Определение по дело №666/2021 на Окръжен съд - Пловдив

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  260851

 

гр. Пловдив, 02.04.2021 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII състав, в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 666 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

         Образувано е по частна жалба на С.Ц.Ц. против Определение № 264502 от 23.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 17060 по описа на РС – Пловдив за 2010 г., с което молбата на жалбоподателя с вх. № 278078 от 09.11.2020 г. е изпратена за произнасяне до ЧСИ П. И. по изп. дело № 20198210401842.

         В жалбата се отправя молба за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело поради изтекла давност. Жалбоподателят твърди, че по делото бил издаден изпълнителен лист, като до октомври 2020 г. не били извършени действия за принудително събиране на вземанията и не му била връчвана покана за доброволно изпълнение.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

От представена по делото служебна справка се установява, че ч. гр. д. № 17060 по описа на РС – Пловдив за 2010 г. е унищожено поради изтичане на 5-годишния срок на съхранение. Към справката е приложена разпечатка от деловодната програма на съда, от която е видно, че делото е образувано по подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и че по делото е издадена Заповед за изпълнение № 10523/01.11.2010 г., с която е разпоредено длъжникът С.Ц.Ц. да заплати на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД сумата от 3268,75 лв. – главница, 254,64 лв. – договорна лихва за периода 27.04.2010 г. – 27.10.2010 г., 5,49 лв. – наказателна лихва за периода 27.04.2010 г. – 27.10.2010 г., които суми са дължими по договор за банков кредит от 27.01.2010 г. и удостоверени в извлечение от счетоводните книги на банката, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 365,62 лв. – разноски по делото.

С подадената от жалбоподателя молба с вх. № 278078 от 09.11.2020 г. се отправя искане за прекратяване на изпълнително дело № 20198210401842 поради изтекла давност. С разпореждане от 13.11.2020 г. първоинстанционният съд е оставил без движение молба до посочване по повод на кой акт на съда се подава молбата, какво искане се отправя с нея, въз основа на какво основание е образувано заявеното изпълнително дело и от кой съдебен изпълнител се ръководи. С молба с вх. № 281488/23.11.2020 г. жалбоподателят отново е отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла давност, като е посочил, че същото е образувано по описа на ЧСИ Петко Илиев.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че заявеното от жалбоподателя действие не е от компетентността на съда и е изпратил молбата до частния съдебен изпълнител за произнасяне по направеното искане.

Действително, съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява при наличие на някое от посочените в разпоредбата основания с постановление на съдебния изпълнител. В настоящия случай обаче в подадената до съда молба се навеждат твърдения за изтекла погасителна давност, а съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнесе по такова възражение. По тази причина и с оглед установяване характера на подадената молба същата е следвало да се остави без движение, а на молителя да се укаже да посочи: 1/ връчена ли му е покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение № 10523/01.11.2010 г. по ч.гр.д. № 17060 по описа на РС – Пловдив за 2010 г. с отбелязване за издаден изпълнителен лист и копие от документа, и ако е връчена, кога е осъществено връчването; 2/ подал ли е възражение срещу горепосочената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, с което да е оспорил вземанията, за които е издадена заповедта; 3/ с настоящата молба възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК ли подава или предявява иск за оспорване на вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение, като в последния случай въз основа на подадената молба следва да се образува ново гражданско дело, а на молителя да се дадат допълнителни указания за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на чл. 127 и 128 ГПК.

По изложените съображения така постановеното определение следва да се отмени като неправилно, като делото – да се върне на първоинстанционния съд, който следва да остави без движение молбата и да даде на молителя указания в посочения по-горе смисъл.

         Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

    

         ОТМЕНЯ Определение № 260846 от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2230 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящото определение указания.

 

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: