Р Е Ш Е Н И
Е № 131
гр. Пловдив, 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20660 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от М.М.Д., ЕГН ********** против С.К.С., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.
79, ал. 1, пр.1 вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на
устна договорка е предоставил в заем на ответника, който е ***, сума на
стойност 600.00 лв. през месец март 2016г., която ответникът е поискал за
заплащане на шофьорски курс за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, Категория „В“. През месец юни 2016 г. ищецът твърди, че е предоставил сума
в размер на 1064.10 лв., от които 464.10 лв.
ответникът е използвал за закупуване на строителни материални за ремонт
и обзавеждане на недвижимия имот, в който живее. Останалата сума от 600 лв. е
предоставена за заплащане на шофьорски курс за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, Категория „С“. През месец април 2016 г. (датата е
конкретизирана в първото по делото съдебно заседание) ищецът твърди, че отново е предоставил в заем сума в размер
на 3190.00 лв., която ответника използвал да заплати изработка и монтаж на
кухненско обзавеждане в къщата, която обитава, находяща се в ***. Ищецът
твърди, че ответникът върнал част от предоставаната му в заем сума от месец
април 2016г.- 3190.00, а именно 500 лв., а невъзстановеният остатък възлиза на
стойност 4354.10 лв. Въпреки настъпване на уговорения падеж за плащане - на
01.09.2017г. се сочи, че предоставените
в заем на ответника суми не са върнати изцяло.
Предвид изложеното се моли за
осъждане на ответника, да върне предадената чрез устна договорка в заем сума, в
общ размер от 4354.10 лв. Моли се за уважаване на иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда –
29.12.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва изцяло
изложената фактическа обстановка в молбата, както и наличието на сключен
договор за заем. Твърди, че не е връщал парични суми по твърдените заемни
правоотношения. Признава, че ищецът е *** на бившата му *** – ***. Ответникът счита, че настоящото дело е в
резултат на поискания от него развод с А., предмет на приключило гр. дело
№5375/2017 г. по описа на II бр. Състав при РС гр. Пловдив. Причината за
развода била установена изневяра от страна на А.. Ответникът твърди, че през
2015 г. се запознал с А. М. Д. и заживели заедно, първоначално при *** в Д., а
впоследствие през м. декември 2015г. в *** в неговия дом. През м. март 2016г.
ищецът разбрал, че *** му и ответника по настоящото производство, имат
намерение да сключат брак и че *** на ответника ще помогне финансово.
Ответникът твърди, че по- късно разбрал, че ищецът предоставил средства на ***
си, за да си помогнат, които *** на ответника, чрез преводи от К. е
възстановила, по настояване на ищеца с думите „че е давал за нас“.
Ответникът твърди, че през м.
март не е получавал заеми или парични суми за заплащане на шофьорски курсове и
придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „В“, и съгласно
Свидетелство за управление №*** изд. на 21.03.2016г. ответникът вече е имал
шофьорска книжка. Допълва, че никога не е участвал в курсове за категория „С“.
Твърди, че не е получавал в заем
парични суми и на друго основание от ищеца през м. юни в размер на 1064.10лв.
Допълва, че не е закупувал строителни материали, посочени по представения касов
бон от 04.06.2016г.
Твърди, че не е получавал в заем
или парични суми на друго основание от ищеца в общ размер на 3190.00 лв. за
закупуване на кухненско обзавеждане, за която е издадена Фактура 31 от
10.04.2017г. от ***. Допълва, че посочената кухня, видно от Фактура № 31 е
заплатена от А. Д. С., както и че кухнята е придобита по време на брака в режим
на СИО и с Договор за доброволна делба на движими вещи от 19.05.2017г. подписан
между ответника и А. Д., *** на ищеца, са поделили и приключили спора.
С оглед изложеното твърди, че не
дължи търсената сума по заема, моли исковете да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени сторените разноски в производството.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Не се спори по делото, че с решение от
07.08.2017 г. бракът между А. М. Д. и ответника е прекратен. В решението е
отразено, че придобитите по време на брака движими вещи са поделени помежду им,
а тези, които не са ще останат в режим на обикновена съсобственост. Преди
постановяване на решението с договор за доброволна делба от 19.05.2017 г. А. М. Д. – С. и С.К.С., са поделили движими
вещи, придобити по време на брака, като А. Д. – С. е получила в дял – климатик,
перална машина и спален комплект на обща стойност 3190 лв., а С.С. – ответник
по делото е получил в дял – вградено кухненско обзавеждане на обща стойност
3190 лв.
По делото са приети като
доказателства банкови извлечения от сметката на *** Д., в която са отразени
транзакциите по сметката, включително и получавани от *** работни заплати и
командировки, като не става ясно обаче дали това лице е цитираната от св. Д. –
„***“, както и дали *** е работодателят на ищеца. Не се установява относимостта
на така приетото доказателство с предмета на настоящото производство, поради и
което същото не следва да се взема предвид и въз основа на него да се изграждат
правни изводи.
От приетата по делото фактура №
31 от 10.04.2017 г. и приложен към нея фискален бон от същата дата се
установява, че е платена сумата от 3190 лв., като получател на фактурата е А. Д.
С., а основанието за плащането й е мебели- доставка и монтаж на кухненско
обзавеждане.
От приетия по делото като доказателство фискален бон от
04.06.2016 г. се установява, че на тази дата от *** са закупени стоки на
стойност 464,10 лв. Липсват други писмени доказателства, както и гласни такива,
от които да е видно, че именно тази конкретна сума е предоставена от ищеца на
ответника с уговорката да се върне в определен срок, който се твърди от ищеца,
че е до 01.09. 2016 г.
От приетото по делото, като
доказателство свидетелство за управление на МПС на името на ответника, се
установява, че същото е издадено на 21.03.2016 г. след успешно преминат изпит
за категория В на 02.03.2016 г.
По делото са разпитани две групи
свидетели, като всички те са роднини на страните по делото, поради което съдът
преценява показанията им във връзка едно с друго и с останалите събрани по
делото доказателства, като отчита доколко същите са последователни, вътрешно
непротиворечиви и отразяват непосредствените впечатления на свидетелите.
От разпита на св. А. Д. – С. –
бивша ***а на ответника и *** на ищеца се установява, че през м. март 2016
г. *** й
- ищец по делото й е пратил сумата от 600 лв., като предназначението им
е било заплащане на шофьорски курс – категория В. Свидетелката С. посочва, че
парите са били платени на инструктора, като имало уговорка между страните по
делото, че парите следвало да се върнат на ищеца. Свидетелката посочва, че юни месец 2016 г. ***
й пратил на нея сума над 1000 лв. за категория „С“ на бившия й ***, но той така
и не я изкарал, като част от сумата била платена на инструктора и „загубил
някакви пари“, защото започнал курса и се отказал. Свидетелката посочва, титуляр на сметката е „***“, като парите са
изпращани на свидетелката по изипей от тази сметка. Свидетелката посочва, че
през юли месец 2016 г. започнали ремонт на къщата на бившия й ***, като нейн ***
дошъл да помага, като препоръчал и човек, който да направи кухнята, като
поръчали кухнята от този човек от гр. ***. Свидетелката посочва, че след
развода ответникът е заплатил на *** й сума от около 700 лв.
Съдът не кредитира показанията на
св. Д., в частта, в която се твърди, че стойността на кухнята в размер на 3190
лв. е заплатена от *** й изцяло и че сумата е дадена в заем на ответника със
задължение да върне я върне. Налице е противоречие, като първоначално при
разпита на 09.05.2018 г. свидетелката заявява, че стойността на кухнята е
заплатена изцяло от *** й преди сватбата с обещание сумата да се върне след
сватбата (т.е. след 10.09.2016 г., а не както се твърди в исковата молба с
падеж 01.09.2016 г.), а впоследствие при разпита, проведен на 12.12.2018 г.
свидетелката посочва, че кухнята е поръчана преди сватбата, но е платена след
сватбата, като не достигнали парите от сватбата – имали само 2000 лв. и ищецът
доплатил разликата -1200 лв. с
уговорката и обещанието от страна на ответника да върне предоставената сума до
Нова Година – т.е. до края на 2017 г. Налице е противоречие и относно падежа на
задълженията, като при разпита, проведен на 09.05.2018 г. свидетелката посочва,
че всички суми е трябвало да се върнат до края на септември 2016 г., а
впоследствие при разпита, проведен на 12.12.2018 г. посочва, че сумата,
предоставена за закупуване на кухнята е следвало да се върне в срок да края на
2017 г., като същата била платена след сватбата.
От показанията на св. Е. Д. – ***
на ищеца и *** на св. Д. се установява, че е помагал за ремонта на къщата на
ответника през август 2016 г., като шпакловали, боядисвали, нареждали ламинат,
разчиствали двора, изкопали септична яма. Направила са и кухня и баня, като ***
му – ищец по делото, като се прибрал *** също помагал. Свидетелят посочва, че е
присъствал на разговори, проведени между *** му М.Д., А. и С., като ищецът
казвал, че ще даде парите, а после ще му ги „върнат“, като свидетелят използва
множествено число. Свидетелят посочва,
че *** му плащал всичко на майсторите, но не дава показания нито за конкретни
суми, нито за дати, на които същите са предадени на ответника, като от
показанията му не може да се установи, че сумата, която се сочи, че е заплатена
за закупуване на строителни материали е касаела ремонта на имота на ответника и
е предоставена на ответника в заем със задължение да се върне до 01.09.2016 г.
От показанията на св. В.Л..Х. – ***
на ответника, се установява, че през 2016 г., когато заживели заедно С. и А.
нямали постоянни доходи и ***та на С. им изпращала пари от К.. Свидетелката
посочва, че разбрала, че *** й на А. също й давал пари. Знае, че през 2017 г. ***
й – *** на ответника е изпратила на А. пари, за да ги върне на *** й. Лично
чула от ищеца, че много искал да съди ответника. За ремонта на къщата се изпращали
пари от ***та на С., но установила, че С. и А. не ги ползват по предназначение
и започнала да праща пари за ремонта на свидетелката Х. Не знае *** да е
изкарал курсове за камион, нито ищецът да му е давал пари за шофьорски курсове,
нито да е давал пари за кухненско оборудване.
От разпита на св. М. С. – *** на
ответника, се установява, че същият през месец март 2017 г. е заварил друг мъж
при своята бивша *** – А. Д. – С., което е станало причина и за развода с ***.
Св. С. посочва, че брат му – ответник по делото е започнал шофьорски курсове
месец ноември – декември 2015 г., като не знае ищецът да му е давал пари за
курсовете. Св. С. посочва, че от брат си
знае, че на ищеца му станало неудобно, че само ***та им помага на А. и С. и дал
някакви пари за довършителни работи в банята, като брат му не му е казвал дали
е трябвало да връща тези пари, като не знае точно дали ищецът е дал парите на
ответника или на *** си. Св. С. посочва,
че цялостното обзавеждане в къщата било купено след сватбата, която била
септември 2016 г., като кухненското било купено също след сватбата с пари от
сватбата или като подарък. Април месец 2017 г. А. вече не живеела в къщата.
Знае, че са поделили някакви вещи при развода, както и за претенции от страна
на А. и върнати пари от *** му по банкова сметка ***, които да се дадат на ***
й. Свидетелят посочва, че знае от брат си, че се касае за пари, дадени от ***та
на А. за ремонта на банята.
От показанията на св. А.Г. Х. – ***
на ответника, се установява, че същата е изпращала пари на *** –ответник по делото и на неговата бивша ***а.
Посочва, че те се запознали лятото на 2015 г., като след края на сезона на морето,
където се запознали, отишли да живеят в Д..
През ноември 2015 г. св. Х. и ***а й дошли да се запознаят с бъдещата си
***. През зимата на 2016 г. *** й и бившата й *** отишли да живеят в ***, като
стояли само два, три месеца в Д.. Тъй като и двамата били безработни св. Х. им
пращала по 100 евро, по 50 евро, по 200 евро и на А. и на С., различно по
изипей или мъниграм почти всяка седмица за посрещане на битови нужди. През
февруари 2016 г. пратила на А. 100 евро, за да изненада *** й за празника на
влюбените, по молба на А.. За тази сума *** й разбрал скоро, като след като
минал празника, св. Х. разбрала от А., че не са ходили никъде за празника,
защото А. решила да не му прави изненада,
за да не се почувства неудобно, тъй като не работи и няма средства. Св. Х. посочва, че за ремонта в *** на
нейната къща, която се отремонтирала за С. и А., е изпращала пари за
извършвания ремонт. Първоначално ги изпращала на *** си и на А., но усетила, че
парите за ремонта, които пращала допълнително, освен сумите за посрещане на
битови нужди, не били харчени по предназначение и започнала да изпраща пари на ***
си за ремонта на къщата. ***та на А. –
ищец по делото също споделял със св. Х., че праща пари на А. и С. за
живеене. Не знае ищецът да е заплащал
шофьорски курс на *** й – ответник за категория С, като той бил споменавал пред
нея, че иска *** й да изкара такъв курс, за да има хубава работа, но тя му
казала, че няма как да стане, тъй като *** й е с дискова херния. Свидетелката
потвърждава изложеното в показанията на св. Д. – С. на 12.12.2018 г., че
кухнята е заплатена след сватбата.
