Определение по дело №83/2020 на Районен съд - Козлодуй

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

Гр.Враца 01.05.2020г.

 

 

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в закрито заседание на /първи май две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

Председател: БОРИСЛАВ МЕТОДИЕВ

 

като  разгледа  докладваното от съдията ЧНД № 83 по описа на КРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред настоящата инстанция е депозирана жалба от Е. К. Д. от гр.К., обл. Враца, с която атакува Постановление с вх.№1364/2019 от 27.03.2020г. на РП – Козлодуй, за прекратяване на наказателно производство по Д.П.№1364/2020г. на РП-Козлодуй, и Д.П.№8/2020г. по описа на РУ – Козлодуй, водено за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

С жалбата се прави искане да бъде отменено атакуваното постановление от 27.03.2020г. на Районна прокуратура – Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че същото е постановено при непълнота на събраните доказателства, а оттам и при ненапълно изяснена фактическа обстановка. Иска се от съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото на РП-Козлодуй, със задължителни указания по прилагането на закона.

Като взе предвид горното, съдът съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, от лице с право на жалба, поради което същата е процесуално допустима, съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК. Разгледана по същество е основателна.

           Досъдебното производство №1364/2020г. на РП-Козлодуй, и Д.П.№8/2020г. по описа на РУ – Козлодуй е било образувано при условията на чл.212, ал.1 от НПК, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2019г., след като е осъдена с решение, постановено по гр. дело №205/2018г. по описа на РС-Козлодуй, да издържа свои низходящ – детето Т. Е. Д., чрез нейния баща и законен представител Е. К. Д. от гр.К., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

От анализа на материалите по делото, както и изложеното в атакуваното постановление и жалбата срещу него, съдът установи следното:

Като свидетели по делото са били разпитани жалбоподателят Е. К. Д. от гр.К. и Б. Т. Р.. Приложени са 9 /девет/ бр. вносни бележки в полза на Е. К. Д., с вносител Б. Т. Р.. Изискани и приложени по делото са справка от ТД на НАП Валико Търново офис Монтана; справка от ДСИ при РС-Козлодуй; справка от Община Козлодуй; Дирекция „Бюро по труда“ гр.Монтана; характеристична справка за Б. Р. и справка съдимост.

Съдът намира, че постановеният прокурорски акт е необоснован, тъй като събрания по делото доказателствен материал е непълен и непозволява да се направят съответните правни изводи.

Прокурорът може да прекрати наказателното производство само тогава когато разследването е било обективно, всестранно и пълно, т.е. когато са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина, използвани са всички възможности за попълване на делото с доказателства и са установени безпротиворечиво всички обстоятелства, включени в предмета на доказване.

В настоящия случай прокуратурата е приела, че липсва елемента на субективната страна на деянието по чл.183, ал.1 от НК, което изисква пряк умисъл при извършването му. Излагат се доводи, че Б. Т. Р., тъй като е била безработна е била и в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията й за заплащане на издръжка в размер на 130 лева месечно, на малолетната й дъщеря Т. Е. Д., чрез нейния баща и законен представител Е. К. Д. от гр.К., в периода от 01.01.2018г. до 31.05.2019г.. Този извод е базиран на писмени доказателства, а именно приложени по делото справка от ТД на НАП Велико Търново офис Монтана и справка от Дирекция „Бюро по труда“ гр.Монтана. От първата справка се установява, че за периода от 01.01.2018г. до момента на изготвянето й Б. Р. не е имала регистрирани трудови договори, а от втората се установява, че последната е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ гр.Лом от 13.03.2019г..

Не са събрани обаче никакви доказателства, досежно притежанието от Р. на движими и недвижими вещи, притежаването на ценни книги, извършването на търговска дейност и получаването на дивиденти от такава, наличието на влогове и банкови сметки, извършването на трудова дейност по граждански договор и др.. Не са изследвани и данните от приложената по делото характеристична справка, че лицето, заедно с баща си се занимава с отглеждането на животни – едър рогат добитък /крави/, от което се издържат.

На л.2 от прекратителното постановление прокурорът е направил извод, че Б. Т. Р. не притежава недвижимо имущество и лек автомобил. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства, за притежаването или не на движимо и недвижимо имущество от лицето.

В действителност от субективна страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК изисква пряк умисъл, а именно деецът да съзнава общестевноопасния характер на своето деяние, да предвижда настъпването на общественоопасните му последици и да иска и цели настъпването на тези последици. За да е налице липса на пряк умисъл, а оттам и липса на субективната страна на деянието е необходимо, субектът да е бил в обективна невъзможност да осъществи задължението, което му е вменено от съда, а именно да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лева на малолетната си дъщеря Т. Е. Д., чрез нейния баща и законен представител Е. К. Д. от гр.К., считано от 01.01.2018г.. Установено е, че за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2019г., Б. Р. с помощта на своя баща е заплатила 9 бр. вноски от месечната издръжка, като впоследствие е прекратила плащането на дължимата спрямо дъщеря й месечна издръжка. За ангажиране на наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алименти, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка /в този смисъл Решение № 64 от 8.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 161/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова; Решение № 138 от 27.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 612/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова; Решение № 158 от 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева и др./. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, както обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, така и пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата издръжка, въз основа на които прокурорът и разследващите органи да могат да формират вътрешното си убеждение, съгласно чл. 14, ал.1 от НПК. Събраните по делото доказателства, въз основа на които е установена описаната фактическа обстановка, са недостатъчни за разкриване на обективната истина по случая, а изводите които са направени са в противоречие с някой от тях.

Едва след събирането и оценката на всички възможни относими доказателства, след извеждането, въз основа на тях на обоснована фактическа обстановка, прокурорът следва да обсъди същите и да се произнесе по приложението на материалния закон, като извърши преценка относно съставомерността, респективно несъставомерността на извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

По гореизложените съображения, съдът намира, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване, при което да се изпълнят дадените по-горе указания, а именно да се съберат доказателства, относно притежаването на движими и недвижими вещи, притежаването на ценни книги, извършването на търговска дейност и получаването на дивиденти от такава, наличието на влогове и банкови сметки, извършването на трудова дейност по граждански договор и получаването на каквито й да било доходи от Б. Т. Р..

Съдът намира, че посочвайки допуснатите по-горе нарушения, не накърнява ролята на прокурора като господар на досъдебната фаза, тъй като когато дава указания в какво конкретно се изразява необосноваността и незаконосъобразността на атакуваното постановление, съдът дава указания относно прилагането на закона, а прокурорът суверенно решава как да ги отстрани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6 от НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Постановление с вх.№1364/2019 от 27.03.2020г. на РП – Козлодуй, за прекратяване на наказателно производство по Д.П.№1364/2019г. по описа на РП-Козлодуй, и Д.П.№8/2020г. по описа на РУ – Козлодуй за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като незаконосъобразно и необосновано.

ВРЪЩА на РП-Козлодуй Д.П.№1364/2019г. по описа на РП-Козлодуй и Д.П.№8/2020г. по описа на РУ – Козлодуй, за изпълнение на дадените указания по прилагането на закона.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Враца в 7-дневен срок от уведомяването за изготвянето му.

Да се уведомят РП-Козлодуй и жалбоподателят.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: