата молба от задълженото лице С.
С. С., чрез упълномощената адв.В., за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
представеният запис на заповед е неистински документ, който не установява вземане на
бенефициера. Оспорва автентичността на подписа на издателя на записа като твърди, че
положеният подпис за издателя не е на С.С.. Отделно от това твърди нищожност на записа
на заповед поради липса на задължителни реквизити – чл.535, т.2, т.3 и т.4 ТЗ, а именно: в
записа не е посочена валутата на задължението – в лева или евро, поради което липсва
безусловно задължение в точно определен размер; в записа били посочени два различни
падежа – на предявяване и на дата, което го прави нищожен съгласно чл.486, ал.2 ТЗ.
Твърди, че записът не е представен за плащане на издателя си на посочения падеж. В същия
липсва валидно определено място на плащане, тъй като няма посочена банка и банкова
сметка, по която да се извърши плащането.
Твърди се, че записът е подписан като обезпечение на споразумение за сключване на
договор за заем, какъвто не е предоставен на издателя. Поради това записът на заповед е
издаден при отпаднало основание. Прави се искане в евентуалност, при отхвърляне на тези
възражения на ответника срещу иска, съдът да разгледа възражение за прихващане с
вземаните по записа на заповед с вземане на ответника за неоснователно обогатяване в
размер на същата сума 150 000 евро поради липса на основание за издаване на записа на
заповед. Ако все пак искът бъде уважен, то се прави възражение за уважаването му до
размера на приетото по опис наследство съгласно удостоверение по ЧГД №416/19.05.2021г.
на ВРС.
С допълнителен отговор се поддържат направените възражения и доводи, вкл.
направеното възражение за прихващане за сумата от 150 000 евро, основано на
неоснователно обогатяване.
При преценка редовността на исковата молба съдът констатира, че същата е подадена
от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в
предвидената форма и при авансово заплащане на дължимата съобразно интереса държавна
такса по иска – в размер на 2% върху претендирания размер. Съдът констатира съответствие
и с останалите изисквания на ГПК за допустимост на иска, а именно издадена заповед за
изпълнение между страните, за посочената главница и лихви; връчването на ответницата;
подадено възражение от последната срещу заповедта в срока по чл.419 ГПК и предявяване
на иска своевременно. С допълнителна молба е посочена банкова сметка за плащане
съгласно чл.127, ал.4 ГПК, посочена е ел.поща на пълномощника.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответницата, която в срока по
чл.367 ГПК е депозирала становище за неоснователност на иска. Съдът преценява
постъпилия отговор като допустим и редовен, тъй като е депозиран в срок, от надлежна
страна, чрез упълномощен процесуален представител адв.В., при спазване на останалите
изисквания към отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.Г. поддържа исковата молба.
Насрещната страна, представлявана от адв.Д., оспорва основателността на иска.
Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът констатира от приобщеното ЧГД №15251/2020г. на ВРС, че с определение
№280/20.01.2021г., постановено по ЧТД №78/2021г. на ВОС е отменено разпореждане
№272812/01.12.2020г. по ЧГД №15251/2020г. на ВРС като вместо отхвърляне на
заявлението по чл.417, т.10 ГПК е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение
2
на парично задължение в полза на Ш. С. Р., британски гражданин, роден и живущ в ****,
срещу С. С. С. в качеството на наследник на издателя С.Т.С., за сумата от 150 000 евро,
представляваща изискуемо задължение по запис на заповед, издаден от наследодателя С. на
22.05.2013г., с падеж на задължението 22.05.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата по записа от подаване на заявлението до окончателното изплащане, на
основание чл.418 ГПК. Въз основа на горното е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.01.2021г. по ЧГД 15251/2020г. на ВРС.
Към делото е приложен заверен за вярност препис от представен пред заповедния съд
оригинал на запис на заповед, в който са обективирани съдържателните изисквания
съгласно чл.535 ТЗ. Посочена е характеристиката на заповедната книга – да се плати на
посочения от записа бенефициер, сумата на дълга, падежа на задължението и място на
плащането. Задължението е в достатъчна степен определено като сумата от 150 000 евро или
левовата им равностойност, тъй като е налице постоянен валутен курс на лева спрямо
еврото.