Посочва, че тогава са купени и секции, дивани, маси, прибори за кухнята,
чинии, като кухнята била заплатена с пари от сватбата. Само спалнята си спомня,
че е купена преди сватбата. Относно
раздялата приповтаря разказаното от *** й М.. След тази случка А. й звъннала,
като казала, че не е изневерила на *** й С., като ищецът дълго време не се
обаждал на св. Х., като преди това се обаждал често. Св. Х. му се обадила, като
той казал, че не знае нищо за А., като св. Х. му разказала всичко, а той казал,
че тя ще си плати за това, което е направила, но С. ще го осъди за парите,
които му е давал. Свидетелката го попитала кои пари, като и двамата са давали и
тя и той, а той казал „Аз си искам парите“.Свидетелката посочва, че е пращала
пари на А. по някаква еврова сметка на *** й, която А. ползвала, като след
развода превела 800 лева, тъй като М. казал,
че държи на тези 800 лв., които св. Х. посочва, че касаят стойността на ремонта
на банята.
Относно приетите по делото като
доказателства платежни от 06.07.2017 г., 04.07.2016 г.,
30.08.2016 г., 15.06.2016 г. и 02.06.2016 г., отразяващи превод на следните суми, а именно: 15.06.2016 г. плащане в размер на 225 евро,
плащане от 04.07.2016 в размер на 380 евро, плащане от 06.07.2017 г. в размер
на 411 евро, плащане от 30.08.2016 г. в размер на 230 евро, и плащане от
02.06.2016 г. в размер от 1000 евро, то същите следва да се обсъдят във връзка
със събраните гласни доказателства чрез преразпита на св. Д. – С. и разпита на
св. а. Х.. По отношение на сумата от
1000 евро, съгласно платежно от 02.06.2016 г. не се доказаха твърденията на
ищеца, че същата касае заплатена стойност на закупени от св. Д. – С. и
изпратени детски дрехи на св. а. Х.. Св. Х. твърди, че търговията с детски
дрешки е касаела началото на 2016 г. – януари месец, като представя и ръкописно
изготвен списък с дрехи с цена, равняваща се на изпратена от нея сума в същия
размер, съгласно платежно. Относно останалите суми, преведени на 04.07.2016 г., 30.08.2016 г.,
15.06.2016 г. по сметка на А. Д. – С. не се установява какво е тяхното
предназначение, като св. С. си спомня, че сумата от 15.06.2016 г. е стойността
на брачните халки, а следващите за булчинска рокля, обувки и други. Св. Д. – С.
посочва, че в началото на септември 2016 г. бившата й *** пратила пари за
капарото за ресторанта. По отношение на
отразените в платежно от 06.07.2017 г.
411 евро, с които св. Х. посочва, че е удовлетворила претенциите на ищеца
към нея не се установява да касаят
плащане за ресторанта за сватбата. Още повече, че сумата е близка с твърдените
от самата св. Д. – С. върнати от ответника пари в размер от 700 лв. след
развода, които са прихванати от претендирата, като дадена в заем сума за
заплащане на кухненско обзавеждане.
Освен
твърдените 411 евро за отремонтираната баня в имота на ответника, не са представени други доказателства, касаещи
твърденията за възстановяване на средства от страна на ответника лично или чрез
неговата *** в полза на ищеца или неговата ***, със задължение да му ги
предаде.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, въз
основа на който е предоставил твърдените парични суми, които са получени от
ответника със задължение да ги върне на ищеца, настъпването на уговорения падеж
за връщането им, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на процесните
суми.
В тежест на ответника е да
установи твърденията и възраженията си в отговора, в това число, в случай на
установяване на горното от ищеца да докаже, че предоставените му от ищеца суми
са върнати.
