Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното засеД.е на двадесет и
пети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12064
по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 425007 / 07.06.2018г. по гр.д. № 3135 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 85-ти състав А.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Т.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 887лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 15.01.2018г.,
до изплащането й, представляващи платена без основание сума, както и на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 570лв., представляващи
съдебни разноски по делото, без
разглеждане е оставен евентуален иск за заплащане на същата сума на
основание на чл. 59 от ЗЗД, като е
отхвърлена молбата на ответника за присъждане на разноски по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5012001/03.07.2018г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете А.А.А., ЕГН ********** в частта, в която исковете
са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, като
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че действително сумата била преведена по сметката му, но основание
за същото било установено по делото , неправилно районният съд приел, че без
значение са отношения между ищеца и
брата на ответника. Разпитаният свидетел бил близък не само с ответника, но и
със сина на ищеца, той не бил заинтересован от изхода на делото и следвало
показанията му да се кредитират. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец Т.М.С., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част
е правилно. Посочил е, че по делото било установено, че сумата била преведена
на ответника на две части поради убеждение на ищеца за договор за заем между
тях, но такъв не бил сключен, поради което и се дължало връщането й поради
липса на основание на плащането й. Съгласие за договор за заем не се постигнало
между страните. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№2000993/15.01.2018г. на Т.М.С.,
ЕГН ********** срещу А.А.А., ЕГН **********, с която е поискала от съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 887лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането й на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД като платена
без основание, евентуално – на основание на чл. 59 от ЗЗД. Навела е твърдения
че на 16.06.2017г. наредила по банкова сметка ***., на 21.06.2017г. наредила по
сметката му сумата от 400лв. с убеждение, че между страните има сключен договор
за заем и ответникът ще й върне сумата.
Ответникът, обаче, недвусмислено заявил, че не е съгласен да връща тази сума, поради
което и съгласие за договор за заем не се постигнало и платено било без
основание. Евентуално, връщане на сумата се дължало на основание на чл. 59 от ЗЗД, защото ответникът се бил обогатил за сметка на обедняването на ищеца с тази сума. Не бил сключен договор за
заем между ответника и Б. А. на 20.09.2016г. за 25 000лв., а и отношенията
между ответника и брат му Б. А., били
ирелевантни, ищцата не била превела сумите за погасяване на задължения по такъв
договор за заем. Претендирал е разноски.
Ответникът А.А.А., ЕГН ********** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навел
е твърдения, че ищцата е майка на брат му – Б. А.А., роден от първия
брак на баща им и отношенията им били близки. Ответникът бил дал на брат си Б. А.
на 20.09.2016г. в заем 25000лв. и платена от ищеца сума била връщане на част от
заета сума за сметка на брат му Б. А.. Уговорката била сумата да се върне
когато Б. А. има възможност , идеята била да се инвестира в семейния им
бизнес з заведение „Хидропарк” в гр.
Казичене и ищцата знаела за тези им съглашения. След конфликт между Б. А. и
баща му отношенията се били обтегнали и това била причината за завеждане на
делото, за да се избегне връщането на сумата по договора за заем. Страните
често си превеждали суми във връзка със
съвместната им търговска дейност. Претендирал е разноски.
С определение от 02.03.2018г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищцата е превела по сметка на ответника на 16.06.2017г. сумата от 487лв., а
на 21.06.2017г. сумата от 400лв.
По делото са приети неоспорени от
страните операционни бележки, съгласно които ищцата е наредила по сметка на
ответника на 16.06.2017г. сумата от 487лв., а на 21.06.2017г. сумата от 400лв.
с изписано основание „захранване на сметка”.
Приети са фактури от 01.02.2016г.
, от 01.03.2016г., от 01.04.2016г., от 03.05.2016г., от 01.06.2016г., фискални бонове от 15.08.2016г.,
4бр. от 29.08.2016г., издадени от А.2011”ЕАД на ООД, както и фактури от
31.08.2016г., от 30.09.2016г., от 31.10.2016г. издадени от „Ф. Е.”ООД на „Л.П.”
ЕООД .
Приети са извлечения от
Търговския регистър, съгласно които едноличен собственик на капитала и
управител на „Л.П.”ЕООД към април 2018г. е В.Б.С., през периода от май 2014г.
до 04.10.2017г. дялово в дружеството е имал А. Б. А..
Приет е договор от 11.01.2016г.,
съгласно който „А. 2011”ЕАД , представлявано от изпълнителния директор Б.Т.е
сключило с „Л.П.” ЕАД, представлявано от управителя А. Б. А. под наем Хидропарк-А. –Врана” за 10 години.
Прието е удостоверение, издадено
от Софийска районна прокуратура на 24.04.2018г., съгласно което досъдебно производство ЗМ № 2731/2017г. на
02-ро РУП, пр.пр. № 2046/2017г. е образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330 от НК за това, че
на 23.12.2017г. около 23,00ч. в ж.к. ********,
гр. София е запалил лек автомобил „Форд”, собственост на А.А.А., което
производство е спряно .
Разпитан по делото св. Т.З.е заявил, че познава страните по
делото, с А. се познавали от 10 години, ищцата познавал като майка на брата на
ответника – Б.. Посочил е, че ответникът А. бил взел 15 000лв. от кръстника си Г.Г. и пред
свидетеля я дал на брат си за възстановяване на суми-задължения към фирмата им,
с която движели „Хидропарк”. Тази сума трябвало после да се върне на Д.-син на Г.Г.,
и на баща му. Доколкото знаел А. бил
поискал парите от Г.Г. и пред свидетеля синът Д. предал парите на А.. След това
пред свидетеля А. дал парите на Б. и това се случило на 20.09.-21.09.2016г.