От приложеното удостоверение на наследници се установява, че издателят на записа
на заповед С.С. е починал на *****г. като негов единствен наследник е дъщеря му С. С.,
ответник по иска и длъжник по заявлението по чл.417 ГПК.
От приобщената единична графологическа експертиза /на л.110/ се установява, че
положеният за издател подпис в оригинала на записа на заповед от 22.05.2013г., не е
изпълнен от С.С.. Подписът е изпълнен на ръка, с химикал, не е пренесен технически от
друг документ върху процесния и представлява оригинал, а не цветно копие. Изпълненият
подпис е с почерк, който категорично е с по-ниска степен на обработеност. Според вещото
лице изпълнението на подписа е с подражание, т.е. имитация на автентичния подпис на
С.Т.С..
По искане на ищеца съдът е допуснал повторна СГЕ /на л.141/, на основание чл.201
ГПК, изготвена от друго вещо лице, съгласно която се потвърждава резултата от
първоначалната експертиза. Вещото лице заявява и в съдебно заседание, че изпълненият за
издателя подпис в процесния запис на заповед от 22.05.2013г., не е автентичен, не е
изпълнен от С.С., а е налице опит за имитация на подпис.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, след служебно извършена
преценка от исковия съд, се явява допустим като предявен при наличие на предвидените
процесуални предпоставки. Предявеното по реда на чл.417 ГПК вземане на ищеца се
основава на издаден от наследодателя на ответницата С. С., запис на заповед и настъпило в
нейно лице универсално правоприемство. Страните не спорът относно пасивната
легитимация на ответника, съотв. качеството на универсален наследник на издателя, сочен
от записа на заповед.
Съгласно разясненията в т.17 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото
по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение на основание запис на заповед. В производството кредиторът следва да
установи наличието на валидно менителнично задължение в предявения размер, т.е.
съществуването на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Тежестта да установяване възраженията за недействителност/нередовност/ на
записа лежи върху ответника. Върху него лежи и задължението да установи релативните си
/относителни/ възражения като това за обезпечителен характер на записа на заповед както и
други каузални правоотношения извън абстрактната сделка. Дори при твърдения за
безпаричност на сделката, която записа обезпечава /напр.недаден заем, неосъществена
кауза/, ищецът е достатъчно да установи само редовен от външна страна менителничен
ефект.
От формална страна съдът намира, че заповедната книга удовлетворява изискванията
3
за валидност по смисъла на чл.535, т.2, т.3 и т.4 ТЗ, тъй като съдържа съществените
реквизити, предвидени в закона.
От приложения запис на заповед се установява, че същият е издаден от С.Т.С., ЕГН
**********, от *****, на 22.05.2013г. с падеж на 22.05.2018г. и бенефициер Ш. С. Р.,
британски гражданин, роден на ****г., с посочени паспортни данни, валиден до 2022г., за
сумата от 150 000 евро или левовата им равностойност. В текста на записа е поето
неотменимо и безусловно задължение от издателя С.С., без протест, да заплати на
приносителя Ш. Р., сумата на определен на дата падеж. Към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК този падеж е настъпил. С оглед изричната уговорка в текста на
записа, не е необходимо извършване на протест от кредитора за да настъпи изискуемостта
на вземането.
Представеният по делото двуезичен запис на заповед /на бълг. и англ.език/ съдържа
всички реквизити по чл.535 ТЗ: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа
на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.
падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва
да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя. Съгласно чл.536 ТЗ,
документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени по-горе, не е запис на заповед,
освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. Запис на заповед, в който не е посочен падежът,
се смята платим на предявяване. Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята
за място на плащането и за местожителство на издателя. Запис на заповед, в който не е
посочено място на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
Процесният запис отговаря на всички формални изисквания на закона за неговата
действителност.
Съдът намира възражението за неопределеност валутата на изпълнение, за
неоснователно. В текста на записа достатъчно ясно е посочено задължение в размер на
150 000 евро или левовата им равностойност към датата на плащане по курса на БНБ, което
прави задължението ясно и точно определено. Курсът на лева към еврото е фиксиран, което
сочи, че длъжникът –издател е наясно с дължимата сума като в негова преценка е
предоставен избора на валута на изпълнението.
