№ 9348
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110127376 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу М. М. К. за сумата от 2274,86 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018г. - 30.11.2019г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
****, ведно със законна лихва от 30.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 346,22 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2019г. - 16.07.2021г., за
сумата от 54,36 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2018г. - 30.11.2019г.,
ведно със законна лихва от 30.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 11,98 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 31.07.2018г. - 16.07.2021г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45223 по описа за 2021 г.
на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от "Бруната" ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
исковете. Оспорва, че не е доказано действителното количество ТЕ с доводи за допуснати
нарушения при изчисляване на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и от отоплителните
тела в имота. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди,
доколкото не е доказано през процесния период да е доставена топлинна енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – "Бруната" ООД, не е взело становище по
1
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил
договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия
в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл
Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства (нотариален акт за продажба на
недвижим имот акт № 93, том I, рег. № 2488, дело № 82 от 2013г. от 11.02.2013г. и нотариален акт
№ 134, том I, рег. № 8949, дело № 116 от 2019г. от 03.12.2019г.) се установява, че ответникът е бил
собственик на процесния имот през процесния период. От разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ следва,
че законодателят е свързал качеството клиент на ТЕ за битови нужди с титулярството на правото
на собственост, респ. с вещното право на ползване на върху имота. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал.
1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия- в този смисъл е
Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Предвид горното съдът приема, че като собственик на процесния имот ответникът е имал
качеството на клиент на ТЕ за битови нужди и при товапрез процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда,
се установява, че процесният имот е топлофициран и в сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение
съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя
изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното
2
количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния
отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно
начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или
сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е заключило че през процесния период е била начислявана ТЕ (топлинна
енергия) за отопление на имот, ТЕ за подгряване на вода, и ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
В жилището е имало 7 броя отоплителни тела – щранг лира в помещението баня и 6 бр. радиатора,
на които радиатори са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили. През
процесния период поради неосигурен достъп ТЕ, отдадена от радиаторите, е изчислена на база
служебен отчет. Потреблението на топла вода поради липса на технически изправен и узаконен
водомер за топла вода е определено на база брой потребители – 1 лице, при нормативно определен
разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
е отчитана съобразно нормативните изисквания за периода.
Съгласно заключението на вещото лице стойността на потребеното количество
топлоенергия в имота през процесния период възлиза на сумата от 2213,19 лева, формирана като
разлика между месечните задължения по прогнозна консумация за периода в размер на 2330,78
лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителните сметки за периода в размер на
117,59 лева.
Неоснователен е доводът на ответника, че заключението на вещото лице е основано
единствено на едностранно съставени от ищеца документи. Вещото лице - топлотехник при
изготвяне на заключението е работило и на база месечните отчети на общия топломер в сградата,
проверяван от фирми, лицензирани от ДАМТН, и дяловите разпределения от фирмата за топлинно
счетоводство. По делото като доказателства са приети данни от отчетената топлинна енергия от
общия топломер на сградата за процесния период (л.62 от делото), индивидуалните справки за
разходваната топлинна енергия в имота, изготвени от дружеството, извършващо дяловото
разпределение, както и констативен протокол за извършен отчет от 25.05.2019г., от който е видно,
че спрямо процесния имот не е осигурен достъп за отчет за процесния период.
По възраженията на ответника в посока за неправилно отчитане на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и от щранг лирата в банята, следва да се посочи, че доказването
на твърдените нарушения е в тежест на ответника (арг. чл.154, ал.1 ГПК), като същият не ангажира
доказателства за установяване на твърдените нарушения. Развитите в отговора на исковата молба
доводи в тази връзка изискват прилагане на специални знания в областта на топлоенергетиката,
като ответникът не е направил искане за изслушване на съдебно – техническа експертиза по
поставени от него задачи, поради което възраженията му останаха недоказани. Следва да се
отбележи, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се определя съобразно формулата по т.6.1.1 от
Методиката към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през
процесния период), както е посочено от вещото лице в приетото по делото заключение.
Недоказано е възражението, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е отчитана повторно като
ТЕ, отдадена от отоплителни тела без уред. В случая в имота има отоплителни тела – радиатори, с
монтирани уреди, но поради неосигурен достъп за отчет на уредите, ТЕ, отдадена от
отоплителните тела, е отчитана като отоплителни тела без уреди съгласно методиката по т.6.5 от
Методиката към Наредбата на основание чл.70, ал.4 от Наредбата.
Предвид горното съдът приема, че доственото количество ТЕ в имота през процесния
период е установено и същото е на стойност, посочена в заключението на вещото лице.
Плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
3
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
336,83 лева.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 2213,19
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, когато искът се счита пердявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
сумата от 336,83 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да
докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените
компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски за
настоящото производство в общ размер от 403,75 лева (държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева предвид невисоката
правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) следва да
му се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 391,27 лева и за заповедното
производство съразмерно – разноски в размер на 100,54 лева.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, същият не
доказва извършването на такива и поради това разноски не му се следват.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че М. М. К., ЕГН **********,
адрес : гр. София, ул. *** дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2213,19 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. - 30.11.2019г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, ведно
със законна лихва от 30.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 336,83 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2019г. - 16.07.2021г., сумата от 54,36
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2018г. - 30.11.2019г., ведно със
законна лихва от 30.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 2274,86 лева, иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 346,22 лева, както и изцяло иска за сумата от 11,98 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018г. - 16.07.2021г.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. ** да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” №
23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 391,27 лева – разноски за настоящото производство и
сумата от 100,54 лева - разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
"Бруната" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1618, бул. „Братя
Бъкстон“ № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
На ответника препис от решението да се връчи на адрес : гр. София, ул. **.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5