Договорката между А. и Б. била сумата да се върне след като заработи
„Хидропарк” и се събирали приходи по 2000лв., 3000лв., 5000лв. да се върнат
парите на човека. Вероятно парите, които търсела ищцата по делото по някакъв
начин били част от тази сума, която трябвало да се върне. Заявил е, че не знае
ищеца да е давала заем на ответника, не знаел за техните финансови взаимоотношения,
не знаел за финансовите отношения и между ищеца и сина й Б.. Отношенията между А.
и Б. се влошили в края на лятото на 2017г., Б. се скарал сериозно с баща си, на
23.12.2017г. била запалена колата на А.. Заявил е, че уговорката била Б. да
връща парите. Посочил е, че Б. казвал да
отидат при майка му да вземат пари и те
ходели пред блока й в ж.к. „Младост” 2 пъти и ищцата им давала 300лв. веднъж,
500лв. втория път. Посочил е, че вероятно това били пари за погасяване на тези
пари.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил на ответника процесната сума.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основанието на
което му е платена сумата е съществувало към даването на сумата и това е било
задължение на сина на ищеца към ответника за връщане на сума по договор за заем
от 20.09.2016г. целият за 25 000лв., което задължение ищецът
изпълнила за сметка на сина си.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорени от страните операционни бележки се установява че
ищцата е превела по сметка на ответника на 16.06.2017г. сумата от 487лв., а на
21.06.2017г. сумата от 400лв.
Спорен
въпрос по делото е дали тези суми за платени от ищеца на ответника за
погасяване на задължения на сина на ищеца към ответника по сключен между тях
двамата договор за заем на 20.09.2016г. за 25 000лв.
Заемът за потребление е реален договор. Той се
счита за сключен от момента на постигане на съгласието едната страна да
получи сума срещу задължение да върне на
другата и сумата бъде предадена от заемодателя на заемателя. За да има валидно
правоотношение по договор за заем следва освен да се постигне съгласие между
страните за съществените елементи на договора, то следва да има и реално
предаване на сумата, предмет на договора. Предаването на сумата е елемент от
фактическия състав на самата сделка.
По делото писмени доказателства
за сключения договор за заем, за който е навел твърдения ответника не са
ангажирани. За установяване на този договор са ангажирани гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК няма пречка със свидетелски
показания да се установяват договори на стойност над 5000лв., ако са сключени
между съпрузи, между роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен, както и по сватовство
до втора степен включително. В случая твърденията на ответника са, че договора
за заем е сключен между братя и съдът приема, че няма пречка същият да се
установи със свидетелски показания. Съдът приема, че събраните по делото гласни
доказателства не установяват по несъмнен начин , че на 20.09.2016г. ответникът е предоставил на брат си Б. А.
сумата от 25 000лв. срещу задължение да му я върне. Разпитаният по делото
св. З. е посочил, че е видял предаване от А.А. на Б. А. на сума от
15 000лв., а не посочената от ответника 25 000лв. Отделно,
показанията на свидетеля З. са непоследователни и вътрешно противоречиви в
частта за това кой е дал сумата по договора за заем – А.А. или Г.Г., както и относно
това на кого е следвало да се върне тази
сума. Свидетелят е посочил, че фактическо предаване на сумата на Б. А. е извършил А.А. , но това била сума, дадена
от Г.Г.. Същевременно сумата следвало да се връща на Г.Г.. Тази
непоследователност и противоречивост на показанията не позволява извод, че
твърденията на ответника за правоотношение между А.А. и Б. А. по договор за
заем и то за 25 000лв. са
установени при условията на пълно и главно доказване. Същото изисква доказване
по несъмнен начин на това правоотношение, което не е направено по делото.
Свидетелските показания обсъдени в съвкупност с останалите събрани по делото
писмени доказателства не установяват правоотношението, за което ответник е
навел твърдения. Издаването на фактури и фискални бонове по сключен договор за
наем не са от естество да обосноват извод за съществуващо заемно
правоотношение, както и че страните по делото, съответно ответникът и Б. А. са имали обичай да си разменят парични
престации в изпълнение на поети задължения един към друг.
Следва да се посочи и че по
делото не е установено плащането на процесната сума да е било извършено от
ищеца за погасяване на дълг на сина й Б. А. към ответника. Такова принципно
съглашение и обичайна практика по делото не е установено да е съществувало
между Б. А., ответника и ищеца. Такова съглашение не е установено да е
съществувало и за плащане и за плащанията на
процесните суми. Показанията на св. З. сочат два случая на предаване на
суми от ищеца на ответника , но тези плащания са били в брой и по конкретно
указание на Б. А.. Такива специфични обстоятелства за процесните плащания не са
установени по делото, поради което и съдът приема, свидетелските показания не установяват, че
процесните суми са платени от ищеца за погасяване на задължения на Б. А. към
ответника по договор за заем от 20.09.2016г. за сумата от общо 25 000лв.
При така възприето съдът приема,
че по делото не е установено платената от ищеца на ответника сума да е имала
основание към момента на плащането й, поради което и правилно районният съд е
приел, че иск е основателен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските по делото.
Доказателства, че такива разноски са направени в производството пред СГС не са
ангажирани и на въззиваемия не следва да се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425007 / 07.06.2018г. по гр.д. № 3135 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 85-ти
състав в обжалваната част.
Отхвърля искането
на въззиваемия Т.М.С., ЕГН **********за
присъждане на разноски в производството
пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.