На следващо място, ищецът –бенефициер по записа на заповед, не следва да сочи
каузално основание, което записът на заповед обезпечава, тъй като последният представлява
абстрактна сделка. При наведени от ответника конкретни твърдения за наличие на такова
правоотношение, това би заставило ищеца да установи съответните релевантни факти и
обстоятелства, от които произтича вземането. В случая съдът намира направеното в
евентуалност възражение за безпаричност на сделката за общо, поради което същото не
ангажира доказателствена тежест за ищеца да установява факти извън заповедта.
Непосочването на кауза на записа на заповед по никакъв начин не злепоставя правата на
приносителя. Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по
запис на заповед, за установяване вземането по който е предявил иска по чл.422 ГПК, не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните, в
производството подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване
вземането по записа на заповед. В тежест на ответника е да установи както относителните,
така и абсолютните възражения срещу менителничната книга. Ищецът не е твърдял други
правоотношения извън записа. Такива не са установени. Установява се обаче възражението
за неавтентичност на записа на заповед, предявен в заповедното производство, което води
до неговата нищожност съгласно чл.535, т.7 вр.чл.536 ТЗ.
Въз основа на изслушаните две графологически експертизи, се установява, че
подписът, положен за издателя в записа на заповед от 22.05.2013г., за сумата 150 000 евро,
не е изпълнен от издателя му С.Т.С.. Подписът е саморъчно изготвен с химикална паста при
установени ясно признаци на имитация, изпълнен с подражание на автентичния подпис.
4
Заключението и на двете вещи лица е категорично за подправяне на подписа на издателя
С.С..
При това положение, съдът намира за опровергана формалната доказателствена сила
на частния диспозитивен документ, неговата автентичност, тъй като категорично е
установено, че същият не е подписан от посочения за негов издател -С.Т.С.. Поради това е
налице неистински документ, който не установява вземане на бенефициера. Налице е
недействителност на записа и по смисъла на чл.536 вр.чл.535, т.7 ТЗ. Предявената заповедна
книга не удостоверява вземане на приносителя си срещу издателя, респ. неговия наследник.
Горното сочи на неоснователността на предявения иск, основан на този записа на заповед. С
оглед на изложеното, не е налице основание за ангажиране отговорността на наследника на
издателя С. С. и предявеният иск спрямо същата следва да бъзе отхвърлен като
неоснователен.
Поради това и без значение за спора е приемане на наследството на С. по опис от
наследника му – ответник по настоящия спор. Без значение се явяват и останалите
възражения срещу действителността на книгата както и релативните възражения за
обезпечителен характер на книгата. Поради липсата на менителнично задължение, съдът не
дължи произнасяне и по въведеното от ответника възражение за прихващане до размера на
претенцията, основано на неоснователно обогатяване.
Неоснователността се разпростира и по отношение на акцесорната претенция за
законните лихви от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
С оглед на формираните правни изводи за неоснователност на иска, разноски се
следват в полза на ответника съгласно представен списък по чл.80 ГПК до размера на
претендираното адв.възнаграждение от 9 600 лева с ДДС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. С. Р., британски гражданин, роден на ****г., с адрес:
****, с посочен електронен адрес: ********, срещу С. С. С., ЕГН **********, от ****, иск
за установяване в отношенията между страните, че ответникът в качеството му на наследник
на С.Т.С., починал на ***** г., последният като издател на запис на заповед от 22.05.2013г.,
дължи на ищеца сумата 150 000 евро, представляващи поето от наследодателя задължение
по запис на заповед, издаден от С.Т.С. на 22.05.2013г., за сумата от 150 000 евро или
левовата им равностойност към деня на плащане по фиксинга на БНБ, с падеж на
22.05.2018г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.417, т.10 ГПК, на 30.11.2020г. до окончателното изплащане, за които суми
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №15251/2020г.
на ВРС, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА ищеца Ш. С. Р., британски гражданин, роден на ****г., с адрес: ****, с
посочен електронен адрес: *******, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, от *****,
сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер на 9600 лева с ДДС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи от
същото на страните, с въззивна жалба пред ВнАС.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5