Заемът за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият
състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че
е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените
възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват
други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че
задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да
произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи
този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на
писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на
свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение,
което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора
за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и
установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е
доказване на договора.
В настоящият случай при
разпределената му доказателствена тежест за това, ищецът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване, нито предаването на конкретните суми на
ответника, нито че същите са предавани с уговорката, че сумите са предадени
като заем и следва да се върнат от ответника.
От разпита на свидетелите на
ищеца се установява, че между страните са провеждани разговори, в които същите
са говорили, че ответникът ще даде пари
за ремонт на къщата, но после те ще му ги върнат, но липсват събрани по делото
доказателства, че реално парите за ремонта са предоставени от ищеца на
ответника, както и че последният ги е приел със задължението да ги върне. Това обстоятелство не се установява нито от
приетия фискален бон за закупуване на строителни материали, нито от събраните в
тази връзка гласни доказателства. Свидетелят Е. Д. в показанията си заявява, че
*** му е плащал всичко за ремонта, но в тази част показанията му не
съответстват на останалите събрани гласни доказателства в подкрепа на
твърденията, че ***та на ответника е пращала средства за ремонта, включително и
на своята бивша *** А.. Не се оспорва, че ищецът е предоставял средства на ***
си, както за посрещане на битови нужди при съвместния им живот с ответника,
така и за ремонта на къщата, но не се установява размерът на предоставените
средства, конкретните дати, както и поетото задължение за връщането им от ответника.
Не се доказа при условията на
пълно и главно доказване и предаване на сумата в размер от 3190 лв. за покупка
на кухненско обзавеждане със задължение ответникът да върне тази сума на ищеца.
Налице е вътрешно противоречие в показанията на св. Д. – С., както за размера
на сумата, така и за датата на предоставянето й, като липсват доказателства за
предаването й на ответника. Именно
защото кухнята е била придобита след брака, то същата е била и предмет на
доброволна делба.
Не се доказа и предаване на суми от ответника
или от *** му на ищеца в заем за заплащане на шофьорски курсове.
Единствено св. Д. – С. в показанията си
посочва, че са изпращани суми от *** й заплащане на курсовете на ответника,
като парите са платени на инструктора и е изкарана книжка за категория С.
Липсват обаче други доказателства в тази насока, а фактът, че изпитът е взет
успешно на 02.03.2016 г. т.е. курсът е
започнал преди март, разколебават
изводите за достоверност на изложеното от ***та на ищеца. Още повече, че не се
събраха по делото доказателства за това, че действително е било налице уговорка
за връщане на сумите, които се твърди да са изпращани за заплащане на шофьорски
курсове, които ответникът е следвало да премине и да се снабди със съответните
свидетелства. Св. Д. – С. посочва „Имаше уговорка да се върнат тези пари“, но
не сочи от кого – от ответника в лично качество или от тях двамата с ответника
като семейство, както и че е била свидетел на твърдяната уговорка. Не се
установява с точност, че са предоставени суми в сочените в исковата молба
размери, доколкото по отношение на курса за категория С св. Д.-С. посочва, че
част от парите били платени на инструктора, но ответникът се отказал и загубил „някакви пари“.
Не се установява от събраните по
делото доказателства, че между страните е била постигната договорка за връщане
на процесните суми в срок до 01.09.2016 г., като показанията на св. Д. – С. в
тази насока са противоречиви, но и в двата случая се сочат дати, различни от
тази. Първоначално се твърди, че имало уговорка за връщане на сумите след
сватбата, а впоследствие се сочи, че сумата, предоставена за закупуване на
кухненско обзавеждане е следвало да се върне до края на 2017 г.
Предвид гореизложеното и
доколкото решението не може да се основава на предположения, съдът счита, че
исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски, но не са представени
доказателства за направени такива.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.М.Д., ЕГН **********,*** против С.К.С.,
ЕГН **********,*** искове за осъждане на ответника да възстанови на ищеца суми
по договори за заеми в общ размер от
4354,10 лв., включващи: сумата от 600 лв. по договор за заем от март
2016 г., сумата от 2690 лв. – остатък от дължима сума по договор за заем от
април 2016 г. и сумата от 1064,10 лв.- сума по договор за заем от месец юни
2016г. с падеж на връщане на сумите – 01.09.2016 г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 29.12.2017 г. до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